Р Е Ш Е Н И Е
№2091
гр. Пловдив, 24
октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2372 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №154 от 23.07.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при министерството на околната среда и водите
(МОСВ), с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване от подземни води №301356 от 16.05.2006г., издадено
от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. в размер от 32 420,00 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в размер от 1 422,99 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Д.Б.- пълномощник (лист 71), изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 8-12,
46-50) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към покана за
доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-439(2) от 25.07.2019г. (лист 13, 45), получена
на 26.07.2019г., според поставения Вх.№24-00-4976 в деловодството на жалбоподателя
върху посочената покана. От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена чрез
ответника на 31.07.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водоползване от подземни
води №301356 от 16.05.2006г. (листи 14-19, 91а-94) за ползване на подземен воден
обект, представляващ Неоген-кватернерен водоносен
хоризонт, чрез водовземни съоръжения- общо 13 броя
тръбни кладенци от ТК1 до ТК13, разположени на територията на имоти- №000131,
№000132, №000130, №000129, №000454, №000456, №000457, №000459, №000460,
№000462, №000463, №000465 и ПС (помпена станция) №000466, в землището на с. Бяла
река, община Първомай, област Пловдив; с цел на водоползването-
“питейно-битово водоснабдяване“ на гр. Първомай, с. Градина и с. Крушево,
община Първомай, област Пловдив; с разрешено водно количество- до 6 850,00
м3/денонощно; с лимит на ползваната вода- до 2 500 000,00 м3/год.;
срок на действие на разрешителното от 12.05.2006г. до 12.05.2031г.; категория
но водите- І-ва категория, съгласно чл.84, от Наредба
№1 от 07.07.2000г. за проучването,
ползването и опазването на подземните води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).
В срок до 1 месец от получаване на разрешителното
следва да се оборудват кладенците с водомерно устройство за измерване на
добитите водни количества… Да се поддържа в изправност водомера за целия срок
на действие на разрешителното. В случай, че се установи неизправност на
водомера, се заплаща такса за водоползване на базата
на разрешен воден обем, за периода на неизправност.
За правото на водоползване се заплаща такса по реда Тарифата за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за “питейно-битови
цели“, за “І-ва категория” подземни води, за периода
на действие на тарифата- 02.02.2004г. – 31.12.2011г. Съответно,
заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода
на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.;
както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително за водоползване е изпратено до жалбоподателя като приложение
към писмо с Изх.№ПВ-391 от 22.05.2006г. (лист 91), като по делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаването му. По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което съдът приема за установено, че процесното разрешително
за водоползване (всъщност за водовземане,
съгласно разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65 от 11.08.2006г., в сила от
11.08.2006г.), с която е установено, че навсякъде в закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията” се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”) е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства, че през
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. са налични
изправни на водомерни съоръжения (водомери) на посочените в процесното
разрешително тръбни кладенци.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1237 от 28.01.2019г. (Изх.№24-00-537 от
28.01.2019г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 53, 87), към
което е приложено заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ (листи 53а-54,
88-89), според която декларация за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. е иззето количество вода за “питейно-битово водоснабдяване“ в
общ обем от 81 125 543,00 м3, съгласно списъци (неприложени
по делото или вероятно листи 56а-59, 83-86), за която се дължи такса за водовземане от 0,02 лв./м3, съгласно чл.12 от Тарифа-2017г.,
или сумата от общо 1 622 510,86 лв.
Като приложение към
писмо с Вх.№КД-04-1265(1) от 11.06.2019г. (Изх.№24-00-3378 от 11.06.2019г.) на
управителя на дружеството жалбоподател (лист 56, 82) са представени коригирани
списъци с водните количества (листи 56а-59, 83-86). Според посочените (коригирани)
списъци (лист 58а, 84а), по процесното разрешително
са ползвани от ПС “Първомай – нова“ общо 1 621 000,00 м3
вода на обща стойност 32 420,00 лв. (1 621 000,00 м3
х 0,02 лв./м3).
На 17.06.2019г. е
съставен Констативен протокол №ПВ2-139 (лист 55, 90) от служител на БДУВИБР- Пловдив,
според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в общ размер от 32 420,00 лв. (1 621 000,00 м3
х 0,02 лв./м3). Дължимата такса не е заплатена по сметката на БД
ИБР.
По делото не са
ангажирани доказателства посоченият констативен протокол да е изпратен до жалбоподателя,
нито пък да е получен от негова страна.
На 19.06.2019г.
е изготвена ПДИ с Изх.№ПО-02-439 (лист 52, 81) от директора на БДУВИБР- Пловдив,
с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатени такси за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в общ размер
от 32 420,00 лв. и законните лихви върху посочената сума. На жалбоподателя
се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване
на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито
административно производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата се посочва,
че същата има характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Според
поставения Вх.№24-00-3659 (лист 52, 81), посочената ПДИ е получена от жалбоподателя
на 19.06.2019г.
Изготвено е Уведомление
за започване на производство по издаване на АУПДВ с Изх.№ПО-02-439(1) от 10.07.2019г.
(лист 51, 80) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на основание чл.26,
ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че започва производство по издаване
на АУПДВ за дължима такса за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. по разрешително №301356 от 16.05.2006г. Посочва се, на основание
чл.34 от АПК, че административният орган осигурява възможност за запознаване с
преписката, изразяване на становище, представяне на искания и възражения. Според поставения Вх.№24-00-4423 (лист 51, 80), посоченото
уведомление е получено от жалбоподателя на 09.07.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 32 420,00 лв., представляваща общия размер на дължимата такса за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., както и
законните лихви върху посочената сума, нито пък дори се твърди да е направено
плащане, след което е издаден оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбата на чл.194б, ал.4 от ЗВ, според която
норма, когато в декларацията по ал.1
се установят несъответствия с информацията по ал.3, които засягат основата и
размера на определената такса, директорът на басейновата
дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се
коригира декларацията; Актът се съобщава на задълженото лице. Както и в съответнствие с изискването на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от страна
на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Оспореният по делото АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
Според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и заплащане
се определя с тарифа на Министерския съвет, каквито в случая се явяват
посочените вече Тарифа-2011г., отм и Тарифа-2017г.
Според разпоредбите на
чл.194б от ЗВ, (1) Ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда (ЗООС), определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите;
(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата
такса, се внася в срок до 15 февруари.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Вярно е ,че според чл.21,
ал.1 от Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година, но в случая
следва да намери приложение нормата на чл.194б, ал.2 от ЗВ, тъй като същата е
от нормативен акт от по-висока степен, съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните
актове (ЗНА). Съответно, жалбоподателят изпада в забава за заплащане на
дължимата такса за водовземане, считано от
16.02.2019г.
За нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(листи 6-7) и вещо лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи 103-107),
прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, размерът на
годишната такса за водовземане по процесното
разрешително за водоползване (водовземане)
е правилно определен от страна на ответника, посредством приложимите норми Тарифа-2017г.
и въз основа на декларираните от жалбоподателя иззети водни количества за
съответния период. Също така, правилно е определен и размерът на следващата се
законна лихва за периода 16.02.2019г. – 23.07.2019г., за чието изчисляване
вещото лице ползва уеббазиран лихвен калкулатор на
адрес в интернет: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи
20-44) преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на
такси за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
По делото обаче няма
доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че по процесното разрешително е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г.
Предвид последно
изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява
издаден при наличието на фактическо основание за целта- установени вземания за
такси за водовземане, които не са заплатени в
размерите и в сроковете, установени от нормите на ЗВ и на приложимата в случая
Тарифа-2017г., и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, тъй като е направено посочване в същия на
фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за
неговото оспорване. Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя,
че актът не е мотивиран, е неоснователно.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с
целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в
настоящето производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който
акт е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложените
съображения, неоснователно се явява и алтернативно заявеното искане за изменение
на оспорения АУПДВ.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №154 от 23.07.2019г., издаден
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, при министерството на околната среда и
водите, с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване от подземни води №301356 от 16.05.2006г., издадено
от директора на Басейнова дирекция за управление на
водите Източнобеломорски район- Пловдив, за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. в размер от 32 420,00 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в размер от 1 422,99 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:/п/.........................
/Н.Бекиров/