РЕШЕНИЕ
№ 3396
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110105503 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 7,
пар. 1, б. „б“ и чл.8, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване на установено, че
‘‘***дължи на Д. А. действаща чрез своя законен представител и майка Н. Д. Г. сумата
от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение, на основание по чл. 5, ал. 1, буква „в“ по Регламент
261/2004г. за отменен полет № ***от летище Берлин до летище Варна, планиран по
разписание на 19.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав
Ищецът поддържа, че е закупил билет за полет на „****извършващо дейност на
територията на България чрез *** *** за дата 19.07.2022 г. излитане в 21.55 ч. по
направление Берлин-Варна, кацане в 1.20 ч. на летище-Варна, с резервационен код ***. Сочи
се, че ищецът се е явил навреме на летището за регистрация, но полетът е бил отменен преди
излитането без да е уведомен пътника своевременно по правилата на Регламента. Счита, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на по 250 евро съгласно чл.7, б.“а“ от регламента доколкото разстоянието между
двете летища е 1472км и това е приложимата норма. Излага, че е изпратил покана за
доброволно изпълнение до ответника на 04.10.2022г., но дружеството е отказало да заплати
претендираната сума.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковата молба. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор за
въздушен превоз за редовен полет № ****, който е следвало да се осъществи на 19.07.2022 г.
излитане в 21.55 ч. от Берлин и да кацне в 1.20 ч. на 20.07.2022 г. в гр. Варна, но твърди, че
не дължи обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента, тъй като отмяната е наложена от
настъпването на извънредно обстоятелство –полетът е имал закъснение, поради ограничения
1
на летището на излитане в гр. Берлин и е бил изпълнен на следващия ден. Иска се
отхвърляне на предявения иск.
С молба от 12.10.2023 г. ответникът чрез надлежно упълномощен представител с
правата по чл.34, ал.3 ГПК е направил признание на иска.
В откритото съдебно заседание на 13.10.2023г. ищецът е направил искане за
произнасяне с решение при признание на иска.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, пар.
1, б. „б“ и чл.8, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. Ищецът е представил доказателства за
сторени разноски в исковото производство–25,00 лв.- държавна такса.
На адв.Г. Д. Д. следва да се следва да се присъди на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 400 лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 25.00 лв. държавна такса,
които следва да му се присъдят.
На адв. М***в следва да се присъди на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ж.к. Летище ***, сграда ИВТ дължи
на ищеца Д. А., ЕГН: ********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д.
Г.,ЕГН:********** съдебен адрес: гр.*** сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и
осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, на основание по чл.
5, ал. 1, буква „в“ по Регламент 261/2004г. за отменен полет № EFFB7T от летище Берлин до
летище Варна, планиран по разписание на 19.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ***със седалище и адрес на
управление: гр. **** ж.к. ***, сграда ИВТ да заплати на Д. А., ЕГН: ********** действаща
чрез законния си представител и майка Н. Д. Г., съдебен адрес: гр. *** сумата от 25,00 лв.-
разноски в исковото производство и 25,00 лв.- разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ***със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на адв. ***, член на САК, с личен номер **********, адрес: гр. ***
сумата от 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на Д. А., ЕГН:
********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д. Г. процесуално
2
представителство по ч.гр.д. 1570/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., **** със седалище и адрес на управление:
гр.*** да заплати на адв. Г. Д. Д., вписана в ЕдРАдв. С номер **********, адрес: гр. ****
сумата от 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на Д. А., ЕГН:
********** действаща чрез законния си представител и майка Н. Д. Г. процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3