Присъда по дело №751/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 11
Дата: 7 март 2018 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20173530200751
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 август 2017 г.

Съдържание на акта

                             П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

 

 

 

 

Номер   11                        Година 2018                               Град Търговище

 

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Търговищки районен съд                                                          Четвърти състав

На седми март                                                                       Година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДИМИТРОВ                                              

                                                                                    

Секретар: Гинка Савова

Като разгледа докладваното    от   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Наказателно  частен характер дело  № 751 по описа за 2017 година

 

                                 П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.М.К.,  ЕГН-**********, ……………за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2017 година, в с. Черковна, общ.Търговище, причинил на С.Х.М. *** болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК и му НАЛАГА наказание   “ГЛОБА“ в размер на 1000 лева, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН  за това, че по същото време, на същото място причинил на С.Х.М. *** разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл.130, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата С.Х.М.,  ЕГН ********** ***, ……………за ВИНОВНА в това, че на 15.06.2017 година, в с. Черковна, общ. Търговище причинила на С.М.К. *** разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК и НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ” със следната съвкупност от пробационни мерки:

         1.Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест   месеца, която на основание чл. 42б, ал.1 от НК следва, да се изпълнява чрез явяване и подписване два пъти седмично, пред пробационен служител при пробационна служба по настоящия и адрес или пред определено от същия длъжностно лице;

         2.Задължителни  периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца, която на основание чл.42б, ал.2 от НК следва, да се провежда от пробационен служител при пробационна служба по настоящ адрес.

         ПРИЗНАВА подсъдимата С.Х.М.,  ЕГН ********** ***, ………… за ВИНОВНА в това, че на 15.06.2017 година, в с. Черковна, общ. Търговище  казала нещо унизително за честта и достойнството на С.М.К., в негово присъствие, поради което и на основание чл.146, ал.1 от НК, и  НАЛАГА наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева, като я ОПРАВДАВА в това, да е извършила горното деяние в качеството си на представител на обществеността по повод изпълнението на службата и функциите си, поради което я ОПРАВДАВА по обвинението и по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата С.Х.М., със снета по-горе самоличност за НЕВИННА в това, че на 15.06.2017 година, в с. Черковна, общ. Търговище се заканила на С.М.К.,***, с престъпление против неговата личност или имот и това заканване,  би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което я ОПРАВДАВА по обвинението и по чл. 144, ал. 1, от НК.

ОСЪЖДА подсъдимият С.М.К. , със снета по-горе самоличност  да заплати на С.Х.М., ЕГН-********** ***,  сумата от  500  лева,  представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението по чл.130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск в останалата му част и до пълният му размер от 2500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимата С.Х.М., със снета по-горе самоличност  да заплати на С.К.М., ЕГН-********** ***,  сумата от  1000  лева,  представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението по чл.130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от  15.06.2017 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск в останалата му част и до пълният му размер от 3500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимата С.Х.М., със снета по-горе самоличност,  да заплати на С.К.М., ЕГН-********** ***,  сумата от  500  лева,  представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от  15.06.2017 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск в останалата му част и до пълният му размер от 1500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.К., със снета по-горе самоличност,   против  С.Х.М. с ЕГН ********** *** граждански иск за сумата от  1000 лева,  представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъпление по чл.144, ал.1 от НК неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  подсъдимият  С.М.К., със снета по-горе самоличност,  да заплати на С.Х.М. с ЕГН ********** *** сумата от 514 лева, представляващи направени разноски по делото.

ОСЪЖДА  подсъдимият  С.М.К., със снета по-горе самоличност да заплати  по сметка на Районен съд-Търговище, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

ОСЪЖДА  подсъдимата С.Х.М., със снета по-горе самоличност,  да заплати  на С.К.М., ЕГН-********** ***,  сумата от  502,20   лева,  представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА  подсъдимата С.Х.М., със снета по-горе самоличност,  да заплати  по сметка на Районен съд -Търговище, сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Присъдата подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Търговище.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №11, постановена на 07.03.2018г.  по НЧХД №751/2017г. на Търговищки районен съд

 

Производството е от частен характер по две насрещни тъжби.

Подсъдимият С.К. е предаден на съд за това, че на 15.06.2017г. в с.Черковна причинил на С.М. от с.с. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимата С.М. е предадена на съд за това, че на 15.06.2017г. в с.Черковна причинила на С.К. *** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и за това, че по същото време и на същото място казала нещо унизително за честта и достойнството на С.К. в негово присъствие в качеството си на представител на обществеността по повод на изпълнение на службата и функциите си – престъпление по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, както и за това, че по същото време и на същото място се заканила на С.К. с престъпление против неговата личност или имот и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Предявени са граждански искове за обезвреда на причинените от престъпленията неимуществени вреди.

В съдебно заседание обвиненията и гражданските искове се поддържат от насрещните тъжителите и техните адвокати.

В качеството си на подсъдими страните не се признават за виновни. Техните защитници пледират за съответни оправдателна присъда по повдигнатите съответно обвинения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка :

Страните са от едно село- Черковна, общ.Търговище. Познавали се отдавна и били комшии, но във влошени отношения.

И двете страни са конфликтни личности, което е обективирано в справките им за съдимост, а именно че страните са осъждани за извършени престъпления против личността.

Сутринта на 15.06.2017г около осем часа сутринта, М. отишла на работа в кметство с.Черковна, където работела по програма за временна заетост. Задълженията й за този ден били да вароса тротоарните бордюри. Взела от кметството кофата с варта и четката и се упътила към джамията. От далеч видяла, че кметицата Х.Ч. и К. се разправят за нещо. Като наближила К.М. започнала да го обижда като го нарекла „сакат педераст“ тръгнала към нето и го ударила по главата с дървена сопа. Тогава К. избутал М. до стената на нейната къща, и й нанесъл удари с юмруци и ритници по тялото и тя паднала на земята.

С това инцидента между двамата приключил.

Фактическата обстановка се доказа от обясненията на подсъдимите, от показанията на св.С.А., която видяла уврежданията по  тялото на М.,  св.М.М., който видял увреждането по главата на К. и разбрал от К., че М. го нарекла „сакат педераст“, от св.Ф.М.която също видяла увреждането по главата на К. и от него разбрала, че М. го нарекла „педераст“, от показанията на св.Ф.К.която видяла, че М. ударила К. по главата със сопа и, че го псувала като го нарекла „курварин“, „пезевенгин“.

Кварталният полицай потвърди, че между К. и М. е имало инцидент – че М. ударила К. по главата с тояга, а К. блъснал М. и тя паднала на земята.

Свидетелката А.Ч. само потвърди, че е имало скандал между двамата.

Свидетелката С.М. заяви, че нищо не е видяла и чула.

Фактическата обстановка се доказа от двете съдебно-медицински удостоверения, обективиращи увреждания както по К., така и по М..

Съгласно съдебно-медицинското удостоверение на М. при нея е констатирано отоци и кръвонасядания по предна гръдна стена по лявата ръка и левият крак, в лявата поясна област, получени най-вероятно чрез нанесени удари с ръце и крака по тялото и крайниците довели до болка и страдание, тоест установена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Съгласно съдебно-медицинското удостоверение на К. при него било установило малка разкъсно контузна рана по теменно тилната област на главата причинена най-вероятно от удар с тояга , довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Приложени са множество медицински документи установяващи влошено здравословно състояние на К., датиращи от години.

Предвид гореизложената фактическа обстановка се налага извода че на 15.06.2017г. в с.Черковна, общ.Търговище, К. с пряк умисъл причинил на М. болка и страдание без разстройство на здравето  с което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. К. не е осъждан/реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, или пробация, или глоба от сто до триста лева. Предвид на това и на основание чл.78а от НК съдът освободи К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК и му наложи наказание „глоба“ в размер на 1000 лева – минимума в закона. Съдът намери, че така определеното наказание по размер съответства на тежестта и обществената опасност на деянието и дееца и ще бъдат постигната целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална, а и размера на санкцията е достатъчно висок за да мотивира К. занапред да преустанови всякакви противоправни действия. Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът оправда К. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

По гореописаният начин се налага извода, че по същото време и на същото място с пряк умисъл М. причинила на К. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК с което осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. За това престъпление съдът й наложи наказание „пробация“ – втората алтернатива на наказание, включваща двете задължителни пробационни мерки - в минималните предвидени от закона размери. За да определи този вид и размер на наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, влошените отношения от години, като прие, че при този вид и размер на наказание ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия.

Съдът не приложи института на реторсията предвид на обстоятелството, че двете страни са си причинили различни телесни повреди.

Предвид горната фактическа обстановка се наложи извода, че по същото време и на същото място М. с пряк умисъл казала нещо унизително за честта и достойнството на К. – нарекла го „сакат педераст“, в негово присъствие, като по този начин осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. За това престъпление съдът наложи на М. наказание „глоба“ в размер на 1000 лева-минималният предвиден от закона размер. За да определи това наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, влошени отношения от години. Съдът  намери, че при този размер на наказание ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална, а и размера на санкцията е достатъчно висок за да мотивира М. занапред да преустанови всякакви противоправни действия. Установи се, че към момента на деянието М. е работела към кметство с.Черковна по програма за временна трудова заетост тоест не е имала качеството на представител на обществеността по смисъла на чл.93, т.3 от НК, поради което съдът я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

По делото не се събраха категорични доказателства, че М. е отправила заплахи към К. и че тези заплахи са възбудили основателен страх за осъществяването им, като не се доказа както от обективна и субективна страна престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което М. бе оправдана по това обвинение. В тази насока обясненията на К. са изолирани и крайно недостатъчни за доказване на това обвинение.

С виновното си и противоправно поведение, причинявайки на М. болка и страдание, К. й причинил неимущесвени вреди. Предвид вида, характера на тези вреди, и съдебната практика в подобни случаи съдът намери, че сумата от 500 лева е справедлив размер на обезщетение. Именно в този размер бе уважена тази гражданска претенция, като в останалата му част гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен. Сумата бе присъдата ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С виновното си и противоправно поведение, причинявайки на К. телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, М. му причинила неимущесвени вреди. Предвид вида, характера на тези вреди, и съдебната практика в подобни случаи съдът намери, че сумата от 1000 лева е справедлив размер на обезщетение. Именно в този размер бе уважена тази гражданска претенция, като в останалата му част гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен. Сумата бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С виновното си и противоправно поведение, причинявайки на К. душевен дискомфорт чрез нанасяне на обида, М.  причинила на К. неимущесвени вреди. Предвид вида, характера на тези вреди, и съдебната практика в подобни случаи съдът намери, че сумата от 500 лева е справедлив размер на обезщетение. Именно в този размер бе уважена тази гражданска претенция, като в останалата му част гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен. Сумата бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Предвид липсата на заплаха съдът отхвърли гражданският иск за това престъпление.

Страните бяха осъдени да заплати съответно направените от другата страна разноски по делото, е по сметка на РС Търговище съответната държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

 Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :