Определение по дело №766/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 41
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20201700500766
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Перник , 12.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500766 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез процесуалния
му представител – ю.к. Колипатков против Решение № 260272 от 12.10.2020 г. по гр.д.
№ 586 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК е признато за установено, че Т. И. Ч. не дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 547,16 лева – главница по договор за издаване на
кредитна карта от 21.03.2018 г., сумата от 139,72 лева – договорна лихва за периода от
07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398,54 лева – наказателна лихва за периода от
07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 547,16 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна
такса и 120,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.д. № 5769/2013 г.
по описа на РС-Перник са издадени изпълнителен лист от 26.08.2013 г. и Заповед №
5701/26.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в пола да
„ОББ“ АД и за които е образувано изп.д. № 1869/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. №
753 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Перник, поради изтекла погасителна
давност за вземанията. Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да
заплати на Т. И. Ч. сумата от 315,00 лева – разноски пред РС-Перник.
В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно и необосновано,
поради извършени процесуални нарушения. Твърди, че е неправилна констатацията на
първоинстанционния съд, че са били налице последиците на погасителната давност по
отношение на процесното вземане, тъй като не били обсъдени всички представени по
делото доказателства, както и юридическите факти, довели до спиране и прекъсване на
погасителната давност. Поддържа, че прилагането на процесуална санкция спрямо
страната и приемане в решението за недоказаност на възраженията на ответника, и по
конкретно, че било образувано предходно изпълнително дело № 6871/2013 г. по описа
1
на ЧСИ – М.Б. като е прието това обстоятелство за несъществуващо, поради
бездействие на въззивника, и твърди, че в отговора на исковата молба са наведени
твърдения за наличието на предходно образувано изпълнително дело, в която връзка
било направено и доказателствено искане. С жалбата се поддържа, че съгласно чл.157
от ГПК, съдът следва да се произнесе с определение по направените доказателствени
искания, но такова определение не им било връчвано, нито им било указвано, че следва
да заплатят такса за съдебно удостоверение, като не им било връчено и постановено по
реда на чл.140 от ГПК определение. Твърди, че поради извършени процесуални
нарушения изводът на първоинстанционния съд за основателност на иска, бил
неправилен.
Към жалбата във връзка с изложеното е представено съобщение за прекратяване
на изпълнително дело № 6871/2013 г., което моли да бъде прието и се иска в
хипотезата на 266, ал.3 от ГПК да бъде изискано и приложено изп. д. № 0681/2013 г. по
описа на ЧСИ –М.Б. с рег. № 838 и район на действие СГС и изп.д. № 01869/2019 г. по
описа на ЧСИ С.Б..
С жалбата е направено искане да бъде постановено решение, с което да се
отмени решение № 260272/12.10.2020 г. по гр.д. № 586/2020 г. на ПРС, като им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Т. И. Ч., чрез процесуални си представител адв. Боянова, в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е подала отговор на жалбата, в който е заявила че
жалбата е неоснователна, като правилно първоинстанционният съд с решението си е
отхвърлил изцяло предявените искови претенции, с мотив, че съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест изрично дадената възможност на
ответника да представи доказателства за твърдения, същият не е сторил това в
определения от закона срок, като дружеството жалбоподател своевременно било
уведомено за насрочената от съда дата за разглеждане на делото в открито заседание.
Поддържа, че редовното уведомяване за датата на заседание и неизпращането на
представител за участие в същото, не освобождава страната от отговорността да
защити интересите си. Счита, че съдът е дал възможност на дружеството жалбоподател
да докаже твърденията си, направени в отговора на исковата молба, като не били
представени доказателства от страната, сочещи на прекъсване на давността за
заплащане на процесното вземане, поради което правилно първоинстанционният съд е
уважил изцяло предявените искови претенции. В отговора се моли да бъде
постановено решение, с което да се потвърди решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно и да ѝ се присъдят, направените пред въззивната инстанция разноски.
При извършената по реда на чл.267, ал.1, изр. първо от ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл.259 от ГПК, като е съобразена с
изискванията за редовност по чл.260 от ГПК.
Настоящия съдебен състав намира, че на основание чл.266, ал.3 от ГПК и т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОГТК, ако въззивната жалба съдържа оплакване, че пред първоинстанционният съд са
допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства за
установяване на релевантен за делото факт, то възниква необходимост за ново
2
установяване на този факт.
Пред районният съд с отговора на исковата молба, въззивния жалбоподател е
поискал да бъдат изискани и приложени изпълнителни дела № 06871/2013 г. по описа
на ЧСИ - М.Б. рег. № 838 и район на действие СГС и изп.д. № 01869/2019 г. по описа
на ЧСИ – С.Б., с рег. № 753 и район на действие – ОС-Перник, за които е заявил, че от
приложените по делата документи ще бъде установено, че са поискани и извършени
множество действия прекъсващи давността.
В проведено по делото открито съдебно заседание, районният съд е приел, че
съдът не събира служебно доказателства по основателността на исковата претенция,
освен с специфични хипотези, пред каквито не са, като е оставил искането без
уважение. Същевременно е приел, че доказателственото искане е относимо, като е дал
възможност на страната да представи посоченото изпълнително дело № 06871/2013 г.
по описа на ЧСИ – М.Б. и е постановил да бъде издадено съдебно удостоверение на
страната, чрез което да се снабди със соченото изпълнително дело, за което и е указал
да заплати и дължимата държавна такса. По отношение на второто изпълнително дело
№ 01869/2019 г. по описа на ЧСИ-С.Б., с рег. № 753 и район на действие ОС –Перник,
ПРС е указал на страната, че тя е взискател по него и може да се снабди с копие от
същото. За събирането на тези поискани от страната доказателства,
първоинстанционният съд не е определил срок.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното с отговора на исковата
молба пред първоинстанционния съд доказателствено искане за изискване на изп.д. №
06871/2013 г. по описа на ЧСИ – М.Б. рег. № 838, с район на действие СГС и
изпълнително дело № 01869/2019 г. по описа на ЧСИ-С.Б., с рег. № 753 и район на
действие ОС –Перник, е в срок, своевременно направено, и относимо и допустимо към
предмета на делото. Искането е направено при условията на чл.186 от ГПК, и е
основателно. Като е отказал районния съд да изиска сочените от страната
изпълнителни дела в нарушение на чл.186 от ГПК, ПРС е допуснал процесуално
нарушение, което следва да бъде отстранено във въззивната инстанция. Ето защо и при
условията на чл.266, ал.3 от ГПК доказателственото искане следва да бъде уважено,
като сочените от въззивника в отговора на исковата молба, депозиран пред районния
съд, и сочени във въззивната жалба изпълнителни дела, следва да бъдат изискани във
въззивното производство, които да бъдат представени от ЧСИ по настоящото дело в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдът намира, че следва да бъде указана на страните възможността за
доброволно уреждане на спора, като делото се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото
3
определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на доклад на жалбата, по реда на чл.268, ал.1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ – М.Б. рег. № 838, с район на действие СГС, в
едноседмичен срок от съобщаването му да представи по настоящото дело копие от
изп.д. № 06871/2013 г. по описа на ЧСИ.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ-С.Б., с рег. № 753 и район на действие ОС –Перник, в
едноседмичен срок от съобщаването му да представи по настоящото дело копие от
изпълнително дело № 01869/2019 г. по описа на ЧСИ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2021
г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, включително и по телефона.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4