Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 07.01.2020                          Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На единадесети декември                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5828 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора твърди в исковата си молба, твърди в исковата си молба, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи А.Ж.Г., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., партида 025988, била потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявали от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от ДКЕВР и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал 1 от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите били длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което е ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в забава за тази сума. На основание чл. 3, ал.1, т.З от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г потребители на услугите В и К били собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответникът използвал доставената от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД- гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01 август 2016 г. до 01 декември 2017г. Същият не изпълнил задължението си да заплати сумата в размер на 1334,76 лв., представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес. „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора подало заявление срещу длъжника на основание чл. 410 от ГПК. Образувано било ч. гр. дело №1727/2018г. при Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед №1071 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2018г., връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника А.Ж.Г., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ...., партида 025938, е потребител на В и К услуги през периода от 01 август 2016 г. до 01 декември 2017г. и не изпълнил задължението си да му заплати сумата в размер на 1334,76 лв. за ползваните услуги. Моли съда да му присъди всички съдебни разноски по заповедното производство и настоящото производство.

Ответницата А.Ж.Г. чрез назначения й особен представител адв. М.И., счита, че искът е неоснователен. С приложените към исковата молба общи условия и лихвен лист не се доказвало, че действително ответникът е потребител на В и К услугата, за предоставянето на която се твърди, че е начислена претендираната сума. Не било ясно на какво основание е начислена претендираната сума, дали е спазена процедурата и редовността на отчитане на изразходваното количество вода, както и дали същото въобще е доставено и потребено. Сочи, че съгласно чл. 32 (1) и (2) Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвА.вода, отчетено чрез монтирани общ и индивидуални водомери. Съгласно чл. 32 (4) от същата наредба отчетените данни по ал. 2 и 3 се установявали чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв карнетен лист, установяващ отчетените данни не бил представен. Съгласно чл. 21 (1), т. 2 и (2) от Общите условия за предоставяне на В и К услуги отчитането на водомерите се извършвало най-малко веднъж на 3 месеца, за което също не били представени доказателства. По отношение на приложения лихвен лист за партида № 025988, то същият не бил годен за доказване съществуването на процесното задължение. По своя характер той представлявал частен свидетелстващ документ, имащ само формална доказателствена сила и доказвал единствено, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от лицето, което го е подписало. Отделно от посоченото, дори ответникът да е потребител на твърдяната В и К услуга и да е спазена процедурата по отчитане на водомерите, не било ясно дали процесният водомер е бил изправен, преминал ли е задължителен метрологичен контрол и кога. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1727/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1071/16.04.2018 г. за сумата 1334.76 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на доставена питейна и отведена канална вода на адрес гр. Стара Загора, ул. Хрищян войвода 1, вх.А, ет.3, ап.30  по партида 25988 за периода от 01.08.2016 г. до 01.12.2017 г., с 97.07 лева лихва за забава за периода от 01.09.2016 г. до 09.01.2018 г. и законната лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба, която е само за главницата по заповедта за изпълнение.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.08.2016 г. до 01.12.2017 г. За доказване на това вземане е представен единствено лихвен лист за партида 025988, който по естеството си представлява извлечение от счетоводните книги на ответника.

Редовното водене на счетоводството от гледна точка на първичната счетоводна документация обаче е оспорено ответника, което налага пълно доказване от стрА.на ищеца, че счетоводството е редовно водено. Тъй като редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да се противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в тежест на последната е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания, защото самите записвания не носят подписа й. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, в такъв случай вече е в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.

Следователно доказването, че счетоводството е редовно водено изисква установяване наличието на редовни първични счетоводни документи. В случая ищецът не е представил по делото първичните счетоводни документи, въз основа на които е извършено осчетоводяването на дължимата от ответника сума, и не е доказал, че счетоводните записвания са извършени на базата на годна документация, противопоставима на ответника. Изложеното налага извода, че приложеното към заключението извлечение от счетоводните книги на ответника не се ползва с материалната доказателствена сила по чл.182 от ГПК.

По  тези съображения съдът намира, че от доказателствата по делото  не се установява съществуването на вземането на ищеца за  сумата 1334.76 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена питейна и отведена канална вода на адрес гр. Стара Загора, ул. Хрищян войвода 1, вх.А, ет.3, ап.30  по партида 25988 за периода от 01.08.2016 г. до 01.12.2017 г. Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

 

        Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, против А.Ж.Г. *** иск за установяване на вземането за сумата 1334.76 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на доставена питейна и отведена канална вода на адрес гр. Стара Загора, ул. …..  по партида 25988 за периода от 01.08.2016 г. до 01.12.2017 г. и законната лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1071/16.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1727/2018 г. по описа на Старозагорския районен, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :