РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500806 по описа за 2022 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 5094 от 3.05.2022г. по описа на
ДСИ при БРС, подадена от СТ. Б. Б.- длъжник по изпълнително дело № 317/2022г. по
описа на СИС при БРС.
С жалбата се атакува отговор с изх.№ 5628/13.04.2022г., с който ДСИ е отказал
да прекрати, респективно да спре изпълнителното производство на заявените от
длъжника основания. Според жалбоподателят, изложените в отговора съображения за
отказа са неправилни и необосновани.
Заявява, че с нарочна молба и своевременно е възразил срещу образуваното
изпълнително дело, оспорил е дължимостта на сумите, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, получена от него на 8.04.2022г., включително е изложил
аргументи за недължимост на наема поради развалянето с негово едностранно
изявление на съдебната спогодба, обективирана в протокол №4040/15.05.2019г. по гр.д.
№2233/2019г. на БРС. Твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, съгласно който, съобразно решението дължимата месечна сума за
месечния наем на ново жилище, в което взискателката и детето на страните Боян да
живеят е в размер на 120 лв. Твърди, че за сумата от 120 до 160 лв. не е издаван
изпълнителен лист, а така също липсвал и влязъл в сила акт или друг документ, въз
основа на който да може да се търси принудително изпълнение на претендираната от
взискателката сума от 40 лв. месечно за посочения период. Ето защо счита, че ДСИ
1
неправилно и необосновано е образувал изпълнително производство за увеличения
размер на месечна наемна цена, а именно 40 лв. месечно, представляващи разликата
между наемната цена по спогодбата- 120 лв. до 160 лв. Според жалбоподателят за тази
разлика взискателката няма изпълнително основание, а представения от нея договор за
наем не представлява такъв документ. В изпълнителният лист не било посочено за
какъв период се дължи периодичното плащане, от кога и докога се дължи 120 лв.,
поради което ЧСИ следвало да уважи възражението на длъжника за развалянето на
спогодбата, имаща характер на договор, в частта, касаеща задължението на длъжника
да заплаща половината от месечния наем за наетото жилище, в което майката живее
заедно с детето на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, по причина, че майката не живее с детето,
за което били представени доказателства- уведомление по Вайбър, както и по
телепоща. Акцентира, че липсва безспорно установено ликвидно и изискуемо
задължение, за което да е издаден изпълнителен лист.
Моли отказът на ДСИ да отмени разпореждането си от 31.03.2022г. за
образуване на изпълнителното дело; да редуцира сумата, посочена като дължима до
размера по съдебното решение- 120 лв. месечно, считано от 1.01.2022г., както и да
редуцира съобразно размера на главницата и разноските по делото, да бъде отменен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя М.Ф. М..
Същата счита жалбата за неоснователна, а съображенията на ДСИ за правилни и
законосъобразни. Намира за неоснователно възражението на длъжника, че сумата,
която той дължи съобразно постигнатото от двамата споразумение е 120 лв.
Възпроизведено е част от съдържанието на изпълнителния лист, съдържащо
постигната от страните уговорка за заплащане от длъжника на половината от
увеличената наемна цена за новото жилище, в случай че това увеличение надхвърля
240 лв. Сочи, че е приложила към изпълнителния лист договор за наем, съгласно който
новата наемна цена е 320 лв., при което разликата е 80 лв. Затова счита, че занапред
длъжникът следва да заплаща 160, а не 120 лв. Ето защо счита, че съдебният
изпълнител е образувал правилно изпълнителното дело за увеличения размер на
дължимата от длъжника наемна цена. Сочи, че между страните е имало предходен спор
за дължимостта на наема, когато наемната цена е била 313 лв.- гр.д.№1958/2021г. на
БРС, по което било прието, че Б. дължи на Филипова 292 лв., представляващи
разликата от 36,50 лв. за период от 8 месеца. Ето защо намира за безспорно, че
жалбоподателят следва да заплаща ½ от увеличения й месечен наем.. Затова намира за
неоснователно становището на длъжника, че не дължи плащане в увеличен размер.
Моли жалбата да се остави без уважение. Прилага като доказателство препис от
решение по гр.д.№1958/2021г. на БРС /за което изрично е посочено, че „не е
последно“, т.е., че към изготвянето му не е влязло в сила/.
ДСИ е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си към
обжалвания акт. Развити са съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като
2
изпълнителното производство е образувано въз основа на годен за изпълнение акт, по
редовен от външна страна изпълнителен лист, в който дължимите от Б. суми са
визирани, а взискателят твърди, че не са заплатени, което според ДСИ е достатъчно
основание за започване и водене на изпълнителното производство. Изтъква се, че при
липса на правно основание не би следвало да се издаде изпълнителен лист, както и че
правото на взискателя се потвърждава от приложеното съдебно решение. Затова
намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Бургаският окръжен съд взе предвид следното:
Изпълнително дело №20222120400320 по описа на ДСИ при СИС на РС- Бургас
е образувано по молба на М.Ф. М. от гр. Бургас въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 17.03.2022г. по гр.д.№ 2233/2019г. по описа на РС- Бургас, със следното
съдържание: „Осъжда СТ. Б. Б., да заплаща на майката М.Ф. М. сума в размер на 120
лв. месечно, представляваща половината от месечния наем за наемане на ново жилище,
в което майката да живее с детето Боян Станиславов Б.. Другата половина от наема
страните заявяват, че ще се поеме от майката М.Ф. М.. Страните заявяват, че при
увеличение на месечния наем за новото жилище над 240 лв., ще делят помежду си
разликата в месечната наемна цена над тази стойност“.
В молбата за образуване на изпълнителното дело молителката е посочила, че
предвид уговорката между страните по гр.д.№2233/2019г. на БРС, длъжникът следва
да й заплаща половината от разликата над наемната цена, в случай на увеличението на
наема. Понеже наемът й бил увеличен на 320 лв., задължението му възлизало на 160
лв. месечно. От м. декември 2021г. до край на м. март 2022г., длъжникът не й бил
заплатил дължимото за 4 месеца, поради което общото му задължение било 640 лв.
Направено е искане да бъде образувано изпълнително дело и да й бъде заплатена
посочената сума. Претендира разноски по изпълнителното дело. Не е посочила
изпълнителен способ.
Приложен е изпълнителен лист /с посоченото по- горе съдържание/, договор за
правна помощ, договор за наем от 9.06.2021г., квитанция за внесена държавна такса за
образуване на изпълнителното дело.
С разпореждане от 31.03.2022г. /л.1 от ИД/ ДСИ е постановил да се образува
изпълнително дело, да се изпрати ПДИ на длъжника, ведно с копие от ИЛ за
претендираните суми, ведно с разноските по изпълнителното дело и адвокатския
хонорар. Постановил е на длъжника да се изпрати и копие от договора за наем със
заличени данни на страните. Изрично са посочени дължимите суми: 640 лв. сума за
минало време, включваща месечния наем за м. декември 2021г. до м. март 2022г.,
включително, 160 лв. месечен наем, считано от 1.04.2022г.; 24 лв. разноски за
образуване на дело и 200 лв. адвокатско възнаграждение. На същата дата на длъжника
е изпратена покана за доброволно изпълнение. В същата е посочено, че съгласно
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№2233/2019г. на РС- Бургас жалбоподателят е
3
задължен да заплати месечна издръжка по 160 лв. от 1.04.2022г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и неолихвяема
сума в размер на 640 лв. в полза на взискателя. По- надолу в текста на ПДИ е посочено,
че задължението възлиза на 640 лв. неолихвяема сума, месечен наем по 160 лв. от
1.04.2022г., както и разноски- 24 лв. и такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в полза на РС-
Бургас- 100,80 лв., както и 200 лв. /в това число ДТ, адв. възнаграждение,
възнаграждение за в. л., за пазач и пр./.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника- сега жалбоподател,
на 8.04.2022г. В срока за доброволно изпълнение същият е подал молба- възражение
/л.12 от ИД/. С нея е оспорил дължимостта на посочените в ПДИ суми. На първо място
е посочил е, че неправилно в ПДИ е посочено, че дължи издръжка в размер на 160 лв.
месечно. Второ, заявява, че съгласно решението, а и изпълнителния лист конкретно
посочената като дължима сума е 120 лв. месечно, като не е посочено от кога и докога
се дължи същата, като за сумата над този размер не е издаван изпълнителен лист.
Заявява, че споразумението вече е развалено от него на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй
като майката не живяла заедно с детето в периода от 1.09.2021г. до 26.12.2021г., а то
пребивавало при длъжника, тъй като майката напуснала България с цел сключване на
брак в Ч.. Освен това е посочил, че в месечния наем от 320 лв. са включени разходи за
услуги, за каквито същият не се е задължавал. Направено е искане да бъде отменено
разпореждането от 31.03.2022г. за образуване на изпълнително дело. При условията на
евентуалност е направено искане да не се предприемат по- нататъшни действия по
образуваното изпълнително дело до влизане в сила на решението по бъдещия
гражданско- правен спор, понеже задължението не е безспорно и ще бъде образувано
съответното дело за установяване недължимост на претендираните за плащане суми; да
се редуцират сумата, посочена като дължима, до размера по съдебното решение- 120
лв. месечно, считано от 1.01.2022г., т.е. общо 360 лв.; да се редуцират разноските по
делото съобразно размера на главницата.
Приложено е копие от известие по телепоща, адресирано до взискателя,
съдържащо изявление за разваляне на спогодбата, обективирана в протокол от гр.д.
№2233/2019г. на БРС; извлечение от протокол от 15.05.2019г. по гр.д.№2233/19г. на
РС- Бургас.
Върху молбата е обективиран отговорът на ДСИ, възпроизведен в писмо до
длъжника с изх.№ 5628/13.04.2022г. /л.22 от ИД/. В него е посочено, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на годен за изпълнение изпълнителен
титул- изпълнителен лист № 260220/17.03.2022г., издаден по гр.д.№2233/19г. на РС-
Бургас. Периодът, началото, начина и размера на месечните суми са изрично посочени
в определението на съда, като претендирания от взискателя периода е от 1.12.2021г. до
31.03.2022г., изчислен на основание приложения договор за наем. Посочено е още, че
съгласно влязлото в сила определение по гр.д.№2233/19г. на БРС, при увеличение на
4
месечния наем над 240 лв. разликата ще бъде поделена между страните по равно. ДСИ
е посочил още, че постановеният от съда акт не може да бъде изменен или развален с
едностранно изявление на коя и да е от страните по делото, като в случая чл.87, ал.2
ЗЗД не намира приложение. Посочил е също, че в разпоредбите на чл.432 и чл.433 от
ГПК са изброени изчерпателно случаите, в които изпълнителното производство може
да бъде спряно или прекратено, но в молбата няма посочени правни основания
измежду тях.
Взискателят е уведомен чрез адв. Коцева, посочена като негов пълномощник в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, след постановяване на
отказа. Няма данни да е постъпило становище.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.1 и 2 от ГПК, тъй като е
насочена срещу отказ на ДСИ да прекрати, респективно- да спре образуваното срещу
жалбоподателя изпълнително производство.
Подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима. Ето защо, същата следва да се разгледа по същество.
По главното искане- за отмяна на постановлението за образуване на
изпълнителното дело, което съдът квалифицира като искане за прекратяване на
изпълнителното дело.
Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, както правилно е посочил и съдебният
изпълнител. Сочените от жалбоподателя доводи срещу изпълнението най- общо са, че
вземането на взискателя за процесния период не съществува, поради развалянето на
договора за спогодба от длъжника, респективно- че вземането не е в претендирания от
взискателя размер. Тези негови съображения се основават на твърдения за факти, чието
настъпване следва по време постигнатото съдебно споразумение, въз основа на което е
издаден изпълнителния лист, поради което е налице спор между страните за това дали
са настъпили сочените от жалбоподателя последици, касаещи съществуването на
вземането, за което е образувано изпълнителното дело. Този спор обаче не може да
бъде разрешен нито от ДСИ, нито от съда в настоящото производство по обжалване
действията му, а единствено по реда на чл.439 ГПК. Доколкото няма данни такъв иск
да е бил предявен към постановяването на обжалвания отказ, както и към подаването
на жалбата, а още по- малко- да е налице влязло в сила решение по него, може да се
направи обоснован извод, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.7 ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело. Няма данни съдебният акт, въз основа на който
е издаден изпълнителния лист /разпореждането на БРС за издаване на изпълнителния
лист/ да е бил обжалван от жалбоподателя, нито изпълнителният лист да бил
5
обезсилен, поради което не са налице и предпоставките на чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Не са
налице и останалите, предвидени в чл.433, ал.1 ГПК основания за прекратяване на
делото.
Ето защо ДСИ правилно е отказал да прекрати изпълнителното производство,
макар и образувано по нередовна молба /тъй като същата не съдържа искане за
предприемане на изпълнителни действия/.
По гореизложените съображения не са налице и предпоставките за спиране на
изпълнението, визирани в чл.432, ал.1 ГПК, поради което неоснователно е и
евентуалното искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело /“да не
извършвате изпълнителни действия до влизане в сила на решението по бъдещия иск“/.
Тъй като ДСИ не се е произнесъл по останалите евентуални искания на
жалбоподателя, обективирани в молбата- възражение /л.12 от ИД/, а именно- за
редуциране на сумата, посочена като дължима до 360 лв., както и за редуциране на
разноските, съдът, който е контролно- отменителна инстанция спрямо ДСИ, не
разполага с правомощия да разглежда тези искания на длъжника за първи път в
производството по чл.436 и сл. от ГПК. Ето защо по тях не се дължи произнасяне.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 5094 от 3.05.2022г. по описа на ДСИ
при БРС, подадена от СТ. Б. Б.- длъжник по изпълнително дело № 317/2022г. по описа
на СИС срещу писмо с изх.№ 5628/13.04.2022г., в което е обективиран отказ на ДСИ
при РС- Бургас да прекрати, а при условията на евентуалност- да спре изпълнението по
изп.д.№317/2022г. на СИС при РС- Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6