№ 5684
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110170879 по описа за 2023 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „******* е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от тримата ответници като съсобственици
му дължи поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответникът О. В. С. да заплати: 47,29 лв, представляващи част от стойността
на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ************ по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по описа на
СРС,68 състав;
- ответницата А. В. Д. да заплати: 47,29 лв, представляващи част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ************ по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по
1
описа на СРС,68 състав, и
- ответникът А. В. А. да заплати: 192,34 лв, представляващи част от стойността
на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ************ по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по описа на
СРС,68 състав
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът О. В. С. оспорва предявените искове по основание и по размер според
изричните изявления на пълномощника му в представения на 26.02.2024г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за предявяването
на част от претендираните от ищеца вземания. Псочва се , че по делото не е доказано
ответникът О. В. С. да е собственик или ползвател на процесния апартамент, т.е да е
потребител на топлинна енергия.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника О. В. Стойков
поддържат оспорването на предявените искове. В заседанието на 28.02.2025г. , в което е
даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответника О. В. С. .
Ответницата А. В. Д. оспорва предявените искове по основание и по размер
според изричните изявления на пълномощника му в представения на 26.02.2024г. отговор
на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за
предявяването на част от претендираните от ищеца вземания. Псочва се , че по делото не е
доказано ответницата А. В. Д. да е собственик или ползвател на процесния апартамент, т.е
да е потребител на топлинна енергия.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата А. В. Д.
поддържат оспорването на предявените искове. В заседанието на 28.02.2025г. , в което е
даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответницата А. В. Д..
Ответникът А. В. А. оспорва предявените искове по основание и по размер
според изричните изявления на пълномощника му в представения на 26.02.2024г. отговор
на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за
предявяването на част от претендираните от ищеца вземания. Псочва се , че по делото не е
доказано ответникът А. В. А. да е собственик или ползвател на процесния апартамент, т.е
да е потребител на топлинна енергия.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника А. В. А. поддържат
оспорването на предявените искове. В заседанието на 28.02.2025г. , в което е даден ход по
същество на делото, не се е явил представител на ответника О. В. Стойков
Подпомагащата страна ************* (конституирана с определението по чл.140
2
ГПК – б.с.) не е изпратила представител по делото , не е изразила становище по исковете ,
но с писмена молба от 29.03.2024г. е представила писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването на исковете , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от всеки от
тримата длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното
гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на
чл.416,изр.1 ГПК/редакция– ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен, а не осъдителен.
Следва да се отбележи , че по заповедното гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС, 68
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу четирима длъжници – О.
В. С. , А. В. Д. , И.В.В. и А. В. А. за плащане при условията на РАЗДЕЛНОСТ на
претендираните суми.
По настоящото исково производство се разглеждат установителни искове по чл.422
ГПК само срещу трима от длъжниците - О. В. С. , А. В. Д. и А. В. А.. Четвъртата
длъжница – И.В.В. не е предявила възражение по чл.414 ГПК и срещу нея е издаден
изпълнителен лист на заявителя , което не е процесуална пречка за допустимостта на
разглежданите по настоящото дело установителни искове по чл.422 ГПК.
С възраженията по чл.414 ГПК длъжниците О. В. С. и А. В. Д. са оспорили изрично
заповедта по чл.410 ГПК в частта й относно вземането за цената на доставената топлинна
енергия в размер на 60 лв. С исковата молба , по която е образувано настоящото исково дело
, ищецът е предявил установителни искове по чл.422 ГПК срещу всеки от посочените двама
ответници в размер на 47,29 лв , предсталяващи вземане за цената на доставената теплинна
енергия за процесния период в процесния имот. Видно е , че исковете по чл.422 ГПК против
всеки от ответниците О. В. С. и А. В. Д. касае част от оспорено от всеки от тях
вземане , което обуславя допустимостта на всеки от тези искове.
С възраженията по чл.414 ГПК длъжникът А. В. А. е оспорил изрично заповедта по
чл.410 ГПК в частта й относно вземането за цената на доставената топлинна енергия в
размер на 800 лв. С исковата молба, по която е образувано настоящото исково дело , ищецът
е предявил установителен иск по чл.422 ГПК срещу ответника А. В. А. в размер на 192,34
лв , предсталяващи вземане за цената на доставената теплинна енергия за процесния период
в процесния имот. Видно е , че установителният иск по чл.422 ГПК против ответника А.
В. А. касае част от оспорено от него вземане , което обуславя допустимостта на този
иск.
Поради посочените причини предявените установителни искове по чл.422 ГПК са
3
допустими , тъй като всеки от тях има за предмет част от оспорено вземане от всеки
ответник с предявеното от него възражение по чл.414 ГПК по заповедното дело.
Частичните признания на претенциите , заявени от всеки от тримата ответници в
подаденото от всеки от тях възражение по чл.414 ГПК по заповедното дело , както и
частичните плащания , осъществени от всяки от тях след предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК , са НЕТНОСИМИ към допустимостта на установителните искове по чл.422 ГПК
, както и към въпросите за присъжданите разноски , тъй като не са факти , настъпили преди
предявяване на заявлението по чл.422 ГПК , от когато се считат предявени и исковете по
чл.422 ГПК според изричната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК. От правно значение за
допустимостта на предявените искове по чл.422 ГПК е , че имат за предмет оспорени
части от вземанията с възраженията , подадени в срока по чл.415 ГПК от всеки от
длъжниците (ответници по исковете). Поради тази причина възраженията на ответниците
по настоящото исково дело за частично обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК са
неотносими и не следва да бъдат разглеждани по настоящото исково дело, тъй като
обезсилване на заповед по чл.410 ГПК– изцяло или частично е процесуално действие ,
което се осъществява в хода на заповедното дело, а не по исковото съдебно
производство, като изключението е само при прекратяване на исковото дело (т.13, изр.1
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС),
което в конкретния случай не е налице.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че при липса на оспорване на
вземане , за което е издадена заповед по чл.410 ГПК (т.е. при признание на вземането) ,
се издава изпълнителен лист по чл.416 ГПК , а не се обезсилва заповедта по чл.410 ГПК
изцяло или частично , каквито са исканията на ответниците , предявени с отговорите на
исковата молба, депозирани от всеки от тях, и с писмените им молби в хода на насотящото
исково съдебно производство, което обуславя и неоснователност на възраженията им за
частично обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 52561/2021г. по
описа на СРС, 68 състав.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от ************* на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
4
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„********* на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално
потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния
отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки
отоплителен сезон през процесния период и издадените три общи фактури №
**********/31.07.2018г. , № **********/31.07.2019г. и № **********/31.07.2020г.(чл.32,ал.2
от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „********* на
клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2018г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., е 14.09.2018г. според посоченото в
същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2019г. ,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на
вземането по фактура № **********/31.07.2020г., удостоверяваща окончателния размер на
реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г.
според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с
чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „********* на клиенти в гр. София. Следователно
погасителната давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2018г. е
започнала да тече от 14.09.2018г., и е изтекла на 14.09.2021г. ; за втората фактура №
**********/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. , а
за третата фактура № **********/31.07.2020г. е започнала да тече от 14.09.2020г., и е
изтекла на 14.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
5
09.09.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
тримата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на тримата ответници
и на четвърто лице И.В.В. имот (което се установява от приетите като писмени
доказателства Договор, рег. № 19/ 26.12.1974г. , том VІ, за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ/отм./; Удостоверение от 26.02.2018г. за наследниците на
В.А.И., починал на 08.11.2009г., издадено от Район „Младост” при Столична община –
б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по
реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало
при действието на ЗЕЕЕ/отм./ и е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В
ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„******* на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2
ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за
предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите
условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни
актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците за заплащане
на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна
инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца
като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
съсобствения на ответниците имот, е извършвана от ************* според посоченото
6
от вещото лице в заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в заседанието
на 28.02.2025г. , неоспорено от страните.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред „******* и пред дружеството за дялово
разпределение относно размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Всъщност ответниците оспорват размера на начислените им суми едва по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
28.02.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспрено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Възраженията на ответниците са
неоснователни. Според приетото в заседанието на 28.02.2025г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно ,
извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на
ответниците за процесния период.
Според посоченото в отговора на задача № 1 от приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза на 17.02.2023г. по партидата за процесния имот е извършено
частично плащане в размер на 2 704,32 лв , а на 12.02.2024г. е платена и сумата от 893, 23 лв
, като остава непогасен остатък от стойността на доставената топлинна енергия за
процесния периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. 2015г. в размер на 363,12 лв .
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Ответникът А. В. А. дължи част от неплатения остатък от цената на топлинна енергия за
процесния период в размер на 192,34 лв, а всеки от останалите двама ответници А. В. Д. е
О. В. С. дължи част в размер на 47,29 лв. Останалата част от непогасения остатък от
цената на топлинна енергия до пълния размер от 363,12 лв (според вещото лице) не е
предмет на разглежданите искове по чл.422 ГПК.
Тъй като не са представени доказателства начислените суми да са платени от
ответниците (което е в тяхна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания против всеки
от тримата ответници за посочените периоди и размери. Субективно съединените
искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (80,28 лв), депозити за съдебно-
техническа експертиза (350 лв) и за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения (10 лв).
7
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК и съобразно посоченото в списка с разноски , представен от ищеца (100 лв).
Всеки от тримата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на размера на исковете
против него.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса и
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК , против всеки
от тримата ответници (длъжници по заповедното дело). Всеки от тримата ответници
следва да бъде осъден да плати целия размер на разноските и на юрисконсултското
възнаграждение на ищеца, присъдени със заповедта по чл.410 ГПК срещу всеки от тези
трима длъжници , тъй като частичните признания и частичните плащания , извършени
след предявяването на заявлението по чл.410 ГПК и след издаването на заповедта по
чл.410 ГПК , не осовобождават длъжниците от отговорността им за разноски , тъй като
са станали повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК , каквато е трайната
съдебна практика. По същата причина на ответниците (длъжници в заповедното
производство) не следва да се присъждат разноски по заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че О. В. С. ,ЕГН: **********, гр. София, *************, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „*********** чрез адв. С. Й. Д., дължи на „*********, ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,*********, сумата от 47,29 лв (четиридесет и
седем лева и двадесет и девет стотинки), представляващи част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ************ по договорни отношения между страните през периода от
8
01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по описа на
СРС,68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че А. В. Д. ,ЕГН: **********, гр. София, *************, със съдебен
адрес : гр. София, *********, чрез адв. В. Ф. С., дължи на „*********, ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: гр. София,*********, сумата от 47,29 лв (четиридесет
и седем лева и двадесет и девет стотинки), представляващи част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ************ по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по описа на
СРС,68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че А. В. А. ,ЕГН: **********, гр. София, ***********, със съдебен адрес
: гр. София, ул. „*********** чрез адв. М. Л. Л., дължи на „*********, ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: гр. София,*********, сумата от 192,34 лв (сто
деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляващи част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ************ по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 52561/2021г. по
описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА О. В. С. ,ЕГН: **********, гр. София, *************, със съдебен адрес :
гр. София, ул. „*********** чрез адв. С. Й. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, следните суми: 130,25 лева ( сто и тридесет лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавни такси за предявяване на исковата молба и за
издаване на съдебни удостовериние, депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за
съдебно-техническа експертиза, пропорционална на размера на исковете против този
ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 16,48 лв (шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на размера на
исковете против този ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 4,98 лева ( четири лева и деветдесет и
осем стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното
производство по гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна
9
такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от
претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 3,13 лв
(три лева и тринадесет стотинки), представляваващи част от полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
52561/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА А. В. Д. ,ЕГН: **********, гр. София, *************, със съдебен адрес :
гр. София, *********, чрез адв. В. Ф. С., ДА ЗАПЛАТИ на *********, ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *************** , следните суми:
130,25 лева ( сто и тридесет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавни
такси за предявяване на исковата молба и за издаване на съдебни удостовериние,
депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за съдебно-техническа експертиза,
пропорционална на размера на исковете против този ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 16,48 лв
(шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваващи част от полагащото
се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, пропорционална на размера на исковете против този ответник ( чл.78,ал.8
ГПК); 4,98 лева ( четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 52561/2021г. по
описа на СРС,68 състав– платената държавна такса за предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от претенциите против този ответник (т.12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 3,13 лв (три лева и тринадесет стотинки),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС, 68
състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА А. В. А. ,ЕГН: **********, гр. София, ***********, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „*********** чрез адв. М. Л. Л., ДА ЗАПЛАТИ на *********,
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *************** ,
следните суми: 529,77 лева (петстотин двадесет и девет лева и седемедесет и седем
стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавни такси за предявяване на исковата молба и за
издаване на съдебни удостовериние, депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за
съдебно-техническа експертиза, пропорционална на размера на исковете против този
ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 67,04 лв ( шестдесет и седем лева и четири стотинки),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на размера на
исковете против този ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 59,76 лева (петдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС,68 състав– платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на
уважената част от претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
10
ВКС), и 37,56 лв (тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваващи
част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 52561/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна *************, гр.
София , **********
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11