№ ..2
гр. С., 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 30 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. №
463/2020 г. по описа на РС-С. са отхвърлени като неоснователни
предявените от ИЛ. ИВ. Н. с ЕГН: ********** от гр. Г. срещу СУ „П..
д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от Началника на РУО-С. р-н, искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед
№ РД-......./03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено
03.06.2020 г./ на Началника на РУО-С.-р-н, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ИЛ. ИВ. Н., за признаване за незаконна и
отмяна на заповед № РД-..../03.07.2020 г. на Началника на РУО-С.-р-н,
с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и за възстановяване на предишната заемана преди прекратяване на
1
трудовото правоотношение длъжност „директор“ в СУ „П.. д-р А.З.“
– гр. Г..
Недоволен от така постановеното решение ищеца в
първоинстанционното производство ИЛ. ИВ. Н., чрез адв. М.Ц. го
обжалва изцяло, с доводи за неправилност, необоснованост, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, с искане да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
На първо място излага, че неоснователно и без да изложи
никакви мотиви първоинстанционният съдът е приел, че
работодателят е допуснал фактическа грешка относно датата на
уволнението, която е 03.07.2020 г., а не 03.06.2020 г. както е
отбелязано в Заповед № РД ....... на Началника на РУО С. - р-н, с което
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ, поради дисциплинарно наказание "уволнение" по чл.188, т.3 от
КТ, наложено със Заповед № РД-.... от 03.07.2020 г. на Началника на
РУО С.-р-н. Посочва, че не може да се приеме, че се касае за
фактическа грешка, тъй като освен в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и в трудовата книжка, като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязана датата
03.06.2020г. При това положение и с оглед на събраните по делото
доказателства счита, че уволнението е незаконно, тъй като Заповед №
РД ....... на Началника на РУО С. - р-н за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена на 03.06.2020г., а Заповед № РД-.... на
Началника на РУО С.-р-н, с която й е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" е от 03.07.2020 г. Т.е. към момента на
уволнението на 03.06.2020г. липсва основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.330, ал.2,т.6 от КТ, тъй като към
този момент няма наложено от работодателя дисциплинарно
наказание - "уволнение". С оглед на това обстоятелство при
уволнението на ищцата е допуснато нарушение на чл.193,ал.1 от КТ,
2
тъй като с писмо № РД ...... от 25.06.2020 г., получено на същата дата,
работодателят е поканил същата да даде писмени обяснения. При
положение, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено на 03.06.2020 г. е очевидно, че работодателят не е спазил
изискването да изслуша работника или да снеме писмените му
обяснения преди уволнението.
На следващо място излага, че неоснователно РС-С. е приел за
основателно твърдението на ответника, че ищцата е била уведомена за
решението на ТЕЛК № ...../13.04.2020 година, при условията на чл.18а,
ал.7 от АПК. По делото липсват доказателства тази процедура да е
била извършена, поради което решението на ТЕЛК не е надлежно
връчено на ищцата и не е влязло в сила по отношение на нея, поради
което работодателят неоснователно се е позовал на същото в
заповедта за уволнение.
На следващо място неправилно и незаконосъобразно съдът е
приел, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по
чл.190, ал.1, т.2 от КТ, изразяващо се в неявяване на работа в
продължение на повече от 2 последователни работни дни, а именно от
18.11 до 22.11.2019 г. и от 25.11. до 27.11.2019г., тъй като издадения й
болничен лист за същия период е бил обявен за невалиден.
Отсъствието на ищцата от работа за посочения период не е
безпричинно, а е наложено по здравословни причини-получен остър
обструктивен бронхит, поради което липсва виновно поведение от
нейна страна, което да бъде санкционирано. Излага, че
обстоятелството дали при издаването на болничния лист е допуснато
нарушение от медицинското лице, което го е издало е без правно
значение по отношение законността на уволнението. По същество
искането е да бъде отменено решението изцяло и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
3
Въззиваемата страна СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от
Р. И.Т. – началник на р-нално управление на образованието – С.
област в депозирания отговор, оспорва жалбата. Излага, че на
20.11.2019 г. в 10,55 на електронната поща на г-жа К.Ц., главен
специалист „Човешки ресурси“ в р-нално управление на
образованието - С.-р-н е постъпил Болничен лист № Е *********,
издаден на 18.11.2019 г. от ЕТ д-р Р.А. АИППМП, д-р М.Г.К., с
диагноза „Остър бронхит, неуточнен“ и предписан режим на лечение
„Домашен - амбулаторен“ на лицето ИЛ. ИВ. Н. с ЕГН: **********,
заемаща длъжността директор на СУ „П.. д-р А.З.“, за периода от
18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. включително. В графа „Забележки“
на представеният болничен лист № Е **********, издаден на
18.11.2019 г. било записано следното: „БЕЛЕЖКИ: Други“ Издаден
дубликат болничен лист № Е ********** - „Д. 2018“ ЕООД, гр. Г., ул.
„Г.М.“ № .. длъжност готвач“.
На 26 ноември 2019 г. от началника на РУО - С.- р-н е
разпоредено да се извърши проверка, дали г- жа И.Н. спазва
предписания режим на лечение „домашен - амбулаторен“. При
посещението в гр. Г. присъствали И.Х. - гл. юрисконсулт, отдел
„Административно-правно, финансово-стопанско и информационно
обслужване“, РУО - С.-р-н и М.Б. - старши експерт по „Обществени
науки, гражданско образование и религия“, отдел „Организационно-
методическа дейност и контрол“, РУО - С.-р-н. При извършеното
посещение на домашния адрес на г-жа Н. на ул. „Я.“ № .. в гр. Г., се
установило, че същата не се намирала на домашния си адрес от 18:45
ч. до 20,00 часа, като през цялото време не отворила, след множество
позвънявания и почуквания на вратата. Нейна съседка и родственица,
обитаваща етаж от фамилната къща на г-жа Н., ги уведомила, че „щом
не е вкъщи и лекият й автомобил го няма в двора, то сигурно е на
работа в „К.“, което е заведение в центъра на гр. Г.. При пристигане
на комисията в заведението видели, как собственикът на заведението
4
извел Н. към санитарния възел, където останала през цялото време.
След престоя пред заведението „К.“, комисията отново извършила
посещение на домашния адрес на г-жа Н., което приключило в 21,15
часа.
Позовава се на Експертно решение № ..... /13.04.2020 г. на ТЕЛК
при „Център за психично здраве - С.“ ЕООД, с което е окончателно
отменен Болничен лист № Е ********** за периода от 18.11.2019 г. до
27.11.2019 г. включително.
Излага, че процесната заповед е издадена на 03.07.2020 г., видно
от деловодната системата „EVENTIS R7” /приложена извадка по
делото/, която използва РУО - С.-р-н, и е подписана електронно в
самата система с дата 03.07.2020 г. По същество моли да бъде
потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание въззивника ИЛ. ИВ. Н., чрез пълн.адв. Ц.
поддържа жалбата, въззиваемата страна СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г.,
представлявана от Р. И.Т. – началник на р-нално управление на
образованието – С. област и юрк. Х. оспорва жалбата и поддържа
отговора.
За да се произнесе СОС взе предвид следното:
Производството пред РС-С. е образувано по предявени от ИЛ.
ИВ. Н. против СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от началника
на р-нално управление на образованието – С. област, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 КТ. Излага съображения, че
уволнението е незаконно, защото към момента на уволнението на
03.06.2020 г. липсва основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, тъй като към този момент
няма наложено от работодателя дисциплинарно наказание –
„уволнение“. Излага, че отсъствието й от работа за периода от 18.11.
до 22.11.2019 г. и от 25.11. до 27.11. 2019 г., не е безпричинно, а е
5
наложено по здравословни причини – остър обструктивен бронхит,
поради което липсва виновно поведение от нейна страна, което да
бъде санкционирано с дисциплинарно наказание.
Ответникът СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от
началника на р-нално управление на образованието – С. област е
депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове. Посочва, че
на 26.11.2019 г. е направена проверка относно добросъвестното
ползване на отпуск от ищцата, от началника и двама служители на
РУО – С. р-н, които установили, че И.Н. не била на домашния си
адрес. Служителите посетили и заведение „К.“, находящо се в центъра
на гр. Г., където видели, че собственикът на заведението извел Н. към
санитарния възел в заведението, където останала през цялото време,
докато се опитвали да се свържат с нея по телефона. Излага, че с
Експертно решение № ..... от 13.04.2020 г. е обявен за невалиден
Болничен лист № Е**********, представен от И.Н. за отсъствието й за
процесния период, като „директор“ на училището.
Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността
„директор“ в СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г..
На 18.11.2019 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е
********* от лечебно заведение - ЕТ д-р Р.А. АИППМП, от д-р М.К.,
с който е предписано домашно лечение, за период от 10 календарни
дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е записана
диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и посочено, че ищцата следва да
се яви на преглед на 27.11.2019 г.
Издаденият болничен лист е обжалван от ответника и с решение
на ЛКК № .../11.12.2019 г. е потвърден. С експертно решение № ..... от
005/23.01.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – С. област,
болничният лист е обявен за невалиден. Решението е оспорено от
ищцата и с ЕР на НЕЛК № ... от 04.03.2020 г., НЕЛК връща за ново
6
освидетелстване с изискване и представяне на извършения преглед с
отразяване на оплакванията, обективния статус, извършени
изследвания и назначаване на терапия от личния лекар, издал
оспорения болничен лист. С експертно решение № ..... от
060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – С. област,
болничен лист № Е ********* за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019
г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за
невалиден. В мотивите е посочено, че пациентката е представила
копие на рецепта от 18.11.2019 г., с предписани Аугментин,
Флуимуцил и медикамент с неясно изписване, като други документи
не били представени /амбулаторен лист, отпечатан от компютъра на
личния лекар – копие или оригинал/.
От представен от ответника констативен протокол от 26.11.2019
г. се установява, че Р. И., И.Х. и М.Б. в качеството си на служители на
РУО- С. р-н, извършили проверка на домашния адрес на И.Н. в гр. Г.,
общ. Г., ул. „Я.“ № .., дали спазва предписанието на здравния орган,
да се лекува на „домашен-амбулаторен“ режим. След като не била
намерена на домашния си адрес, комисията посетила обществено
заведение „К.“ в центъра на града и без да влизат в заведението
установили, че г-жа Н. излиза от кухнята на заведението и се заключва
в тоалетната. Служителите се върнали отново пред дома на ищцата,
където нейна близка ги уведомила, че ищцата най-вероятно е на
работа в заведение „К.“.
С писмо изх. № РД....../25.06.2020 г. на Началника на РУО С.-р-н
са изискани писмени обяснения от И.Н. по повод отменения болничен
лист, за периода от 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до
27.11.2019 г. за отсъствие от работното място, получено от нея на
25.06.2020 г.
На 29.06.2020 г. ищцата е депозирала до Началника на РУО С.-р-
н писмени обяснения, в които заявява, че за периода 18.11.2019 г. до
7
22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. е отсъствала от работа
въз основа на издадения й от компетентно медицинско лице болничен
лист. Към момента на неговото издаване добросъвестно е упражнила
правото си на отпуск въз основа на него и не е нарушила трудовата
дисциплина.
Със заповед № РД-..../03.07.2020 г. на Началника на РУО С.-р-н е
наложено на ИЛ. ИВ. Н. дисциплинарно наказание „уволнение“. В
мотивите е посочено, че ИЛ. ИВ. Н., директор на СУ „П.. д-р А.З.“, гр.
Г. за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до
27.11.2019 г. не се е явила на работа в продължение на повече от два
последователни работни дни, което представлява виновно нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
Със заповед № РД .......-03.06.2020 г. е прекратен без
предизвестие трудов договор № *******/23.08.1995 г. на ИЛ. ИВ. Н.,
на длъжност „директор“, считано от 06.07.2020 г. Като мотиви е
посочено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.
188, т. 3 от КТ, със Заповед № РД ..../03.07.2020 г. на началника на
РУО-С.-р-н.
Събрани са гласни доказателства като са разпитани по двама
свидетели на страните.
От показанията на М.Б., който работи на длъжност старши
експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в
РУО-С. област се установява, че участвал в комисия, която на
26.11.2019 г. извършила проверка дали И.Н. спазва предписания й
режим с болничен лист. На проверката присъствали още Х., г-жа И. и
Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след
позвънявания по телефона, на които не отговаряла, около 20,00 часа
тръгнали към заведение „К.“ в гр. Г., където Н. работела. Колата на Н.
била паркирана пред заведението, тръгнали към задната зала
/заведението имало две зали – предна и задна/, където се появил
8
собственикът и казал, че няма да ги пусне в заведението. През
прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към
тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли
на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която
заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“.
Свидетелят Ю.Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-С. област
дава показания, че нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в
комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от
ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като
шофьор, която да извърши такава проверка. Присъствал е на връчване
на заповедта за уволнение, но не помни кога е била връчена на Н..
Мисли, че ищцата не е подписала заповедта.
През въззивната инстанция са разпитани двама свидетели на
ищцата.
От показанията на В.С.Р. се установява, че познава И.Н., тъй като
е медицинска сестра на личния лекар на ищцата. Края на месец
октомври 2019 г. И.Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро
състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в
болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М.К., който
замествала личния й лекар. След прегледа И.Н. се върнала при мед.
сестра, за да й бъде оформен болничен лист. Свидетелката
посъветвала И.Н. да постъпи в болнично заведение, тъй като не
изглеждала добре, но тя отказала и предпочела домашно лечение.
Болничният лист бил издаден за 10 дни. На десетия ден ищцата дошла
на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската сестра,
трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й
състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции.
От разпита на Б.Т.Д., който работи в училището, се установява,
че през месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в
9
училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я
закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура, след три
дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и допустимостта на решението,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на
чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2,
от КТ са основателни и доказани.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено, на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от
КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.
188, т. 3 от КТ, със Заповед № РД- .... от 03.07.2020 г. на началника на
РУО-С.-р-н. Мотивите за налагане на дисциплинарното наказание са
следните: На 20.11.2019 г. в 10,55 часа на ел. адрес на г-жа К.Ц.,
гл.специалист „Човешки ресурси“ в РУО-С.-р-н е постъпил болничен
лист № Е *********, издаден на 18.11.2019 г. от лечебно заведение -
ЕТ д-р Р.А. АИППМП, от д-р М.К., с който е предписан режим на
лечение „домашен амбулаторен“ на ИЛ. ИВ. Н., за период от 10
календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е
10
записана диагноза „остър бронхит, неуточнен“. Издаденият болничен
лист е обжалван от ответника и с решение на ЛКК № .../11.12.2019 г.
на МЦ Г. ЕООД е потвърден. Решението е обжалвано от Началник на
РУО-С.-р-н и с експертно решение № ..... от 005/23.01.2020 г. на ТЕЛК
към Център за психично здраве – С. област, болничният лист е
отменен. Решението е оспорено от ИЛ. ИВ. Н. пред НЕЛК и с ЕР на
НЕЛК № ... от 04.03.2020 г., НЕЛК връща за ново освидетелстване с
изискване и представяне на извършения преглед с отразяване на
оплакванията, обективния статус, извършени изследвания и
назначаване на терапия от личния лекар, издал оспорения болничен
лист. С експертно решение № ..... от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към
Център за психично здраве – С. област, болничен лист № Е *********
за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър
бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. Прието е, че е налице
неявяване на работа от страна на ИЛ. ИВ. Н. за периода 18.11.2019 г.
до 22.11.2019 г., както и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. вкл., което е
виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 от
КТ, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от
два последователни работни дни. Видно от самата заповед същата е
връчена при отказ на 06.07.2020 г., удостоверено с подписите на двама
свидетели -М. Х. Б. и Ю.Н. Щ..
На първо място неоснователни са възраженията в жалбата, че
Заповед № РД ....... на Началника на РУО С. - р-н за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена на 03.06.2020г., а Заповед №
РД-.... на Началника на РУО С.-р-н, с която й е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" е от 03.07.2020 г. Видно от
представената разпечатка от деловодната системата „EVENTIS R7”,
процесната заповед е издадена на 03.07.2020 г., и е подписана
електронно в самата система на тази дата и вероятно се касае за
техническа грешка при изписването.
Уволнението обаче са явява незаконно по следните съображения:
11
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя
и неговото нарушение/я, което работодателят е длъжен да извърши,
представлява задължението му преди да наложи съответното
дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се
дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-
точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на служителя да се защити в
рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Това налага
изследване, поискано ли е от работодателя представянето на такива,
за какви нарушения и дали те съвпадат с посочените в заповедта.
Обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен
да изиска съгласно чл.193 от КТ, трябва да са достигнали до субекта
на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно трайната практика по чл. 290 от ГПК (Решение № .... от
10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №
... от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № .... от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г. о.,
ГК) "работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя,
че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност ... Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията."
Също така, практиката по чл. 290 от ГПК (Решение № 68 от
28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК, Решение №
290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о., Решение
№ 174 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 319 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2010 г., IV г.
о., ГК, Решение № 225 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г.,
III г. о., ГК) застъпва категоричното становище, че искането на
12
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални
изисквания, като не е задължително, поканата за изслушване да бъде в
определена форма или да бъде предшествана от формално откриване
на дисциплинарно производство, нито да се уведомява работника, че
срещу него се открива такова производство. Важното е, работникът да
е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е
ориентирал в обстоятелствата.
Според настоящия съдебен състав, тези изисквания са изпълнени.
Обяснения от служителя са били поискани на 25.06.2020 г. и на
29.06.2020 г. са депозирани такива от ИЛ. ИВ. Н. /л. 27-28 от делото/.
На следващо място заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение следва да е мотивирана. Нормата на чл. 195, ал.1 КТ гласи,
че наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Трайно установена е
съдебната практика, обективирана и в решение по гр. д. № 278/2011 на
ВКС, IV г. о, решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
354/2011 г., III г. о., че задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за
възможността на наказания работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Целите на цитираната
разпоредба са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание по разбираем за работника или служителя начин /решение
№ 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV г. о. на
ВКС, № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11 г. на III г. о./. Тези
изисквания също са изпълнени.
13
Основният въпрос, по който страните спорят, е дали е извършено
констатираното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работа на ищцата, в течение на два
последователни работни дни.
За да се отговори на този въпрос трябва да се изследва дали
служителката е била добросъвестна при ползването на отпуск по
болест, респективно налице ли е нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, а
разпоредбата на ал. 2 предвижда, че добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до
установяване на противното.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав достига до
извода, че служителят е действал добросъвестно.
С експертно решение № ..... от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към
Център за психично здраве – С. област, болничен лист № Е *********
за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър
бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. В мотивите е посочено, че
пациентката е представила копие на рецепта от 18.11.2019 г., с
предписани Аугментин, Флуимуцил и медикамент с неясно изписване,
като други документи не били представени /амбулаторен лист,
отпечатан от компютъра на личния лекар – копие или оригинал/.
При преценка на свидетелските показания на двете групи
свидетели, съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ищцата.
От показанията на В.С.Р. се установява, че познава И.Н., тъй като
свидетелката е медицинска сестра на личния лекар на ищцата. Края на
месец октомври 2019 г. И.Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро
състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в
14
болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М.К., който
замествала личния й лекар. След прегледа И.Н. се върнала при мед.
сестра, за да й бъде оформен болничен лист. На десетия ден ищцата
дошла на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската
сестра трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й
състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции. От
разпита на Б.Т.Д., който работи в училището, се установява, че през
месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в
училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я
закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура, след три
дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик. Т.е.
и двамата свидетели са имали непосредствени впечатления за общото
състояние на ищцата и категорично установяват, че И.Н. не се
чувствала добре и е имала здравословни проблеми през месец ноември
2019 г.
Констативният протокол от 26.11.2020 г., с който служители на
ответника, правят констатации относно спазването на домашния
режим на лечение от ищцата, е оспорен от адв. Ц., в първото по
делото заседание. В този смисъл свидетелските показания на
разпитаните свидетели на ответника, съществено разколебават
верността на този протокол, тъй като са напълно противоречиви и
взаимно изключващи се. Свидетелят М.Б., на длъжност старши
експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в
РУО-С. област заявява, че участвал в комисия, която на 26.11.2019 г.
извършила проверка дали И.Н. спазва предписания й режим с
болничен лист. На проверката присъствали свидетеля Б., Х., г-жа И. и
Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след
позвънявания по телефона, на които не отговаряла, около 20,00 часа
тръгнали към заведение „К.“ в гр. Г., където Н. работела. През
прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към
тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли
15
на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която
заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“.
Свидетелят Ю.Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-С. област
дава показания, че нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в
комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от
ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като
шофьор, която да извърши такава проверка.
Показанията на св. Щ., св. Р. и св. Д., разколебават
достоверността на изложеното от св. М.Б., респективно
удостовереното в констативния протокол от 26.11.2020 г. на
комисията. Не са ангажирани други доказателства от ответника, напр.
разпит на свидетели, за които се твърди, че са възприели случилото се
при проверката –близка на ищцата, която заявила, че след като й няма
колата, Н. е на работа в „К.“ или собственика на заведението „К.“, за
който се твърди, че заявил, че няма да допусне служителите, на РУО-
С. област, в заведението. Съдът констатира съществено разминаване в
свидетелските показания на св. М.Б. и Ю. Щ., което създава
основателно съмнение дали твърдените факти на 26.11.2020 г.
действително са се осъществили така както са документирани в
констативния протокол от 26.11.2019 г. Всичко това обосновава извод
за добросъвестност в поведението на ищцата, във връзка с издаването
на болничен лист, тъй като през този период същата е била с диагноза
„остър бронхит, неуточнен“ и от там на добросъвестност в изпълнение
на трудовите й задължения, от което изпълнение същата не се е
отклонила. Както вече се посочи от показанията на медицинската
сестра В. Р. се установява, че преглед реално е бил осъществен, като
на 27.11.2019 г. ищцата е посетила отново кабинета за контролен
преглед, за което е издаден амбулаторен лист № ....../27.11.2019 г. от д-
р М.Г. /л. 15 от делото/.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице извършеното
16
от ищцата отсъствието от работа за повече от два последователни дни
за периода от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г., съгл. чл.190, ал.1, т.2 КТ,
тъй като през този период е била временно неработоспособна.
Работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
осъществяването на предпоставките на уволнителното основание,
регламентирано в нормата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това води до
незаконност на уволнението и налага неговата отмяна. Оспорената
заповед № РД-......./03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено
03.06.2020 г./ на Началника на РУО-С.-р-н, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ИЛ. ИВ. Н. и заповед № РД-
..../03.07.2020 г. на Началника на РУО-С.-р-н, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да бъдат
отменени.
Поради несъвпадане изводите с тези на РС-С., решението следва да
се отмени и предявения иск уважен.
Уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на работа,
поради което първоинстационното решение следва да бъде отменено и
в тази му част.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски
в размер на 610, 00 лева за първоинстанционното производство и
разноски за въззивното производство в размер на 650, 00 лева.
Основателно се явява направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатения адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца, адв. М.Ц.. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие №......... от 21.07.2020 г. и договор за
правна защита и съдействие №........ от 01.09.2021 г. от които се
установява, че е уговорено и платено в брой възнаграждение от
17
ищцата в размер на по 800, 00 лева /общо 1600,00 лева/. Според
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или
към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Към
21.07.2020 г. минималната работна заплата за страната е била в размер
на 610, 00 лева, а за 2021 г. в размер на 650, 00 лева. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до посочения минимален
размер.
С оглед изхода на делото, работодателят следва да бъде осъден
да заплати държавните такси за разглеждане на делото пред РС-С. и
въззивна инстанция, които са в размер съответно на 100, 00 лева и
50,00 лева за въззивното производство.
Воден от горното, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 30 от 22.04.2021 г., постановено
по гр. д. № 463/2020 г. по описа на РС-С. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя, на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, уволнението на ИЛ. ИВ. Н. с ЕГН: ********** от гр. Г., ул.
„Я.“ № ., извършено със заповед № РД-......./03.07.2020 г. /поради
техническа грешка посочено 03.06.2020 г./ на Началника на РУО-С.-р-
н, както и заповед № РД-..../03.07.2020 г. на Началника на РУО-С.-р-н,
18
с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ИЛ. ИВ.
Н. с ЕГН: ********** от гр. Г., ул. „Я.“ № .. на заеманата преди
уволнението длъжност „директор“ в СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г..
ОСЪЖДА СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от
Началника на РУО С.-р-н с адрес – гр. С., бул. „Ц.с.“ № ..., бл. ...., ет.
...., да заплати на ИЛ. ИВ. Н. с ЕГН: ********** от гр. Г., ул. „Я.“ № ..
разноски за първоинстанционното производство в размер на 610,00
лева /шестстотин и десет/ лева и за въззивното производство в размер
на 650, 00 лв./шестстотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА СУ „П.. д-р А.З.“ – гр. Г., представлявано от
Началника на РУО С.-р-н с адрес – гр. С., бул. „Ц.с.“ № ..., бл. ...., ет.
.... да заплати по сметка на СОС сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет
лева/, съставляваща държавни такси за разглеждане на делото пред
РС-С. и СОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаване на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19