№ 1387
гр. Пазарджик , 27.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220102729 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Постъпила е поредната молба от Р.П. и Л.К., адресирана до Пазарджишкия окръжен съд,
министъра на правосъдието и главния инспектор към ВСС, с която се иска отвод на съдията
докладчик по настоящото дело, тъй като той според двете молителки с всяко свое действие
фрапантно нарушава закона и доказано му липсва безпристрастност. На различни места в
молбата се употребяват различни квалификации от страна на "изумените и озадачени"
молителки по отношение на действията на съдията, които създават "безпрецедентни правни
и юридически парадокси". Според тях съдията докладчик извършва тези многобройни
закононарушения с цел да създаде хаос и объркване по делото, да заличи всички събрани до
момента доказателства, които са в полза на ответниците, и да облагодетелства насрещната
страна, и го прави вероятно под "институционален и колегиален натиск" на съдията от
Велинградския районен съд Наташа Даскалова.
Съдията докладчик и към настоящия момент не счита, че са налице каквито и да било
основания за отвода му. Той нито е заинтересован от изхода на делото или предубеден
(обективно непредизвиканото от нищо поведение на страните по отношение на него не е в
състояние да създаде предубеденост по един чисто вещен иск), нито е извършил каквото и
да било нарушение на закона. Освен това един отвод рискува да доведе до последващи
искания на отводи по аналогични причини на следващите състави, както е станало със
съставите на Пещерския и Велинградския районен съд, изчерпване на всички възможни
съдии и от Пазарджишкия районен съд, които да разгледат делото, въпреки по-големия им
брой в сравнение с броя на съдиите от двете предходни по-малки съдилища, и придвижване
на делото по-нататък по територията на страната към други районни съдилища още преди
приключването му в първата инстанция.
Съдията докладчик също така не счита, че има смисъл да отговаря поотделно на
1
многословните и многократно повтаряни обвинения на страните. Счита обаче за уместно да
направи кратък преглед на действията си по делото, не толкова с цел да обясни нещо на
двете ответници (това също е по-скоро безсмислено), колкото за да могат последващите
адресати на последващите молби и оплаквания на ответниците да се ориентират при нужда
във вече сериозния обем на материалите по делото, съществена част от които са свързани с
искания за отвод не само на този, но и на предходните състави, и с процесуални спорове по
хода му.
Безсмислено е също да бъдат уверявани за пореден път страните, че съдията докладчик
Мира Мирчева не се познава лично с Наташа Даскалова, двете са се срещали общо два или
три пъти през годините на общи събрания или семинари на съдиите от района на
Пазарджишкия окръжен съд и никога извън тези общи срещи на съдиите не са контактували
лично, а също така никога не са контактували лично или чрез други лица по повод това дело
или по повод имота, който е негов предмет.
При постъпването на делото в Пазарджишкия районен съд и разпределянето му съдията
докладчик се е запознал с материалите по него и доколкото не е имало други предварителни
действия за извършване, го е насрочил за разглеждане в открито заседание, като е указал на
ищцата Е.Б. да посочи едно вещо лице за допуснатата тройна техническа експертиза. Б. не се
е възползвала от тази възможност и впоследствие вещо лице е определено от съда.
При запознаването си с делото съдът е установил, че от една страна, по предявения по-рано
насрещен иск състав на Велинградския районен съд се е произнесъл с определение: "оставя
без разглеждане", от друга - последващ състав на Пещерския районен съд е докладвал този
иск като предявен и висящ по делото. Следва да се има предвид, че оставяне без
разглеждане на иска и прекратяване на производството по него в конкретния случай е едно
и също. Към този момент в кориците на делото не е имало никакви данни за подадена жалба
срещу определението за оставяне без разглеждане, а страните са присъствали в заседанието,
в което е постановено това определение, затова съдът е счел определението за влязло в сила.
Впоследствие става ясно, че такава жалба е била подадена в срок след заседанието, за нея
има данни в деловодството на Велинградския районен съд, но не е била приложена по
делото, няма данни дали е изпратена до Пазарджишкия окръжен съд и какво е станало с нея,
или поне това не е известно на съдията докладчик от Пазарджишкия районен съд.
След влизането в сила на подобно определение искът, оставен без разглеждане, не е висящ
по делото и не подлежи на разглеждане от съда, не е част от предмета на делото. Това
зависи не от съдържанието на доклада на делото, а единствено от влизането в сила на
определението за прекратяване / оставяне без разглеждане. По тази причина съдът е счел, че
в доклада е допусната грешка, като е докладван като предявен и висящ иск, който не е такъв,
и с определението от 02.11.2020 г. е целял да коригира тази грешка.
Докладът на делото не представлява произнасяне на съда по приемане за разглеждане,
неприемане за разглеждане, прекратяване на производството и пр. по който и да било
2
предявен иск. Докладът е описание на предявените и подлежащи на разглеждане искове,
кратък преразказ на твърденията на страните и евентуално изброяване на извършените
първоначални действия по делото, излага се от съда пред страните в първото заседание и
има за цел да очертае предмета на спора. Той съдържа информация, а не волеизявление на
съда. Ако съдът установи, че при излагането на доклада е допуснал грешка, той няма друг
избор, освен да я коригира.
Срещу определението за поправка на доклада е подадена частна жалба от ответниците.
Въззивната инстанция - окръжният съд, първоначално е приела, че това определение не
подлежи на обжалване (каквото е мнението и на настоящия състав, което, разбира се, е без
значение по делото, доколкото той не се произнася по жалбите) и е оставила жалбата без
разглеждане като недопустима. Пловдивският апелативен съд е отменил определението на
окръжния съд в частта му за две от жалбоподателките (тези две, които са били ищци по
насрещния иск) - Р.П. и Л.К., с мотиви, че съдията-докладчик от районния съд "е приел с
обжалваното определение, че липсва правен интерес от разглеждането на насрещния иск, но
вместо да прекрати производството по вече приетия за разглеждане и висящ насрещен иск,
той е чел определение за коригиране на доклада по чл. 146 от ГПК...". С отмяната на
определението на ПзОС апелативният съд е върнал частната жалба на този съд за
произнасяне по същество. След връщането друг състав на окръжния съд е върнал делото на
районния съд с указания последният да поправи очевидната фактическа грешка в своето
определение съобразно мотивите на апелативния съд. Районният съд първоначално е
изпратил делото обратно на окръжния съд, като е изложил мотиви, че ОФГ няма и той не е
имал воля да прекратява едно, както тогава е считал, вече прекратено с влязло в сила
определение производство, нито е излагал мотиви за допустимост на насрещния иск или
правен интерес от него. При повторно изпращане от окръжния съд за поправка на ОФГ
районният съд все пак се е съобразил с указанията. По така коригираното определение
производството по подадената частна жалба от 19.11.2020 г. е все още висящо, но делото е
изпратено на районния съд за произнасяне по поредното искане за отвод на съдията.
Тъй като, както беше изложено по-горе, не намира основание да се отведе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на ЛЮБ. ИВ. КР. и Р. ЛЮБ. П. за отвод на Мира Мирчева
като съдия докладчик по делото.
Определението не прегражда хода на делото и не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на окръжния съд за произнасяне по частната жалба от 19.11.2020 г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3