№ 525
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500371 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 35 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 651/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Сливница О. Д. е осъдена по иск с правно основание чл.
410, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал.1, във вр. чл. 49 от ЗЗД да заплати на
„Б. В. И. Г.“ ЕАД сумата от 122. 58 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №
............., ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане на дълга, както и разноските по производството.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство О. Д. с оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се, че искът не бил доказан, тъй като липсвал
задължителният в тези случаи протокол от местопроизшествието, съставен от
органи на полицията. Събраните гласни доказателства също не установявали
механизма и мястото на настъпване на ПТП. Липсвали и доказателства, че
евентуалното наличие на дупка в пътното плътно не е било обозначено със
съответния знак. Искането е за отмяна на решението и постановяване на нов
акт по същество, с който искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № ........./........... за застраховка
„Каско стандарт“ на МПС, че същата има за обект лек автомобил марка „Ш.“,
модел „О.“ с рег. №......, като застрахован бил Г. А. Г., а застраховател –
ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие
бил една година – ат 04.07.2020 г. до 03.07.2021 година.
Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства, съгласно които
застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият
би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните
рискове.
Видно е от свидетелство за регистрация, че лек автомобил лек
автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. №......, е регистриран на името на
собственика Г. А. Г..
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ............., от които е видно, че уведомление за
станалото произшествие било направено до ищеца на 05.01.2021 г. от Г. А. Г..
Били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от нареждания за плащане с опис към тях, ищцовото дружество е
изплатило на застрахования сумата от 122. 58 лева.
От заключението на вещото лице към изслушаната в производството
пред районния съд съдебно-техническа експертиза, което въззвният съд
възприема като обективно и компетентно дадено, и устните разяснения на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че описаните в преписката
при застрахователя щети по автомобила от техническа гледна точка биха
могли да настъпят при попадане на автомобила в необезопасена и неозначена
дупка на пътното платно, както и че необходимите средства за отстраняване
на повредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 122. 58 лева.
От показанията на свидетеля Г. А. Г. се установява, че на 29.12.2020 г.
същият напуснал дома си с лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, рег. №
..........., като движел по пътя гр. Д. – с. Д.. Когато спрял автомобила си в с.Д,
две непознати момчета му казали да погледне предната дясна гума, която
била спаднала – срязана. От момчетата чул, че имало желязо върху стария път
на международното шосе - паваж, който свързвал гр. Д. и с.Д, където често
ставали инциденти с гумите на автомобилите. След Нова година свидетелят
заявил пред ищеца искане за изплащане на обезщетение.
По-късно ищецът разбрал, че на около 100 м. от гр. Д. пътят е прекопан
и с множество дупки и неравности, които не били обозначени.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно, допустимо, но
неправилно.
2
В настоящия случай искът е насочен срещу О. Д.. Според правилото на
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на
лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на
дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е
дейност по възстановяване или подобряване на транспортно -
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно на
територията на гр. Д. и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на
увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена,
а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички
необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел
да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно
средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 122. 58 лева лева лева.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
3
нанесени твърдените имуществени вреди, в т. ч. с неговия механизъм, и
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП), а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП).
Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на
ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети
(т. 7), и когато произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди (т. 8).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
(приложение № 3). Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е
указано, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че
след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на
4
собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице
някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които
службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП,
респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи още, че
протоколът за ПТП, съставен по обсъдения горе ред, не е единствено
доказателствено средство за механизма на произшествието и мястото на
настъпването му. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с
всички допустими доказателствени средства.
За установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал писмени
доказателства – декларация, съставена от водача на автомобила, ведно със
заявление за изплащане на обезщетение, гласни доказателства чрез разпита на
водача на автомобила и съдебно-техническа експертиза, която е обосновала
извод за начина на настъпване на произшествието единствено въз основа на
съставените от водача декларация и заявление. Подписаните обаче от водача
декларация и заявление (и схема) са частни свидетелстващи документи,
непротивопоставими на ответника, като съдът не е обвързан с тяхната
материална доказателствена сила. Ето защо съдът не би могъл само въз
основа на обективираното в декларацията, заявлението и схемата за ПТП да
приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните
вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско", и твърдяното
произшествие.
От показанията на свидетеля Г. не се установява нито мястото на
настъпване на произшествието, нито механизма му. Безспорно установеният
факт, че част от пътя гр. Д. – с. Д. е бил прокопан, с дупки и неравности по
него, не води до извода, че именно там е настъпил инцидентът. В тази насока
са и показанията на свидетеля Г., който не е сигурен, а предполага, че там е
увредена гумата на автомобила му.
По изложените съображения за (недоказаност мястото на настъпване на
инцидента и неговия механизъм) атакуваното решение следва да бъде
отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество, с който искът да
бъде отхвърлен.
Съобразно горния резултат на въззивника трябва да бъдат присъдени
разноските по водене на делото – 300 лева – адвокатско възнаграждение в
производството пред районния съд, 25 лева – държавна такса за въззивно
обжалване, и 360 лева – адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35 от 24.02.2023 г., постановено по гр. д. №
5
651/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № ., против О. Д. иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 122. 58 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ............. на собственика на увреден
лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. №......, за настъпило на
29.12.2020 год. ПТП, изразяващо се в преминаването на същия автомобил
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно от гр. Д. съм с.Д.
ОСЪЖДА „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № ., да заплати на О. Д. разноските по водене на
делото и пред двете инстанции в общ размер от 685 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6