РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
П.
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1209
гр.П., 22 . 07 . 2016г.
Административен
съд – П., VI състав, в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа административно дело № 491 по описа
за 2016г., взе предвид следното :
ГИС 2010 ООД, гр.П. ул.***,
представлявано от управителя И.Ч. с пълномощник адв.П. обжалва Заповед № 03-РД/2674 от 28.10.2015г.
на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” в частта за отказ за финансиране на
заявление за подпомагане на посочените в акта разходи по проектно предложение
на жалбоподателя.
Поискана е отмяна на заповедта по изложени в жалбата
доводи.
Ответникът Изпълнителен директор на
ДФЗ се представлява от ст. юрисконсулт Р.В. и ст.юрисконсулт К.Н. и поддържа
недопустимост на жалбата. Поискано е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно е заявено становище за отхвърляне на жалбата
/молба от 05.07.2016г., л.238/.
I. Осъществено е оспорване на индивидуален административен акт издаден от
компетентен административен орган в частта за отказ за финансиране на заявление
за подпомагане на ГИС 2010 ООД с ИД № на проект : 16/121/07355, на стойност 641
915 лв., при одобрени разходи 62 742.82лв. и субсидия в размер на 25 097.13лв.
Отхвърлени за финансиране са
следните разходи по проектното предложение :
1. За Сламотръсен оризокомбайн LAVERADA M 310 MCS RISE :
заявени в общ размер от 547 635лв. – неодобрени в същия размер /изцяло/, на
основание чл.20 ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. Квалификацията „недопустими
за подпомагане” разходи е основана на цитираната разпоредба – капацитетът на
подпомаганата по мярката техника за обработка на почвата и прибиране на
реколтата не е в съответствие с размера на обработваната от кандидата земя.
2. За Ремарке Palazoglu CDTTR18 : заявени в общ размер от 70 630лв., от които
неодобрени за финансиране са разходи на стойност 19 776.40лв., на основание
чл.27 ал.1 т.12 от Наредба № 8 от 03.04.2008г., вр. с чл.24 параграф 2, г/ от
Регламент /ЕС/ № 65/2011 във вр. с §1 т.51 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008г.
Квалификацията „недопустими за подпомагане” разходи е основана на прилагане на
референтни цени с оглед определяне обосноваността на предложените разходи.
3. За Плуг профилен Alpler PSPA 1206 : заявени в общ
размер от 11 750лв., от които неодобрени
за финансиране са разходи на стойност 3 290.00лв., на основание чл.27 ал.1 т.12
от Наредба № 8 от 03.04.2008г., вр. с чл.24 параграф 2, г/ от Регламент /ЕС/ №
65/2011 във вр. с §1 т.51 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008г. Квалификацията
„недопустими за подпомагане” разходи е основана на прилагане на референтни цени
с оглед определяне обосноваността на предложените разходи.
4. За Каналокопател комбиниран ALPLER SKP16 : заявени в общ
размер от 3 900.00лв., от които неодобрени за финансиране са разходи на стойност 1
092.00лв., на основание чл.27 ал.1 т.12 от Наредба № 8 от 03.04.2008г., вр. с
чл.24 параграф 2, г/ от Регламент /ЕС/ № 65/2011 във вр. с §1 т.51 от ДР на
Наредба № 8 от 03.04.2008г. Квалификацията „недопустими за подпомагане” разходи
е основана на прилагане на референтни цени с оглед определяне обосноваността на
предложените разходи.
5. Разходи за бизнес план : заявени
в общ размер от 8 000лв., от които неодобрени за подпомагане са разходи на
стойност 7 378.78лв. Същите са квалифицирани на „недопустими за подпомагане” на
основание чл.26 ал.5 т.3 от наредба № 8 от 03.04.2008г.
Отказът е оспорен изцяло по всяка от
петте части.
II. По възражението за недопустимост на жалбата :
1. В молба-становище на ответника от 22.03.2016г. /л.206/
е посочено, че в обратна разписка с баркод ИД PS1618 00D7MH K е отбелязана
дата на получаване на обжалвания акт – 10.11.2015г.
Относно възражения против оспорената заповед,
адресирани до органа /от 11.11.2015г. и от 21.12.2015г./ във вр. с указания при
насрочване на делото /л.195 и р. от 02.03.2016г., л.190/ е заявено : възражение
вх.№ 01-2600/7555 от 11.11.2015г. /л.147 и сл./ е адресирано до Изпълнителния
директор на ДФ Земеделие и не е изпратено до Министъра на земеделието и
храните; възражение вх.№ 01-2600/7555 от 21.12.2015г. /л.168 и сл./ е
адресирано до Изпълнителния директор на ДФ Земеделие и не е изпратено до
Министъра на земеделието и храните. При тези данни се счита, че жалбата е
недопустима поради просрочие съгл. чл.149 ал.1 АПК.
Ответникът е представил молби с приложени
доказателства /от 22.03.2016г. и от 09.04.2016г./, с които поддържа
недопустимост на жалбата, предвид дата
на получаване на обжалвания акт – 10.11.2015г. и дата на подаване на жалбата
12.02.2016г. , във връзка с възраженията от 11.11.2015г. /л.147 и сл./ и от
21.12.2015г. / л.168 и сл./ и отговори на зам.изпълнителния директор на ДФЗ – от
15.01.2016г. по възражението от 21.12.2015г. и от 23.11.2015г. по възражението
от 11.11.2015г.
Оспорената заповед в частта за отказ е изпратена с
приложено в преписката уведомително писмо за одобрение с изх.№
01-2600/755/30.10.2015г. Не е изпращано отделно писмо за отказа, съдържащ се в
заповедта. Тя съдържа части за одобрение и за отказ, поради което е представена
обратната разписка изх.№ 01-2600/755 с данни за получаване от жалбоподателя на 10.11.2015г.
Тоест, съобщението на заповедта е направено с уведомително писмо за одобрение
на л.144 от делото с изх.№ 01-2600/7555 от 30.10.2015г. Номерът е вписан в
известието за доставяне с обр.разписка, л.207.
А / Във възражение с вх.номер от 11.11.2015г.
жалбоподателят е потвърдил получаване на уведомително писмо изх.№ 01-2600/7555
от 30.10.2015г., с което е уведомен, че със Заповед № 03-РД/2674 от
28.10.2015г. са отказани част от активите. Възражението е отправено до Изпълнителния директор на ДФ
Земеделие.
В същото е изразено несъгласие с редуциране на цените
на : оризокомбайн LAVERADA M 310 MCS; ремарке марка Palazoglu, модел CDTTR18; плуг профилен марка ALPLER, модел PSPA 1206
и каналокопател комбиниран марка ALPLER,
модел SKP 16. Търговското дружество не приело отказ на
финансиране за част от активите, както и намаляване стойностите на друга част и
е поискано следното : „моля да
постановите пълно одобрение на подадения от мен проект с идент. № 16/121/07355“.
Оспорената заповед в частта за отказано финансиране на заявлението за
подпомагане е за идентичен номер на проекта /ИД № на проекта : 16/121/07355,
л.142/.
В писмено становище по възражението от 11.11.2015г. на
зам.Изпълнителен директор на ДФ Земеделие е изразено отношение по доводите във
възражението и е прието, че разходите, заявени в заявление за подпомагане №
16/121/07355 от 07.09.2015г. са оценени коректно на база определените от
разплащателната агенция референтни разходи и „към настоящия момент не намира
основание за преразглеждане и коригиране на същите“.
Б / Във възражение с вх.номер от 21.12.2015г.
жалбоподателят е потвърдил получаване на уведомително писмо изх.№ 01-2600/7555
от 30.10.2015г., с което е уведомен, че със Заповед № 03-РД/2674 от
28.10.2015г. са отказани част от активите, а други са одобрени на по-ниски от
заявените цени. Възражението е отправено
до Изпълнителния директор на ДФ Земеделие.
Търговското дружество не приело отказ на финансиране
за част от активите – оризокомбайн LAVERАDA M 310 MCS от 276 к.с. и е поискано следното : „моля да постановите пълно одобрение на
подадения от мен проект с идент. № 16/121/07355“.
В писмено становище по възражението от 21.12.2015г.
на зам.Изпълнителен директор на ДФ Земеделие е изразено отношение по доводите
във възражението и е прието, че разходите за сламотръсен оризокомбайн LAVERАDA M 310 MCS , заявени в заявление за подпомагане № 16/121/07355
от 07.09.2015г. са отхвърлени правомерно и „към настоящия момент не намира
основание за преразглеждане и коригиране на същите“.
В / В частта на
оспорената заповед, с която се отказва финансиране е посочено изрично, че подлежи
на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщаването й по
административен ред пред министъра на земеделието и храните или по съдебен ред
пред компетентния съгласно правилата за местна подсъдност на АПК
административен съд. Вписано е също, че жалбата се подава чрез органа, издал
заповедта.
В този см. е изпълнено в цялост задължението,
произтичащо от разпоредбата на чл.59 ал.2 т.7 вр. с чл.148 АПК и не е налице
предпоставка за прилагане на т.1 от Т.Р. № 6 от 2015г. /в хипотеза на чл.140
ал.1 АПК двумесечният срок е изтекъл към 11.01.2016г., жалбата е с вх. номер от
12.02.2016г./.
2. Адв.П. поддържа подаване на жалбата в срок
/л.219/. Твърди, че жалбата е подадена на 04.02.2016г. според пощенско клеймо и
„съгл. писмо изх. № 01-2600/7555 от 23.11.2015г., изпратено от ДФЗ и приложено
към становището”.
В първото
редовно съдебно заседание на жалбоподателя е предоставена възможност за
становище по допустимост на жалбата, предвид констатация за съобщаване на
заповедта с уведомително писмо изх.№ 01-2600/7555 от 30.10.2015г. /л.144/,
получено с известие за доставяне с обр.разписка – на 10.11.2015г., лично /л.207/.
В хода на
делото не е заявено оспорване подпис върху известие за доставяне с обр.разписка
– на 10.11.2015г. и както бе посочено, в двете възражения /с вх.номер от 11.11.2015г.
и с вх.номер от 21.12.2015г./, жалбоподателят е потвърдил получаване на
уведомително писмо изх.№ 01-2600/7555 от 30.10.2015г., с което е уведомен, че
със Заповед № 03-РД/2674 от 28.10.2015г. са отказани част от активите, а други
са одобрени на по-ниски от заявените цени.
Считано от
10.11.2015г., 14 дневния срок за обжалване е изтекъл на 24.11.2015г., вторник – работен ден. Жалбата е подадена на 12.02.2016г., при изтекъл срок за
оспорване.
3. В
съдебното производство не е представен пощенски плик с клеймо от 04.02.2016г.,
както поддържа адв.П. /съдебно заседание от 09.05.2016г., л.223/. Заявено бе :
„ Ние твърдим, че на база на първото ни
възражение от 11.11.2015г., по което има изразено становище с изх.№ от
23.11.2015г., срещу това становище на ДФЗ сме подали жалба с дата на пощенско
клеймо 04.02.2016г., която е в срок“.
По делото са приети без оспорване : - Обратна
разписка с баркод ИД PS1618 00D9ZNZ,
удостоверяваща връчване на писмо с изх.№ 01-2600/7555 от 23.11.2015г. – връчена
лично на управителя, удостоверено с подпис на същия. Обратната разписка е
получена на 10.12.2015г. лично от И.Ч.; - Обратна разписка с баркод ИД PS1618 00DW1SZ, удостоверяваща връчване на писмо с изх.№
01-2600/7555 от 15.01.2016г. – връчена лично на управителя, удостоверено с
подпис на същия. Обратната разписка е получена на 21.01.2016г. лично от И.Ч. .
Отговорите по възраженията на търговското дружество
са получени на 10.12.2015г. и на 21.01.2016г. /л.227-229/.
- С Определение № 1036/20.06.2016г. е отменен ход по
същество на спора, даден в съдебно заседание от 13.06.2016г., по изложени в
съдебния акт съображения, л.233 /непредставена своевременно молба на адв.П. от
13.06.2016г. за отлагане на делото поради внезапна препятстваща пречка за
осъществяване на процесуално представителство на тази дата/. Към страните са
отправени указания във вр. с данни за просрочие на жалбата и е определен срок
за представяне на доказателства по см. на чл.157 ГПК.
Ответникът писмено заяви, че „След извършен преглед
на съхраняваната при ДФ Земеделие административна преписка и след проверка в
отдел Деловодство и архив се установи, че не
е наличен пощенски плик, с който жалбата на ГИС 2010 ООД евентуално е била
изпратена от жалбоподателя до административния орган.”. Същевременно е
посочено, че „липсва сигурност в обстоятелството дали жалбата е била депозирана
лично от жалбоподателя или негов пълномощник в деловодството на ДФ
Земеделие…”.
- При тези данни, според ответника жалбоподателят
следва да представи доказателства за изпращане на жалбата по поща, тъй като
носи тежестта да докаже срочността на оспорването си.
В съдебно заседание, проведено на 15.07.2016г., адв.П.
заяви, че пощенски плик не остава при подателя, а при получателя и в случай на
необходимост да бъде изискана справка от фирмата, по която жалбоподателя е
изпратил жалбата чрез куриер.
- Пълномощникът на оспорващото търговско дружество не
посочи наименование на куриер за пощенска услуга, освен което заяви „Считам, че
няма спор затова дали жалбата е постъпила в срок”.
3.1. Както бе отбелязано, двете възражения са
отправени до Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, като е поискано пълно
одобрение на подадения проект с идент. № 16/121/07355“.
Не е заявено възраженията да се считат за жалба /
жалби против Заповед 03-РД/2674 от 28.10.2015г. на Изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие” в частта за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на
посочените в акта разходи по проектното предложение на жалбоподателя.
Не е посочено еднозначно, че с възраженията се оспорва
заповедта в частта й за отказ – по административен ред, която възможност
изрично е отразена в административния акт. Не е отразено, че възраженията са
отправени до административния съд чрез органа – издател с упражняване
субективното право на оспорване / в тази насока Определение № 8928 от 2016г. на
ВАС/.
3.2. В двете писмени становища – отговори по заявленията,
е посочено, че не е намерено основание за преразглеждане на отказите и
коригирането им.
В тази връзка, правото на отзив на административния
орган по чл.91 ал.1 АПК не е вид контрол по административен ред, а законова
възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени
или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от
заинтересована страна /която следва да е подадена в законоустановен срок/ и
определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно.
Конкретиката на фактите не разкрива осъществена хипотезата на
чл.91 АПК, която систематически се намира в Глава шеста АПК „Оспорване на
административните актове по административен ред”, но не е изключена за
прилагане и по отношение на актове, които не подлежат на оспорване по
административен ред – какъвто акт не е обжалваната заповед. В същата ясно е
отразена възможност за оспорване по административен ред пред министъра на
земеделието и храните или по съдебен ред пред компетентния съгласно правилата
за местна подсъдност на АПК административен съд.
А / Дори да бъде възприета хипотезата на чл.91 АПК, в която
възражение с вх.номер от 11.11.2015г. би било в срока за обжалване - отговорът по това възражение е получен на
10.12.2015г. Жалбата е подадена на 12.02.2016г.
Както бе отбелязано, във
възражението не е посочено, че представлява жалба по административен ред пред
министъра на земеделието и храните или по съдебен ред пред компетентния
съгласно правилата за местна подсъдност на АПК административен съд. Същото е адресирано до органа – издател без
препратка до орган, пред който е осъществено право на оспорване.
По отношение възражението от 21.12.2015г., 14 дневния срок
за обжалване е изтекъл на 24.11.2015г., считано от 10.11.2015г. – дата на
получаване на оспорената заповед. Тоест, дори да бъде възприето като жалба –
същата е подадена извън 14 дн. срок, еднозначно посочен в оспорената заповед и също
не би могло да е налице хипотеза на чл.91 АПК. В този см., няма последица твърдението
за подадена жалба на „04.02.2016г. според пощенско клеймо” /само твърдение
поради непредставен плик с клеймо от 04.02.2016г./.
Б / В допълнение се отбелязва, че разпоредбата на чл.91 АПК
изрично регламентира право, а не задължение на органа, поради което при
неупражняване на предвидено със закон право, не е налице мълчалив отказ. Правото на отзив е само възможност за
административния орган, а не негово задължение, поради което неупражняването на
правото на отзив не подлежи на обжалване пред съда /Определение № 8982 от 2013г.,
ВАС/.
В / Гис 2010 ООД не е поискало изпращане на възраженията
като жалби против заповедта в частта й за отказаното финансиране, а е оспорило заповедта
с жалба чрез изпълнителния директор на ДФЗ до АС – П., с вх. № от 12.02.2016г. Както бе посочено, в оспорената заповед изрично
е указан срок за оспорване както по административен, така и по съдебен ред.
Жалбата е подадена след срока, считано от получаване на административния акт.
При тези данни следва да бъде прието,
че оспорването е недопустимо /чл.159 т.5 АПК/.
Ответният административен орган има право на разноски
както при оттегляне на жалбата, така и при оставянето й без разглеждане като
недопустима - по причина, за която той не носи
вина, т. е. освен в хипотезата по чл. 143 АПК /Т.Р. № 3 от 2010г./ и при
прекратяване на делото на друго основание, извън посоченото в чл. 143 оттегляне
на жалбата. Съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно
по смисъла на чл. 144 АПК, ответникът има
право на разноски и при
прекратяване на делото, като такива в полза на юридически лица се присъждат в
случай, че са защитавани от юрисконсулт /Определения №№ 12439/15г. ; 1946/2016г., ВАС/ - в размер на 300 лв. по
чл.7 ал.1 т.4 вр. с §1 ДР от Наредба № 1 от 2004г.
Мотивиран така , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение за даден ход по същество на
производството в открито съдебно заседание на 15.07.2016г.
Оставя без разглеждане жалбата на ГИС 2010 ООД,
представлявано от управителя И.Ч. против Заповед № 03-РД/2674 от 28.10.2015г.
на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” в частта за отказ за финансиране на
заявление за подпомагане по проектно предложение на жалбоподателя.
Осъжда ГИС 2010 ООД, гр.П. ул.***, представлявано от
управителя И.Ч. да заплати на ДФ Земеделие 300лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Прекратява производството по адм.д.№ 491/2016г., Административен
съд-П..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Административен
съдия :