РЕШЕНИЕ
№ 13016
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110159281 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за
дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от
водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 383,32 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от ... г. до м.04.2023 г., и сумата 41,11
лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода ... г. – м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /16.05.2024 г./ до
окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 52,82 лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
1
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,24 лв. - мораторно обезщетение за
забава за периода 16.07.2021 г. до 01.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Е. В. П. оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните за доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че топломерът в
абонатната станция на сградата, в която се намира имотът, не е преминал проверки в
периода 16.11.2016 г. – 16.04.2022 г., с което обосновава негодността му да отчита правилно
постъпилата топлинна енергия. Поддържа, че не са му представени надлежно издадени
фактури, както и че липсва валиден договор между етажната собственост и топлинния
счетоводител, а клаузите в общите условия на ищеца сочи за неравноправни. Излага
твърдения, че отоплителните тела в имота са демонтирани, за което е съставен протокол от
топлинния счетоводител на 02.11.2011 г. Оспорва, че сметките включват реално потребеното
количество енергия, доколкото сочи, че в имота не се ползва топлинна енергия за отопление,
както и за подгряване на вода за БГВ. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
сторените разноски с производствата.
Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Е. В. П., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.05.2024 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение. Във връзка с
указания, дадени от съда, с оглед постъпилото възражение, са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
2
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
По делото се установява, че по силата на нотариален акт № 72/ 1991 г. на 05.08.1991 г.
Е. В. П. е придобил правото на собственост върху ..., находящ се в .... Не са представени
доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент.
Безспорността на това обстоятелство по делото, включително относно процесния период, е
възприето от страните и отделено от съда при изготвянето и приемането на доклада по
делото.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна
сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови
нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № .... Ответникът, като
страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани
ежемесечно. Топломерът с електронен блок тип ..., който е измервал постъпилата в сградата
топлинна енергия през процесния период, е преминал метрологична проверка през 2022 г.,
съгласно издадено свидетелство от 16.04.2022 г., в което е констатирано, че съответства на
одобрения тип и мери в класа си на точност. От отчетената топлинна енергия по топломера
са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената
топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от
предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са
изготвяни изравнителни сметки. На ответника е начислявана единствено топлинна енергия
за отопление, отдадена от сградна инсталация /на база пълен отопляем обем от 225 м3/. За
имота не е начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела, тъй като в
жилището не е имало монтирани радиатори, свързани към ВОИ, съответно не са били
поставени топлоразпределители, както и за подгряване на вода за БГВ, тъй като в имота не
се е ползвала топла вода. До имота е бил осигурен достъп от потребителя, като са направени
горните констатации от ФДР, а данните от отчета са потвърдени от потребителя с полагане
на подпис върху формуляра за отчет.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от ... г. до ... г. на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
3
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената
топлинна енергия за периода от ... г. до ... г. е 386,97 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер от 383,32
лева, до който предвид диспозитивното начало на процеса и липсата на доказателства за
заплащането му, искът, като основателен, следва да бъде уважен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 41,11 лева за периода от ... г. до м.04.2023
г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на раздел III от договора между ... и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2022 г., съответно на 2023 г./ в случая е изтекъл на ... г.,
съответно на ... г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от ... г. и
... г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да
се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и
съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за
4
потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в
изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди
издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в
Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури.
Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение,
потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени
доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 52,82 лева, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в
размер на 8,24 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 502,68 лева /за държавна такса,
възнаграждения на вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
На ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете и съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 50,31 лева /за
заплатено адвокатско възнаграждение/.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 65,57 лева /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за заповедното
производство в размер на 50,31 лева /за заплатено адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 29158/2024 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 383,32 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от ... г. до ... г., и сумата 41,11 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга
за дялово разпределение за периода от ... г. до м.04.2023 г., относно топлоснабден имот – ...,
находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната лихва от 16.05.2024 г.
до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 52,82 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г., начислено върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на
сумата 8,24 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021
г. – 01.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 502,68 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 65,57 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 50,31 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 50,31 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6