№ 908
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110112488 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ Д.Г." ЕООД, ЕИК ********, със седалище в с. Я. срещу „И."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. В. с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 266
ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в
полза на ищеца за сумата от 5863,88 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на
извършени в периода 01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на трайни търговски отношения
между страните, СМР в обект „В.п.П.", описани в Протокол/Акт за извършени СМР от
21.02.2022г., за която сума е издадена фактура № **********/18.03.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 6736/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че вземането е незаплатена стойност на извършени в периода
01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на трайни търговски отношения между страните,
СМР в обект „В.п.П.", описани в Протокол/Акт за извършени СМР от 21.02.2022г., за която
сума е издадена фактура № **********/18.03.2022г .
Ищецът „Д.Г." ЕООД, че е закупувал и транспортирал до обекта за своя сметка
необходимите строителни материали, след което е ги е влагал в обекта и е извършвал
възложените му СМР. Периодично са били съставяни подобни протоколи, съдържащи цена
на вече закупени материали, цена на техния транспорт до обекта и цена на вложения в
обекта труд, които протоколи са били изпращани по електронен път до възложителя „И."
ЕООД, след което и ако не постъпи възражение, е издавана фактура, която е била заплащана
от „И." ЕООД.
Ищецът конкретизира в молба вх.№77515/10.11.22г., като посочва обема и стойността
на извършената работа по пера.
Твърди, че за извършените дейности е издаден Протокол / Акт за извършени СМР на
21.02.2022 год., изпратен е по електронен път до"„И." ЕООД като възражения не са
постъпили. На 18.03.2022 год. е издадена и фактура № **********, плащане по която не е
извършвано до деня на депозирането на настоящото заявление.
Ищецът сочи, че поради липса на плащане и постъпило от ответника възражение в
1
производството по чл.410 от ГПК, предявява претенцията си по исков ред. Претендира
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на иска.
Ответникът възразява, че Фактура № 116 от 18.03.2022 г. и Протокол /без номер/ за
извършени СМР от 21.02.2022 г. не съдържат подпис на представител на „И." ЕООД.
Посочената фактура не съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката,
доколкото в същата като основание се сочи някакъв протокол с № 63, но по никакъв начин
не може да се направи извода, че този протокол е именно представения такъв от ищеца и е
издадена за твърдените услуги и материали. Сочи, че фактурата не е била отразена и
осчетоводена в счетоводството на „И." ЕООД. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 6736/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК „И." ЕООД, ЕИК ******** , със седалище и адрес
на управление: гр. В., ДА ЗАПЛАТИ НА Заявителя „Д.Г." ЕООД, ЕИК ******** , със
седалище и адрес на управление: с. Я., общ. А., обл. В. сумите от: 5863,88 лева /пет хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ с ДДС, представляваща
незаплатена стойност на извършени в периода 01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на
трайни търговски отношения между страните, СМР в обект „В.п.П.", описани в
Протокол/Акт за извършени СМР от 21.02.2022г., за която сума е издадена фактура №
**********/18.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 407,27 лева /четиристотин и седем лева и двадесет и седем стотинки/ – сторени в
заповедното производство разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
По делото е представена Фактура № 116 от 18.03.2022 г. за сумата то 5863,38 лв.
издадена от „И." ЕООД и неподписана от получател.
Представен е протокол/акт за извършени СМР за периода от 01.01.-19.02.22г. с обект-
В.п.П., неподписан.
От показанията на разпитания по делото като свидетел по искане на ищеца Д.Р. се
установява, че е работил в Д.Г. ЕООД, като бригадир. През миналата година-2022г.,
зимата, от ноември, декември в поделение Приселци, Военно секретно поделение. Първо е
поставял тротоарни плочки, после мазилки, други майстори работили фаянс, теракот,
обръщали прозорци. Всяка събота с началника му И.К., собственик на фирма Д. замервали
извършеното и той им заплащал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Ищецът претендира дължимо от ответника възнаграждение по договор за изработка
за който са приложими разпоредбите на чл.258 и следв. ЗЗД. Последният е неформален
договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
2
поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В тежест на ищцовата страна е да установи
възникването на претендираното вземане за заплащане стойността на извършени СМР,
доколкото се касае за договори, които са неформални и консенсуални и се сключват с
постигане на съгласие между страните. Съдът намира, че при така събраните доказателства
не може да се направи категоричен извод за наличие на неизпълнено задължение на
ответната страна по договорите. Обстоятелството, че ищецът е издал /осчетоводил
фактурата, макар да представлява индиция за наличие на сделка не може да изключи
несъмнено възможността фактическите отношения между страните да са се развили по
начин различен от твърдения от ищеца. Неподписаната фактура съставлява само
доказателство за изявлението,което се съдържа в нея, но не може да й бъде придадена и
функцията на получена услуга.
Съгласно регламентацията на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страните по
сделката са търговски дружества, досежно правоотношението са приложими правилата
относно търговските сделки. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен
характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната
фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение
№ 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
1598/2013 г., II т. о., ТК /. При липсата на подпис на получателя върху фактурата, в тежест на
ищеца бе да докаже с други доказателствени средства възникването на търговската сделка, чието
изпълнение иска.
Не съставляват доказателства за горното и представените от ищеца едностранно
изготвени счетоводни документи. Константна е съдебната практика, че заприхождаването на
процесната фактура, отразяването й в счетоводството, в дневника за покупките в съответния
данъчен период и ползването на данъчен кредит за тях съставлява доказателство за
съществуването на самия договор, така и за неговото изпълнение и приемането на работата,
но това следва да е сторено и в счетоводството на ответното дружество, а не само в това на
ищцовото. Доказателства в този смисъл не са ангажирани от ищеца.
Ищецът не ангажира надлежни доказателства относно твърдените от него сключени
между страните отделни и самостоятелни договори за изработка на обективираните в
Протокол/акт за извършени СМР от 21.02.22г. дейности, поради което съдът не може да
стигне до обоснован извод за действително съществували облигационни правоотношения
между страните, които да ангажират отговорността на ответника за заплащане стойността на
тези СМР-та.
Разпитаният по делото свидетел Радев излага, че действиетлно се е работило на
обект-В.п.П., но същият сочи период предхождащ процесния, а именно края на 2022г.
В случая нито издадената Фактура № 116 от 18.03.2022 г. за сумата то 5863,38 лв.,
нито изготвен Протокол/акт за извършени СМР от 21.02.22г. е подписан от соченото като
възложител лице.
Поради което така предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
3
да заплати на ответника направените в производството разноски, в размер на заплатено
адв.възнаграждение /л.28 от делото/ за сумата от 890лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски.
Тъй като, липсва направено искане в производството по чл.410 от ГПК, както и
представяне на доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Д.Г." ЕООД, ЕИК ********, със седалище с. Я. срещу
„И." ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. В. иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
с чл. 266 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на
вземане в полза на ищеца за сумата от 5863,88 лева с ДДС, представляваща незаплатена
стойност на извършени в периода 01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на трайни
търговски отношения между страните, СМР в обект „В.п.П.", описани в Протокол/Акт за
извършени СМР от 21.02.2022г., за която сума е издадена фактура №
**********/18.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6736/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ Д.Г." ЕООД, ЕИК ********, със седалище в с. да заплати на „И."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. В. сумата от 890 лв. (осемстотин и деветдесет
лева), представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4