Р
Е Ш Е Н И Е
№
357
16.11.2021 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито
съдебно заседание на втори ноември
две хиляди двадесет и първа
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора
МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 429/ 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.К.М. ***, подадена чрез адв. А.Д.А.
- ВАК, редовно упълномощен, срещу Решение № 260052 от 05.07.2021 г. по НАХД №
283/ 2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.
Според
касатора решението на БРС е неправилно. Настоява, че в първоинстанционното
производство не са събрани годни доказателства, от които да се установи, че
касаторът е извършил нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на МТ, за което му е наложена санкцията по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП). Оспорва, че е извършвал обществен превоз на
товари. Допълва, че в съдебно заседание са били разпитани свидетелите Русев и М.,
от чиито показания се налага според него изводът, че няма никакви отношения с „***“
ЕООД и че пръстта, която вози, е била необходима за заравняване двора на майка
му. Счита, че съдът е игнорирал показанията им неправилно, без да посочи
основателни мотиви за това. Иска отмяна на Решението и постановяване на друго,
с което да бъде отменено Наказателното постановление изцяло. Претендира
разноски за двете инстанции. В молба с вх. № 3028 от 11.10.2021 г. адв. А.,
като процесуален представител на касатора, заявява, че поддържа касационната
жалба и претендира разноски единствено за въззивната инстанция.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя писмен
отговор, с който оспорва касационната жалба. Изтъква, че събраните в съдебно
заседание свидетелски показания не отговарят на снетите сведения от нарушителя
и служителя в „***“ ЕООД – ***. Позовава се на легалните определения на
понятието „обществен превоз“ и „ превоз на товари“, за да обоснове наличието на
нарушение. Счита изводите на БРС за правилни, а касационната жалба за
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна.
М.К.М. е
санкциониран с Наказателно постановление (НП) № 23 – 0000593/ 15.06.2020 г. на и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Варна, за това, че
на 14.05.2020 г., в 12.15 часа, в обл. Добрич, по път, отворен за обществено
ползване, в общ. Балчик, курортен комплекс „***, от Пожарната в посока хотел „Орхидея“,
в близост до хотел „***“, управлява товарен автомобил „Камаз“ от категория N3, с рег. № ***,
който не е собственост на водача, извършващ превоз на инертни материали – пръст
10 тона, за сметка на „***“ ЕООД, по маршрут хотел „***“, к.к. „*** до място на
разтоварване: Депо в рамките на комплекса. В НП е посочено, че описанието е по
писмени обяснения на водача. Прието е, че водачът извършва обществен превоз на
товари, с превозно средство от категория N3, за чието управление се изисква
СУМПС от кат. „С“, без да има валидна карта за квалификация, като от
направената справка в регистъра на ИА „АА“ е установено, че няма издавана
карта. Нарушението е квалифицирано по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложена
глоба от 2000 лв. (две хиляди лева).
НП е издадено въз основа на АУАН № 272040/ 14.05.2020 г.,
в който е описана фактическата обстановка и лицето се е подписало, като е
отразило, че няма възражения.
Районен
съд - Балчик е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил
е доводите на защитата и е изложил формално мотиви защо не ги приема. Счел е и,
че случаят не може да бъде приет за маловажен. В резултат е потвърдил НП
изцяло.
При
проверка на решението настоящият състав намира, че същото е постановено при липса
на мотиви, в противоречие със събраните по делото доказателства и
несъответствие с приложимия материален закон. Това е така, защото:
М.К.М. има повдигнато обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ,
като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложено наказание „глоба“
в размер на 2000.00 лв.
Водачът е наказан за това, че на 14.05.2020 г. извършва
обществен превоз на товари, без да притежава карта за квалификация на водача.
Според АУАН и НП превозът е извършван за сметка на „***“ ЕООД.
По делото са събрани доказателства, че едноличното
дружество има договор за СМР за обект хотелски комплекс „***“ от 12.11.2018 г.
и договор за изпълнение на СМР на обект РМР хотелски комплекс „***“,
довършителни работи, от 03.10.2019 г. с „*** АД.
За да потвърди НП, съдът е приел, че нарушението е
доказано, като е указал, че е ирелевантно за спора дали дейността е извършена
срещу заплащане или не. Тези изводи на съда не се споделят от настоящия състав.
Няма спор по делото, че водачът е управлявал товарен
камион със съответния регистрационен номер, че камионът е бил натоварен пръст,
10 тона, т.е. инертни материали, че не е притежавал карта за квалификация на
водача, съответно няма спор по категорията на превозното средство.
Вярно е, че в писмените си обяснения М.М. е обяснил, че е
натоварил пръстта от хотел „***“ в к.к. „***, където към онзи момент се
извършвали ремонтни дейности, с което, по думите му, правел „услуга на г-н
Росен Русев“. Добавил е, че щял да разтовари отново в рамките на комплекса,
като не извършвал услугата срещу заплащане, а на приятелски начала.(л. 8 от
първоинстанционното производство). Тези обяснения са оспорени чрез процесуалния
му представител с твърдението, че са дадени под диктовка.
В съдебно заседание в потвърждение на нарушението са
събрани единствено показанията на св. ***, но той пресъздава (с оглед така
зададените му въпроси) свои лични възприятия. Не е задаван въпрос и съответно
няма отговор за това как е преценил (освен обясненията на водача), че се касае
за обществен превоз на товари. Не е разпитан свидетелят по АУАН и при
установяване на нарушението – ***ев.
По делото не е разпитано лицето, отбелязано в Сведението
като „Д. Стоев“, снело обясненията на водача, което е било наложително с оглед
стореното от процесуалния представител на водача оспорване на дадените
обяснения.
Не е разпитан Пантелей Николов Велизаров, служител на „***“
ЕООД, който всъщност е дал обяснения (л. 11 от първоинстанционното
производство), от които евентуално може да се направи извод, че М.М. е
извършвал обществен превоз на товари.
Не са изискани от „***“ ЕООД писмени доказателства за
издавани документи за превоз, в това число товарителница, както и документи за
извършено заплащане на работата на М.М..
При липсата на изброените по – горе процесуални действия
от страна на съда, респ. липсата на доказателствени искания от страна на
административнонаказващия орган за установяване описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, нарушението е останало недоказано, а съдебното решение –
немотивирано.
За да потвърди НП, съдът се е позовал на сега действащите
норми, независимо че е записал, че са актуалните към датата на деянието. Следва
да се има предвид, че разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАвтП е изменяна
няколкократно. Актуалната към 14.05.2020 г. разпоредба е тази, която е изменена
и допълнена с ДВ. бр. 80 от 28 септември 2018 г. Впоследствие, изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 7 юли 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 108 от 22 декември 2020 г.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, актуален към датата на
деянието – 14.05.2020 г., "обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "превоз на
товари" в същата, относима към случая редакция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП,
е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или
не. Според нормата, под която е подведен водачът, чл. 87, т. 3 от Наредба № 33
на МТ от 1999 г., водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по
чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. В този смисъл съдът е
следвало да изясни налице ли е първият основен признак на деянието, за да се
приеме, че е налице нарушение, а именно извършвал ли е водачът на съответната
дата и час „превоз на товари“ по смисъла на закона и бил ли е този превоз на
товари „обществен“ съгласно действащите норми. Едва след изясняване на този
въпрос могат да се обсъждат останалите признаци на деянието. Като не е сторил
това, БРС е постановил незаконосъобразно решение.
Като е приел, че за съставомерността на деянието е
ирелевантно наличието или не на заплащане, съдът е постановил решението си в
противоречие с приложимия материален закон, което е самостоятелно основание за
отмяна на решението. В допълнение за пълнота следва да се отбележи, че по
делото не са събрани никакви доказателства за търговски взаимоотношения между „***“
ЕООД и водача.
При гореизложеното настоящият състав счита жалбата за
основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно, постановено в противоречие с приложимия материален закон и
немотивирано.
При този изход на спора е основателно искането на
процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за въззивната
инстанция, доказателства за каквито са налице в размер на 370.00 лв. (триста и
седемдесет лева). Възражението на ответника по касационната жалба е
неоснователно, като се съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и договореният размер, който съответства напълно на
минимално предвидения размер при материален интерес от 2000.00 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Добрич, касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260052 от 05.07.2021 г. по НАХД № 283/
2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000593/ 15.06.2020 г. на и.д. Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, Варна, издадено срещу М.К.М., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0000593/ 15.06.2020
г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Варна,
с което на М.К.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева) на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози за административно нарушение по чл. 87,
т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да
заплати на М.К.М., ЕГН **********,*** съдебно – деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 370.00 лв. (триста и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: