Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 443 по описа за 2019г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж.Л.С., Г.К.Б.
и Р.Й.В. с предявени против З. „Б.В.И.Г.“ АД *** субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, както следва:
-от Ж.С. за сумата 300 000лв., ведно със законната лихва
от 15.05.2018г. до изплащането;
-от Г.Б. за сумата 50 000лв., ведно със законната лихва
от 15.05.2018г. до изплащането;
-от Р.В. за сумата 26 000лв., ведно със законната лихва от
15.05.2018г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 10.11.2017г. в гр.София по
ул.Банско шосе в посока от бул.Европа към кв.Банкя пътно-транспортно
произшествие между т.а.Мерцедес с ДК № ******и прикачено към него полуремарке
Мейлър МХВС 603 с ДК № ******, управляван от Д.Р.Д., и л.а. Ситроен Ксара с ДК
№ ******, причинено виновно от водача на товарния автомобил. Ищцата Ж.С. била
водач на лекия автомобил, а ищците Г.Б. и Р.В. пътници в него. Твърдят от
произшествието да са им причинени телесни увреждания и във връзка с това
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания. Първата ищца получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
челото вляво; контузия в гръдно-поясния сегмент на гръбначния стълб; контузия
на главния мозък; травма на нервните коренчета на шийния отдел на гръбначния
стълб, а като последица от черепно-мозъчната травма получила посттравматична
епилепсия. Твърди да изпитва постоянно силно главоболие, придружено на моменти
с гадене и замайване, нестабилност при ходене, както и епилептични пристъпи.
Изключително трудно преодоляла стреса, предизвикан от пътно-транспортното
произшествие, страхува се да управлява автомобил, не спи спокойно, станала
много чувствителна. Състоянието й налагало прием на силни обезболяващи
медикаменти, поради което бързо се уморявала и била непълноценна. Оздравителния
процес бил бавен и дълъг и не е приключил към момента. Втората ищца получила
контузия на главата с хематом в дясно теменно; навяхване на шията; контузия на
дясното рамо със зачервяване и охлузване; конюнктивит на дясното около и
сътресение на главния мозък. Твърди дълго време след произшествието да е
изпитвала силно главоболие, придружено на моменти с гадене и замайване, както и
необходимостта от носене на шийна яка. Изключително трудно преодоляла стреса,
страхува се да излиза навън, не спи спокойно, станала много чувствителна.
Поради състоянието си вземала силни обезболяващи медикаменти, които водели до
бърза уморяемост и непълноценност. Третият ищец получил контузия на гръдния кош
и повърхностна травма на устните и устната кухина с охлузване на скулата и
устата. Твърди тези увреждания да му причиняват силни и продължителни болки в
областта на главата и гръдния кош, изпитвал затруднения в бита. Оздравителния
процес бил много дълъг и възстановяването бавно. Също трудно преодолял стреса
от произшествието, страхувал се да излиза навън, имал нарушения в съня, станал
много чувствителен, а продължителния процес на оздравяване водел до срив на
самочувствието и тежък психически шок.
Исковете са насочени против ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
произшествието водач.
Ответникът оспорва произшествието
да е осъществено при обстоятелствата посочени в исковата молба, съответно
застрахования при него водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Оспорва ищците да са получили твърдяните травматични увреждания, конкретно
оспорва твърдението на ищцата Ж.С. да е получила като последица от ПТП
посттравматична епилепсия. Излага доводи за прекомерност на претендираните
обезщетения. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение ищците да са били
без поставени обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника
водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите, подлежащи на доказване от ищците. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на
законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Д.Р.Д.,
като водач на т.а.Мерцедес
с ДК № ******с прикачено към него полуремарке Мейлър МХВС 603 с ДК № ******.
Не се спори и относно настъпването
на 10.11.2017г. в гр.София по ул.Банско шосе на пътно-транспортно произшествие
между управлявания от застрахования товарен автомобил с прикаченото полуремарке
и управлявания от ищцата Ж.С. л.а. Ситроен Ксара с ДК № ******. Пътници в лекия
автомобил били Г.Б. и Р.В..
По случая е било образувано
досъдебно производство, прекратено с постановление от 09.03.2018г. на прокурор
при СРП поради това, че получените от пострадалите травми съставляват леки
телесни повреди и като такива са изключени като обективен признак на престъпния
състав по чл.343, ал.3, пр.последно, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Независимо от причината за липса на
основание за търсене на наказателна отговорност, съдът, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, следва да извърши самостоятелна
преценка на обстоятелствата по извършването на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.
Относно механизма
на произшествието са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П.Г. и К.С., както и заключение на вещо лице по САТЕ,
неоспорена от страните и кредитирана от съда. От същите по непротиворечив начин
се установява, че на посочената дата т.а. Мерцедес с прикаченото полуремарке се
движил по ул.Банско шосе в посока към гр.Банкя в дясна пътна лента. В района на
№ 13, където се намира фирма „Еко бул“ навлязъл в лявата пътна лента с
намерение да извърши маневра „завиване на ляво“ и навлизане на територията на
фирмата със скорост около 20.84 км./ч. В същото време зад него попътно се
движил л.а.Ситроен Ксара. Вследствие намаляване на скоростта на товарния
автомобил, в този момент все още по дясната пътна лента, водачката на лекия
автомобил предприела изпреварване, като се преустроила върху лентата за
насрещно движение. Движила се със скорост около 50.95 км./ч. В момента на
навлизане на товарния автомобил в лявата лента като начало за завиване лекият
автомобил отстоял от него на 24.44м. Възприемайки възникналата опасност
водачката направила опит да предотврати удара чрез отклоняване на автомобила на
ляво с навлизане в БУС лентата за движение в обратна посока, но не успяла и
последвал удар с предната дясна част на л.а.Ситроен в предната лява зона на
товарния автомобил, като последица от който автомобилът се завъртял в посока на
часовниковата стрелка и след оставена следа от задиране и протектор от спукана
дясна предна гума се установил в покой. Според заключението на вещото лице по
САТЕ причина за произшествието са субективните действия на водача на товарния
автомобил, който преди да предприеме маневрата завиване на ляво е следвало да
пропусне попътно движещият се от лявата му страна лек автомобил, за наличието
на който е имал видимост. Предвид опасната зона от 24.22м. ударът за лекия
автомобил е бил непредотвратим посредством аварийно спиране.
С поведението си
застрахованият водач на товарния автомобил виновно е нарушил чл.25, ал.1 ЗДв.П,
задължаващ водачите преди да предприемат
каквато и да е маневра, в случая завиване на ляво с цел навлизане в
крайпътен имот, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извършат маневрата при съобразяване тяхното положение, посока и скорост на
движение. Налице е фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане
отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените вреди.
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П
задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. В тази
връзка не е спорно лекият автомобил да е бил оборудван с предпазни колани.
Ищцата Ж.С. е управлявала автомобила, ищцата Г.Б. е била пътник на задна дясна
седалка, а ищецът Р.В. пътник на предна дясна седалка.
Вещото лице по изслушаната СМЕ не
е категорично в изводите си дали към момента на произшествието ищците са били
без или с поставени обезопасителни колани. С оглед неговия механизъм,
движението на телата вътре в купето и естеството и тежестта на получените
травматични увреждания сочи, че най-вероятно първата ищца е била с поставен
обезопасителен колан, а по отношение останалите двама ищци, че установените при
тях травми са възможни и при поставен колан, т.е. и да не са били с колани пак
биха получили същите увреди. По делото е разпитан свидетелят П.Г., очевидец на
произшествието, който, след като видял удара между двете превозни средства, се
насочил към лекия автомобил и предприел действия по изключване на газовата
уредба, с която бил оборудван. Според показанията му в момента, в който стигнал
до колата намиращите се вътре лица не били с колани, но сочи, че били в
съзнание и контактни и е възможно да са ги откачили докато сам той дойде.
Едновременно с това сочи, че видимостта вътре в купето е била затруднена поради
наличието на пушек и пара.
Тези доказателства не установяват
по несъмнен начин ищците да са били в неизпълнение на задължението по чл.137а
ЗДв.П, то да се намира в причинна връзка с произшествието и обективно да е допринесло
за настъпване на вредните последици, поради което наведеното от ответника
възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се приеме за
неоснователно.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от конкретни
обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на пострадалия /ППВС
№ 4/1968г./.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/, показанията на разпитаните
свидетели С.С., С.А.и А.С., както и от заключението на вещо лице по изслушана СМЕ
се установява, че в резултат на произшествието всеки от ищците е получил
травматични увреждания.
Ищцата Ж.С. получила
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти-мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата с дължина около 1.5 см.;
гръбначна травма изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб-дисторзио коли и травма на
гръдния кош изразяваща се в контузия без данни за счупване на ребра. По своя
медико-биологичен характер травматичните увреждания съставляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота, които в своята съвкупност и
поотделно са причинили болки и страдания. Мозъчното сътресение е било лека
степен и преминало с количествено нарушение на съзнанието /зашеметяване,
объркване/ без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
/кома/. Наличните такива и показанията
на св.Г. сочат, че непосредствено след инцидента ищцата е била в съзнание и
контактна. При извършените медицински изследвания при постъпване в болнично
заведение в същия ден не са установени травматични промени в мозъчния паренхим,
както и травматични кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка. Установена
е анахроидна киста в дясната темпорална /слепоочна/ област с размери 38/12мм.,
която е вродена. След около месец от изписването на 10.12.2017г. получила
припадък в дома си, а по-късно през м.01.2018г. след проведено ЕЕГ било
установено огнище от иритативен тип вдясно задно темпорално с поставена
диагноза „големи епилептични припадъци, с малки припадъци или без тях,
неуточнени”, поради което настанена за лечение в МБАЛ „Св.Наум” гр.София за
периода 19.01.2018г.-22.01.2018г.
Като последица от
получените травматични увреждания ищцата Ж.Л. е търпяла болки и страдания. От
черепно-мозъчната травма за период от 20 дни с подчертана интензивност в първите
десет дни, в които изявата на симптоматиката като замайване, главоболие, позиви
за повръщане е била най-голяма, с последващо затихване под въздействие на
предписания режим и прием на медикаменти. Според заключението на вещото лице по
СМЕ възстановителният период при мозъчно сътресение след правилно проведено
лечение и режим и нормално протичане на оздравителния процес е в рамките на три
до пет седмици. От множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/ е търпяла болки и
страдания за около 15 дни, по-интензивни в първите седем дни. В този период носила шийна яка, поради която
изпитвала затруднения в движенията и повлияла на пълноценното осъществяване на
дейности от ежедневието. След около 10 дни оплакванията постепенно са отшумели.
При нормално протичане на оздравителния процес възстановителния период на този
вид травми е около месец и половина. В случая е настъпило пълно оздравяване в
тази част при липса на данни за усложнения или негативни последици. Контузията на гръдния кош е причинила болки и
страдания за период около една седмица с възстановителен период до две седмици,
също при липса на данни за негативни последици или усложнения.
Видно от показанията
на св.С.С. след катастрофата и при постъпване на болничното заведение ищцата
била стресирана, изпитвала главоболие, постоянно гадене и позиви за повръщане.
Това продължило и след като я изписали, както и страдала от безсъние. През
м.01.2018г. отново влязла в болница за изследвания без да знае за резултата от
тях. Свидетелят няма преки наблюдения след м.06.21018г., от когато живеят
разделени, но е бил свидетел на падане в къщи, от което съди, че състоянието й
не е добро. Ищцата била служител на МВР и се върнала на работа между 7 и 10 дни
след като била изписана от болницата, без да знае дали след това е отсъствала,
но знае, че й е прилошавало по време на работа. Сочи още, че понастоящем
управлява автомобил.
Според заключението
на вещото лице по СМЕ не може да се приеме с категоричност, че припадъците при
ищцата съставляват симптоматична посттравматична епилепсия като последица от
претърпяната мозъчно-черепна травма. Аргументира се с това, че в приложената
медицинска документация данните за епилептични припадъци са съобщени от ищцата,
а не въз основа наблюдаван епилептиформен пристъп от медицинско лице. Мозъчната
травма е била с най-лека степен по тежест, която протича без огнищна
неврологична симптоматика и без кампютъртомографски данни за травматични
промени /контузии/ в мозъчния паренхим. В тази връзка обяснява, че
посттравматичната епилепсия е късна последица на степенно много по-тежка
ЧМТ-мозъчна контузия, каквато в случая не е налице. Описаното при представеното
електроенцефалографското изследване огнище от иритативен тип фокус в дясно
задно темпорално не е типично само за епилепсия, тъй като такова огнище може да
се дължи и на друг вид патология, в случая на установената вродена арахноидна
киста, която сама по себе си може да е източник на променена биолектрична
активност. Налягането в кистата разположена върху десния слепоочен дял е
възможно да предизвика промени във функцията му с изява на ексцесивни мозъчни
разряди.
При тези
доказателства съдът приема за установено ищцата Ж.Л. да е претърпяла подлежащи
на обезщетяване неимуществени вреди. Получените травматични увреждания са
причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им
тежест и естество. Общият лечебен и възстановителен период е продължил около
месец и половина с най-голяма интензивност на болките и страданията в първите
7-10 дни с последващо постепенно отшумяване. Поради типичната за мозъчното
сътресение симптоматика /главоболие, замайване, прилошаване/, носенето за
известен период на шийна яка, както и контузията в гръдния кош са довели до
затруднения в ежедневието и личен дискомфорт. Произшествието се отразило
негативно и в психично отношение с изживян стрес и безсъние. Следва да се
отчете, че към момента е възстановена от травмите. Събраните по делото
доказателства не установяват по безспорен начин причинно-следствена връзка
между получената при произшествието черепно-мозъчната травма и епилептичните
припадъци при ищцата, поради което застрахователят не дължи заплащане на
обезщетение за болките и страданията от това заболяване. Не са събрани и
доказателства да е претърпяла болки и страдания надвишаващи обичайните за
посочените по-горе травми или специфични такива, нито доказателства в подкрепа
на твърденията за особено негативно отражение във физическо и психично
отношение, които да обусловят извод за по-висок размер на обезщетението.
Предвид това съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 50 000лв., до който предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи.
Ищцата Г.Б. получила
черепно-мозъчна травма състояща се от мозъчно сътресение и травматичен подкожен
кръвоизлив в дясна теменна област на главата с диаметър около 4см.; гръбначна
травма изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/; контузия на
гръдния кош без данни за счупване на ребра и контузия на раменния пояс и
мишница вдясно без за данни за счупване на кости. По своя медико-биологичен характер
травматичните увреждания съставляват временно разстройство на здравето неопасно
за живота, които в своята съвкупност и поотделно са причинили болки и
страдания. Мозъчното сътресение е преминало с количествено нарушение на
съзнанието /зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние. Непосредствено след катастрофата постъпила в болнично
заведение с извършени изследвания и проведено медикаментозно лечение. Изписана
е на 14.11.2017г. с подобрение и без
неврологична симптоматика.
Като последица от
получените травматични увреждания ищцата Г.Б. е търпяла болки и страдания. От
черепно-мозъчната травма за период от 20 дни с подчертана интензивност в
първите десет дни, в които изявата на типичната симптоматика /замайване,
главоболие, позиви за повръщане/ е била най-голяма, с последващо затихване под
въздействие на предписания режим и прием на медикаменти. Според заключението на
вещото лице по СМЕ възстановителният период при мозъчно сътресение след
правилно проведено лечение и режим и нормално протичане на оздравителния процес
е в рамките на три до пет седмици. Травматичната увреда на шийния сегмент на
гръбначния стълб е довела до болкови усещания за период от 15 дни с подчертана
интензивност в първите седем дни. Възстановителния период при този вид травми
обичайно е около месец и половина, като при тази ищца е протекъл за около две
седмици. За известен период от време носила шийна яка. Понастоящем е в добро
общо състояние, с нормален неврологчен статус и възстановена от травмите без
медицински данни за настъпили усложнения или негативни последици.
Според показанията
на св.А.С. и понастоящем ищцата има проблеми с врата, но не знае какви и дали е
направила изследвания, съответно лечение. За период около 2-3 месеца не била в
състояние да се грижи за себе си и двете си малки деца, едното от които на
около годинка, поради което в домакинството и за децата била активно
подпомагана от свидетеля и други лица.
Горното обуславя
извод за претърпени от ищцата Г.Б. неимуществени вреди като последица от
пътното произшествие. От получените травматични увреждания в главата и тялото е
претърпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 7-10 дни. Самите
увреждания не се отличават с особена тежест и не са наложили специфично лечение,
като лечебният и възстановителен период е продължил около месец с настъпило общо
здравословно възстановяване при липса на данни за негативни последици или
усложнения. За посочените от свидетеля проблеми във врата ищцата не се е консултирала
с лекар и не е направила медицински изследвания, респ. не са представени
доказателства, от които да е видно каква е причината и на какво се дължат,
поради което не може да се приеме, че съставляват усложнение или негативна
последица от травмата в шийната област на гръбначния стълб, болките и
страданията от която да са в причинна връзка с произшествието. За период около
2-3 месеца е изпитвала затруднения в ежедневието и невъзможност пълноценно да
полага грижи за двете си деца, наложило ползването на чужда помощ. И спрямо тази ищца не са събрани
доказателства да е претърпяла болки и страдания надвишаващи обичайните от
получените травми или специфични такива, респ. доказателства в подкрепа на
твърденията за особено негативно отражение във физическо и психично отношение,
които да обусловят извод за по-висок размер на обезщетението. Поради това и при
отчитане доказаните обстоятелства съдът приема справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 20 000лв., до който
предявеният иск следва да се уважи.
Ищецът Р.В. получил
повърхностна травма на устните и устната кухина, както и контузия на гръдния
кош без данни за счупване на ребра. Тези увреждания са причинили болки и страдания за период от около 10 дни с пълно
възстановяване за около две седмици с настъпило възстановяване без негативни
последици или усложнения.
Според показанията
на св.Анастасова ищецът споделил за болка в гърдите и в главата, на устната
имал рана и била подута. Въпреки препоръката на лекар отказал да остане в
болница след катастрофата. Сочи, че произшествието му се отразило негативно в
психологичен план-изживял силен стрес, отказвал да излиза от вкъщи, изпитвал
силни притеснения за външния си вид поради раната на устната, както и
притеснения за увреда по зъбите, които след преглед не се оправдали. Споделял
за болки във врата, чиято причина не била установена и понастоящем.
Освен
посочените по-горе травматични увреждания други, намиращи се в причинна връзка с
произшествието не са установени. Самите увреждания безспорно са причинили болки
и страдания, но не са тежки по своето естество и за лечението им не е било
необходимо специфично лечение, съответно възстановителния период е продължил
сравнително кратко-за около две седмици. Вън от съмнение е, че раната на
устната е причинила за известен период затруднение в храненето и личен
дискомфорт. По делото не са ангажирани доказателства продължаващите болки във
врата да са от получена от катастрофата травма, поради което и не може да се
приеме те да са негативна последица или усложнение в причинна връзка с
произшествието. Налице е отражение в психологичен план с негативни изживявания-ищецът
изживял силен стрес, затворил се в себе си и отказвал да излиза навън поради
загрозяването от получената рана на устната, притеснявал се от увреждане на
зъбите. Освен обичайните и типични в подобна хипотеза негативни изживявания не
са ангажирани доказателства за претърпени други специфични болки и страдания,
които да обусловят извод за накърнени нематериални блага в завишен размер.
Предвид това намира за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на установените
обстоятелства обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв., в който
размер искът се явява основателен и следва да се уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 27.11.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение. Искането за присъждане на законна лихва е от по-късен момент-15.02.2018г.
и в съответствие с диспозитивното начало в процеса следва да се уважи, считано
от тази дата до изплащането.
По разноските:
На основание чл.38,
ал.2 ГПК ищецът Р.В. е освободен от заплащане на държавна такса за предявения
от него иск, а ищците Ж.Л. и Г.Б. частично от това задължение. Заплатили са
съответно държавна такса от 500лв. и 300лв. Ищците са направили разноски за
възнаграждения за вещи лица и свидетел от 340 лв.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата Ж.Л.
разноски от 102.22лв., на Г.Б. разноски от 165.33лв. и на Р.В. разноски от
43.59лв. съобразно уважената част от исковете на всеки един.
Представлявани са от
адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.В.О. адвокатско
възнаграждение общо от 3085.02лв. с включен ДДС
/1506лв. за първата ищца, 974.40лв. за втората ищца и 604.62лв. за
третия ищец/, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът е
направил разноски от 360лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 300лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от
660лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК първата ищцата следва да заплати на
ответника припадащи се разноски от 183.33лв., втората ищца 132лв. и третия ищец
135.38лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва за заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове на ищците общо от 603.33лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ж.Л.С., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.******, сумата от 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 10.11.2017г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.
Мерцедес с ДК № ******, ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 300 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.К.Б., ЕГН **********,
с адрес *** ******, сумата от 20 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 10.11.2017г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.
Мерцедес с ДК № ******, ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Й.В., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 10 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 10.11.2017г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.
Мерцедес с ДК № ******, ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 26 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, да заплати на Ж.Л.С., ЕГН **********, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 102.22лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, да заплати на Г.К.Б., ЕГН **********, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 165.33лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, да заплати на Р.Й.В., ЕГН **********, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 43.59лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК ******, да заплати на адв.В.О. с адрес *** адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 3085.02лв.
ОСЪЖДА Ж.Л.С.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 183.33лв.
ОСЪЖДА Г.К.Б.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 132лв.
ОСЪЖДА Р.Й.В.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 135.38лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове по
чл.78, ал.6 ГПК от 603.33лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: