№ 5869
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110172403 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. № 72403 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е-------“ ЕООД твърди, че по силата на договор № О-121/13.04.2020 г., сключен с
ответника, се е задължил да изготви оценка за съответствието със съществените изисквания
към строежите на технически инвестиционен проект-преработка по реда на чл. 154 ЗУТ за
следния обект: „Автосервиз с обслужваща част и изгребна яма в ----- – за обществено
обслужващи дейности и автосервиз“, който се изгражда в имот с идентификатор
68134.2819.3021 от кв. 13 по плана на гр. С-------“. Поддържа, че е изпълнил възложената
работа, но ответникът не е платил уговореното възнаграждение в размер на 540 лв. без ДДС,
поради което претендира изплащането му в пълен размер от 540 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.04.2021 г. по гр.д. №
15716/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът „А-----------“ ООД оспорва иска, като твърди, че описаният комплексен доклад е
бил изготвен и депозиран от ищеца в рамките на основния сключен между страните договор
за упражняване на строителен надзор от 13.01.2020 г., по който уговореното възнаграждение
от 2880 лв. е било заплатено, а ищецът не е отправил други финансови претенции по време
на приемане на обекта. В открито съдебно заседание не оспорва иска за главница, но счита,
че не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото предвид липсата на
1
издадена фактура от страна на ищеца и на оказано съдействие от ищеца за плащане в брой
на претендираната сума на определено физическо лице съобразно уговореното между
страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по
посочения договор за изготвяне на оценка (комплексен доклад), по силата на което ищецът е
изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният
е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение
съобразно уговореното между страните. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже погасяването на дълга.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че по силата на сключен договор № О-121/13.04.2020 г. ищецът се е задължил да
изготви оценка за съответствието със съществените изисквания към строежите на
технически инвестиционен проект-преработка по реда на чл. 154 ЗУТ за следния обект:
„Автосервиз с обслужваща част и изгребна яма в ----- – за обществено обслужващи дейности
и автосервиз“, който се изгражда в имот с идентификатор 68134.2819.3021 от кв. 13 по плана
на гр. С-------“, при уговорено възнаграждение от 540 лв. без ДДС. Работата е била
извършена от изпълнителя в срок и същата е била приета от ответника, видно от
изявлението на процесуалния представител на възложителя в откритото съдебно заседание,
в което той изрично признава иска за главница. Ето защо, при липсата на доказателства за
погасяване на паричното задължение, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Във връзка с
възраженията на ответника следва да се отбележи, че в настоящия случай разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като, от една страна, претенцията е оспорена с
възражението по чл. 414 ГПК и с отговора на исковата молба (едва в откритото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника признава иска), а от друга страна,
ответната страна е дала повод за завеждане на делото. Доводите на ответника в обратен
смисъл във връзка с липсата на издадена от ищеца фактура за дължимото възнаграждение са
несъстоятелни, тъй като поначало възнаграждението по договор за изработка е дължимо с
приемането на работата, а не след покана – съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
възнаграждението по договор за изработка се дължи за приетата работа, т.е. доколкото не е
2
уговорен друг срок в договора (за какъвто липсват данни в настоящия случай), денят за
изпълнение на задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение е
определен и той съвпада с деня на приемане на работата. След този ден при неизпълнение
на задължението възложителят изпада в забава (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД), за което не е
необходима покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и постановената по реда на
чл. 290 ГПК трайна съдебна практика – решение № 155/06.11.2012 г., т.д. № 744/2011 г.,
ВКС, II т.о. и др., поради което обстоятелството дали ищецът е издал фактура за
претендираната сума, която да съставлява покана за плащане, е без значение за възникването
на задължението в тежест на ответника и изпадането му в забава. Ирелевантни в това
отношение са и твърденията на ответника, че не е платил търсеното задължение, тъй като по
уговорка между страните плащането следвало да се извърши в брой на определено
физическо лице, което е починало – подобна уговорка не се съдържа в договора, в който
изрично е регламентирано (раздел IV, т. 4), че плащанията ще се извършват по банков път
по посочената сметка на изпълнителя. Установяването на обратното посредством
свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, доколкото
гласните доказателства за различни уговорки между страните, касаещи плащане в брой, а не
по банков път, представляват именно опровергаване на част от съдържанието на изходящия
от страните частен документ (договор).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице
признание на иска, а и ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не само е
изпаднал в забава преди подаване на заялвението по чл. 410 ГПК, но и е възразил срещу
издадената заповед и е дал повод за предявяване на исковите претенции по реда на чл. 422
ГПК, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима. Ето защо, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно уважения иск в размер на 225 лв., платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 275 лв., платена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат в исковото производство (съобразно
списъка на разноски по чл. 80 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Е-------” ЕООД, ЕИК -------, със
седалище и адрес на управление: гр. С-----, срещу „А-----------“ ООД, ЕИК -----, със седалище
и адрес на управление: гр. С------, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че
„А-----------“ ООД дължи на „Е-------“ ЕООД сумата от 540 лв., представляваща
възнаграждение за изпълнената работа по договор № О-121/13.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2021 г., до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.04.2021
г. по гр.д. № 15716/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
3
ОСЪЖДА „А-----------“ ООД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. С------, да
заплати на „Е-------” ЕООД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 225 лв., разноски в заповедното производство, както и
сумата от 275 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4