Р Е
Ш Е Н И Е
№
176
Гр.
Перник, 08.02.2024 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В. и с
участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 194 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Е.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес ***,
чрез адвокат С.К.**- САК срещу решение № 373 от 12.10.2023 г. на Районен съд – П.**,
постановено по АНД № 142 по описа за 2023 г.
С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление (НП) № 7355 от 17.08.2021 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ) към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с
което на Е.К.Т., с ЕГН: ********** на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП) и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева, за извършено административно нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредба № 11/03.07.2001 г./Наредбата), като за същото административно
нарушение размерът на глобата е намален от 2 000 лв. на 1 000
(хиляда) лева.
Касаторът твърди, че
постановеното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля Ц.**, както и че е допуснато нарушение при
начина на измерване на МПС, предвид спецификата на превозвания товар. Искането
е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба редовно уведомен за същата, в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор.
В проведеното съдебно заседание
касаторът Е.К.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба – началник на отдел КРПМ към ДАРОК при АПИ,
редовно призован, не се явява, за представител изпраща юрисконсулт Тодорова,
която оспорва касационната жалба. Моли
съда да остави в сила първоистанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - П.** счита касационната жалба за
неоснователна и предлага решението на Районен съд - П.** да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество,
касационната жалба се приема за неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно оспорване
пред районния съд е Наказателно постановление № 7355/17.08.2021 г., издадено от
началник отдел КРПМ към ДАРОК при Агенция "Пътна инфраструктура", с
което на касатора е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗП, във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 22.07.2021 год., в 15:50
часа на път АМ С., км. 14+500 дясно в посока гр. С.** – гр. П.**, същият е
управлявал и извършвал превоз на товар „бетон“ с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка "МАН", модел „ТГС“ с рег. № **, което е тежко
ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като
управлението му е извършено без разрешение (Разрешително), за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата, за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща
пътя.
Административно наказващия орган
сочи, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г., тъй
като при направени измервания с техническо средство – електронна везна DEW-KR № 118844 и ролетка № 1304/18/5м. е
констатирано, че при измерено разстояние между осите – 1.42 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 22.045 т. при максимално
допустимо натоварване на оста – 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г.
За деянието е съставен АУАН №
0008054/22.07.2021 г., в който е описана същата фактическа обстановка, а в
съдебното производство са разпитани актосъставителят, който потвърждава
изложените в същия обстоятелства относно релевираното деяние, както и
свидетелят Емил Ц.**, който е собственик на дружеството в което работи като
шофьор настоящия жалбоподател. Показанията на последният съдът не е кредитирал,
като се е мотивирал с обстоятелството, че по отношение на същият е налице
заинтересованост, доколкото нарушението е извършено с МПС собственост на
дружеството и от водач намиращ се в трудовоправни отношения със същото.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – П.**. Със съдебно решение № 373 от 12.10.2023 г., постановено по
АНД № 142 по описа за 2023 г., издаденото наказателно постановление е изменено,
като за същото административно нарушение, размерът на глобата е намален от
2 000 лв. на 1 000 лв.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приел за безспорно установени от
фактическа страна отразените в съставения за процесното АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление факти и обстоятелства. Въз основа на
тях и вследствие на извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност
на производството, е формирал правен извод, че административното нарушение е
доказано, тъй като проверката на процесното ППС е извършена със средства за
измерване, които са технически годни и валидни, което сочи на обективност на отчетените
резултати и по същество на съставомерност на релевираното деяние. Допълнително
съдът е дал отговор на възраженията на жалбоподателя, относими към субекта на
нарушението, правната квалификация на същото, процедурата по установяването му,
както и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Във връзка с размера на наложеното
наказание, съдът е приел несъответствие с критериите по чл. 27 от ЗАНН, поради
което е изменил НП като е намалил размера на наложената глоба до предвидения в
закона минимум от 1000 лв.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната
жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установена от Районен съд – П.**, фактическа
обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото и в пълнота
доказателства. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е извършил и прецизен анализ на
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а
приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по
делото.
Формираните правни изводи
съответстват на събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.
Релевираното деяние е квалифицирано правилно от АНО като административно
нарушение по чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
Закона за пътищата. Визираните разпоредби на специалния закон въвеждат санкция
за нарушение на забраната за дейност от специалното ползване на пътищата,
изразяваща се в движение на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя.
В случая съставомерното
обстоятелство - движение на тежко ППС е преценено като доказано от въззивния
съд, който извод касационната инстанция счита за обоснован и правилен.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП предвижда, че за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на тежки пътни
превозни средства. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба от
1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, или които извършат или наредят да
бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, като
разрешението се издава след заплащане на такси (ал. 2). Съгласно § 1, т. 8, пр.
1 от ДР на ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. Кои пътни превозни
средства са извънгабаритни, респ. тежки е определено с разпоредбите съответно
на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., като
допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при
превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като
извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредбата.
От данните при извършеното измерване, е установено, че процесното МПС е тежко
ППС по смисъла на определението по чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"в" от Наредба № 11/03.07.2001 г., с оглед на което е било дължимо
разрешение (Разрешително), издадено по реда на раздел ІV на Наредбата от
администрацията управляваща пътя, за дейността от специалното ползване на
пътищата, каквото в случая не е представено.
Предвид горното, изводът на
районния съд за безспорната установеност на процесното нарушение от обективна и
субективна страна е обоснован и законосъобразен. Същият се споделя изцяло от
касационната инстанция. Събраните писмени и гласни доказателства установяват
извършеното от касатора нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП вр. с чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, което не разкрива признаците на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е приел районния съд. При
намаляване на размера на наложената глоба до предвидения в санкционната норма
минимум, същият е съобразил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и
целите визирани в чл. 12 от същия закон.
Извън горното и във връзка с
доводите на касатора, следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло
споделя констатациите на въззивния съд, а именно, че по делото не следва да се
кредитират показанията на свидетеля Ц.**, тъй като същият е собственик на
търговското дружество, в което работи в качеството на шофьор настоящият
жалбоподател и се явява заинтересована страна от изхода на спора, доколкото
нарушението е извършено с моторно превозно средство, собственост на дружеството
и от водач в трудовоправни отношения със същото.
На следващо място съдебният
състав намира за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, подкрепящи тезата,
че резултатите от измерването са повлияни от спецификата на превозения товар - бетон.
Изложените доводи се градят на предположения на жалбоподателя, без същите да
почиват на научна основа или физична и математична обоснованост, както и не са
подкрепени с годни доказателства.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото, искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение, съгласно чл. 58д, ал. 5 от ЗАНН, не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото намира, че в полза на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева,
съобразно предвиждането на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П.**
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 373 от 12.10.2023 г. на Районен съд – П.**, постановено по АНД
№ 142/2023 год.
ОСЪЖДА Е.К.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/