РЕШЕНИЕ
№ 5826
Хасково, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XIV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
Членове: | АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА |
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20257260700710 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Г., депозирана чрез адв.Г. П., срещу Решение № 54/06.02.2025 г., постановено по АНД № 341/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдът не кредитирал всички доказателства по делото, както и не обсъдил обстоятелството, че били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН липсвали както в АУАН, така и в НП, като съдът неправилно приел, че те могат да се изведат по тълкувателен път. По отношение на компетентността на АНО, жалбоподателят поддържа, че АНО не притежавал правомощия да съставя актове за установяване на нарушения и да издава наказателни постановления за територията на [населено място] поле – урбанизирана територия, попадаща в обхвата на компетентност на съответната община, съгласно чл. 274 от Закона за горите. Съдът неправилно възприел, че РДГ има правомощия и в такива територии, като изтъква, че разширително тълкуване на закона в административно-наказателното производство е недопустимо. Поддържа също, че е налице съществено противоречие между описаното в АУАН и НП – от една страна, се говорело за „дърва за горене“, а, от друга страна, се твърдяло, че се касае за „дървесина“, без да било ясно какъв вид нарушение се вменява. Подобна неяснота нарушавала правото му на защита, тъй като не му давала възможност да разбере в какво е обвинен и да изгради ефективна защитна позиция. Незаконосъобразно било и въвеждането на несъществуващо в закона изискване за документ, „доказващ законния произход“ на дървата, което допълнително усложнявало състава на нарушението. Жалбоподателят сочи, че фактическата обстановка не била изяснена изцяло, като съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетел, който потвърдил, че дървата се намирали в гаража от поне пет години и били придобити от вече починалата майка на жалбоподателя. При това положение, по аргумент от чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, доколкото административнонаказателната отговорност била лична, на жалбоподателя не следвало да се вменява вина за действия на друго лице. Също така подчертава, че давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН били изтекли още преди издаването на АУАН и НП, което само по себе си било основание за отмяна. Освен това съдът не възприел възраженията относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай. Стойността на дървата, възлизаща на 59,71 лв., била определена в самото НП, като било видно, че деянието не е довело до вредни последици и не се отличавало с висока степен на обществена опасност. Независимо от това, санкцията била в размер на 500 лв., което, според жалбоподателя, било прекомерно и в противоречие с принципа на съразмерност, тъй като липсвали каквито и да било индивидуализиращи мотиви за тежестта на нарушението, подбудите или имущественото състояние. В заключение жалбоподателят поддържа, че съдът постановил решението си при напълно неизяснена фактическа обстановка, като не извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а изведените заключения били необосновани и неправилни. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 54/06.02.2025 г. по АНД № 341/2024 г. на Районен съд – Димитровград, както и Наказателно постановление № 4045/15.07.2024 г. на Директора на РДГ – Кърджали като незаконосъобразни, неправилни и необосновани. Моли също така да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От пълномощник на същия - адв. Г. П., по делото е депозирана молба, с която се представя писмено становище с изложени съображения по съществото на спора, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на РДГ - Кърджали, ако такива се претендират над минималния размер.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Кърджали. В случай, че подадената жалба бъде уважена, навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира решението на Районен съд – Димитровград за правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 4045/15.07.2024 г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на Й. М. Г. от [населено място], [улица], [ЕГН], за това, че на 13.02.2024 г. в [населено място] поле, [община], съхранява в гаража на дома си 0,83 пр.м дърва за горене вид дъб, непридружени с документ, доказващ законния им произход - превозен билет, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 13.02.2024 г. служители на Регионална дирекция по горите – Кърджали, извършвали обход в [населено място] поле, въз основа на утвърден от директора на дирекцията график. При преминаване през селото, жалбоподателят се намирал пред вратата на гаража си. Вратата била отворена и служителите влезли в помещението, където установили наличие на дъбова дървесина, нарязана на парчета с дължина около два метра, с обем приблизително 0,83 пространствени кубични метра. Дървесината била съхранявана без налични контролни горски или общински марки. При проверката лицето Й. Г. не представил документи, удостоверяващи произхода на дървесината, включително и превозен билет. Констатациите били отразени в Констативен протокол Серия КОО № 130148 от 13.02.2024 г., съставен на място. Същият ден на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2024 г., бланка № 097531, с правна квалификация на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ в присъствието на жалбоподателя, който го подписал, без да изрази възражения. С постановление на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО - Димитровград от 07.06.2024 г. било отказано образуване на досъдебно производство по преписка № 1384/2024 г. поради липса на данни за престъпление от общ характер. Препис от постановлението бил изпратен до РДГ – Кърджали за последваща административнонаказателна преценка. След получаване на материалите било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка е приета за установена от съда с оглед представените по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите П. И. и М. А.. В съдебно заседание свидетелят И. посочил, че дървата били с дължина около два метра и дебелина между 12 и 16 см, видимо наскоро отсечени, без контролна марка и без наличен документ за произход. След направено запитване, жалбоподателят първоначално не дал обяснение, а впоследствие заявил, че ги закупил от роми, които ги предлагали с каруца. Според свидетеля, дървесината била прясна – не по-стара от 7–8 месеца, и личало, че е рязана с брадва, а не с моторен трион. Съставени били два акта – единият за липса на контролна или експедиционна марка, а другият – за липса на превозен билет. Тези обстоятелства били потвърдени и от свидетеля М. А.. От своя страна, свидетелката П. Ж., съседка на жалбоподателя, заявила, че въпросната дървесина се намирала на същото място от около шест години, като била донесена от покойната майка на жалбоподателя, когато още била жива. Съдът кредитирал показанията на служителите И. и А., като ги приел за еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и последователни. Техните твърдения се основавали на преки и непосредствени впечатления от проверката. За разлика от това, показанията на свидетелката Ж. не били възприети като достоверни от съда.
Съдът е приел, че актосъставителят – специалист горски инспектор в РДГ – Кърджали – притежава изискуемата материална компетентност по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а административнонаказващият орган – директорът на РДГ – Кърджали – по чл. 275, ал. 1, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от същия закон. Не били допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, включително на принципа „non bis in idem“. Деянието, предмет на административнонаказателното производство, било ясно индивидуализирано, а фактите – установени по несъмнен начин чрез събраните доказателства и показанията на свидетелите. Твърдението на жалбоподателя, че дървесината е придобита от покойната му майка преди години, е прието за недоказано. Съдът е приел за достоверни показанията на горските инспектори, според които дървата били скорошни и не били придружени с документи за произход. Относно довода за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът е приел, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод за ниска степен на обществена опасност. Санкцията от 500 лв. била определена в размер на законовия минимум, съобразно тежестта на нарушението и отсъствието на отегчаващи обстоятелства. С оглед на изложеното, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление – законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото на РДГ – Кърджали са присъдени разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Административен съд – Хасково счита, че районният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.
Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, от една страна, а, от друга, за наличието на сочените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, касационната инстанция намира, че решението е правилно.
Не са допуснати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, релевирани чрез оплакванията за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В производството пред районния съд са събрани ред писмени и гласни доказателствени средства, като съдът е подложил на анализ и преценка всяко едно от тях, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Фактическите си установявания съдът е формирал при пълно и всестранно обследване на данните по делото, като касационният състав споделя изцяло решаващите съображения на районния съд по съществото на спора.
В жалбата се поддържа възражение за липса на компетентност на съставителя на АУАН и издателя на НП, доколкото нарушението било установено на територията на [населено място] поле, [община], а тя била урбанизирана. Доводът е неоснователен. Фактическият състав на нарушението, което се твърди да е осъществил жалбоподателят, включва съхранението на дървесина, непридружена с превозен билет, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. В случая няма данни съхраняваната от жалбоподателя дървесина да е добита от паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горско дървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с горско дървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, в които случаи нормите на Закона за горите, включително и санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, са неприложими. Следователно, актът и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал. 1, б."а" от ЗАНН, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, според които разпоредби нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Лицето, подписало НП, от своя страна, е заемало към момента на издаването му длъжността "Директор на РДГ - Кърджали" и деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии на територията на Кърджалийска и Хасковска област. Ето защо и тъй като процесната дървесина не се твърди да е придобита от урбанизирана територия, съдът не възприема наведеното от пълномощника на жалбоподателя възражение за липса на компетентност.
На второ място, касационният жалбоподател твърди наличие на неяснота по отношение на това дали му се вменява съхраняване на „дърва за огрев“ или на „дървесина“, като се позовава на различия между тези термини в ЗГ. Този довод също е неоснователен. Законът изрично включва в обхвата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ всички форми на дървесина, включително тази, използвана за огрев, когато същата е непридружена с превозен билет. В случая е посочено количеството (0,83 пр. м³), видът (дъб) и мястото (гаражът на дома му), което покрива изискванията за индивидуализация на предмета по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В този смисъл възраженията за неяснота са несъстоятелни и не кореспондират със събраните доказателства.
Относно наведените възражения във връзка със събраните в хода на производството доказателства, следва да бъде отбелязано, че свидетелските показания на двамата инспектори – П. И. и М. А. – са последователни, логични и непротиворечиви. Те описват характера на дървесината, липсата на маркировка, отсъствието на документи, включително и обяснението на жалбоподателя, че я е купил от „роми с каруца“. Свидетелката П. Ж. заявява, че дървата са били придобити от майката на жалбоподателя преди около шест години. Това твърдение обаче остава изолирано и неподкрепено от други доказателства по делото. Обратно, показанията на длъжностните лица – горските инспектори, са ясни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с другите събрани по делото доказателства. Те са направени въз основа на преки и непосредствени възприятия в деня на проверката, поради което правилно са приети за достоверни при формиране на фактическите изводи по делото.
Доводът за изтекла давност също не намира опора в закона. Нарушението е установено на 13.02.2024 г., а АУАН е съставен същия ден – в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
По отношение на възражението, че като нарушена е посочена само разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, която съдържала осем хипотези, следва да бъде отбелязано, че при наличие на подробно словесно описание на нарушението и в АУАН, и в НП и изрично посочване на понятието „съхранява“, може безспорно да се установи коя точно забрана в случая е нарушена. Твърдяната непълнота не е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установяват предметът на административното нарушение, неговото местонахождение и придобиването му от страна на жалбоподателя, възмездно, с което е установил фактическа власт и е започнал съхраняването на процесното количество дърва за огрев без превозен билет, или иначе казано безспорно се установяват всички елементи от обективната и от субективната страна на вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение.
В случая не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, доколкото осъщественото деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от този вид. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500,00 лв., тоест съобразно установения в закона минимум, съдът намира, че АНО е действал в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и всички други относими обстоятелства. Действително обемът на дървесината е под 1 куб. м., а стойността ѝ – под 60 лв., но законодателят не е приравнил автоматично ниската стойност с маловажност. Установено е възмездно придобиване от неофициален източник, без документи, при опит за прикриване на произхода, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати такова в полза на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - в размер на 80.00 лева, тъй като по делото е проведено само едно съдебно заседание и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/06.02.2025 г., постановено по АНД № 341/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Й. М. Г. от [населено място], [улица], [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите - Кърджали, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |