Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….02.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1018 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от АГРОПЛАМ
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Д.Чифлик, ул.Камчия №3, против ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ВАРНА, с която е предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 120000лв, представляваща подлежаща на
връщане гаранция, внесена по договор №9/25.06.08г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 21.06.19г. до
оконч.изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че на 25.06.08г. между страните бил подписан договор за
извършване на СМР на университетски сгради по периодични писмени заявки за срок
от 25.06.08г. до 25.06.11г. Излага се, че в изпълнение на договора ищецът е
внесъл по сметка на ответника сумата от 120000лв, представляваща гаранция за
изпълнение. Сочи, че в изпълнение на договора са изпълнени следните СМР –
ремонт на ВиК инсталация, направа на подпорна стена между УК и БАН и ремонт на
тоалетна в ниско тяло на машинен факултет , които били приети от възложителя
без забележки. Счита се, че след като не са констатирани недостатъци за възложителят е възникнало задължението по
чл.11 от договора да върне внесената гаранция след изтичане на гаранционния
срок от 5г. на 03.03.15г. Сочи се още, че на 13.07.10г. договорът бил
едностранно прекратен от възложителя.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът
ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по допустимост и основание. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за възлагане на СМР и че ищецът
е внесъл сумата от 120000лв гаранция, факта , че ищецът е изпълнил описаните в
уточн.искова молба СМР, както и че договорът е прекратен от страна на
възложителя. Твърди, че ищецът е изпълнил и други СМР, сред които и направа на
хидроизолация покрив на сграда НУК , като внесената гаранция обезпечавала
всички СМР. Излага се, че във връзка с появили се течове било възложено през
м.09.10г. извършването на експертна оценка на състоянието на покривната
хидроизолация, изпълнена от ищеца, с която се констатирали множество дефекти и
бил направен извод, че покр.хидроизолация не изпълнявала своето предназначение,
което налагало демонтирането й, подсушаване на основата и проверка на наклоните
и изпълнение на два пласта нова хидроизолация. Сочи, че в тази връзка на
29.09.10г. на ищеца било връчено уведомление, с което се предявявала рекламация
и е поканен ищеца да отстрани недостатъците в срок от 1 месец, с предупреждение,
че при неизпълнение това ще се възложи на трето лице, а заплатената сума ще
бъде приспадната от внесената гаранция. Поради не предприемане на действия от
страна на ищеца отстраняването на дефектите било възложено на трето лице, чиято
работа била приета, като изплатената за работата сума била прихваната от
внесената гаранция. В случай, че не бъде прието за валидно така извършеното
прихващане, заявява, че прави възражение за прихващане между внесената гаранция
и изплатената сума от 111931,92лв с отговора на исковата молба. Намира, че
продължителността на гаран.срокове в случая е тази, посочена в чл.20 от Наредба
№2/31.07.03г., като счита за нищожна уговорката на чл.8 от договора като
противоречаща на закона. Прави възражение за погасяване по давност на
вземането, считайки, че срока тече от началната дата на плащането на ответника
на извършените СМР.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между
страните е сключен договор №9/2008 от 25.06.08г. за възлагане на обществена
поръчка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършването на
ремонтни СМР на университетски сгради по периодични писмени заявки, с които се
конкретизират видовете работи и условията, вкл. сроковете за изпълнение.
Договорът е сключен за срок до 25.06.11г. В чл.8 страните са договорили, че
гаранц.срок на изпълнените СМР за ремонт на сградите на университета е 5
години, като при поява на дефекти в рамките на този срок инвеститорът уведомява
писмено изпълнителя в 5 дн.срок от датата на установяването им, а последния се
задължава да отстрани незабавно дефектите / чл.9 и чл.10/. Уговорено е още, че
ако изпълнителя не отстрани дефектите в 15 дн.срок от писменото известие , то
инвеститора има право да възложи отстраняването им на трето лице, като
заплатените суми се приспадат от внесената гаранция. Съгласно регламента на
чл.11 от договора внесената гаранция се възстановява след изтичане на всички
гаранц.срокове за изпълнените ремонтни СМР, като се приспадат евентуално
гаран.ремонти по чл.10 и неустойки.
Между страните няма спор, че ищецът е
внесъл сумата от 120000лв като гаранция по договора, който факт се установява и
от приложената по делото вносна бележка от 25.06.08г.
По делото между страните е приет за
безспорен и факта на настъпило прекратяване на договора. Наведените от ищеца
възражения, конкретизирани в с.з., за неоказано от ищеца съдействие и създадени
пречки за изпълнение на възложената работа, предшестващи прекратяването на
договора, съдът намира, че се явяват ирелевантни за настоящото производство.
Забавата на кредитора, каквато се твърди да е налице към момента на упражняване
на правото му на едностранно разваляне на договора / имащо действие занапред,
доколкото се касае до договор за периодично изпълнение /, би имала значение в
случай на предявен иск за ангажиране отговорността на длъжника поради
неизпълнение, в който случай тя би го освободила от последиците на собствената
му забава. За подлежащия на разглеждане в производството иск за връщане на
внесена гаранция поради изтичане на гаранц.срок факта на наличието на подобна
забава е без правно значение. Предвид това и събраните в тази връзка гласни доказателства
не следва да бъдат обсъждани. Следва да се посочи още, че дори и да се приеме,
че кредиторът не е имал право да развали договора, то същият е прекратен с
изтичане на срока му,
договорен в чл.4.
Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ гаранционната отговорност включва
задължението на строителя за определен период от време да гарантира нормалното
функциониране и ползване на завършените строителни обекти и да отстранява
дефектите, които са се проявили след приемането и въвеждане в експлоатация на
строежа. В разпоредбата на чл.160, ал.4 ЗУТ е
предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и
изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки
от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3, а именно Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
По делото няма спор, че по възлагане
на ответника ищецът е изпълнил както посочените в уточняващата искова молба СМР
/ ремонт на ВиК инсталация, направа на подпорна стена и ремонт на тоалетна в
ниско тяло на машинен факултет/, така и посочената в отговора строителна
работа, сред която и хидроизолация на покрив сграда НУК. Страните не спорят, че тези СМР са приети от
възложителя и извършената работа е заплатена.
Съгласно договореното между страните
/чл.8/ гаранц. срок е определен на 5 години за всички изпълнени СМР. Видно от
приложената и неоспорена по делото справка за възложените от Техн.университет
на ищеца СМР /л.80/ се установява, че отделните възлагани от ответника СМР
съставляват ремонтни дейности / доколкото не е доказано, че се касае за
новоизпълнени строителни конструкции/, за които в чл.20,
ал.4, т.2-5 и т.15, предл.второ, от Наредба №2/31.07.2003г. са регламентирани
различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като максималния
предвиден такъв е 8г. С оглед на това съдът намира, че уговорения в договора
гаранционен срок не съответства за част от дейностите на посочените
минимални срокове, поради което и същият се замества по право с минималния срок
по Наредбата – 8 години. Видно от същата справка, последните извършени от
изпълнителя преди прекратяването на договора СМР са приети от възложителя с
протокол №4/02.03.10г., в който смисъл са и твърденията на ищеца, изрично
признати от ответната страна. Предвид това съдът намира, че считано от
02.03.10г. / момента на приемане на последния изпълнен обект, чийто ремонт е
бил възложен със съотв.заявка/, е започнал да тече и гаранц.срок по ЗУТ. Към
датата на депозиране на исковата молба /21.06.19г./ гаранц.срок за всички СМР е
изтекъл, който факт поражда право на изпълнителя да получи обратно внесената
гаранция при отчитане на изключенията, предвидени в чл.11 от договора.
В отговора на исковата молба
ответникът е навел възражение за неизпълнение от страна на ищеца на задължението
му, произтичащо от гаранц.отговорност, да отстрани появили се дефекти на
изпълнената работа, недължащи се на неправилна експлоатация. Ищецът не е
депозирал допълн.искова молба, нито в с.з. чрез процесуалния си представител е
оспорил надлежно фактите, твърдени от ответника, а именно констатирани
недостатъци в изпълнената хидроизолация в рамките на гаранционния срок,
уведомяването на изпълнителя за тях, възлагане отстраняването им на трето лице,
приемане на извършената от последния работа и нейното заплащане. Предприетото в
с.з. оспорване на приложената по делото експертна оценка съставлява оспорване
на доказ.сила на документа, но това не може да замести липсата на заявено
конкретно оспорване на горепосочените факти.
Безспорно от приложеното по делото
уведомление, връчено на 27.09.10г. чрез Н-с Р.Кожухарова, се установява факта
на уведомяване на изпълнителя за констатирани недостатъци на покривната
изолация, а съгласно възлаг.писмо от 19.11.10г. - възлагане отстраняването им
от трето лице-Варненски строежи ООД. От своя страна ищецът не е навел твърдения
за това да е предприел конкретни действия по отстраняване на констатираните
недостатъци въз основа на така извършеното уведомяване от възложителя, респ. по
делото не са събрани и доказателства в този смисъл. Както в исковата молба,
така и в с.з. същият е поддържал твърдения за създадени от възложителя пречки
за изпълнение на задълженията му по договора единствено за времето, предхождащо
прекратяването на договора. От приложените по делото протокол обр.19 и
приемо-предавателен протокол се установява факта на приемане на извършени от
третото лице СМР, както и заплащането на тяхната стойност, възлизаща на
111931,92лв, съгласно заповед от 15.12.10г. и платежно нареждане от 16.12.10г.
Като съобразява така изложеното съдът
достига до извода, че за възложителя е възникнало правото, договорено в чл.10,
при бездействие на изпълнителя за отстраняване на появили се дефекти да възложи
изпълнението на трето лице, респ. да приспадне от внесената гаранция платените
суми, като същото е и надлежно упражнено. Упражняването на това договорно право
от възложителя като резултат води до отпадане правото на изпълнителя да получи
връщане на дадената като гаранция сума до размера от 111931,92лв. Това от своя
страна обуславя неоснователност на исковата претенция в тази й част.
В останалата му част за
разликата до пълния размер, възлизаща на 8068,08лв, предявеният иск се явява
основателен. От страна на ответника е наведено възражение за погасяване по
давност на исковата претенция, което с оглед частичната основателност на иска
следва да бъде разгледано. Видно от договора внесената от ищеца гаранция за
изпълнение покрива всички изпълнени СМР и както бе посочено по-горе считано от
02.03.10г. е започнал да тече
гаранц.срок по ЗУТ, който е изтекъл на 02.03.18г. От този момент е настъпила и
изискуемостта на процесното вземане. Исковата претенция както бе посочено
по-горе е
предявена на 21.06.19г., към който момент не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД
давностен срок.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че подлежащата на връщане гаранция, внесена по договор №9/25.06.08г.,
възлиза на сумата от 8068,08лв, като до посочения размер предявения иск се
явява основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата му част за
горницата до претендирания от ищеца
размер от 120000лв, претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска върху уважената главница.
При този изход на спора се следват
разноски в полза на всяка една от страните съобразно размера на уважената,
респ. отхвърлената част от иска по правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Същевременно по делото е релевирано възражение за прекомерност на дължимото
адв.възнаграждение от страна на ищеца. Видно от представеният списък и
приложените към него договор за правно обслужване и допълн.споразумение
разноските за адв.възнаграждение на ответника възлизат на 7074лв с ДДС / 5895лв
без ДДС/. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. С разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата се
предвижда, че размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В конкр.случай цената на иска възлиза на 120000лв , поради което и съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е
3930лв. При преценка за прекомерността на възнаграждението в съответствие с
горепосоченото изискване следва да се съобразява не само броя на проведените
съдебни заседания и извършваните в тях процесуални действия, но следва да се
отчита и дейността на процесуалния защитник, изразяваща се в проучване на
делото, на евентуално съдебна практика, подготвяне на защитата. Съдът намира за
необходимо да отбележи още, че законът не съдържа задължение дори и при
констатирано основание за намаляване на адв.възнаграждение, това да се извърши
непременно до предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва
обективно да отговаря на положения необходим труд за защита на правата и
законните интереси на страната при отчитане правната сложност на делото.
Безспорно е, че договореното адв.възнаграждение надхвърля установения по
Наредбата минимум. В конкретният случай настоящият състав отчитайки както
фактическата и правна сложност на делото, така и извършените в производството действия
по защитата на страните , съдът намира, че не са налице основания за намаляване
на така договореното адв.възнаграждение.
Предвид
изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от иска,
въз основа на представените писмени доказателства, като следващите
се на ищеца разноски възлизат на 443,74лв – д.т.и адв.възнаграждение.
Предвид отправеното от ответната страна искане
за присъждане на раноски с оглед отхвърлената част от иска
съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени в
размер на 6600,58лв– адв.възнаграждение и
пощ.разходи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Студентска №2, ДА ЗАПЛАТИ на
АГРОПЛАМ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Д.Чифлик, ул.Камчия №3, СУМАТА от 8068,08лв
/ осем хиляди шестдесет и осем лева и 8ст./, представляваща подлежаща
на връщане гаранция , внесена по договор №9/25.06.08г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 21.06.19г. до
оконч.изплащане на задължението, на осн. чл.79 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 8068,08лв до пълния
претендиран размер от 120000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Студентска №2, ДА ЗАПЛАТИ на
АГРОПЛАМ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Д.Чифлик, ул.Камчия №3, СУМАТА от 443,74лв. / четиристотин
четиридесет и три лева и 74ст./ , представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АГРОПЛАМ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.Д.Чифлик, ул.Камчия
№3, ДА ЗАПЛАТИ на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Студентска №2,
СУМАТА от 6600,58лв. / шест хиляди и шестстотин лева и 58ст/,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: