Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 128 от 08.08.2022 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от С.С.М., с ЕГН ********** и М.П.М., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу мълчаливия отказ на кмета на община Дупница да се произнесе по искането с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ, обективирано в подаденото от тях заявление с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница (с влязло в сила определение, постановено на 18.06.2021 г., жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община Дупница да се произнесе по искането им с правно основание § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, обективирано в заявлението с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, е оставена без разглеждане, и производството по делото в тази част е прекратено). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на отказа.
В съдебното производство жалбата се поддържа от процесуалните представители по пълномощие на С.М. и М.М. – адвокат Д.С. и адвокат П.З.. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът – кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат З.В., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С.М. и М.М. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността по отношение на дворно място, съставляващо парцел VII-2316 в кв. 93 по плана на гр. Станке Димитров (сега гр. Дупница), с площ от 244 кв. м, въз основа на договор покупко-продажба, сключен по време на брака им, обективиран в Нотариален акт № 123, том III, дело № 1114/1991 г. по описа на нотариус при Районен съд – Станке Димитров (сега Районен съд – Дупница). УПИ VII-2316 е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68789.16.29, с площ от 390 кв. м. На 16.10.2001 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 644 за УПИ I – за жилищно строителство и подземни гаражи, находящ се в кв. 93 по плана на гр. Дупница, с площ от 3850 кв. м, в който е посочено, че придаваемите места от имот № 2315 – 60 кв. м, имот № 2316 – 71 кв. м, и имот № 2317 – 130 кв. м, не са уредени.
Със заявление с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница жалбоподателите са предявили искания с правно основание § 8, ал. 2, т. 2 и 3 от ПР на ЗУТ съответно за изменение на дворищнорегулационния план, свързан с жилищно строителство и подземни гаражи, като площта от 71 кв. м, която е отнета, отчуждена от собствения им УПИ VII-2316, в кв. 93, и придадена към актуван като общински УПИ I – за жилищно строителство и подземни гаражи, находящ се в кв. 93, с площ от 3850 кв. м, бъде възстановена, отразена в плана и включена в съсобствения им имот, и за изменение на плана за регулация на УПИ VII-2316, като вътрешните регулационни линии по този УПИ бъдат поставени по границите на ПИ с идентификатор 68789.16.29 в КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, в заключението по която е посочено, че действащият регулационен план на гр. Дупница за УПИ VII-2316 и УПИ I в кв. 93 е одобрен със Заповед № 1118/05.10.2000 г. По този план УПИ VII-2316 е с площ от 244 кв. м, а УПИ I – с площ от 3850 кв. м. По предходния план, одобрен със Заповед № 575/09.05.1969 г., УПИ VII-2316 съответства на парцел Х-2903 в кв. 100, с площ от 314 кв. м, като по този план няма парцел, отреден за жилищно строителство и подземни гаражи. УПИ I е отразен в КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, като ПИ с идентификатор 68789.16.21, с площ от 3440 кв. м. В заключението е посочено, че по данни от Община Дупница не са провеждани отчуждителни процедури за УПИ VII-2316 в кв. 93 по плана на гр. Дупница. Посочено е и че имотната граница на имот ПИ с идентификатор 68789.16.29 съвпада с югозападната фасада на сградата в имот ПИ с идентификатор 68789.16.21.11 – котелно, намираща се на 3,13 м от сградата в имот ПИ с идентификатор 68789.16.29. Към заключението е приложена комбинирана скица, в която са отразени горепосочените два имота по действащата кадастрална карта и по действащия регулационен план на гр. Дупница, както и по предходните планове.
На основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ кметът на община Дупница е издал Заповед № РД 04-37/12.01.2021 г., с която е разрешил изработването на проект за изменение на ПУП в обхвата на УПИ VІІ-2316, в кв. 93 по регулационния план на гр. Дупница, предвиждащо изменение на вътрешнорегулационната линия на УПИ VІІ-2316 – с проектен номер на УПИ LІІІ (проектен идентификатор 68789.16.473) към УПИ І – за жилищно строителство и подземни гаражи, в кв. 93 по регулационния план на гр. Дупница, което да съответства на комбинираната скица на вещото лице по настоящото дело – на 3 метра от сградата за електропроизводство (котелно) и съвпада с фасадата на жилищната сграда с идентификатор 68789.16.473.1. Предвид издадената заповед, както бе посочено по-горе, с определение, постановено на 18.06.2021 г., на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата от С.М. и М.М. срещу мълчаливия отказ на кмета на община Дупница по искането им с правно основание § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, обективирано в заявлението с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, и е прекратил производството по делото в тази част (същото е оставено в сила с Определение № 4364/09.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2021 г., II о.). Неоснователно е възражението на ответника, че производството по заявлението с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница е приключило с издаването на Заповед № РД 04-37/12.01.2021 г. Хипотезите на изменение на ПУП по § 8, ал. 2, т. 2 и 3 от ПР на ЗУТ се различават, тъй като се осъществяват по различни процедури (вж. в т. см. Определение № 2384/13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2020 г., II о., Решение № 8295/04.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №14257/2018 г., II о. и Решение № 12994/02.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2015 г., II о.).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лица с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Според § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината, като същият издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Или, изменението по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ представлява специално основание за изменение на заварени неприложени дворищнорегулационни планове и се осъществява с издаване на заповед от кмета на съответната община, с която се одобрява или отказва изменението (вж. в т. см. Определение № 5072/29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2020 г., II о.). В случая, макар че е надлежно сезиран с искане с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, обективирано в подаденото от жалбоподателите заявление с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, и е компетентен да се произнесе по същото, кметът на община Дупница не се е произнесъл в законоустановения срок, а и до приключване на устните състезания по делото. Същият дължи произнасяне по предявеното искане с изричен акт. Неспазването на законоустановената форма е самостоятелно основание, водещо до незаконосъобразност на отказа съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, без съдът да се произнася по съществото на спора. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Дупница за произнасяне по искането с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, обективирано в подаденото от жалбоподателите заявление с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, с изричен акт – заповед за одобряване на исканото изменение по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, или заповед за отказ по същото. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на преписката.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Дупница следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски по делото в размер общо на 880 лева (20 лева – разноски за държавна такса за обжалване на мълчаливия отказ по искането с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, 200 лева – разноски за възнаграждението на вещото лице, 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение (претендирани в посочения размер съгласно списъка на разноските с вх. № 2944/07.07.2022 г.), и 60 лева – разноски за държавна такса по административно дело № 2732/2020 г. по описа на ВАС).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на община Дупница да се произнесе искането с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, обективирано в заявлението с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, подаденото от С.С.М., с ЕГН ********** и М.П.М., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Дупница за произнасяне с изричен акт по искането с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, обективирано в заявлението с вх. № 94-С-483/16.04.2019 г. по описа на Община Дупница, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок, считано от датата на получаване на преписката.
ОСЪЖДА Община Дупница
да заплати на С.С.М., с ЕГН ********** и М.П.М., с
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата в размер на 880 (осемстотин
и осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: