Определение по дело №5910/2018 на Районен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ………..,                    03.07.2018 година,                           град Варна,

 

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,                        СЕДЕМНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

 

На трети юли                                                                   две хиляди и осемнадесета година:

 

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО  ДЕЛО № 5910 по описа за 2018г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба от „П.и М.“ ЕООД ***, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Росен Иванов Колелиев, против „И.И.“ ООД ***, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ахмет Метин Гюрел, с предявен частичен иск за заплащане на сумата от 9521.28лв. от общо задължение в размер на 95212.79лв., за предоставени услуги и материали, за които са издадени фактури и подписан Протокол за СМР, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба на осн. чл.288 от ТЗ. С исковата молба ищецът е направил искане да се наложи възбрана върху притежаван от ответното дружество недвижим имот, представляващ -Самостоятелен обект в сграда, пл.№ - 383, предназначение - Жилище, апартамент, парцел - 19, площ по док. - 143.210 кв. м., гр.София, местност - ЛОЗЕНЕЦ III ЧАСТ, ул - ВЕДРИНА, АПАРТАМЕНТ / В ЮЖНАТА ЧАСТ НА СГРАДАТА / НА ЧЕТВЪРТИ / ПЪРВИ МАНСАРДЕН ЕТАЖ / И ЦЯЛОТО ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО , обл. СОФИЯ-СТОЛИЧНА, общ. СТОЛИЧНА, гр.София ул. ВЕДРИНА, №l, ап.9.

            В срока по чл.131 от ГПК с писмения отговор на исковата молба ответникът се е позовал на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК – за разрешаване на спорове във връзка със сключения между страните по делото договор, като е искал прекратяване на производството по настоящото дело на това основание, евентуално изпращане по додсъдност н аделото на РС Пловдив където е седалището на ответното дружество. С отговора иска се оспорва като неоснователен.

Съдът, при извършената по реда на чл.140, ал.1 от ГПК служебна проверка, като обсъди доводите на ищеца в исковата молба и на ответника в отговора на исковата молба във връзка с представените по делото доказателства, установи следното:
            Предявеният иск е недопустим. Претенциите на „П.и м." ЕООД, в качеството им на партньор в ДЗЗД „Интертек-мостове" (наричано по-долу за краткост „Дружеството"),следва да бъдат предявени съобразно разпоредбата на чл. 17 от Договора за учредяване на дружество по реда на Закона за задълженията и договорите ( наричано по-долу за краткост „Договора"). Съгласно цитираната разпоредба, всички спорове по между съдружниците от и по повод на неговото изпълнение и тълкуване, следва да бъдат отнесени към Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата (наричан по-долу „АС при БТПП"), като претенциите на ищеца следва да бъдат разгледани съобразно правилника така упоменатия вече Арбитражния съд. С подписването на Договора, страните по свое усмотрение са избрали извънсъдебната юрисдикция (институционален арбитражен съд), който да реши възникналите при изпълнението на техните задължения спорове. В подписаният между страните Протокол от 28.02.2018г., от който ищецът черпи правопораждащите според него факти, е цитирана промяна само на чл.12, касаещ разпоредителните действия на управителя на Дружеството. По този начин, ищецът и ответника от една страна се уповават на уговорките на Договора, а от друга категорично са изразили последната си воля да се придържат към всички останали клаузи на Договора за учредяване на ДЗЗД, освен промененият от тях чл.12.

            Видно от сключеният между страните договор, че в същия /Раздел ХІV – чл.17/ изрично е уговорено, че споровете по повод този договор, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването му към навовъзникнали обстоятелства ще бъдат решавани от АС на БТПП, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.

            Подведомствеността на спора обуславя правото на иск на ищеца спрямо съда, т.е. той следва да е оправомощен да реши спора. Затова и подведомствеността е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за спазването, на които съдът следи служебно и възражение за липсата й може да се прави във всяко положение на делото (чл. 15, ал. 1 ГПК). Този текст сочи на задължителната за съда или други учреждения подведомственост уредена обаче по законодателен път. Той не намира приложение при арбитражното споразумение, което без да погасява правото на иск пред държавния съд представлява отрицателна пречка за упражняването му. При постигнатата договорна подсъдност са приложими правилата за местна подсъдност (чл. 117 ГПК ). За спазването й и за наличието на процесуален договор за отнасяне делото пред арбитраж съдът не следи служебно. Възражението за арбитражно споразумение се взема от съда предвид само ако ответникът се позове на него и то в определен от закона срок /в срока за отговор на исковата молба/. Пропускът на отвода погасява правото на ответника да се позове на него. Следва да се приеме, че след като ищецът е предявил иска пред държавния съд, то той се е отказал от постигнатата договореност. А след като ответникът не е упражнил правото си на възражение, следва да се приеме, че той се е съгласил с отказа на ищеца от уговорката за арбитражна клауза.

В настоящия случай обаче ответникът е упражнил правото си на възражение за наличието на арбитражно споразумение между страните по делото.

Предвид на изложеното и съобразно чл.8, ал.1 от ЗМТА, който постановява, че „Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.”, настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено.

            От горното е видно, че с оглед обвързващата арбитражна клауза, възприета между страните, настоящият спор може да се разгледа единствено от АС при БТПП, гр.София.

            С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на присъждане на разноски. Като доказателство е представен договор за правна защита и съдействие на стойност 2040лв. с ДДС. Предвид направеното своевременно искане за присъждането им ищецът следва да бъде осъден да им ги заплати.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5910/2018г. по описа на Варненски районен съд.

            ОСЪЖДА „П.и М.“ ЕООД ***, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Росен Иванов Колелиев, да заплати на „И.И.“ ООД ***, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ахмет Метин Гюрел, със съдебен адрес гр.София, ул.“Цар Шишман“ № 5, вх.А, ет.1/надпартерен/, ап.5, чрез адв.Мирослав росенов Моллов – САК, сумата от 2040лв., представляваща направени разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: