№ 224 / 08.04.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №10 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Д.– ВПД
Началник на РУ Димитровград при ОД МВР Хасково, против Решение №124/03.11.2021г.,
постановено по анд №20215610200472/2021г. по описа на РС Димитровград. Твърди
се, че решението е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния
закон. Излагат се съображения за издаване на отмененото от районния съд
наказателно постановление в съответствие с процесуалните правила и при спазване
на материалния закон. Установено и доказано по безспорен начин било, че
непълнолетният К. Д. в нощта на 20 срещу 21 юли 2021г. бил на обществено място
след 22.00 часа без родител или пълнолетен придружител. Сочи се, че съгласно
законовата уредба задължение на всеки един от родителите било да положат грижа
навършилото 14 години, но ненавършило 18 години дете да е придружено на обществени места след 22.00
часа. Изтъква се, че Законът за закрила на детето не посочвал срещу кого от родителите да бъде образувано
административно-наказателно производство при установяване на нарушение от вида
на процесното, а чл.24 от ЗАНН постановявал че отговорността е лична. В този
смисъл двамата родители самостоятелно били административнонаказателно отговорни.
На следващо място се сочи, че задълженията по чл.8, ал.3 и, ал.4 от ЗЗДт не се
намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност.
Това било така доколкото от законодателя като основно задължение на
родителя/настойника било въведено това по чл.8, ал.3 от ЗЗДт. Едва ако
изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице било
невъзможно, негов сурогат било задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДт за
осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето, като законодателят
не ограничавал източника на невъзможността до обективни причини. Тоест
предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния било неизпълнението
на задължението както по чл.8, ал.3, така и по чл.8 ал.4 от ЗЗДт. В случая било
налице неизпълнение и на двете задължения. Въпреки, че целта на тези задължения
по посочените разпоредби била една и съща и изпълнението ѝ можело да се
осъществи с всяко едно от тях, неизпълнението им било въведено като две отделни
нарушения. Това било така поради отграничаването им в различни алинеи, макар на
един и същи член, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДт
предвиждала алтернативна наказуемост за нарушение по чл.8, ал.3 и по ал.4 от
закона чрез използвания от съюз „или“. Сочи се още, че вторичното задължение по
ал.4 на чл.8 от закона възниквало за родителя само, ако той не можел да изпълни
основното по чл.8, ал.3 от ЗЗДт. В случая при описание на всяко едно от двете
нарушения били посочени правилно обективните признаци на двете отделни
разпоредби, цифрово също били описани като отделни нарушения, наложени били и две
отделни наказания, без да съществувала вероятност от объркване или превратно
тълкуване. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдено с него НП.
Ответната страна – Д.К.Д., счита жалбата за
неоснователна, като претендира разноски по делото.
Окръжна Прокуратура Хасково считат, че решението на РС
Димитровград следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна
С обжалваното решение Районен съд Димитровград е отменил
като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление №254р-870/09.08.2021г.
на ВПД Началник РУ към МВР – Димитровград, с което на Д.К.Д. *** за нарушение
на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето и на основание чл.45,
ал.3 от ЗЗДт са наложени две административни наказания Глоба в размер от по 300,00
лева. Въззивният съд приел, че НП е незаконосъобразно издадено. Нарушена била
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като санкционната норма била
неправилно приложена – лицето било наказано два пъти за едно и също нарушение.
Посочил, че е невъзможно едно лице да бъде наказано за това, че не придружава
дете след 22,00ч. на обществено място и едновременно с това, че не е осигурило пълнолетен
придружител за това. Наказание можело да се наложи само за нарушение по един от
текстовете - на ал.3 или на ал.4 от чл.8 от ЗЗДт. С твърдяното бездействие не можело да се нарушат
двете норми, които били в отношение на отрицателна евентуалност. Освен това, НП
било неправилно. В случая нарушенията не били доказани. Двамата свидетели по делото дали
разнопосочни показания по отношение на това, дали детето било навън или било
извикано от дома си. Нямало разпитан свидетел, който да твърдял, че именно
детето на жалбоподателя било навън през нощта без придружител.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства
При
правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
В случая в АУАН и в НП са посочени като осъществени
две нарушения – на чл.8, ал.3 и на чл.8, ал.4 от ЗЗДт, включващи задължения на
родителя да придружава непълнолетното си дете на обществено място след 22,00ч.,
или при невъзможност за това - да осигури пълнолетно дееспособно лице за
придружител. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва изводът, че
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗДт е в отношение на евентуалност спрямо тази на
чл.8, ал.3 от същия закон. Двете задължения на родителя - да придружи лично
детето и съответно да му осигури пълнолетен придружител на обществено място
след 22,00ч., когато детето е на възраст между 14 и 18г., не могат да възникнат
едновременно. Ако родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за
него възниква задължението да осигури пълнолетен придружител. Законът урежда
двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние да
обективира неизпълнение и на двете задължения, така както е описано
изпълнителното деяние в случая. Това е довело и до налагане на две отделни
административни наказания, което е неправилно. В тази връзка е следвало да бъде
установено дали за родителя е съществувала възможността да придружи детето си,
и в случай, че тази възможност е съществувала, то нарушението би засегнало
задължението по чл.8, ал.3 от ЗЗДт. В случай на установяване невъзможността на
родителя да придружи детето и същото е било без придружител, тогава нарушена би
била разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗДт. Поради това едновременното посочване
като нарушени разпоредбите на чл.8, ал.3 и на чл.8, ал.4 от ЗЗДт представлява
нарушение на чл.42, т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Лицето, сочено за нарушител,
следва да е наясно за какво точно деяние е санкционирано. Освен това,
обстоятелствената част на АУАН и НП следва да е максимално пълна, описваща
всички релевантни обстоятелства. В случая констатираната неяснота точно кое от
двете алтернативно посочени от законодателя нарушения е реализирано и
налагането на две административни наказания за едно деяние налагат извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По
изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона и
следва да бъде оставено в сила.
Поради
крайния извод за неоснователност на жалбата на ответника по касационната жалба
следва да бъдат присъдени разноски – 300,00 адв.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124
от 03.11.2021г., постановено по АНД №472/2021г. по описа на Районен съд
Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление №254р-870/09.08.2021г.
на ВПД Началник РУ към МВР – Димитровград, с което на Д.К.Д. *** за нарушение
на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето и на основание чл.45,
ал.3 от ЗЗДт са наложени две административни наказания Глоба в размер от по 300,00
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски от 300,00
лева.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.