Определение по дело №795/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№   260045/28.09. 2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на горепосочената дата                                                         година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. №795 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена молба от адв.Светлозар Николов от АК – Варна, в качеството му на пълномощник на М.Й.Т. с ЕГН **********, с посочено от молителката правно основание чл.253 ГПК, инкорпорираща в себе си искане за отмяна на определение № 113/20.02.2020г. по горепосоченото дело като сгрешено и за  постановяване на друго, с което да бъде отменено определение № 10320/1.10.2019г. на ВОС по т.д. № 1706/2016г. и да бъде върнато делото на ВОС за извършване на преценка на обстоятелствата към датата на молбата за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решението на окръжния съд.

          Според молителката определението на апелативния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.12 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са подробни съображения за това, че в последната молба за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване се съдържат нови обстоятелства, различни от вече изложените в предходните молби с идентично искане. Съгласно представените трудови договори на съпруга налице е намаляване с 15 % /143лв/ на нетното му трудово възнаграждение, който към 2.10.2019г. е в размер на 817лв месечно, а към 16.11.2018г. е в размер на 960лв месечно. В своето определение апелативният съд погрешно е приел месечен доход в размер на 1 607лв, въпреки приложения трудов договор, както и ясното посочване в декларацията, че става дума за брутен размер на възнаграждението. Като се приспаднат и удръжките за двете кредитни вноски на Ивайло Ташев месечната сума, с която разполагат молителката и съпругът й се явява в размер на 472,86лв. С оглед на това апелативният съд погрешно е приел, че няма промяна в обстоятелствата, релевантни към искането, а окръжният съд в нарушение на процесуалните правила не е дал указания за представянето на допълнителни доказателства за нуждаещите се от доказване твърдения за промяна в тези обстоятелства.

          Съдът, след преценка на направеното искане и представените в него твърдения, намира молбата на неоснователна, по следните съображения :

С определение № 113/20.02.2020г. по в.ч.т.д. № 795/2019г. Варненският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на М.Й.Т. против определението на Варненския окръжен съд по т.д. № 1706/2019г., с което е оставена без разглеждане молбата й за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението по делото на окръжния съд.           

Разпоредбата на чл.253 ГПК съдържа регламентация за оттегляемите определения – тези, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По правило отменяеми от същия съд са определенията, свързани с хода на делото, събиране на доказателства и др., които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен акт. Основен разграничителен белег между оттегляемите и неоттегляемите определения е възможността за обжалването им на основание чл.274, ал.1 ГПК., като оттегляемите определения по правило не подлежат на обжалване.

          В случая, макар и подлежащо на инстанционен контрол, определението на апелативния съд е оттегляемо. Искането за изменението му обаче е неоснователно, доколкото се основава на твърдяна грешка от страна на съда при определяне на дохода на съпруга на молителката съгласно представения трудов договор с „Инкофудс“ ООД и подадената  от нея декларация по чл.83 ал.2 ГПК от 2.10.2019г. Според изложеното в молбата „В декларацията от 2.10.2019г. е посочено, че съпругът на молителката получава брутен доход в размер на 1 212лв, като от него се приспада сумата за данъци и осигуровки в размер на 395лв  се получава нетен доход в размер на 817лв месечно. От нетния доход се приспадат вноските по кредитите общо 344,14лв и се получава доход от 472,86лв. „

          В същност в подадената декларация от М.Т. от 02.10.2019г. сумата от 395лв не е посочена като такава за данъци и осигуровки, поради което съдът не я е приспаднал от трудовото възнаграждение. Според състава на съда с тези твърдения в молбата се създава неяснота по отношение на фактическата обстановка, очертана от самата молителка. А фактическите си и правни изводи съдът следва да изгради както върху твърденията на страната, така и върху представените доказателства. В този смисъл не е налице хипотеза на оттегляемост на постановеното от съда определение по реда на чл.253 ГПК – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Молбата е неоснователна и като такава се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът  

 

О   П   Р   Е   Д    Е   Л   И  :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Т. за изменение на определение № 113/20.02.2020г. на Варненския апелативен съд по в.ч.т.д. № 795/2019г.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: