Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.
Русе, 21.07.2015
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 787 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК от З.Р.З. против С.Б.Р..
Ищецът твърди, че от съжителството им с ответника в периода от 2004 до 2012
год., на 28.02.2005 год. се родило детето Р* З* Р*, ЕГН **********. Преди около
две години родителите се разделили. Ответникът заминала да живее в Г*, а ищецът
и детето останали в Б*, като заживели при родителите му. От този момент и досега единствено ищецът
полагал грижи и издържал детето, като понякога ползвал помощ от родителите си.
Ищецът твърди, че след раздялата не поддържа връзка с ответника, както и такава
не се осъществява между нея и детето, като не се заплаща и издръжка.
Според ищеца в
жилището на родителите му, което обитават, има самостоятелна стая за детето,
която е обзаведена с всичко необходимо- мебели, компютър, телевизор, учебни
пособия, играчки и т.н. Понастоящем детето е записано като ученичка в трети
клас в училище „Й* Й*". Има отличен успех, проявява засилен интерес към
изучаването на английски език, поради което два пъти седмично посещава и частни
уроци.
Ищецът заявява,
че има силна емоционална връзка с детето, прави всичко възможно да прекарва
максимално повече време с него, подкрепя го по всякакъв начин, грижи се да не
му липсва нищо, а в свободното му време да има необходимите и присъщи за
възрастта му развлечения и игри.
Ищецът
претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде
определено местоживеенето на детето при него, да бъде определен режим на лични
отношения с майката по преценка на съда, да бъде осъден ответникът да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от завеждане на
делото и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът
претендира и издръжка за минало време- за период от 1 година преди завеждането
на делото в размер на по 90 лева месечно или общо в размер на 1080 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й
изплащане.
Ответникът в своя отговор
заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че причината за раздялата била
физическият и психическият тормоз, на който е била подлагана по време на
съжителството с ищеца. Малко преди страните да се разделят окончателно,
ответникът била отново жестоко пребита и това окончателно я е убедило, че за да
спаси живота и здравето си, трябва да напусне жилището. Ищецът не позволил да
вземе детето с нея и след раздялата им е забранил всякакви контакти с него.
Техни общи познати също били предупредени да не помагат на ответника или да й
съдействат да се вижда и чува с детето. След раздялата на страните,
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето били поети от
родителите на ищеца, а не от него. Ответникът твърди, че бащата не работи и няма
законни доходи, поради което за издръжката на детето се грижат неговите
родители, които се занимават с търговия. Моли да бъдат отхвърлени искове и бъде
постановено решение, с което да се предостави упражняването на родителските
права на нея, местожителството му да бъде определено при нея, а на бащата да
бъде определен подходящ режим на лични отношения. Претендира издръжка занапред
в размер на 100 лева месечно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, че са живели
заедно в условията на фактическо съпружеско съжителство в периода от 2004 год.
до 2012 год. и че през този период- на 18.02.2005 год. се родила дъщеря им Р*З*
Р*. Горното се установява от удостоверение за раждане, издадено от Община Р* на
15.09.2008 год. въз основа на акт за раждане № 0235 от 21.02.2005 год. Детето е
ученичка в ІІІ б клас на СОУ Й* Й*, гр. Р* през учебната 2014/2015 год.,
редовна форма на обучение.
Страните не спорят и че са разделени
отпреди около две години, както и че на следващия ден, след като напуснала
жилището, ответникът заминала за Г*, където живее и понастоящем с новото си
семейство и роденото в хода на делото дете. Страните не спорят и относно обстоятелството,
че през тези две години майката не е плащала издръжка на детето, не е изпращала
подаръци и не е участвала по никакъв начин в отглеждането му. Спорът се свежда
до причините, обусловили поведението на майката и доколко те са съществени и
определящи нейното поведение в годините на раздяла с детето.
Съдът намира, че с поведението си
ответникът е станала причина за предявяване на иска по чл. 127, ал. 2 в частта
му за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на
лични отношения с бащата и издръжката занапред, предвид факта, че преди две
години тя е напуснала семейството си. Задължението за грижи, възпитание и
надзор над децата произтича от закона (чл. 122- 125 от СК) и фактическото
неизпълнение от страна на единия родител обуславя интереса на другия да предяви
иска за уреждане на тези въпроси по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, както е в
настоящия случай. Същото се отнася и до иска с правно основание чл. 149 от СК.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е участвала по какъвто и да
е начин в издръжката на детето в периода една година преди предявяване на иска
по чл. 149 от СК.
Предявения иск за заплащане издръжка за
бъдеще време, съдът намира за изцяло основателен. Нужната за дете на десет
години издръжка е в много по- голям от претендирания размер, предвид нуждите на
детето в конкретния случай и проявявания от него интерес за посещение на
извънкласни занимания, но съдът е обвързан от размера на претенцията и в такъв
следва да я уважи, макар и да е само с пет лева над предвидения законов
минимум.
Ищецът представя доказателства, че в
качеството му на ******** на ЕВРОКОНТАКТ ЕООД е реализирал доход от
разпределение на печалба през 2015 год. в размер на 25284.53 лева. Същият не е
осъждан, видно от справка за съдимост рег. № 1397/01.06.2015 год. и няма полицейски
регистрации в ОДМВР- Р*. Той живее с детето в жилището на своите родители,
които му помагат при отглеждането на детето. Жилището се намира в
непосредствена близост до училище Йо* Й*. Ищецът разполага и с друго жилище, в
което пребивава с Р*, новата си партньорка и общото им дете всеки уикенд.
Второто дете на ищеца е още бебе, поради което и предвид неговата голяма
заетост, грижи полага основно майката, подпомагана от своите родители.
Ответникът не е представила доказателства
за своите доходи през последната година.
Свидетелят М*Л** установи, че тя работила допреди да забременее. Той самият
имал студио за татуси, което затворил и докато организира отварянето на ново,
разнася храна по поръчка от ресторант до
дома на клиентите. Свидетелят и ответникът
живеят заедно с майката на Л* в апартамент под наем в гр. Х*, Г*, който
се състои от една спалня, голям салон, кухня, балкон, тоалетна и баня. В това
жилище очевидно не могат да живеят членовете на две домакинства, при положение,
че спалнята е само една, а фактът, че работи само Л**, към настоящия момент не
позволява да бъде наето по- голямо. При положение, че Л* работи, не е ясно на
кого би разчитала за помощ при отглеждането на двете деца ответникът, ако и
двете живеят с нея. Нейните близки също живеят в чужбина, но в други градове и
държави, като съжителстващият й партньор дари не ги познава.
Ответникът не представи доказателства
за твърдените в отговора системни случаи на физическо насилие над нея преди
раздялата. Липсват данни да е търсила съдействие от неправителствени
организации, занимаващи се със случаи на домашно насилие, полицията, прокуратурата,
съда, отдел Закрила на детето при ДСП- Р* или друг надлежен орган, който да
окаже съдействие. Не бяха представени доказателства и ответникът да е сезирала
съответните органи във връзка с твърдяното възпрепятстване на личните контакти
с детето. Няколкото опита за осъществяване на контакт с детето чрез познати,
непосредствено след заминаване на майката за Г*, не могат да обусловят извод за
системност, трайност и заинтересованост от контакт с детето. Настоящият
съжителстващ партньор на майката установи, че с нея са били в Б* в два пъти в
рамките на последната година и четири месеца, откакто са заедно. Първия път
останали един или два месеца. Идвали за по два- три дни в Р*, включително и на
сватба, след което се връщали в неговото село Д*. Съдът не приема обяснението
на ответника, че това нейно поведение се дължи на страха й от ищеца.
Отговорността към детето, майчинското чувство, загрижеността и себеотрицанието
са все качества, наличието на които би неглижирало чувството на страх, особено
ако е налице твърдяната подкрепа от страна на настоящия съжителстващ партньор
на ответника и баща на наскоро роденото й дете.
Действително
е налице негативизъм на страните един към друг, свързан с личните им отношения.
Изнесени са факти от живота им, които не кореспондират с предмета на делото,
поради което не следва да бъдат обсъждани. Несбъднатите очаквания безспорно са
довели до разочарование, което те не успяха да преодолеят и в хода на делото.
Възрастта и на двамата при раждането на детето (и двамата не са имали навършени
17 години) предполага емоционална незрялост, която те следва да преодолеят в
бъдеще и да осигурят най- добрите условия за отглеждане и възпитание на детето
не само във финансов и битов, но и в емоционален аспект, за да може то да има
здрава психика и ценностна система. Също така съдът отчита факта, че допреди
раздялата на родителите, детето е било отглеждано преимуществено от майката с
помощта на родителите на бащата. Забележките на свидетеля Р* И*за хигиената и
реда в къщата не могат да бъдат споделени като довод за липса на родителски
качества у С.Р., тъй като след като е позволила синът й на 16 –годишна възраст
да съжителства със своя връстничка, и двете деца да създадат и отглеждат дете,
тя трябва да възприема домакинските неумения на Р. като нещо нормално.
Изневерите на ответника са укоримо поведение, но както бе казано и по- горе, те
са неотносими към настоящия спор.
Въз основа на горните факти, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е иск правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съвместното живеене на
детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и
задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически
невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са
в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с
детето.
Настоящият
случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са
родители на детето и са във фактическа раздяла от около две години. До
завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от
двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за
първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен
такъв.
Съдът следва да уреди и личните
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за детето само с оглед на неговите
интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към
детето, желанията на родителите, техния морал, условията на живот при всекиго
от тях, възрастта на детето и личната му привързаност към единия или другия
родител, социалното обкръжение и материалните възможности.
Въз основа на гореизложените
съображения съдът счита, че искането на ответника С.Р. за предоставяне на
родителските права по отношение на малолетната Р* на нея е неоснователно.
Понастоящем тя живее в Г*, където прави стъпки да устрои живота си, като същото
заявява и в съдебно заседание на 23.06.2015 год., а именно, че няма никакво
намерение и желание да се завърне в Б* на този етап. От друга страна липсва
съгласие на бащата детето да напуска страната, липсва заместващо съгласието
съдебно решение по чл. 127 а от СК. В случай на уважаване на настоящата молба
детето би се озовало в положение да бъде извадено от дома на баща си и в
ситуация, в която майката обективно не може да полага грижи за него. Желанието
на майката да отглежда детето е похвално, но тя следва да установи и докаже
действително трайна промяна в отношението си към родителството, като на първо
място организира живота си по начин, от който недвусмислено да е видно, че неин
приоритет е то, и с ежедневното си поведение в продължителен период от време
докаже, че не става въпрос за поредната спонтанност и емоционално решение.
Съдът споделя доводите, изтъкнати от
представителите на социалното ведомство в приложения социален доклад и намира,
че не са налице предпоставките за извеждане на детето от дома на бащата и
промяна на установеното от родителите положение. Всички събрани по делото данни
сочат, че оставането за отглеждане при бащата с помощта на разширеното
семейство при неговите баба и дядо, на този етап ще бъде изключително в интерес
на детето. Ето защо съдът счита, че молбата на ответника е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Упражняването на родителските
права върху малолетното дете на страните, следва да бъде предоставено на бащата,
тъй като това по-добре би отговорило на нуждите от ежедневни грижи за него.
Такива впрочем се полагат и понастоящем от бащата с помощта на бабата и дядото по
бащина линия.
На майката
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, съответстващ на
обстоятелството, че тя не живее в Б*, а трайно се е установила в Г*. Съдът не
намира за основателни твърденията, изложени в социалния доклад, че детето не
желае да контактува с майка си. Въпросите са задавани в присъствието на бащата
и бабата по бащина линия и съвсем естествено, демонстрирайки своята лоялност и
благодарност за грижите им, то е заело тази позиция. При положение, че осем
години детето е било неотлъчно до майката, двете годи раздяла не могат да
обусловят извод за настъпило отчуждение. Изцяло и в най- добър интерес на детето
е то да има възможност да поддържа близки контакти с майката, защото е момиче и
защото влошените отношения и раздялата на родителите не бива да е причина то да
бъде лишавано от емоционален контакт с единия от родителите. Съдът намира, че
на майката следва да се даде право да
вижда и взема детето при себе си през ваканциите, когато то не е на
училище и когато тя има възможност да пътува до Б*, както следва: всяка година тридесет дни през лятната
ваканция на детето, всяка нечетна година- от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 03 януари,
а всяка четна година- от 10:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 27 декември
с преспиване, както и цялата пролетна ваканция. Бащата е управител на
дружеството, в което работи, поради което летният режим няма нужда да бъде
съобразяван с евентуален негов отпуск.
ІІ.
Издръжката на детето.
Съдът намира, че предвид
нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка,
който понастоящем е 95.00 лева, нуждите на малолетното дете от храна, облекло и
други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия я
родител, факта, че тя не работи понастоящем и размера на заявената претенция от
ищца, определи същата в размер на 100.00 лева месечно, платима от ответника. При
определяне размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че
с тази сума трябва да се осигурят условия на живот на детето, които е имало
преди раздялата на родителите и счита, че този размер не би създал особени
затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит да фиксира точната сума,
необходима за месечната издръжка на дете на 10- годишна възраст и да се опитва
да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е въпрос на
статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от датата на
предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да
се понася от ищеца, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Искът за присъждане на издръжка за минал период- от 13.02.2014 год. до предявяване
на иска на 13.02.2015 год. е изцяло основателен, предвид показанията на
свидетелите и предвид факта, че ответникът не твърди да е плащала издръжка.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
ІІІ. По разноските за делото.
Ищецът
е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от ГПК.
Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 85.00
лева- за държавни такси. Не е отразено плащане на уговореното възнаграждение за
адвокатска защита в представения по делото договор за правна защита и
съдействие с бланков № 123050, сключен на 12.02.2015 год.
Ответникът дължи държавна
такса за присъдената издръжка за минало време, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК в размер на 50.00 лева.
Ответникът дължи държавна
такса и за присъдената издръжка за бъдеще време, която съгласно чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 144.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетната Р* З* Р*,
ЕГН **********, родена на *** год. на бащата З.Р.З., ЕГН ********** като
определя местоживеенето му да е при него в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С.Б.Р.,
ЕГН ********** с детето Р* З* Р*, ЕГН **********, както следва: всяка година
тридесет дни през лятната ваканция на детето, всяка нечетна година- от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 03 януари, а всяка четна година- от 10:00 часа на 23
декември до 18:00 часа на 27 декември с преспиване, както и цялата пролетна
ваканция.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** да заплати на Р*
З* Р*, ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител З.Р.З., ЕГН **********
издръжка в размер на 1080.00 лева за
периода от 13.02.2014 год. до 13.02.2015 год., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** да заплаща на Р*
З*Р*, ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител З.Р.З., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 100.00 лева,
считано от предявяване на иска- 13.02.2015 год. до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** да заплати на З.Р.З.,
ЕГН ********** сумата 85.00 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Русенски районен съд държавни такси в размер на 194.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: