ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 360 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Основното производството е образувано по жалба на Т.Б.К., ЕГН **********,***, оф. 3, чрез адвокат М.Х. и жалба на Р.П.В., ЕГН ********** и В.Б.В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Пловдив, бул. *** № 114, срещу заповед № РД-20-1033/02.12.2020г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредена забрана за ползването на строеж:“Преустройство с промяна на предназначението на ЗОХ – Закусвалня 2А с идн. 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21 в Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В“, намиращи се в УПИ II – 47, жил. стр. и общ. Обсл. Дейности, кв. 3 по плана на Трета Градска Част на гр. Пловдив, СО с идн. 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21, с административен адрес: бул. *** № 112, гр. Пловдив, който се ползва в несъответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
2. Настоящото производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 217, т. 3 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. В жалбата на Т.Б.К. е формулирано искане, съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на прежде посоченият индивидуален административен акт. Суспензивното искане е основано на твърдението, че обектите предмет на заповедта не са индивидуализирани и не съществуват към днешна дата в АГКК, поради което изпълнението може да доведе до нарушаване правата на трети лица, непосочени в заповедта. Също така неправилно били определени и носителите на вещни права върху двата самостоятелни обекта. Сочи се и реална опасност да бъде прекъснато електричеството и ВиК на други обекти, който не са собственост на посочените лица. Не се сочат конкретни аспекти на вредата, нито нейни финансови изражения.
3. Административния орган не е депозирал становище по допустимостта и основателността на искането.
4. Искането е направено от материално легитимирано лице - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Административния орган е представя доказателства, че Т.Б.К. е получила заповедта на 18.01.2021г. срещу подпис. Жалбата й срещу заповед № РД-20-1033/02.12.2020г. е регистрирана в деловодството на общинската администрация на 28.01.2021г. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане по същество.
5. Процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 4 вр. чл. 223, ла. 1, т. 6 от ЗУТ и съобразно правилото на чл.217, ал.1, т. 3 вр. ал. 2 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Правомощието по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ цели компетентният административен орган да упражнява защита на особено важни обществени интереси. В този аспект допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционалното им накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт.
6. От представената административна преписка се установява, че заповед № РД-20-1033/02.12.2020г. е издадена във връзка с резултатите от контролна проверка на обект: ЗОХ – Закусвалня 2А с идн. 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21 в Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В“, намиращи се в УПИ II – 47, жил. стр. и общ. обсл. Дейности, кв. 3 по плана на Трета Градска Част на гр. Пловдив, СО с идн. 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21, с административен адрес: бул. *** № 112, гр. Пловдив, при която с констативен акт № 13/19.08.2020г. е установено наличието само на един обект – магазин за хранителни стоки „Гастро Магия“, което не е съобразно предназначението, за което обектът е въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Премахнати са преградните стени, които би следвало да разделят двата самостоятелни обекта. Строежът е четвърта категория. Обектите - Закусвалня 2А с идн. 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21 в Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В, са собственост на Т.Б.К. съгласно нот. акт № 53 от 29.01.2007г. и нот. акт № 162 от 30.12.2015г. Възложители на строежа са Т.Б.К., Р.П.В., и В.Б.В.. В диспозитива на заповедта административният орган е определил за собствениците на сградата срок от 30 /тридесет/ дни от датата на съобщаването й в който да бъде изпълнена. Към принудително премахване е наредено да се пристъпи едва при неизпълнение в определения срок.
7. Оспорващият не е конкретизирал финансови параметри на евентуална вреда, нито е навел и подкрепил с доказателства доводи, че е налице реална опасност за настъпването й, респ. че тази вреда би била трудно поправима. В тази насока съдът е дал изрични указания. При това положение не се обосновава опасността от настъпване на вреди за адресата на заповедта в резултата на предварителното и изпълнение, които да налагат необходимостта от спешна защита пред обезпечаването на засегнатия обществен интерес. Иначе казано оспорващият не доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната му сфера. Заявените предположения за възможно засягане правата на трети лица е въпрос извън обхвата на правния интерес на оспорващия, който е предмет на самото предварително изпълнение. По тези съображения съдът намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Б.К., ЕГН **********,***, оф. 3, чрез адвокат М. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-20-1033/02.12.2020г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: