Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
гр.
Русе, 20.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6290 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.Г.К., в която се твърди, че на 13.04.2018г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ и ответникът е сключен договор за паричен заем, съответстващ на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
заемодателят се задължил да предостави и предоставил на заемателя сума в размер
на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща включвали
главница по кредита, ведно със надбавка, покриваща разноските на заемодателя и
определена добавка, съставляваща негова печалба, като лихвеният процент за
срока на договора е фиксиран и общата стойност на плащанията възлиза в размер
на 939,15лв. Договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 139,15лв.
Съгласно разпоредбите на договора, сключен между страните, заемателят се
задължил да върне тази сума в срок до 08.01.2019г., на 9 равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 104,35лв. и с падежи на първата
13.05.2018г., а на последната -08.01.2019г.
Твърди се още, че в договора било уговорено, в
случай на забава в плащанията, че заемателят дължи на заемодателя и такси за
направени разходи за телефонни обаждания, лични посещения и други, необходими
за събиране на просроченото вземане. На това основание на длъжника била
начислена „Такса разходи за събиране на вземането“ в размер на 45,00лв.
Също така на основание чл.4, ал.1 от договора,
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задължението му по договора, а именно:
две физически лица – поръчители, които да отговорят на определени от договора изисквания. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя това уговорено
обезпечение, или някое от другите уговорени в договора, на същият е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 809,10 лв., които страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 89,90лв., платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така общата погасителна
вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 194,25 лева.
Твърди се, че длъжникът не заплатил изцяло дължимият
паричен заем към кредитора. Сумата, която изплатил е в размер на 295,00лв., с
която кредиторът погасил следните задължения: неустойка за неизпълнение - 179,80лв.;
такса разходи – 9,00лв.; договорна лихва – 28,52лв. и главница – 77,68 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗЗД, кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество
вземането си спрямо ответника основано на процесния договор за заем, за което
ответникът бил уведомен надлежно. В условията на евентуалност се счита, че за
това може да се счита уведомен и с депозираната искова молба.
За събиране на
вземането си, ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2019г.
по описа на Районен съд Русе и издадена Заповед за изпълнение за дължимите по
договора суми.
С оглед депозирано
срещу издадената заповед възражение в срок, се моли в настоящото производство
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1563,74лв., от
които 722,32лв. главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;
110,63лв. договорна лихва за периода от 13.05.2018г. до 08.01.2019г. (падеж на
последна погасителна вноска); 36,00лв. такса разходи; 629лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.07.2018г. до 08.01.2019г.
(падеж на последна погасителна вноска); 65,49лв. обезщетение за забава за
периода от 14.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Претендират се и направените разноски в двете съдебни производства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Оспорва да е налице валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и
първоначалният кредитор, съгласно който ищецът да е легитимиран да претендира
от него процесните вземания. Оспорва и размера на претендираното вземане, с
оглед на което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан по
основание и размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 13.04.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател
и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем.
Съгласно уговореното между страните, ответникът е получил в заем сумата от 800лв.
като се е задължила да я върне на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 104,35лв., с падеж на първата 13.05.2018г. и падеж на
последната 08.01.2019г. В посочените месечни вноски е включена и уговорената
договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40% годишно. Общата
дължима сума по договора е определена на 939,15лв., а ГПР на заема в размер на
48,61%. В чл. 4, ал.1 от процесния договор е посочено, че в три дневен срок от
сключването му, заемателят следва да представи едно от посочените две
обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да представи
служебна бележка от работодател за трудовите си доходи и нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен
заем със същия кредитор, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако
имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, или да бъде представена от заемателя банкова гаранция
с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В чл. 4, ал.2 от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението да представи едно от
двете обезпечения в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 809,10лв., която следва да заплати разсрочено заедно с уговорените
погасителни вноски. В чл. 8 от договора е посочено, че при забава на плащанията,
заемополучателят дължи на заемодателя заплащане на законната лихва върху
забавената сума.
На 16.11.2010г.
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач и „Изи Асет
Мениджмънт” АД в качеството на продавач е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания. В приложение №*/01.02.2019г. към Рамковия договор е
включено и вземането по процесния договор (под №***), което е в размер на 1522,47лв.
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да съобщи на длъжниците по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД от името на стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД извършеното
прехвърляне на задълженията им.
На 05.02.2019г. новият
кредиторът е изпратил от името на първоначалния кредитор уведомително писмо до
ответника, с което му съобщава извършената цесия, размера на дълга и възможните
начини за плащането му. Писмото е върнато като „непотърсена пратка“.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответника на 02.09.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния
договор: 722,32 лв. главница ведно със законната лихва, 110,63лв. договорна
лихва за периода 13.05.2018г. до 08.01.2019г., 36лв. такса разход, 629,30лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 12.07.2018г. до
08.01.2019г., 65,49лв. обезщетение за забава за периода от 14.05.2018г. до 29.08.2019г.,
както и сумите 31,27лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от длъжника К..
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, ответникът е заплатил по
процесния договор за заем на 29.05.2018г. 195 лв., а на 28.07.2018г. 100лв. С
постъпилите плащания, кредиторът е погасил главница в размер на 77,68лв.,
договорна лихва 28,52лв., неустойка по договора за заем 179,98лв. и разход за
събиране на вземането в размер на 9лв., при което положение към дата
30.08.2019г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), дължимите от
ответника задължения възлизат на 722,30лв. главница, 110,63лв. договорна лихва,
629,30лв. неустойка, 36лв. такса за събиране на вземането, 65,49лв. лихва за
забава. Вещото лице е изчислило и размерът на задължението по процесния договор
(отново при отчитане на направените плащания), ако бъде прието, че по същия се
дължат само уговорените размери на главница, договорна лихва и обезщетение за
забава – 577,15лв. главница, 67лв. договорна лихва и 49,63лв. обезщетение за
забава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за
паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият
е следвало да бъде върнат, както и за размера на погасената от длъжника сума по
договора.
Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния
договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело. Представеният рамков
договор и приложение към него съдържат всички съществени елементи на договора
за цесия (страни и предмет), поради което направените от ответника възражения
срещу действителността му се явяват неоснователни. Неоснователно е и възражението
на ответника основано на обстоятелството, че прехвърлянето на вземането не му е
съобщено. Дори и да се приеме, че изпратеното до него уведомление от новия
кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от първоначалния кредитор (за
което няма законова забрана) не е породило целения ефект, то с връчването на
исковата молба и доказателствата към нея след образуване на настоящото
производство, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Също така съгласно
установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г.
на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в
случая не е налице.
Въпреки, че по
делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, константна
е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори,
какъвто се явява и процесния. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право, като в чл. 146, ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността,
доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да
следи служебно.
В конкретния случай
неравноправна и съответно недействителна е клаузата на чл. 4 от договора, която
предвижда неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя
да представи някое от посочените обезпечения. Тази уговорка създава задължение
за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено
висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и
предмета на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от заемополучателя на
някое от посочените обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и
логически безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор
(значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна лихва,
надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по потребителски
кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на изискванията за
поръчители по договора. Логически неоправдано е представянето и на банкова
гаранция от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше
с такава нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока
договорна лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са
изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно
определена от кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна
лихва и разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по
чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален
ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател не е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 809,10лв. договорна неустойка,
следователно и прихващането на част от платените суми за погасяване на това
задължение е неоснователно.
По делото не е
доказана исковата претенция и в частта за претендираната сума с основание
„такса разходи“. Такава клауза в сключения между страните договор не е
уговорена. Представените по делото Общи условия не следва да се съобразяват,
доколкото същите не отговарят на изискването на ЗПК за минимален размер на
шрифт не по-малък от 12 – чл. 5, ал.4 ЗПК. Също така липсват доказателства по
делото и за направени от кредитора каквито и да е разходи за събиране на
просроченото вземане. По тази причина и претенцията в тази част следва да се
остави без уважение.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при изключване на
неравноправните клаузи по договора и отчитане извършеното от ответника плащане
по договора, остатъкът от задължението по същия следва да бъде определен
съгласно допълнителното заключение на вещото лице, включващо главница,
договорна лихва и обезщетение за забава или съответно сумите 577,15лв., 67лв. и
49,63лв. До пълния предявен размер
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски
пропорционално на уважената част от исковете. За настоящото производство те са
в размер на 301,70лв., а за заповедното
производство в размер на 36,06лв.
В полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски за допълнително
възнаграждение на вещото лице в размер на 50лв.,
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.К.
ЕГН********** с адрес ***, партер, офис №8 дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Димитър Бориславов Бончев сумите : 577,15 лв. главница по договор за потребителски кредит от 13.04.2018г.,
67лв. - договорна лихва за периода
от 13.05.2018г. до 08.01.2019г, 49,63лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2018г.
до 29.08.2019г., както и законна лихва за забава върху главницата от 30.08.2018г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №***/02.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за сумите над 577,15лв. – до 722,32лв. главница, над 67лв.
до 110,63лв договорна лихва, над
49,63лв.до 65,49лв. обезщетение за забава и изцяло за сумите 629,30лв.
договорна неустойка и 36лв. такса разходи, за които е издадена Заповед №***/02.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на Районен съд - Русе., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН**********
с адрес ***, партер, офис №8 да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 301,70лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 36,06лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№2470/2019г.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4 да заплати на М.Г.К. ЕГН********** с адрес ***,
партер, офис №8 сумата от 50лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: