Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. Враца, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022 г. /двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА КАН дело № 381 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП – Велико Търново, депозирана чрез процесуалния
представител ** Д.М. против Решение № 130/19.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1180 по описа на Районен съд - Враца за 2021 г., с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 608511-F630881/27.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП.
С цитираното НП на Д.П.Г. ***, за
нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, във връзка с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено административно наказание, - „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде потвърденото НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.П.Г. ***,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната
жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Предмет на делото е Решение
№ 130/19.04.2022 г., постановено по АНД № 1180 по описа на Районен съд - Враца
за 2021 г., с което е отменено НП № 608511-F630881/27.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП.
С цитираното НП на Д.П.Г. ***, за
нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено административно наказание, - „глоба“ в размер на 300
лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
За да отмени НП районният съд е приел, че АУАН е съставен при спазване на
предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.
42 ЗАНН реквизити. По отношение на материалната законосъобразност на
санкционния акт, съдът е приел, че описаното, като извършено виновно
административно нарушение не се доказва от приложените писмени и събрани в с.
з. гласни доказателствени средства.
Изложени са мотиви, че в обстоятелствената част на НП, която възпроизвежда
тази на АУАН, са отразени отделни факти, които в своята съвкупност не водят до
единственият и логичен извод за осъществено от жалбоподателя административно
нарушение по посочената разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18. Посочено
е, че от изложението на фактическата обстановка не може да бъде извършена
преценка откога, кога, къде и при какви обстоятелства наказаното лице е
извършвало и каква точно дейност, в какво качество е извършвало тази дейност,
какъв вид търговия е бил осъществен - чрез „електронен магазин“ или „разносна търговия“
и в този смисъл да бъде уточнено и изрично отразен основния съставомерен
факт, от който зависи дали данъчно задълженото лице е длъжно да въведе в
експлоатация ФУ, а именно видът на плащания, които то получава срещу доставяните
стоки и услуги.
Според решаващия съд, при издаване на АУАН и НП не са спазени изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са установени, отразени и доказани дата и място
на извършване на административно нарушение, не са описани обстоятелствата при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като представените
такива и събраните в съдебно заседание гласни доказателства са косвени и не
водят до извода за авторство и съпричастност на лицето, посочено като нарушител.
Съдът, като обсъди
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е
образувано по жалба от Д.П.Г. *** - ответник в касацията, срещу НП № 608511-F630881/27.10.2021
г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП. Видно от приложените
по делото протоколи от проведени съдебни заседания, първоинстанционният съд е
конституирал като страна – ответник по делото - ТД на НАП – Велико Търново. С
участието на тази страна е протекло съдебното производство пред първата съдебна
инстанция. От тази страна е подадена и касационната жалба срещу постановеното
от първоинстанционният съд съдебно решение.
Страните в
първоинстанционното производство могат да обжалват постановеното съдебно
решение, когато то е неблагоприятно за тях, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим субсидиарно на
основание чл.
63в от ЗАНН. В този смисъл касационната жалба
против решението на районния съд е подадена от субект, който е бил страна в
първоинстанционното съдебно производство и е допустима за разглеждане от
касационната инстанция.
Преди да провери
правилността на обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата,
съдът следва да извърши контрол за допустимостта на същото. Съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в
от ЗАНН за това съдът следи служебно.
При извършване на проверката,
настоящият съд констатира, че е допуснато съществено нарушение при
конституирането на страните в производството пред РС - Враца.
Съгласно разпоредбата на
чл.
61, ал. 1 от ЗАНН /в действаща понастоящем
редакция на ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ в производството
пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл.
55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са
отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.
В случая наказателното
постановление е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в ЦУ на НАП. Съгласно чл.
6, ал. 1 от Закона за НАП, агенцията се състои от
централно управление и териториални дирекции. Функциите на централното
управление са посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, а в чл.
6, ал. 3 от Закона за НАП отделно са формулирани
функциите и правомощията на териториалните дирекции на НАП като териториални
структури.
В противоречие с
цитираните разпоредби от ЗАНН и ЗНАП в проведеното пред него производство
районният съд неправилно е конституирал като страна – ТД на НАП-Велико Търново.
Териториалната дирекция е част от системата на приходната агенция –
териториална структура, но органът, издал процесното наказателното
постановление, не принадлежи към нея, а към Централното управление на НАП.
Именно последното, в съответствие на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН, е учреждението, чийто орган е
издал НП и се явява надлежния ответник в производството по оспорване на
наказателното постановление.
Провеждането на
производството пред въззивната инстанция с участието на ненадлежна страна има
за последица недопустимост на постановеното съдебно решение. На основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл.
221, ал. 3, предл. 2 от АПК решението следва да
бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежната
страна – наказващият орган или учреждението, в случая ЦУ на НАП, като ответник, съгласно
изискванията на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН, и производството да се проведе
при нейното участие.
При този изход на спора
разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения
и на основание чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221,
ал. 3, предл. 2-ро от АПК, Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
130/19.04.2022 г., постановено по АНД № 1180 по описа на Районен съд - Враца за
2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт по
приложението на процесуалния закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.