Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр. Дулово, 14.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 245 по описа на
съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба/уточнена
с допълнителна искова молба/ от И.Т.Д.
с ЕГН **********,*** против „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова
долина”, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет.6,
представлявано от Р.И.М.-Т., с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи сумата 1 000лв. - част от 12 940.00
лева дължима по Договор за кредит от ****г. сключен между ищеца и
„Уникредит Булбанк” АД, който е цедиран
от банката на ответника по силата на Договор за цесия от ****г., поради
липсата на основание под формата на договор за кредит.
В условията на евентуалност иска, съдът да признае за установено
че не дължи паричната сума на основание чл. 110 от ЗЗД, поради настъпила
давност. Претендира сторените по делото съдебно разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с който изразява следното становище:
Счита, че за ищеца липсва правен интерес
от предявяване на иска. Интересът на ответника е положителна процесуална
предпоставка, чието наличие следва да бъде доказано. Тъй като ищецът
обосновавал правният си интерес за предявяване на настоящият иск единствено въз
основа на изпратена покана от 2019 г. за плащане на вземане по сключен договор
с „УниКредит Булбанк” АД, към настоящият момент не бил налице правен интерес,
доколкото нямало представени по делото доказателства след 2019 г. ответникът да
е претендирал вземане спрямо ищеца. Не отрича че на **** г. е сключен договор
за цесия между ответника и „УниКредит Булбанк” АД, но в обхвата й не е включено
вземане дължимо по договор за кредит от 08.08.2003г. сключен между банката,
ищеца и неговата съпруга. Същото не е претендирано от страна на цесионера,
доколкото е погасено по давност и може редовно да бъде платено единствено
посредством доброволно изпълнение.
Ищецът не бил изложил обстоятелства да има издаден изпълнителен
лист за процесното вземане, нито е налице висящ изпълнителен процес, не са
предприемани принудителни изпълнителни действия, поради което според ответника
липсвал правен интерес от водене на настоящото производство.
Заявява още, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме
изпълнителни действия е абстрактна и не може да се обоснове наличие на правен
интерес.
С оглед на това, счита че не е дал повод за предявяване на иска и
ищецът следва да понесе разноските по делото.
Счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено,
поради липса на правен интерес от водене на дело и липса на спорен предмет на
делото.
В случай, че производството бъде допуснато до разглеждане по
същество, счита за основателни твърденията на ищеца, че е погасено правото на
кредитора да удовлетвори по принудителен ред притезанието си, тъй като същото е
изтекло по давност.
Прави
искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли направените от ищеца
разноски да останат в негова тежест на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК, а ако такива
бъдат присъдени прави възражение за прекомерност на ищцовите разноски.
Страните не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание.
Ищецът депозира молба, с която заявява,че поддържа исковата си молба. Моли
да бъде уважена и ответникът да бъде осъден.Претендира разноски. Прави
възражения за юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
писмените доказателства по делото се установява, че на ищеца е изпратена покана
за доброволно изпълнение с изх. № ****г., с която ответникът в качеството си на
цесионер е поканил ищеца да заплати в 7-дневен срок сумата от 12 940.00 лв. дължима по
Договор за кредит от ****г.
Посочил
е изрично, че това задължение му е продадено от «Уникредит Булбанк» АД по
силата на Договор за цесия от ****г.
На
ищеца са разяснени последиците от неизпълнение /неплащане в предоставеният му
7-дневен срок.
В исковата
молба ищецът оспорва, че между него и «Уникредит Булбанк» АД и от друга страна
между него и ответника е налице облигационна връзка, както и че съществува
вземане от негова страна както към банката, така и към ответника. Счита, че не
дължи посочената в поканата сума на посочените основания.
Позовава
се на изтекла над 10-годишна давност както по отношение на вземането на
банката, така и от момента на придобиване на това вземане от ответника черз
Договора за цессия.
Ответното
дружество не оборва възраженията на ищеца. Признава, че в действителност
вземането от ищеца е погасено по давност и може редовно да бъде
платено единствено посредством доброволно изпълнение, и
че спрямо ищеца не са предприемани принудителни изпълнителни действия.
Други относими
доказателства не са ангаржирани по делото. Не
е представен договора за кредит който е предмет на извършената цессия. Не е представен
и договорът за цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че предявеният отризцателен
установителен иск по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 от ПК е допустим.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
От приложените доказателства е видно, че
въз основа посочения договор за цесия между титуляра на вземането – банката -
и ответното дружество- е последвала покана до ищеца че задължението остава
висящо респективно дължимо, от което следва и
правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск.
По основателността на иска:
Ищецът твърди, че не дължи посочената в исковата молба сума от 1 000
лева, тъй като е погасена по давност.
В тази връзка в исковата молба са изложени подробни доводи за
погасяване на процесното вземане по давност и за наличието на интерес от
предявяване на настоящия иск. В допълнение се уточнява, че давността в
конкретния случай следва да е петгодишна/чл.110 от ЗЗД/, но същата е изтекла,
доколкото не са предприети никакви действия по спирането или прекъсването й,
нито от страна на банката повече от 15 години, нито от страна на ответника
повече от 10 години. С тези аргументи се обосновава извод, че ищецът не дължи
на ответника процесната сума, представляваща част от общото задължение по цитирания договор за кредит, поради
погасяването й по давност.
По делото не са представени доказателства от които да се установява, че
процесното вземане е признато със съдебно решение, както и че спрямо ищеца са
предприемани принудителни изпълнителни действия за събирането му.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски
вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за
обезщетение за забава на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД давностният срок е
3-годишен.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
Не са обаче
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
настоящият случай т.14 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК не е приложима, тъй като
спрямо ищеца не е образувано изпълнително дело.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В настоящия случай
въпреки възраженията на ответника че за ищеца не е налице правен интерес от
водене на настоящото производство, съдът намира, че за същият е налице правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск, доколкото видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № ****г. ответното дружество
претендира погасяването на незаплатено задължение по договор за кредит от ****г.
На следващо място
съгласно чл. 110 от ЗЗД, а и предвид трайната съдебна практика (напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и др.), приложимият спрямо процесното
вземане давностен срок е пет години, доколкото същото произтича от договор за кредит.
Същият по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. В настоящия случай процесният договор е сключен на ****г.,
но предвид липсата на изрично посочване на начален момент, от който започва да
тече периода за погасяване на задълженията по кредита, а и липсата на твърдения
в тази насока от ответното дружество, съд счита, че този срок е започнал да
тече от сключване на договора.
По тези съображения
настоящият съдебен състав, счита че срокът на договора съответно срокът за
погасяване на процесното задължение е изтекъл към м. април 2009 г. От този
момент съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече и общият петгодишен
давностен срок относно неизплатените задължения по договора за кредит. В тази
връзка, доколкото по делото липсват твърдения, а и данни от страна на ответното
дружество или на неговите праводатели, да са предприемани каквито и да било
действия, водещи до прекъсване или спиране на давността относно процесното
вземане, то съдът счита, че към момента на образуване на исковото производство
същата е изтекла, доколкото между м. април 2009г. и м.06.2020г. при всички
случаи е изминал период много над законоустановените пет години. По
тези съображения процесното вземане от 1 000 лева част от общото
задължение по договор за кредит от ****г., следва да се приеме за погасено
по давност.
От
друга страна налице е и признание от страна на ответника, че както вземането по
договор за кредит от ****г. е погасено по давност, така и сумата по
исковата претенция която се явява част от него също е погасено по давност.
С оглед на изложеното
съдът приема, че давностният срок за сумата от 1 000 лева е изтекъл.
По изложените
съображения, съдът намира иска за основателен и доказан, и следва да бъде
уважен. Уважаването на този иск ще осигури една защита за длъжника срещу
бъдещи действия по принудително събиране на процесното вземане. Независимо от
това обаче следва да се отбележи, че уважаването на иска не съставлява пречка
за длъжника доброволно да плати съответната сума при воля и желание за това,
доколкото с настоящото решение се признава за установено единствено, че
процесното вземане не се дължи, а не че същото не съществува.
По исканията за разноски на
страните:
Искане за разноски в
производството са направили и двете страни по делото.
С оглед изхода на същото
обаче такива следва да се присъдят само на ищеца, който представя и списък по чл. 80 от ГПК, и договор за правна помощ в който е отразено, че предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съобразно разпоредбата
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по
чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА.
В случая са налице
предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищеца, което съдът съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от НМРАВ,
определя в размер на 300.00 лв. и което с оглед изхода от спора ще бъде заплатено
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата от ответника на адв. П.Н. ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.
„Малинова долина”, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, сграда „Матрикс Тауър”,
ет.6, представлявано от Р.И.М.-Т., че И.Т.Д. с ЕГН **********,*** не дължи на дружеството, сумата от 1 000/хиляда/
лева – част от 12 940.00 лева дължима по Договор за кредит от
****г.., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова
долина”, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет.6, да заплати на адв.
П.Й.Н. ***, със служебен адрес: ****, сумата от 300.00 лв./триста лева/ -
адвокатско възнаграждение по гр.дело № 245/2020г. по описа на РС-Дулово.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Силистренски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: