РЕШЕНИЕ
№ 4214
гр. В., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110110431 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР от Т. М. Г. за признаване на установено по отношение на ответниците Е. Л. В. и Н. А.
В., че ищцата е собственик на реална част с площ от 108.12 кв. м., отбелязана със син щрих
на л.19 от делото, и обозначена с букви А, Б, В и Г на скица Приложение № 1, при съседи на
тази реална част: имоти с идентификатори ****, ****, ****, представляваща част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. ****, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, с адрес: гр. В., район „П.", с.о. „А", с площ от 853 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м),
предишен идентификатор: ****, с номер по предходен план: 140, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, ****, придобита по давностно
владение осъществявано в периода 1966г. до месец август 2023г. включително с
присъединяване владението на предходните праводатели, за която площ се твърди, че
съставлява част от ПИ с идентификатор с ид. **** по кадастралната карта, неправилно
заснета като част от ПИ с идентификатор с ид. **** при посочени граници.
Ищцата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти,
вписан в АВ под акт № 148, т. XCI, дело № 20703/2022г., дв. вх. peг. № 34040 от 19.10.2022г.
е придобила от „Уорън" ЕООД, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. **** по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., район
„П.", м. „А-В.", м. „А" с площ от 800 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с номер по
предходен план ****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****, ****, ****,
****, ведно с построената в имота сграда с ид. ****.1 с площ от 33 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: вилна сграда - еднофамилна, който имот представлява съгласно документ за
собственост недвижим имот, находящ се в град В., община В., област В., район „П.", м. „А",
представляващ поземлен имот с идентификационен номер 141, кв.10 по плана на м. „А", с
площ от 800 кв.м., при граници: път, имот № 142, път и имот № 140, ведно с построената в
1
имота жилищна сграда - етаж с площ от 35 кв.м. и маза с площ 35 кв.м., при граници: улица
и от три страни място, в което е построена, ведно с всички подобрения, приращения и
насаждения в поземления имот.
Праводателят „Уорън" ЕООД от своя страна е придобил с Нотариален акт за
покупко-продажба, вписан в АВ под акт № 171, том XXVI, дело № 6021/2004г., вх.рег.№
8312 от 04.05.2004г. от прехвърлителя В.И.В. собствеността на собствения му, притежаван в
индивидуална собственост по наследство и доброволна делба недвижим имот, находящ се в
град В., община В., област В., район „П.", м. „А", представляващ поземлен имот с
идентификационен номер 141, кв.10 по плана нам. „А", с площ от 800 кв.м, при граници:
път, имот № 142, път и имот № 140, ведно с построената в имота жилищна сграда - етаж с
площ от 35 кв.м. и маза с площ 35 кв.м., при граници: улица и от три страни мястото, в което
е построена.
Ищцата излага, че с Договор за доброволна делба рег.№ 7023 по описа на Нотариус
Борис Василев, рег.№ 124 на НК, вписан в СВ при ВРС на 11.09.2001г., том XI, № 283, вх.рег.
№ 11920, сключен между съделителите наследници на наследодателя И.В.Н., синът му
В.И.В. (праводател на прехвърлителя „Уорън" ЕООД по НА №171 от 04.05.2004г.), е
придобил в дял и изключителна собственост недвижим имот - МЯСТО с площ от 800 кв.м.,
находящо се в град В., местност „А", представляващо урегулиран поземлен имот с
планоснимачен № 141 в квартал 10 по плана на местността, при граници: път, имот № 142,
път и имот №140, ведно с построеното в него ПОСТРОЙКА и изба. С Нотариален акт за
собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне вещни права върху
недвижими имоти № 8, том XII, дело № 4059/06.09.1966г. на нотариус при ВНС,
наследодателят И.В.Н. купува от Д.Г.Б. лозе с пространство от 800 кв.м., находящо се в
местността „А", при съседи: Д.Г.Б., път и землище на ДЗС К.. Прехвърлителят Д.Г.Б. се е
легитимирал с Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 103, том X, дело №
3924/29.08.1966г. на нотариус при ВНС, съгласно който е признат за собственик на имот -
хавра от 3.3 дка в землището на село К., В., местността „А" при граници: път и лозе на ДЗС
К., придобил собствеността му в замяна срещу собствеността на включеното в стопанския
двор на ДЗС „Д Странжата", с. К. негово празно място край село К., В., пл.№ 196, кв.22 на
основание чл.12 от М.П. за ЗГЗО.
Ищцата твърди, че И.В.Н. е установил през 1966г. фактическата власт върху имота,
придобит с Нотариален акт № 8, том XII, дело № 4059/06.09.1966г. на нотариус при ВНС, в
местността „А", при съседи: Д.Г.Б., път и землище на ДЗС К., който в действителност
измерен по материализираните си на терена граници е бил с пространство с приблизителна
площ 908.12 кв.м. (а не както е записано в нотариалния акт с площ от 800 кв.м.). Същият
прехвърлен имот е заснет за първи път в КП от 1977г. на местност „С.Н." и местност „А"
като имот с пл.№ 141, при съседи: път, имот № 142, път и имот №140.
Твърди се, че фактическата власт върху прехвърления имот в периода 1966г. - 2001г. е
упражнявана в границите на поземлен имот с планоснимачен № 141 по кадастралния план
от 1977г. на местност „С.Н." и местност „А", при съседи: път, имот № 142, път и имот №140,
от наследодателя И.В.Н., а след смъртта му е продължена от неговите наследници (предвид,
че при универсалното правоприемство владението преминава по право без да е необходимо
правоприемникът да установи фактическа власт), и след извърШ.та между тях доброволна
делба през 2001г. - е продължена до 2004г. от придобилият го в изключителна собственост
син на наследодателя В.И.В..
Твърди се, че владението на поземлен имот с пл. № 141 по кадастралния план от
1977г. на местност „С.Н." и местност „А" в същите описани по горе граници е предадено от
прехвърлителя В.И.В. на приобретателя „Уорън" ЕООД и е упражнявано от дружеството
(включително и чрез трето лице) до 31.10.2022г., когато след плащането на продажната цена
по Нотариален акт № 148, т. XCI, дело № 20703/2022г., дв. вх. per. № 34040 от 19.10.2022г. е
2
предадено на ищцата Т. М. Г., която го осъществява и до настоящия момент и в същите
граници.
Ищцата сочи, че в Помощния кадастрален план (ПКП) към ПНИ на с.о. „А" имот пл.
№ 141 с площ от 908.12 кв.м. вярно е отразен графически и е записан на И. Вл. Н., а имот пл.
№ 140 с площ от 758.15 кв.м. - на неидентифициран собственик. Въпреки, че в ПКП към
ПНИ на с.о. „А" имот пл.№ 141 с площ от 908.12 кв.м., вписан като собственост на И. Вл.
Н., правилно е бил отразен по материализираните си на терена граници, заснети за първи
път с КП/1977г. и в действително владяната площ, в ПНИ е новообразуван имот пл.№
521.141 с различна погрешна сигнатура (от заснетата в ПКП и КП/1977г.) и неправилно
намален до площта от 800 кв.м., видно от представената извадка от ПНИ и актуална скица
№ 15-610929-06.06.2023г. за ПИ ид.****, издадена от СГКК - В.. Реална част с площ от
108.12 кв.м. от имот пл.№ 141 (по ПКП и КП/1977г., целия с площ от 908.12 е приобщена
неправилно към съседния имот пл.№ 140 (по ПКП и КП/1977г.), като имот пл.№ 521.140 по
ПНИ погрешно е новообразуван със различна сигнатура и по-голяма площ - от 866 кв.м.
(вместо действителната от 758.15 кв.м. по ПКП и КП/1977г.).
Твърди се, че владението на ищцата и предходните й праводатели е осъществявано в
границите, заснети в кадастралните планове - КП/1977г. на м. „Свети Никола" и м. „А" и
ПКП към ПНИ на с.о. „А", поради което нанесената граница между двата имота, е
неправилно отразена.
Твърди се, че ищцата Т. М. Г. е придобила реална част с обща площ от 108.12 кв.м.
(попадаща в имот пл.№ 141 с площ от 908.12 кв.м. по КП/1977г. и ПКП) на оригинерно
придобивно основание по чл. 77 ЗС - чрез изтекла в нейна полза придобивна давност чрез
осъществяваното от същата владение в периода 31.10.2022г. - 2023г. (до настоящия момент),
с присъединяване на владението на предходни праводатели.
Ищцата счита, че е налице грешка в действащата кадастрална карта по смисъла на
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на процесната реална част, поради окето предявява
претенцията си по исков ред. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответниците оспорват иска. Възразяват, че ищцата
и праводателите са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от имота от
1966 г. насам и най-вече от 1998 година до настоящият момент.
Ответниците сочат, че от 04.06.1998 г. владеят имота, когато е осъществен въвод във
владение на наследниците на Д.И. в имот с площ 2.497 дка, находящ се в землището на
кв.В., община В., местност "А". По КП "Св.Никола-А" имота се състои от две части, едната с
площ 1.577 дка представляваща пл.номера 142,28 при граници: изток, север и юг- полски
път; запад - пл.№ 141 и другата с площ 0.920 дка представляваща пл.№ 140 при граници:
изток - пл.№ 141; запад - пл.№ 139 и път; север - път; юг – път до сега непрестанно и двата
имота са владени единствено от Д.Т.П. и от неговите правоприемници, каквито се явяват
ответниците.
Излагат, че от въвеждането му във владение на 07.06.1998 г. до 25.08.2020г., когато
продавачът Д.Т.П. е предал владението на купувачите ответници по иска владението и
своенето са били непрестанни и необезпокоявани.
Ответниците твърдят, че продавачът Д.Т.П. и И.В.Н. собственик на 0.800 дка
представляващи ПИ № 141 по н.а.8/1966 г. са били в отлични съседски отношения. Именно
по молба на И.В.Н. ПИ № 141 с площ от 800 кв.м. не е права граница от към ПИ № 140, тъй
като съшият е пожелал да съхрани извършеното от него строителство в имота и от
построеното да има отстояние до границата. Твърдят, че ответната страна и нейните
праводатели са упражнявали владение върху процесната част от ПИ предмет на иска. Молят
искът да се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
3
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №94,том VІІІ,рег.
№9205,дело №1278/2022г. на нотариус Кр.Кангалова, нотариус с район на действие ВРС
Уорън ЕООД продава на Т. М. Г. недвижим имот, находящ се в град В., ул. Григор Вачков
№3, представляващ ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.В., с адрес гр.В., р-н П., м. А-
В., м. А с площ от 800 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1.
Видно от Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №68, том ІІ,рег.
№2961,дело №146/2004г. на нотариус Янчо Несторов, нотариус с район на действие ВРС
В.И.В. продава на Уорън ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.В.,р-н П., м. А,
представляващ ПИ с идентификационен номер 141, кв.10, по плана на м. А с площ 800 кв.м.,
при граници: път, имот №142, път и имот №140,ведно с построена в имота жилищна сграда-
етаж с площ 35 кв.м. и маза с площ 35 кв.м.
С договор за доброволна делба от 11.09.2001г. В.И.В. е получил в дял и изключителна
собственост място с площ от 800 кв.м., находящо се в гр.В., м. А, представляващо УПИ
№141,в кв.10,по плана на местността, при граници: път, имот №142, път и имот №140, ведно
с построената в него постройка с изба.
Видно от нотариален акт за собственост на придобит по закона за реда за прехвърляне
вещни права върху недвижими имоти №8,том ХІІ,дело 4059/1966г. на нотариус при
Варненски народен съд Д.Г.Б. продава на И.В.Н. лозе с пространство от 800 кв.м., находящо
се в м. А, при съседи: Д.Г.Б., път и землище на ДЗС К..
С нотариален акт за замяна на недвижим имот №103,том Х, дело №3924/1966г. на
нотариус при Варненски народен съд Д.Г.Б. е придобил по замяна собствеността върху
хавра от 2 дка,землището на с.К., В. м. К. при граници :асфалтов път и лозе на ДЗС и хавра
от 3.3 ара във същото землище, м. А. при граници: път, и лозе на ДЗС.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №49,том І,рег.
№4464,дело №235 от 2020г. на нотариус Катя Паунова с район на действие ВРС Д.Т.П.
продава на Е. Л. В. ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.В., р-н П., м А-В., целият с
площ от 920 кв.м.
Със Заповед №1593/03.06.2022г. на Кмета на Община В. е определено за ПИ със стар
идентификатор **** с площ 866 кв.м. по КК на гр.В. урегулирането му в поземлен имот с
идентификатор **** с площ 830 кв.м.
С решение №482 от 30.03.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на В. на ПК гр.В. е
признато правото на собственост на наследниците на Д.Т.И. в съществуващи стари реални
граници на лозе от 3.297 дка в м. А имот №11302 и възстановява право на собственост в
съществуващи стари реални граници на лозе от 2.497 дка в м. А имот №11302 от КП
Св.Никола –А възстановената част се състои от две части: І част с площ от 1.577 дка
представляваща пл.№№142,28 при граници: изток, север и юг,запад –пл.№141 и ІІ част с
площ от 0.920 дка представлява пл.№140, при граници:изток-пл.№141,запад-пл.№139 и
път,север-път,юг-път. Към решението е представена и скица вх.№10579А.
Наследниците на Д.Т.И. съобразно протокол №603 от 14.06.1998г. на ПК В. са
въведени във владение в имот с площ 2,497 дека, находящ се в землището на кв.В., общ.В.,
м. А. по КП Св.Никола-А..
Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ121757МЛ от ****. на Община В.,
И.В.Н. е починал на ****. и сотавил като наследници П.Б. Н.а, починала на ****., С.И.С. и
В. Н., починал на ****. и оставил наследници И. Н.а, К. А.а и И.Н..
По делото е представена преписка от ОСЗ В., образувана по заявление №10579/1992
на наследниците на Д.Т.И..
4
Съдът на основание чл.193, ал.2 от ГПК е открил производство по оспорване
истинността на Решение № 482/30.03.1998г. на Поземлена комисия – В., Протокол за въвод
във владение № 603 от 04.06.1998г. на Поземлена комисия – В. и Скица на имот пл.№ 140,
находяща се на л.135 от делото.
По делото са разпитани като свидетели С.С. и С.Ц.Я. по искане на ищцата и
водените двама свидетели от страната на ответника - И.Б.Б. и Д.И.Й..
От заключението на приетата по делото СТЕ от в. л. Ш.Х. се установява, че
процесиите имоти с идентификатори **** и **** по КК се намират в местност „С.Н. и А", за
която територия към настоящия момент, действащ план е кадастралната карта и
кадастралните регистри на административен район П., одобрена със заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АК-София. За процесната територия са изработени кадастрални
планове от 1956г., 1977г./с актуализация на плана към 1990г./, КП-ползватели, ПКП , ПНИ и
действащата към момента кадастрална карта. За територията има изработен и одобрен ПУП-
ПУР на с.о.А на основание Решение №550-6, пр.10/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет В..
За имот **** по КК е изработен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със Заповед №Г-25/26.01.2022г.,
като УПИ XIII в кв.Ю е отразен в действащата кадастрална карта /за имота има приложен
чл.16 от ЗУТ/. Изследвайки кадастралния план от 1956г. на м.К., гр.В., имоти с
идентификатори **** и **** по КК попадат в имот шиМ229 по ПКП и в имот пл.М11302 по
КП-1956г/в разписният лист е записан-ТКЗС/. Комбинирана скица-сканирана основа от КП-
1956г. на м.К., гр.В.;-черен цвят/линии и надписи/-граници на имоти по ПНИ на с.о.А,
землище В., гр.В.; -виолетов цвят- граници на имоти по КК на административен район П.,
гр.В.; -светло син цвят-граници на имоти по КП-ползватели към ПКП на с.о.А, землище на
В.;-зелен цвят- граници на стари имоти по ПКП на с.о.А, землище на В.; -оранжев цвят-
граници на имоти по КК на административен район П., гр.В., след актуализация и
отразяване на УПИ XIII, кв.Ю /касаещ имот с идентификатор .****, с нов идентификатор
****/; По кадастралния план от 1977г. на м.Св.Никола и м.А, гр.В., имоти с идентификатори
**** и **** по КК попадат в имоти с пл.Ж№140 и 141, като източната граница на имот 140 е
коригирана със зелен цвят от актуализация на плана. Комбинирана скица №2: -сканирана
основа от КП-1977г. на м.С.Н. и м.А, гр.В.; -черен цвят/линии и надписи/-граници на имоти
по ИПИ на с.о.А, землище В., гр.В. -виолетов цвят- граници на имоти по КК на
административен район П., гр.В.; -светло син цвят-граници на имоти по КП-ползватели към
ПКП на с.о.А, землище на В.; -зелен цвят- граници на стари имоти по ПКП на с.о.А,
землище на В.; -оранжев цвят-граници на имоти по КК на административен район П., гр.В.,
след актуализация и отразяване на УПИ XIII, кв.10 /касаещ имот с идентификатор .****, с
нов идентификатор ****/; Комбинирана скица №3: -черен цвят/линии и надписиАграници
на имоти по ППИ на с.оА, землище В., гр.В.; -виолетов цвят- граници на имоти по КК на
административен район П., гр.В.; -светло син цвят-граници на имоти по КП-ползватели към
ПКП на с.о.А, землище на В.; -зелен цвят- граници на стари имоти по ПКП на с.о.А,
землище на В.; -оранжев цвят-граници на имоти по КК на административен район П., гр.В.,
след актуализация и отразяване на УПИ XIII, кв.10 /касаещ имот с идентификатор.****,с
нов идентификатор ****/; Комбинирана скица М4: -черен цвят/линии и надписи/-граници на
имоти по ППИ на с.о.А, землище В., гр.В.; -виолетов цвят- граници на имоти по КК на
административен район П., гр.В.; -светло син цвят-граници на имоти по КП-ползватели към
ПКП на с.о.А, землище на В.; -зелен цвят- граници на стари имоти по ПКП на с.о.А,
землище на В.; -оранжев цвят-граници на имоти по КК на административен район П., гр.В.,
след актуализация и отразяване на УПИ XIII, кв.10 /касаещ имот с идентификатор.****, с
нов идентификатор ****/; -защрихована спорната територия между имоти 140 и 141.място
границата между процесиите имоти с идентификатори 10135.252L3087 и **** по КК на
гр.В., е трайно материализирана. В различните участъци от оградата, която е с
приблизителна дължина около 50метра, е с различен тип и материали. В северната част
оградата е с мрежа закрепена на бетонови колове, във вторият участък- мрежа закрепена на
5
метални колове, а в южният край с метална мрежа закрепена на останала дървена
конструкция на навес/или стопанска постройка, която е полуразруШ./ и бетонови колове.
Видно от изготвената комбинирана скица №2 със сканирана основа по кадастрален план от
1977г. на м.С.Н. и м.А, гр.В., спорната част попада в имот пл.№141. По комбинирана скица
№2 със сканирана основа от кадастрален план от 1977г. на м.С.Н. и м.А, гр.В., спорната част
попада в имот пл.№141, а застъпената площ е 108кв.м. В комбинирана скица №4 със
сканирана основа по кадастрален план от 1977г. на м.С.Н. и м.А, гр.В., е повдигната
спорната част, попадаща в имот пл.№141, а застъпената площ е 108кв.м., за процесната
територия са изработени кадастрални планове от 1956г., 1977г., КП-ползватели, ПКП , ПНИ
и действащата към момента кадастрална карта. Изготвени са и три броя комбинирани скици
с отразени изследваните картни основи. За територията има изработен и одобрен Подробен
устройствен план /ПУЛ/- План за улична уегулаиия-/ПУР/ на с.о.А на основание Решение
№550-6, пр.10/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет В.. За имот **** по КК е изработен и
влязъл в сила ПУП-ПРЗ със Заповед №Г-25/26.01.2022г., като УПИ XIII в кв.10 е отразен в
действащата кадастрална карта /за имота има приложен чл. 16 от ЗУТ/. На място границата
между процесиите имоти с идентификатори **** u **** по КК на гр.В., е материализирана.
В различните участъци от оградата, която е с приблизителна дължина около 50метра, е с
различен тип и материали. В северната част оградата е с мрежа закрепена на бетонови
колове, във вторият участък- мрежа закрепена на метални тръби, а в южният край с метална
мрежа закрепена на останала дървена конструкция на навес/или стопанска постройка, която
е полуразруШ./ и бетонови колове. Извършено е измерване с ролетка, което е отразено на
схема от измерването с ролетка върху ПНИ интегриран в КК-2008г. Видно от приложеното
копие към влезлият в сила ПНИ, и действащата кадастрална карта, има изместване на
границата към имот 141. От извършеното проучване и справките в отдел Земеделие при
община В. и техническата служба при район П., както и в Областна администрация В.
/представено заверено копие на лист 311 от делото, на част от ПНИ на м.А, землище В. в
обхвата на процесиите новообразувани имота/, се установява, че на място същата не е
отложена/видно от снимковият материал/. Установява се, че има разминаване на
представената картна основа-копие от ПНИ от отдел Земеделие на община В. и заверената
скица от Облостна администрация В./границата интегрирана в КК от одобрения ПНИ е
идентична със сега действащата кадастрална карта. Одобреният със Заповед №Г-
25/26.01.2022г. на зам.кмета на община В. новосъздаден УПИ XIII-140, кв. 10 по плана на
с.о. „А.", гр. В., е отразен/приложен в действащата кадастрална карта с идентификатор
****.На място същият не е реализиран/не е отложен/. Също така за имота има приложен
чл.16 от ЗУТ. На място границата между процесиите имоти с идентификатори **** и
10135.2521Л41 по КК на гр.В., е трайно материализирана. В различните участъци от
оградата, която е с приблизителна дължина около 50 метра, е с различен тип и материали. В
северната част оградата е с мрежа закрепена на бетонови колове, във вторият участък- мрежа
закрепена на метални колове, а в южният край с метална мрежа закрепена на останала
дървена конструкция на навес/или стопанска постройка, която е полуразруШ./ и бетонови
колове. Видно от снимковия материал, в имот 141 е застроен с вилна сграда и стопански
пристройки. В имота има трайни насаждения, лози, овощни дървета и градина със
зеленчуци.
Съдът намира, че липсва основание да не се кредитира заключението на вещото
лице, което е компетентно, незаинтересовано и аргументирано. Неоснователно е
възражението на ищцата, за необоснованост на заключението поради несъвпадането му с
изводи направени от инж. Л.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК-иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част
6
неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен
имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за
поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри,
или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка
в одобрената кадастрална карта. И в тези случаи решението по иска за собственост ще е
основание за изменение на кадастралната карта. В същия смисъл са решение № 328 от
09.01.2013 г. по гр. д. № 756/2011 г., ВКС, І гр. о. и решение № 35 от 13.05.2021 г. по гр. д. №
1652/2020 г., II гр. о. За да послужи решението по установителен иск за собственост като
основание за изменение на кадастралната карата, делото следва да е между лицата, между
които е налице спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и в
диспозитива на решението точно да е посочена реалната част, като се отбележи, че
неправилно е заснета в кадастралната карта към имота на ответника.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите,
а за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5
от ЗКИР оборима презумпция за вярност, въпреки което неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, а що се
отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази
презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на
собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и
плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за
ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Изтъкнал
е, че доколкото съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на
поземления имот, в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта,
като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни, т. е. следва да се направи извод дали
има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Посочено е още, че при уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи
правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от
допусната в кадастралната карта непълнота или грешка да се посочи и в какво се състои
същата; съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение
на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния
регистър на действителния собственик, а когато имотът се намира в урегулирана територия
и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение ще подлежи и влезлият в
сила подробен устройствен план.
Съдът на основание чл.193, ал.2 от ГПК е открил производство по оспорване
истинността на Решение № 482/30.03.1998г. на Поземлена комисия – В., Протокол за въвод
във владение № 603 от 04.06.1998г. на Поземлена комисия – В. и Скица на имот пл.№ 140,
находяща се на л.135 от делото. Така оспорените документи се ползват с формална
доказателствена сила и следователно за да се установи несъответствие на изявлението с
обективната действителност, следва да се преценят съответните факти от съдът по вътрешно
убеждение, без да е обвързан от обективираното в частния документ.
Решенията по естеството си представляват индивидуални административни актове,
7
постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в
което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това
производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост.
Решение на органа по земеделска реституция е материално законосъобразно, ако
отговаря на следните изисквания: с него е възстановена собственост на лице, което е било
собственик на съответната земеделска земя или на негови наследници; имотът, за който е
постановено решението, следва да е земеделски по своя характер към момента на
включването му в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация или към момента на
фактическото му отнемане; имотът да е бил фактически отнет от бившия собственик
независимо дали е включен в ТКЗС; ако имотът попада в границите на урбанизираните
територии /населени места/, върху него не следва да са изградени законно разрешени сгради
от трети лица или към 01.03.1991 г. не следва да е започнал законно разрешен строеж /чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ/; върху имота не следва да са осъществени мероприятия, които не позволяват
възстановяването на собствеността /чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ, чл. 24, ал. 2-4
ЗСПЗЗ/; имотът да не е бил включен в капитала на преобразувано в търговски дружество
или приватизирано бившо държавно предприятие преди възстановяването му с решението /§
6 ПЗР, ал. 6 ЗППДОбП (отм.); ако имотът е бил предоставен на трето лице по замяна по реда
на ЗТПС, с него не трябва да са извършени разпоредителни сделки от това лице, нито да е
застроен /чл. 18з ППЗСПЗЗ/.
По въпроса за допустимите възражения срещу реституционното решение, доколкото
ищцата Т. Г., не заявява собственически права върху имота към момента на
обобществяването му, съдът се позовава на трайната съдебна практика, според която
ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с
възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов
наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение
се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат
само лица, които са заявили имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза Т. Г. може да
противопостави само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията
на земеделската земя, които изключват правата на лицата на които е възстановено правото на
собственост, респ. техният наследодател. Това разрешение е възприето и в ТР №
9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето принципно
значение е приложимо по отношение на всички трети лица – ответници/ищци по иск за
собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на
собственост върху земеделски земи /в този смисъл – Решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. №
6153/2013 г. на ВКС, I ГО; Решение № 101/02.04.2014 г. по гр. д. № 7301/2013 г. на ВКС, I
ГО, и др. /.
Съответно в случая Т. Г. не ангажира доказателства за противопоставяне на свои
права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ които да са
упражнени.
Ето защо възражението на Т. Г. и направеното оспорване остана недоказано.
Ищцата прави възражение на осн. чл.17, ал.2 ГПК за осъществяване контрол за
валидност и законосъобразност на адм. акт за реституция послужил за съставянето на нот.акт
№ 185/1998г. Счита , че Решение № 482/30.03.1998г. на ПК - В. е постановен акт, като
нищожен, тъй като и това е така, тъй като с предходно в влязло в законна сила Решение №
107/08.09.1993г. на ПК - В., е възстановен имота предмет на Решение № 482/30.03.1998г.,
като Решение № 107/09.09.1993г. е представения в преписката по заявление вх. №
10579а/28.02.1992г. На първо място така направеното възражение е несвоевременно след
проведено първо по делото заседание и същевременно е направено от ищцата, която сама
възразява по представени от нея документи.
8
Постановено Решение № 482/30.03.1998г. на Поземлена комисия – В. ведно с
Протокол за въвод във владение № 603 от 04.06.1998г. на Поземлена комисия – В. и Скица
на имот пл.№ 140 са законосъобразни издаденипо предписания от закона ред в предвидената
форма и подписани от издателите.
Предмет на правния спор е собствеността на реална част, представена на скица № 4
от заключението на вещото лице, защрихована в черно, която в кадастралната карта е
заснета като част от съседен имот с идентификатор ****.
Между страните няма спор, че ищцата се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор ****, а ответниците на ПИ с идентификатор ****.
По предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в тежест на ищцата е да
установи наличието на несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта
и действително притежаваното от нея право на собственост съобразно твърдения за
давностно владение на ищцата и предходните й праводатели осъществявано в границите,
заснети в кадастралните планове - КП/1977г. на м. „Свети Никола" и м. „А" и ПКП към ПНИ
на с.о. „А" .
Всеки недвижим имот като обект на правото на собственост се характеризира със
своето местонахождение, площ, граници и вид. Плановете наред с документите за
собственост имат основно значение при установяване на горепосочените технически
характеристики в рамките на гражданския процес като имат основно значение при
проследяване на същите в различните периоди от време. Грешка в плана е налице при
разминаване между отразеното в плана и действителното правно положение на имота,
досежно неговите характеристики – като граници и площ. Площта не е решаващ
индивидуализиращ белег при спор за собственост, а основната характеристика на един
недвижим имот е в зависимост от неговите граници и меродавна е площта, включена в тези
граници, а не посоченото в един или друг документ пространство. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 251/2007 г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 661/96 г., 5 членен
с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389
от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о., решение № 26/21.03.2022 г. по гр. д. № 1903 по описа за 2021
г. по описа на първо г. о. на ВКС.
Видно от ангажираните по делото доказателства с Нотариален акт за собственост на
придобит имот по закона за реда на прехвърляне вещни права върху недвижими имоти
№8/06.09.1966 г., том XII, Д.Г.Б. продава на В. В. Н. лозе с пространство от 800 кв.м,
находящо се в м. „А", при съседи Д.Г.Б., път и землище на ДЗС-К.. Съгласно Договор за
доброволна делба от 11.09.2001 г., вписан в СВ на 11.09.2001 г., том XI, №283, вх. регистър
11920, В.И.В. получава в дял и става собственик на място с площ 800 кв.м, находящо се в гр.
В., м. А, представляващо урегулиран поземлен имот с пл. №141. С НА № 68, том II, рег.
№2961, дело 146/2004 г., вписан в СВ на 04.05.2002 г., том XXVL, дело № 6021, вх. регистър
“
8312, В.И.В. продава на "УОРЪН ЕООД собствения си придобит в индивидуална
собственост по наследство и доброволна делба недвижим имот находящ се в гр. В., район
„П.", м. "А", представляващ ПИ с идентификационен номер 141 по плана на м. „А", с площ
800 кв.м.
От заключението по приетата от съда СТЕ се установява, че границата между имотите
на страните в кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г.на
Изпълнителния директор на АГКК, не съответства на границата от предходни кадастрални и
регулационни планове – от 1977 и 1956г.;
Същевременно правно основание за настъпилата промяна, обосноваващо промяна на
правото на собственост по отношение на тази част от имота на ищцата е влязъл в сила
9
одобрен ПНИ за м. А със Заповед РД-06-7706-32/03.02.2006г., която понастоящем е част от
имота на ответниците с идентификатор **** съобразно Решение № 482/30.03.1998г. на
Поземлена комисия – В. с което им е възстановен имот в стари реални граници.
Доколкото, обаче, възстановяването на собствеността следва да се приеме, че е
станало в случая с влязло в сила Решение № 482/30.03.1998г. на Поземлена комисия – В.,
издадено на основание чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с конститутивно значение, то и
придобиване по давност на възстановени с това решение имоти, би могло да се преценява
след възстановяването им, считано от м. 03. 1998 г. насетне.
Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ сочи, че реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 от ЗУТ, както и, че правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря
на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Тази разпоредба е
приложима към конкретния казус, тъй като ЗУТ е влязъл в сила на 31.03.2001 г. , а ищцата
посредством опосредено владение чрез предходен праводател В.И.В. е започнал да владее
частта от имота само за себе си от 11.09.2001г. /договор за доброволно делба-л.37 от делото/
и при действието на настоящия Закона за собствеността и е придобил имота по давност с
изтичането на 10-годишен срок. В този период от време е бил приложим ЗТСУ (отм.).
Следва да се отбележи в случая, че процесната част не е владяна като отделен самостоятелен
имот, а като част от целия имот, който е описан в т. ІІ на Договор за доброволна делба от
2001 г., и същата е предмет на предявения иск.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Симеонов
релевантни към спора след м.март 1998г. относно започването грижа за имота след смъртта
на В.И. от 2002г., като свидетеля го е обработвал лично до 2019г. Същият описва ясно имота
закупен от ищцата , с площ от около декар, правоъгълна форма с ширина някъде около 20м и
дължина 50 м.Сключил договор и с Уорън през 2006г. да обработва имота.
Свидетелката Я. потвърждава, че имота на ищцата се е обработвал до 1993г. от В. и
след смъртта му от сина му, като през 2002г. англичанин го закупува и брат й влиза в
контакт с него, за да го ползва. Същата потвърждава, че на място има материализирана
граница в периода 1968-2019г. с бетонни колове и телена мрежа, които с времето са се
съборили, като имота има правоъгълна форма.
Показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели Б. и Й. не
опровергават изложеното от насрещните свидетели. Свидетелят Б. излага, възприятията си
по повод видяна скица за процесния имот, а свидетелят Й. е посетил мястото епизодично и е
гледал имотите от една позиця, от която сам казва, че не може да каже дали имота е ограден
от другата страна.
При така установените факти и събран доказателствен материал съдът приема, че
владението върху процесната площ от 108 кв.м., гранична площ с имота на ответниците не е
било изгубвано през годините от 1969 и до момента, като същото е било явно, спокойно и
несмущавано, ползване и своене на посочената реална площ. Обстоятелството, че
праводателят на ищцата „Уорън" ЕООД има за управител чуждестранно лице и търговецът
не е вписал в активите си имота, не означава, че същият е губил владение върху него. Едва
след датата на подаване на исковата молба в съда, по делото съществуват данни за опити на
ответниците за преместване фактическото положение в имота на ищцата. Не се установи
през този период да се налага на ищцата и нейните праводатели да отблъскват претенции на
трети лица по отношение на тази площ. Съответно ищцата е собственик и на тази площ, арг.
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Вещото лице в о.с.з. потвърждава съответствието на материализираната граница по
картните основи, която се припокрива със светло синята, като граница между имот 141 и
10
140. Изложеното обосновава извод за основателност на предявения иск и постановяване
правилно отразяване на границата между имотите.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, в диспозитива на съдебния акт по
делото следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка –
да се посочи в какво се състои грешката в кадастралната карта, като съдебното решение,
придружено от скица - проект, представляваща неразделна част от решението и
приподписана от съда, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите
по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по
реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните
граници не съвпадат с регулационните, на изменение, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, ще
подлежи и влезлият в сила ПУП.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи като
поправка в КК следва да се извърши по изготвената комбинирана скица на в.л. Приложение
4.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата направените в производството разноски, съобразно
представен списък, от които адв.възнагр.3000 лв., дж.т. 102,05такси впис, преписи ,съд
удост.-237,60 и депозит СТЕ 400лв. или общо 3739,65 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. М. Г., ЕГН ********** срещу Е.
Л. В., ЕГН ********** и Н. А. В., ЕГН **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищцата Т. М. Г. е
собственик върху реална част от поземлен имот с идентификатор ****, по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., р-н П., с.о. А, с площ
от 108 кв. м., защрихована в черно на приложената към заключението на СТЕ комбинирана
скица (л. 395 от делото), приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решението, както и че е налице грешка в кадастралната основа на одобрения със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., район „П.", с.о. „А", изразяваща се в
неправилно нанасяне на имотната граница между имот с идентификатор **** и имот с
идентификатор **** (синя линия по защрихованата в черно част от скицата на вещото лице -
л. 395 от делото), като вярната имотна граница следва да е по синя линия по защрихованата
в черно част от скицата на вещото лице – л. 395 от делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Е. Л. В., ЕГН ********** и Н. А. В., ЕГН ********** да заплатят на Т.
М. Г. ЕГН ********** сумата от 3739,65 лв. (три хиляди седемстотин тридесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11