Решение по дело №13146/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13996
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20241110113146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13996
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110113146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „[***], ЕИК [***] г., срещу [***], ЕИК [***], с която е предявен
иск, с който се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет [***] по
направление летище Задар- София, планиран за 25.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на молбата за издаване на европейска
заповед за плащане до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 1130,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, от които 600 лева
с включено ДДС - адвокатско възнаграждение, 40 лева представляваща
държавна такса в хода на ч.т.д. № 128 от 2024 г., VI-23 състав на СГС, както и
сумата от 480 лева с включено ДДС - адвокатско възнаграждение и 10 лева
държавна такса сторени в хода на настоящото производство.
Ищецът „[***] твърди, че М. М. З. е закупила билет с дестинация
Задар - София. Сочи се, че полетът е с № [***] и е трябвало да пристигне до
крайната дестинация на 25.06.2023 г., в 09:35 часа, но пътникът достига
крайната дестинация едва на 26.06.2023 г., в 02:26 часа, като закъснението е 16
часа и 55 минути. Сочи се, че на 04.07.2023 г. М. М. З. изпраща чрез „[***]
съобщение до ответното дружество, с което претендира дължимото
обезщетение. Твърди, че по силата на договор за цесия от дата 01.09.2023 г. М.
М. З. е прехвърлила вземането към ответното дружество „[***], ЕИК [***] на
[***], както и е упълномощен цесионера да уведоми ответното дружество за
извършената цесия. Изтъква, че на дата 29.09.2023 г. ищецът [***] уведомява
„[***], ЕИК [***] за извършената цесия и му дава 7 - дневен срок за
1
доброволно изпълнение, като въпреки опитите за доброволно уреждане на
спора, плащане от страна на ответника до настоящия момент не е постъпило.
Твърди се, че М. М. З. е закупила самолетен билет за процесния полет, за
което получава изрично потвърждение. Съобразно посоченото в потвърдената
резервация ответникът е следвало да превози М. М. З. със самолет по
маршрута Задар - София с дата и час на пристигане - 25.06.2023 г., 09:35 часа.
Ищецът поддържа, че вследствие на посоченото неизпълнение на
договора за превоз за ищеца е възникнало право на парично обезщетение в
претендирания размер, тъй като съгласно Решение на Съда на ЕС по дело №
С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение. Посочва
още, че съгласно чл. 7 от Р. № 261 от 2004 г., когато поради закъснение на
полет, претърпяната загуба на време е равна на или по - голяма от три часа от
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Сочи, че за делото е от значение между планираното и
действителното пристигане да има закъснение повече от три часа. Твърди, че в
настоящия случай закъснението е 16 часа и 51 минути.
Твърди, че с Определение по дело С-756/18 от 24.10.2019 г. съдът дава
разрешение по въпроса относно тежестта за доказване на явяването на
пътника до гишето за регистрация, като се приема, че не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение, ако не са
доказали посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за
регистрация за този полет, освен ако не се докаже, че тези пътници не са били
превозени с разглеждания полет. Поддържа, че в тежест на авиопревозвача е
да докаже, че пътникът не е бил на борда на съответния полет.
Сочи, че размерът на обезщетението се изчислява съобразно
дистанцията на полета, като в конкретния случай полетът е бил на дистанция
до 1500 километра и обезщетението е в размер на 250 евро. Поддържа, че не е
налице пречка да се прехвърли правото на парично обезщетение от стария
кредитор - М. М. З. към новия кредитор - „[***]“ .. Посочва, че видно от
приложеното по делото пълномощно е извършено надлежно уведомяване от
стария кредитор, който чрез упълномощено лице уведомява длъжника („[***],
ЕИК [***]) за новия кредитор.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на „[***]“ . горепосочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника [***] е постъпил
отговор на исковата молба, в който ответното дружество оспорва исковете по
основателност. Поддържа, че претендираното обезщетение е недължимо, тъй
като причините за закъснението на процесния полет се дължат на извънредни
обстоятелства, които са извън контрола на ответното дружество. Твърди, че
усложненията около осъществяването на полета започнали през вечерта на 24
юни 2023 г., когато самолетът е извършвал друг полет - [***] Бари-София и е
бил отклонен от маршрута си, поради гръмотевична буря в района на гр.
София, като пилотът не е имал възможност да осъществи безопасно кацане,
поради което е взето решение за пренасочване на въздухоплавателното
2
средство към гр. Бургас. Твърди, че след кацането в гр. Бургас, самолетът не е
могъл да се върне в гр. София непосредствено след бурята, тъй като на
екипажа се е полагала задължителна почивка.
Изтъква, че информацията за нормативните изисквания за
максималната продължителност на работното време на екипажа и
задължителната почивка следва от Регламент (ЕС) № 83/2014 на Комисията от
29 януари 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 за определяне на
технически изисквания и административни процедури във връзка с
въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на
Еропейския парламент и на Съвета. Сочи, че в Приложение 2, Таблица 2 от
цитирания Регламент се съдържа информация за максималната
продължителност на полетното дежурство на екипажа, като двата критерия за
определянето й са часовият диапазон и броят на изпълнените полети по време
на дежурството. Посочва, че дежурството е започнало в 13:25 местно време в
България и екипажът е следвало да изпълни 4 полета за деня, следователно
максималната продължителност на полетното дежурство е 12 часа.
Твърди, че от Оперативния отдел на „[***]“ предприемат действия с цел
максимално да намалят претърпяното неудобство от пътниците от всички
засегнати полети.
Сочи, че цялостно изменили организацията на полетите до и от Задар, които
следвало да бъдат осъществени на 25.06.2023 г., като изместили полети FR
[***] и FR [***] с направление София - Задар и обратно от графика на самолет
с регистрационен номер [***], тъй като било невъзможно да се спази
планираният час на излитане - 03:35 ч. на първия от тези два полета. Твърди,
че след като закъснението на тези два полета с поне 5 часа било неизбежно,
служителите на ответното дружество предприемат мерки, с цел да
предотвратят закъснението на останалите полети от графика за деня на този
самолет, като изпълнят полетите FR [***] и FR [***] с направление София -
Задар и обратно с друго въздухоплавателно средство - с регистрационен
номер [***]. Посочва, че друга от причините за закъснението на процесния
полет е разместването на графика на друго въздухоплавателно средство,
извършващо свързани полети , което друго въздухоплавателно средство от
своя страна допълнително е закъсняло, в резултат от наложени слотове за
контрол и управление на въздушното движение.
Посочва, че обстоятелствата около закъснението на процесния полет са
подробно обяснени в три Становища от ответното дружество, отдел „Полетни
операции“, в които са посочени причините за закъснението. Твърди, че
метеорологичните условия са неочаквани събития, извън контрола на
ответното дружество и представляват извънредни обстоятелства по смисъла
на Съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Изтъква, че Съображение 15 предвижда, че извънредни обстоятелства
се смята, че съществуват, и когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет.
3
Заявява, че някои от полетите, изпълнени със самолет [***] са
претърпели закъснения, вследствие на наложени слотове за контрол и
управление на въздушното движение. Твърди, че слотовете наложени от
страна на Евроконтрол са засегнали предходните, свързани полети, което също
е допринесло за закъснението на процесният полет с направление Задар -
София. Сочи, че ако необходимостта от слотове е по - голяма от капацитета, то
възможно е да се наложи изчакване от страна на съответния превозвач до
получаването на съответния слот, като тези обстоятелства са извън контрола
на ответника, тъй като всички авиопревозвачи, опериращи над Европа, са
длъжни да спазват указанията на Евроконтрол относно това как могат да
излетят/кацнат. Твърди, че органите за обслужване на въздушното движение
на летището на заминаване включват назначения слот в разрешението по
контрол на въздушното движение, което е задължително за изпълнение от
оператора. Сочи, че спазването на назначения слот е необходимо условие за
изпълнение на полета. Твърди, че мерките за управление на потоците
въздушно движение и назначените слотове са извън контрола на авиационния
оператор, но са задължителни за прилагане на от всички участници в
системата за управление на въздушното движение. Поддържа, че съобразно
изискванията на Регламента, ответното дружество не е имало възможност да
се съобрази с назначените слотове и в резултат на това е допринесло за
закъснението и на процесния полет.
Твърди, че съобразно утвърдената съдебна практика с термина
„извънредни обстоятелства“ се обозначават обстоятелства, които са извън
контрола на въздушния превозвач, независимо от естеството и тежестта им.
Посочва, че всички гореизложени фактори в съвкупност и поотделно
представляват извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) №
261/2004 и Конвенцията от Монреал, които фактори не са могли да бъдат
избегнати от ответното дружество, поради което същото не би следвало да
носи отговорност за претендираното обезщетение. Счита, че предявените
искове са неоснователни и недоказани. Претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 66 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени е иск по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 6, пар. 1,
б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който
ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а
ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
4
часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач от
общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в
държава-член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент
261/2004.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голяма закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението
на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.
Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично
обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с
разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни с приетия по
делото доклад по чл. 140 ГПК, че между М. М. З. и ответника е бил сключен
договор за въздушен превоз [***] по маршрут Задар - София, предвиден да
пристигне на 25.06.2023 г., в 09:35 часа, но пътникът достигнал крайната си
дестинация на 26.06.2023 г., в 02:26 часа, със закъснение 16 часа и 55 минути,
както и че разстоянието между началната и крайната дестинация е до 668 км.;
че по силата на договор за цесия от дата 01.09.2023 г. М. М. З. е прехвърлила
вземането към ответното дружество [***], ЕИК [***] на [***].
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати
обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която
специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива
обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия по маршрута на
полета, които били засегнали слотовете за излитане и кацане на летището,
предоставяни от Евроконтрол.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004,
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността
на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“
да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими
мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат
право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че
макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово
обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури
помощ и грижа остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване
5
на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки
от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
„в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол,
като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет
на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a.
s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават
от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че
във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би
могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент - да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач - ответника по делото е да
установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за
отмяната на полет № [***] по маршрут Задар - София, както и че във всеки
случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията
мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
6
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за него - чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил
писмени доказателства и е поискал допускане на съдебно техническа
експертиза.
От допуснатата съдебно техническа експертиза се установява, че съгласно
Прил. 10 (Справка от ДП РВД), на полет [***] ( [***], София - Малта) на
25.06.2023г. са наложени поредица от слотове: първоначален, получен в 07:45
часа, с час за излитане 11:06 (над един час закъснение) и три поправки,
обобщени в Таблица 1 по-долу. Последният е назначен в 09:50 и предписва час
на излитане 10:28 (половин час закъснение). На полет [***] с направление
София-Пафос също са наложени поредица от слотове и поправки:
първоначален, получен в 12:20 часа, с час за излитане 14:35 (без закъснение),
последваща промяна на полетния план (закъснение, часът на заминаване е
сменен от 14:20 на 14:55) и нов слот и поправки, обобщени в Таблица 2.
Последният слот добавя 10 минути закъснение към наличните 35 минути
закъснение заради предишен полет. Вещото лице посочва, че причината за
закъснението на полетите е „непланиран недостиг на персонал в органите за
контрол на въздушното движение“, код SE 82. Вследствие на което, всички
останали полети предвидени за 25.06.2023г.закъсняват от графика си.
При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО)
793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за
разпределяне на слотове в летищата на общността - разрешението, дадено от
координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура
на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в
координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане
или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния
трафик се осъществява от организацията Евроконтрол, настоящият съдебен
състав приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е длъжен
да забави или отмени полет при пренатоварено летище поради лоши
метеорологични условия, включително ако тези условия водят до недостиг на
капацитет - каквато в частност е установената по делото причина за забавяне
на полет № [***] и [***], довело забавяне на полет № FR [***], не може по
своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а
отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие
на фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се
намесват в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения
14 и 15, нито чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на
опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно
обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
7
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен
полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От друга
страна, постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи
въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, предполага да
се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от
въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, изтъкнато от
участващите в настоящото производство заинтересовани субекти, че поне при
някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може да
извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че
всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при
предходен полет, се отразява на полета или полетите след него /т. 52/.
Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на
полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет /т. 53/. Изтъкването на такова
извънредно обстоятелство предполага обаче наличието на пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало
предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се
вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно
средство от съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
В разглеждания случай съдът приема, не е налице основание за
изключване на отговорността на ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ №
261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003
год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда,
че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка
на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да
вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач
трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е
принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието
му към дадения момент/.
8
В разглеждания случай, след като полет FR[***] по маршрут София -
Задар, определен за изпълнение с въздухоплавателно средство, което е
следвало да изпълни и процесния полет, е бил засегнат от назначени слотове,
които са били предоставени достатъчно време преди изпълнението му в
периода от 03,35 ч. до 05.20 ч. централно европейско време, а впоследствие е
бил отменен, то следва да се приеме, че до предвидения час на излитане на
полета на пътника, респ. до момента, в който му е бил назначен
ревизиран/подобрен слот, ответникът е имал достатъчно време да предприеме
необходимите мерки, за да не се стигне до отмяната му като осигури друг
самолет /с какъвто очевидно е и разполагал/ и/или друг екипаж, при
положение, че извънредните обстоятелства очевидно са отпаднали,
гръмотевичната буря в околността на летище София не е причината за отмяна
на полета и по делото не е доказано, че именно органите за контрол на
въздушния трафик са взели решение за отмяната на процесния полет.
Същевременно ответникът нито се позовава, нито установява някаква пречка
за това, т.е, че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед
капацитета на предприятието му. А икономическата изгода на превозвача от
ползването на едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на
последователни полети не може да има превес над гарантираното високо
равнище на защита на пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от
Регламент № 261/2004.
При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищцата, която е
представила доказателства за сторени разноски в размер на 640 лева за
производството пред СРС и 490 лева за производството по реда на чл. 624
ГПК.
По изложените съображения Софийският районен съд,


РЕШИ:
ОСЪЖДА „[***]“, регистрирано в ирландския търговски регистър под
номер [***], седалище и адрес на управление: [***] [***] ДА ЗАПЛАТИ на
„[***], ЕИК [***] г., на основание чл. чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент
(ЕО) 261/2004, сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет [***] по направление Задар - София, за което е издадена
европейска заповед за плащане, планиран за 25.06.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на молбата за издаване на европейска заповед за
плащане – 09.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА „[***]“, регистрирано в ирландския търговски регистър под
номер [***], седалище и адрес на управление: [***] [***] ДА ЗАПЛАТИ на
9
„[***], ЕИК [***], на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 640 лева разноски
настоящото производство и 490 лева разноски в производството по реда на чл.
624 и сл. от ГПК, проведено пред Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10