РЕШЕНИЕ
№ 260049 / 26.11.2020г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
1412 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Х.С.К., ЕГН-**********,***,
представляван от адв.Я.С. срещу Р.М.А.,
ЕГН- ********** и А.С.А., ЕГН-**********, двамата с адрес ***. Ищецът е
предявил срещу ответници искове с правно основание по чл.108 и чл. 109 от ЗС.
В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в град Сунгурларе, обл.Бургаска, на улица 999),
представляващ дворно място с площ от 438 (четиристотин тридесет и осем)
квадратни метри, съставляващо урегулиран поземлен имот № III - 848 (трети, за
имот осемстотин четиридесет и осем), в квартал 97 (деветдесет и седем),
съгласно действащия застроителен и регулационен (ПУП) на град Сунгурларе,
Бургаска област, при граници: север - улица, изток - УПИ № IV - 849 (четвърти,
за имот осемстотин четиридесет и девети), юг - УПИ № XI - 845 (единадесети, за
имот осемстотин четиридесет и пети) и УПИ № IV — 849 (четвърти, за имот
осемстотин четиридесет и девети), запад - УПИ № II - 847 (втори, за имот
осемстотин четиридесет и седем), заедно с построената в него жилищна сграда от
полумасивна конструкция на два етажа, състояща се от едно избено помещение,
една стая за живеене и коридор в приземния етаж с обща площ от 60 кв.м, и
жилищен етаж, състоящ се от три стаи и антре с обща площ от 60 кв.м., и всички
останали подобрения и насаждения в имота. Имотът бил дарен на ищеца от
родителите му. На 07.08.2008 г. ищецът дарил имота на сина си С.Х. К., което
дарение било отменено с решение на РС-Карнобат и по настоящем ищецът е негов
собственик.
Ответниците са роднини на ищеца - първият ответник била
съпруга на починалия му брат С. С.А., а вторият ответник бил негов племенник -
син на починалия му брат. Ответниците владеели съседния имот, разположен на
запад от имота на ищеца, представляващ имот - УПИ № II - 847, кв. 97 по ПУП на
гр. Сунгурларе, с административен адрес гр. Сунгурларе, област Бургаска, улица ****.
Твърди се, че ответниците премахнали без негово съгласие оградата между двата
имота – западна на ищеца и източна на ответниците, представляваща телена ограда
с бетонни колове, забити в земята и навлезли в имота на ищеца от запад, като по
този начин владеели без правно основание площ от 40 кв.м. - по цялата дължина
на западната регулационна граница с ширина 2,08 м. от улицата, със стесняване
към южната граница — 0,56 м., която площ била част от имот № III – 848, собственост
на ищеца. Ответниците поставили без съгласието на ищеца метални врати /порти/
от неговия гараж по линията на улицата, която площ е на ищеца. В имота на ищеца
построили сграда - състояща се от две стаи и салон, която ползвали. Сградата навлизала
в югозападната част на имота му с около 20 кв. м. За изграждането на
постройката, ищецът не е давал съгласие, тя била построена без строителни книжа
и се явявала незаконен строеж. Извършеното от ответниците създавало пречки на
ищеца за ползва имота си в пълен обем, поради което ищецът е предявил, срещу
ответниците ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за процесните 40,00 кв.м. площ.
Ищецът счита, с премахването на оградата
по западната регулационна линия на двата имота,
поставянето на металните врати в имота на ищеца на границата с улицата и
с построяването на постройка, навлизаща с 20м. в югозападната част на имота му,
ответниците са извършили противоправни въздействия върху неговия имот и
предявява осъдителни искове срещу ответниците: да преустановят правонарушението
и да възстановят оградата – телена с бетонни колове по западната регулационна
линия на УПИ № III - 848, кв. 97 по плана на град Сунгурларе, да премахнат постройката,
която навлиза 20 кв.м. в югозападната част на имота му и да премахнат металните
врати (порти), поставени в неговия имот от гаража му по линията на улицата,
като по този начин възстановят фактическото положение отпреди нарушението
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК, чрез
пълномощника си - адв.В., оспорват
исковите претенции като неоснователни и посочват, че между двата имота никога
не е имало ограда. Твърдят, че ищецът е построил на границата между двата имота
–източна за ответниците четири незаконни сгради. Сочат, че на 13.08.2019г. са уведомили ищеца, че в тяхна полза е изтекла
„максимална погасителна давност“/вероятно се касае за придобивна давност/ към
10.10.1999 г. и посочват, че в представената скица № 342/12.08.19г. липсват
незаконно построените четири сгради в имота на ищеца.
В съдебно заседание страните поддържат претенциите и
твърденията си. Претендират разноски по
делото.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът допусна по делото СТЕ.
След депозиране на СТЕ, ищецът направи изменение
на ревандикационния си иск, както следва: да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 41
кв.м., обхващащи пространството по цялата дължина на западната регулационна граница на УПИ № III -
848, кв. 97, по ПУП на гр. Сунгурларе, с ширина 2,07 м. от към улицата, която площ се
стеснява към южната граница (към дъното на парцела) до 0,58 м.,
съгласно комбинирана
скица по СТЕ - Приложение 1, площта се намира между имотната граница на имоти УПИ III - 848 и УПИ II - 847,
оцветена в кафяво, до междинната регулационна линия на УПИ III - 848 и УПИ II -
847, кв. 97, град Сунгурларе, оцветена в синьо и да се осъдят
ответниците да предадат на ищеца владението върху тази площ.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно
основание по чл.108 и чл. 109 от ЗС.
При оспорване на иска по чл. 108 от
ЗС, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на предпоставките за уважаването му, като докаже, че е
собственик на вещта на соченото от него основание и че ответникът я владее без
основание.
Негаторният иск
по чл.109 от ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно действие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение. Предпоставките за
уважаване на негаторния иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено
вещно право върху вещта, спрямо която е насочено неоснователно въздействие на
ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата на
ищеца.
Не се спори от страните
и от доказателствата по делото се установява, че имотите ищеца и на ответниците
са представлявали един имот, собственост на общия
наследодател на страните С. А.К., заснет с пл. № 811. Това е отразено в регулационния
план на гр.Карнобат от 1960 г., одобрен със заповед № 1622/23.09.1960г. С
нот.акт №9 том III дело 1098/1975г., С. А.К.
и Е.С.К. дарили на синовете си С. С.К. и А.С.К. дворно място съставляващо част
от имот пл.811 в кв. в кв. 78 по плана на гр.Сунгурларе представляващо 420
кв.м. в това число придаваеми по регулация 275 кв.м. –общинско място и 120кв.м.
от имот пл.812 с неуредени за същите места сметки. В плана от 1960 година
сградата на ответниците не е заснета, тъй като същата е построена в по-късен
етап/ строително разрешение от 30.04.1975г./.
С нот.акт
№ 200, от 13.12.1989 г., том II, дело № 837/1989г. родителите на ищеца С. А.К. и
Е.С.К. му дарили дворно място от 435 кв.м., ведно с построената в него жилищна
сграда от три стаи и антре в етажа и стая и изба в избения етаж и всички
останали подобрения, образуващо парцел III-848
в кв. 97 по плана на града. На 07.08.2008 г. ищецът дарил имота на сина си С.Х.
К., като с решение № 33/11.02.2019 г. по гр.д. № 906/2018 г. по описа на
КРС, в сила от 11.02.2019 г., допълнено с решение № 82/18.04.2019 г. по същото дело, в сила
от 07.06.2019 г. съдът е отменил дарението и към настоящия момент собственик на
имота е ищецът.
От заключението на
вещото лице по назначената СТЕ, прието като компетентно, обективно и
безпристрастно, се установява, че към момента за гр.Сунгурларе действа кадастрален
и регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-21 / 15.02.1988г., в който са
заснети имотите на ищеца с пл. № 848, за който е отреден УПИ III, както и имот
пл. № 847, за който е отреден УПИ II. В
действащия план не е актуализирана кадастралната основа и в имотите на ищеца и на
ответника са заснети само основните жилищни сгради. При геодезическото заснемане
от в.л. са заснети всички основни и второстепенни сгради и постройки в двата
имота и е нанесена регулационната граница между двете УПИ-та по координати от
трасировъчния план, очертана имотната граница между двата имота, минаваща по
калканите на сградите /вж приложение 1 от заключението/.
Площта на УПИ III -848,
кв.97 по плана на гр.Сунгурларе е 438 кв.м., но по съществуващи граници е 397
кв.м. Имотната граница между имоти 848 и 847 не съвпада с междинната
регулационна линия на УПИ III и УПИ II, кв.97. В имота на ответниците попадат
41 кв.м. от имота на ищеца, с граници запад –регулационната граница на УПИ № III – 848, на север –уличната регулационна граница, с ширина 2.07
метра от гаража на Х.К. в посока запад, като площта се стеснява и на юг стига
до южната регулационна граница с ширина 0,58 метра, която площ е нанесена от вещото
лице в Приложение № 1 към СТЕ в цветни линии, като в синьо е регулационната
граница я в кафяво –линията на имотната граница между имотите на ищеца и
ответниците. Площта - 41 кв.м. е част от имот № III – 848 и е собственост
на ищеца, владеят се без правно основание от ответниците, поради което същите
следва да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца.
Навесът
в имота на ответниците и металната порта не са изградени на регулационната
граница с УПИ III – 848 на ищеца, а навлизат в него. Металните порти с дължина
2,07 метра, са поставени на границата с улицата, те са част от площта /лицето/
на УПИ № III – 848. Навесът
/стопанската постройка/ на ответниците навлиза в имота на ищеца с 12,10
кв.м и
това е частта от тухлената постройка, която в началото навлиза в имота на ищеца
с 1.38 метра и се стеснява на юг до 0,58
метра, която площ е защрихована в Приложени
№ 1 към СТЕ.
Възражението
на ответниците, позоваващи се на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода от 10.10.1989 г. до 10.10.1999 г. е неоснователно. Това е така, тъй
като владението на
реална част от парцел за какъвто и да е срок не води до придобиването на
собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила
на ЗТСУ. При действието на ЗТСУ/отм./ е недопустимо придобиването по давност на
реални части и на идеални части, съответстващи на реалните части, от
дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части. Изключение от
общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за придобиване на давност на реални
части от парцели е преходната разпоредба на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм/, която се отнася само спрямо изтеклата давност до влизане в сила на
ЗТСУ. /вж Решение № 186 от 19.II.1987 г. по гр. д. №
154/86 г., ОСГК/. В случая ответниците се позовават на изтекла давност в период,
по време на действието на ЗТСУ/отм./, поради което те не са придобили по
давност процесните 41 кв.м., собственост на ищеца, владеят ги без правно
основание и следва да бъдат осъдени да му предадат владението върху тях.
По отношение на иска с правно основание чл.109 от
ЗС за осъждане на ответниците да премахнат металните порти.
Няма оспорване от страна на ответниците, че портите
са поставени и се ползват от тях. Доказа се, че тази площ от 2,07 метра е част
от лицето на УПИ III – 848, принадлежи на
ищеца, владее се без правно основание от ответниците, пречи на ищеца да ползва
тази част от имота. Предявеният иск е основателен и ответниците следва да бъдат
осъдени, да премахнат портите, които създават пречки на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху тази част от имота си.
По иска за
осъждане на ответниците да възстановят съществуващата между имотите ограда.
В действащия план
между кадастралните имоти 847 и 848 е заснета ограда,
обозначена с условен знак за полумасивна ограда (градинска решетъчна мрежа), но
при огледа на място вещото лице не е установило ограда и липсват следи от
премахната такава.
Разпитаните свидетели посочват, че много назад във времето е
имало ограда. Св.С.С. М., сестра на ищеца и на наследодателя на ответниците,
посочва, че стопанската постройка на ответниците е построена преди повече от 20
години. Свидетелства, че строителството е било осъществено по времето когато е
бил жив общият наследодател С. А.К./баща на свидетелката, на ищеца и на
наследодателя на ответниците/. Св.М. посочва, че между имотите е имало ограда –
„стара мрежа“ и тя е била премахната от баща ѝ за да построят двамата
братя гаражи. По това време, ищецът бил в Чехия.
Свидетелката Х.Х.Б., без родство със страните, живее в гр.Сунгурларе от 1991г. свидетелства,
че между имотите е имало мрежа. Не е свидетел и не посочва конкретно кой е премахнал
мрежата. Свидетелства, че „който е
построил гаража той е премахнал мрежата“. Твърди, че в двора имало круша и
изградена чешма, които са били точки на оградата.
От гласните доказателства не се установи по категоричен
начин, че между имотите е имало полумасивна ограда от телена мрежа с бетонни колове, забити и
зациментирани в земята по западната регулационна линия между двата имота. Не се
събраха и доказателства, че ответниците са
премахвали някаква ограда, поради което искът за осъждането им да възстановят
съществуващата ограда, остана недоказан
и следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска за премахване
на стопанската постройка – навес на ответниците.
Навесът е тухлена постройка с отвори за врати и прозорци, без
дограма, с предназначение на за складово помещение, с размери 11.70 х 3.50 м,
площ 41 кв.м. В действащия застроителен план няма ситуирани петна за
второстепенни сгради, предвидено е запазване на съществуващите жилищни сгради в
УПИ II- 847 и УПИ № III – 848, кв.97. За
строежа на стопанската постройка на ответника са издадени Разрешение за строеж
№ 63 от 10.10.1989г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 51
от същата дата. Сградата е следвало да бъде построена в УПИ II,
на вътрешната регулационна граница с УПИ № III – 848, но строежът е изграден в
отклонение на дадената строителна линия, като част от сградата е изградена в
имота на ищеца и навлиза с 12,10 кв. м. и заема площ от 1,38 метра в началото и
се стеснява до 0,58 метра на юг, която площ в приложение 1 от експертизата е
защрихована.
Пространството от 41 кв.м., което владеят ответниците може да
се ползва от ищеца само в по-широката лицева част на имота до началото на
стопанската постройка на ответника, зад тази постройка ищецът не може да ползва
пространството, защото ще му пречат собствените сгради, но настоящият състав на
съда, счита, че щом тази площ е част от имота на ищеца, ответниците следва да
бъдат осъдени да предадат владението на ищеца и да премахнат частта от сградата,
заемаща простраството от 12 кв.м. площ от имота на ищеца.
При този изход от спора ищецът има право на разноски
съобразно уважаването на заявените претенции. В производството по делото ищецът
е направил разноски в размер на 910 лева от които 200 лева –държавна такса, 300
лева –адв.хонорар, 10лева –такса вписване на исковата молба и 350 лева –СТЕ.
Съобразно уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 660,70 лева, включващи адвокатски хонорар- 225 лева/уважаването
три от четирите иска/, държавна такса за уважените претенции – 150 лева, 10
лева –вписване на исковата във връзка с иска по чл.108 от ЗС и депозит за вещо
лице по назначената СТЕ – 212,50лева.
Ответната страна претендира разноски в размер на 2052,30лева
от които по договор 498/02.08.2019г. -400 лева, пощенски разноски -3,90лева,
разноски за скица и справки в Община Сунгурларе -27.10 лева, разноски за
доказателства и справки в община Сунгурларе -84 лева, явяване на заседание на
31.05.2020г. и 14.07.2020г. -320 лева, по договор за защита пред РС-Карнобат
-600 лева съдебна такса удостоверение -5, лева, съдебна такса преписи –
1,30деподит за експертиза -351 лева явяване на заседание на 10.09.2020г. и на
19.10.2020г. – 260 лева. Процесуалният представител на ищеца направи възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и оспори списъка за разноски
относно писмено становище -400 лева, пощенски разходи -3,90 лева, като счита че
не са разходи във връзка с делото. Оспорени бяха разходите за справки в община
Сунгурларе -27,10 лева за скица и справки от 03.08.2019г. и 23.01.2020г., както
и разходите от 84 лева за справки. Оспорен беше и хонорара от 320 лева за
явяване в с.заседание на 31.05.2020г. и 14.07.2020г., както и хонорара за
явяване на заседание на 10.09.2020г. отложено за 19.10.2020г. и 351 лева
депозит за вещо лице.
Съдът като се запозна с представените от адв.В. списък
за разноски, счита че сумата от 400 лева по договор № 498 от 02.08.2019г. не е
във връзка с настоящото производство, тъй като този разход е осъществен преди
образуване на делото/ в случай, че не беше образувано настоящото производство
ответната страна по никакъв начин не би могла да претендира плащане на тази
сума/. В тази връзка не следва да се присъждат и разходи в размер на 3,90 лева
–пощенски разноски. Претенциите за разноски за скици и справки в община
Сунгурларе не са конкретизирани. Към отговора на исковата молба е представена
скица от 07.08.2019г. също преди образуването на делото, във връзка с отношения
между страните, преди делото/вж лист 47 от делото/ , поради което не може да се
приеме че този разход е във връзка с производството. По отношение на разхода от
84 лева посочен в списъка като разноски по доказателствата и справка в община
Сунгурларе е представена квитанция от адв.В. за получената сума, без договор за
правна помощ. Съдът счита за недопустимо отношенията между адвокат и доверител
да се уреждат с квитанция.
Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева е оспорено от ищцовата страна като прекомерно. Исковите претенции са в
размер на 3550 лева и съгласно чл.7 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие с определен материален интерес, когато материалният интерес е от
1000 до 5000 лева, минималното възнаграждение на адвоката е 300 лева +7% за
горницата над 1000 лева, поради което на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, съдът определя
възнаграждението на ангажирания от ответниците адвокат в размер на 478 лева и
съобразно отхвърлянето на едната от четирите претенции в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски в общ размер от 207,25 лева, от които 119,50
–адвокатско възнаграждение и 87,75 лева –разноски по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А.,
ЕГН-**********, двамата с адрес ***, че Х.С.К.,
ЕГН-**********,*** е собственик на следния недвижим имот: 41 кв. м.
реална част от урегулиран поземлен имот № III - 848, в квартал 97, съгласно
действащия застроителен и регулационен (ПУП) на град Сунгурларе, Бургаска
област, при граници на реалната част: на запад по дължината на западната регулационна граница на УПИ №
III - 848, кв. 97, по ПУП на гр. Сунгурларе, на север – с ширина 2,07 м. от гаража на ищеца в посока запад
по регулационната граница на УПИ № III – 848 с улицата,
която площ се стеснява в
южната граница (към дъното на парцела) до 0,58 м.,
която реална част е изчертана в синьо и кафяво на скица – приложение №1 към
заключението на съдебно техническата експертиза на л. 124-ти от делото,
изготвена от вещото лице В.Г. и приета в с. з. на 19.10.2020г. по делото,
представляваща неразделна част от решението, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** да предадат владението на 41 кв. м. реална
част от урегулиран поземлен имот № III - 848, в квартал 97, съгласно действащия
застроителен и регулационен (ПУП) на град Сунгурларе, Бургаска област, при
граници на реалната част: на запад по дължината на западната регулационна граница на УПИ № III - 848, кв. 97, по ПУП на гр.
Сунгурларе, на север – с ширина 2,07 м. от гаража на ищеца в посока запад по
регулационната граница на УПИ № III – 848 с улицата, която площ се стеснява в
южната граница (към дъното на парцела) до 0,58 м., която реална част е
изчертана в синьо и кафяво на скица – приложение №1 към заключението на съдебно
техническата експертиза на л. 124-ти от делото, изготвена от вещото лице В.Г. и
приета в с. з. на 19.10.2020г. по делото, представляваща неразделна част от решението,
на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А., ЕГН-**********,
двамата с адрес *** да премахнат металните врати/порти/,
поставени в имота на Х.С.К., ЕГН-**********,***,
по уличната регулационна линия, от гаража на
Х.С.К. в посока запад, с площ от 2,07 метра, съгласно в приложение
№1 към заключението на
съдебно техническата експертиза на л. 124-ти
от делото, изготвена от вещото
лице В.Г. и приета в с. з. на 19.10.2020г. по делото, представляваща
неразделна част от решението
на Х.С.К., ЕГН-**********,***, на основание чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А., ЕГН-**********,
двамата с адрес *** да премахнат част от стопанска постройка, навлизаща в имота
на Х.С.К., ЕГН-**********,*** и заемаща площта от 12,10 кв.м. по западната
регулациона граница на УПИ № III - 848, кв. 97, по ПУП на гр. Сунгурларе,
пространството от
1,35 м., стесняващо се на юг до 0,58 м – защрихованата част от приложение №1 към
заключението на съдебно техническата експертиза на л. 124-ти от
делото, изготвена от вещото лице В.Г. и приета в с.з. на 19.10.2020г. по делото, представляваща неразделна част от решението на Х.С.К.,
ЕГН-**********,***, на основание чл.109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.С.К., ЕГН-**********,***, с правно основание по чл.109 от ЗС, срещу
Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А., ЕГН-**********,
двамата с адрес *** да бъдат осъдени ответниците да възстановят ограда - телена с бетонни колове, забити и зациментирани в
земята по западната регулационна линия на УПИ № III - 848, кв. 97 по плана на
град Сунгурларе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** да
заплатят на Х.С.К.,
ЕГН-**********,*** сумата от 660,70
лева, представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.С.К., ЕГН-**********,*** да заплати на Р.М.А., ЕГН- ********** и А.С.А.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** сумата от 207,25 лева, разноски по делото.
Неразделна част от решението е
приложение № 1 от СТЕ - лист л. 124-ти от делото, приподписана от съда.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: