№ 151
гр. Разград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500251 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 2600106/17.VІ.2021г по гр. д. №88 по описа му за 2021г., ИРС е отхвърлил иска, предявен
от ЛЮБ. П. Т. срещу ЕТ“Томаш-Д.Е.“ за дължимо му се в размер 408,10лв. обезщетение за продължило през
стопанската 2019/2020г. без основание ползване на собствената му 1/5 ид.ч. от земеделски имот, до размера на
която с влязло сила решение е развален сключеният с ответника договор за аренда.
Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като необосновано и
незаконосъобразно.
В с.з., чрез процесуално представляващия го по пълномощие-адв.Ч., въззивникът заявява, че поддържа
жалбата си. Твърди, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл извън очертания с
исковата му молба предмет на спора. На посочените основания моли за отмяна на първоинстанционното решение
и за постановяване на ново такова, с което като инстанция по същество въззивният съд да уважи иска на
предявеното му основание и в пълния му размер.
В предоставеният й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор,
с който е оспорила основателността й. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
При редовност в призоваването не се явява и не изпраща свой представител за насроченото по същество на
жалбата с.з.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
В съответствие с вмененото му по см. на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановен съдебен акт. Поддържаното от въззивника оплакване,
че решението е постановено от районния съд извън предмета и обема на търсената защита, релевира
твърдение за недопустимост, а не за незаконосъобразност на същото.
В отговор на същото и изводимо от съдържанието на исковата молба, съдът намира, че
първоинстанционният ИРС правилно е приел, че е сезиран с иск за дължимо в хипотеза на неоснователно
обогатяване обезщетение, но неправилно е квалифицирал спора като такъв по чл.59 ЗЗД. Ноторно е, че защитата
по чл.59 ЗЗД е възможна и допустима само при липса на друг способ. В случая като факти, обосноваващи
заявената в петитум защита въззивникът е заявил, че сключеният с въззиваемия договор за аренда е бил развален,
поради което е отпаднало и основанието, на което същият е легитимирал качеството си на арендатор по
отношение на неговата 1/5 ид.част от процесната нива.
Изхождайки от подробно изложените твърдения на ищеца по фактите и отправеното до съда искане, вкл. и
вземайки предвид предприетите процесуални действия от страната , настоящият състав на съда намира, че по
делото е предявен кондиционният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД .
Само когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато
въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. От разгледаните в
съобразителната част на решението въпроси и начина на произнасяне с диспозитива на Решението на ИРС следва
да се приеме, че съдът се е произнесъл по предявения иск, с корекция досежно основанието на иска - предявен е
иск по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД, която въззивният съд извършва с настоящото решение. Въззивният съд
приема, че погрешната квалификация на ИРС на въведените с ИМ като основание на иска правнорелевантни
факти, след като все пак ИРС се е произнесъл по тях, не представлява недопустимо произнасяне по непредявен, а
по предявеният иск и точната квалификация на правнорелевантните факти в случая се дава с настоящото решение.
Като постановено по същество на заявената с иска защита, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на
ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока
активност на страните. Фактическата обстановка по делото е установена всестранно, с допустими по см. на ГПК
и своевременно депозирани по делото доказателства, и като такава, същата се споделя напълно от настоящата
инстанция. В хода на въззивното производство не се изтъкват нови обстоятелства и не се представят, допустими
по см. на чл.266 ГПК доказателства, от които, относимо на заявената защита, да се следва различна от
установената пред РРС фактическа установка.
След съвкупната преценка на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
съдът изцяло споделя възприетата на първоинстанционния съд фактическа обстановка относно развитието на
събитията, както и направения краен правен извод на неоснователност на предявения иск, поради което и на осн.
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
При самостоятелно проведения анализ на допустимо събраните по делото доказателства, в този си
състав съдът установи следното:
Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че въззивникът е придобил
чрез дарение и продажба, съответно с обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том IV,
рег. № 3685, дело № 553 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 688 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 73, том IV, рег. № 3693,
дело № 554 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на същия нотариус право на собственост върху 1/5 идеална част от
следния недвижим имот - нива с площ от 51,009 дка в местност „Таушанлъка, в землището на с. Яким
Груево, общ. Исперих, за който с плана на селото е отреден имот с № 032016.
Като доказателство е приложен Договор за аренда от 29.05.2015 г. с нотариална заверка на подписите Акт №
151, том VIII, общ рег. № 9556 от 29.05.2015 г. на нотариус Радомир Александров, вписан с рег. № 254 на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписванията, от който е
2
видно, че въпросната нива е била предоставена на ответника , в качеството му на арендатор за временното и
възмездно ползване. Срокът на договора е 25 години, считано от 1.IV.2016 г. Сключването на договор за аренда,
както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 Закон за арендата в земеделието, съставлява управително
действие по отношение на вещта. Съгласно даденото в §2, т.2 от ДР на ЗАЗ определение, "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Като в условие за валидността на
договора за аренда, разпоредбата на чл. 4 от ЗАЗ предвижда сключването му за минимум пет стопански години.
Продължителността на тези договори над посочения срок не е предвидена като изискване за валидност и е
предоставена изцяло в правомощията на договарящите страни.
С Решение № 145/10.VIII.2020г., постановено по гр. д. № 876/2019 - образувано на производство пред
ИРС по предявен на осн.чл.87 ЗЗД иск на въззивника, на ИРС, сключеният с въззиваемия аренден договор е бил
развален до размера на собствената на въззивника 1/5 идеална част. Решението, с което е развален сключения
договор за аренда е влязло в сила на 8.I.2021 г. Т.е., относимо към дата на предявяване на иска-4.II.2021г.
облигационната връзка между страните е била прекратена при доказано завършен фактически състав на чл. 28,
ал.2 ЗАЗ във вр. с чл. 88 ЗЗД, доколкото договорът за аренда е такъв за периодично изпълнение.
Процесният договор по своите основни характеристики и по определение на закона е такъв с
продължително действие и при договорена периодичност на дължимите в изълнение на същия арендни плащания.
Като доказателство е приложено платежно нареждане, от което е видно, че на 29.I.2021 г. въззиваемият е
превел по сметка на ищеца сумата от 306,03 лв. Като основание е посочено наем на земя за 2019/2020 г по
Договор за аренда от 29.IX.2015г.
В срока за отговор ответникът, понастоящем въззиваем е оспорил иска, позовавайки се на периодичния
характер на договорените по арендата плащания и твърдейки непроведена процедура по чл. 16 от ЗАЗ.
Обосновано от доказателствата и съответно на приложимия материален закон първоинстанционният съд е
приел, че за стопанската 2019/2020 година , процесният договор за аренда е бил действащ и обвързващ
облигационно страните с изпълнение на поетите по него задължения. Включително и по отношение на
договорения размер на арендно плащане, а именно 30 лева на декар за една стопанска година. Ответникът е
платил на ищеца дължимата рента за ползване на притежаваната от него 1/5 идеални част от гореописания имот за
стопанската 2019/2020 г. в размер на 306,03лв. преди образуване на настоящото исково производство.
По аргумент на чл. 88 от ЗЗД развалянето на договорите за продължително или периодично изпълнение
няма обратно действие. Предвид посоченото в чл. III от него, арендаторът се задължава да плаща на
арендодателя арендно плащане в размер на 30 лева на декар за една стопанска година. Следователно е налице
договор с продължително и периодично изпълнение. Поради това развалянето на договора има действие занапред,
а няма обратно действие, както твърди ищеца. Доколкото е налице договорно правоотношение между страните и
няма доказателства за проведена процедура по чл. 16 от ЗАЗ (искане за изменение), не може да се претендира
обезщетение на основание чл. 55, ал. 1, предл.III ЗЗД.
След като крайните изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното първоинстанционно решение следва да
се потвърди с коментираната по горе корекция в квалификацията на иска.
При този резултат въззиваемият има право на доказано сторени в това производство разноски в
размер на 350,00лв. за платено адвокатско възнаграждение.
По така изложените мотиви, Окръжен съд Разград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2600106/17.VІ.2021г по гр. д. №88/2021г. по описа на ИРС, с което е отхвърлен
иска( с правилна правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), предявен от ЛЮБ. П. Т. срещу ЕТ“Томаш-
Д.Е.“ за дължимо му се в размер 408,10лв. обезщетение за продължило през стопанската 2019/2020г. без
основание ползване на собствената му 1/5 ид.ч. от земеделски имот, до размера на която с влязло сила решение е
развален сключеният с ответника договор за аренда
3
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Т., ЕГН********** да заплати на ЕТ“Томаш-Д.Е., ЕИК ********* разноски за
въззивното производство в размер на 350,00лв. за платено адвокатско възнаграждение..
Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4