РЕШЕНИЕ
№ / 06.11. Година
2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.09. 2018 година
В
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното
от
съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 37 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Ф.- гр. С.представляван заедно от Изпълнителните Директори ***, чрез
адв.дружество „М. и Н."
против Х.Д.М., ЕГН **********,***., с която е предявен иск по чл.288, ал.12 КЗ (отм.) за осъждане на
ответника да заплати на ГФ сумата от 120 041,60лв, (сто и двадесет хиляди
четиридесет и един лева и 60 ст.), представляваща изплатеното
от Г.Ф.обезщетение по щета № 210166/26.07.2013г. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.„а" от Кодекса за застраховане (отм.),
е изплатил по щета № 210166/26.07.2013г., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 120041,60лв. на В.Н.К.
и Г.П.М., пострадали при ПТП, настъпило на
20.10.2012г. на километър 40+000 по път ІІ-66 в землището на Община С.З..
Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно Споразумение по НОХД
№1209/2013 на Районен съд С.З., е ответника Х.Д.М.,
който, управлявайки собствения си
л.а. „О.В.", с ДНК СТ **АН, при движение по път Н-66 в землището на Община С.З., на километър 40+000,
поради движение с несъобразена
скорост /93 км/ч/, губи управление над автомобила и удря движещите се в насрещното пътно платно „А." с ДК № В ***
СР, като така причинява процесното ПТП.
Ударът настъпва в предната дясна част на л.а. „О.В." и преден десен калник на л.а."А.", като от удара В.Н.К.
и Г.П.М., получават травматични увреждания, като пътници в л.а. „А."
с ДК № В *** СР. Посочва се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.),
ответникът управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
Твърди се, че В.Н.К. и Г.П.М. и П.П.П. се обърнали към Г.Ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени, на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм) - без действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „О.В.", с ДНК
СТ **АН и по образуваната щета № 210166/26.07.2013г., УС на
ГФ взело решение да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 24 000.00лв. /7000
лв за М. и 17 000 лв за К./. В.Н.К. и Г.П.М. не се съгласили с решение на УС на ГФ и завели срещу Г.Ф.гр.д №17255/2013г. по описа на СГС и гр.д.1690/2015г. по описа
на САС за претърпените от тях неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело
участвал като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Ищецът сочи, че въз основа на постановено
решение по горното дело (№17255/2013г. по описа на СГС и гр.д.1690/2015 по описа на САС) ищците се снабдили с
изпълнителни листи и отправили покани за доброволно изпълнение.
Вследствие това, на 04.12.2012г., Г.Ф.изплатил по влязло в сила
решение по гр.д. 1690/2015 по описа на САС, сума общо в размер
на 11573,41лв. на М. и К., формирана по следния начин - 8500лв.
главница, 1833,61 лв. законна лихва, 1239,80 лв. –
т.26 от ТТРЗЧСИ. На 27.10.2015г. Г.Ф.изплатил по влязло в сила решение по гр.д.
1690/2015 по описа на САС, сума общо в размер
на 69 939,42лв. на К., формирана по следния начин - 54000.00лв.
главница, 10220,44 лв. законна лихва за периода
17.12.2013-28.10.2015г., 1050.00 лв. разноски, 4668,98 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 27.10.2015г. Г.Ф.изплатил по влязлото в
сила решение по гр.д. 1690/2015 по описа на САС, сума общо в размер
на 7924,69лв. на М., формирана по следния начин - 5500.00лв.
главница, 1040,96 лв. законна лихва за периода
17.12.2013-28.10.2015г., 602 лв. разноски, 781,73 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 19.10.2015г. Г.Ф.изплатил по влязло в сила
решение по гр.д. гр.д. 1690/2015г. по описа на САС, сума общо
в размер на 1598.00лв., от който 408лв. по
сметка на СГС и 1190лв. по сметка на САС
На 19.10.2015г. Г.Ф.изплатил по влязло в сила
решение по гр.д. гр.д. 1690/2015г. по описа на САС, сума общо в
размер на 5006.08 лв., формирана по следния
начин - 4080лв, главница, 400 лв. разноски, 526.08 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди се, че с Регресна покана
№753/04.09.2015г., Г.Ф.поканил ответника да възстанови платеното от фонда, но и до днес ответникът не е погасил
задължението си.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Чрез
назначения му служебен адвокат, възразява, че от данните по делото било видно,
че за автомобила, с който ответника е извършил ПТП, е имало сключена на
25.08.2012г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
която според базата данни на Информационния център към Г.Ф.била прекратена
предсрочно на 25.08.2012г.. Поддържа, че няма данни застрахователят да е
уведомил застрахования съгласно на чл.368, ал.4 от Кодекса за застраховането,
според който текст застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от
15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от
застрахователя. В този смисъл, служебния адвокат изразява становище, че
въпросната застраховка е била валидна към датата на ПТП, поради неспазване на
изискването на закона за прекратяването й.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва да
докаже фактите, на които основава исковете си, в това число, настъпването на
посоченото в ИМ застрахователно събитие, че е причинено виновно от ответника,
че в пряка причинно-следствена връзка от същото са пострадали правоимащите
лица, че от ГФ са изплатени обезщетения, лихви и разноски в посочените размери,
посочени в ИМ, че ответникът е поканен да плати същите. Всички посочени факти
се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото, неоспорени от ответника.
По
делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че съгласно
Споразумение по НОХД №1209/2013 на Районен съд С.З., ответникът Х.Д.М. е
признат за виновен за това, че управлявайки собствения си л.а. „О.В.", с
ДНК СТ **АН, при движение по път II-66 в землището
на Община С.З., на километър 40+000, поради движение с несъобразена скорост /93
км/ч/, губи управление над автомобила и удря движещите се в насрещното пътно
платно „А." с ДК № В *** СР, като така причинява ПТП, при което, В.Н.К. и Г.П.М.,
возещи се в л.а. „А." с ДК № В *** СР получили травматични увреждания с
характер на средни телесни повреди, за което на ответника било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок 2г. и 6 месеца при първоначален общ
режим.
Съгласно
чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно, задължителни за настоящия съд са установените по
наказателното производство факти на настъпването на гореописаното ПТП, виновното
му причиняване от ответника Х.М., както и причиняването на средни телесни
повреди при същото на В.Н.К. и Г.П.М., возещи се в л.а. „А." с ДК № В ***
СР, по вина на Х.М..
От
ответника не се оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че
пострадалите при ПТП В.Н.К. и Г.П.М. и П.П.П. са предявили към Г.Ф.претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени, на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм), тъй като за л.а. „О.В.", с ДНК СТ **АН, управляван
от Х.М., не е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност", действаща към датата на ПТП. По претенцията им е
образуваната щета № 210166/26.07.2013г., по повод която УС на ГФ взел решение
на пострадалите да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 24 000.00лв.
/7000 лв за М. и 17 000 лв за К./. В.Н.К. и Г.П.М. не се съгласили с решение на
УС на ГФ и завели срещу Г.Ф.искове, по които било образувано гр.д №17255/2013г.
по описа на СГС и гр.д.1690/2015г. по описа на САС, за изплащане на обезщетения
за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП в
по-голям размер, по което дело Х.М. бил привлечен и участвал като трето лице-помагач
на страната на ГФ.
Установява се,
че въз основа на постановени по предявените от пострадалите искове решения по гр.дело
№17255/2013г. по описа на СГС и гр.д.1690/2015 по описа на САС, те се снабдили
с изпълнителни листове за присъдените им суми (искът на В.Н. бил уважен до
размер от 8000 лв, а на Г. М. – до размер от 60000 лв) и отправили покани за
доброволно изпълнение.
Вследствие това,
на 04.12.2012г., видно от представените с ИМ платежни нареждания и справка за
изплатени суми, Г.Ф.изплатил по влязло в сила решение по гр.д. 1690/2015 по
описа на САС, сума общо в размер на 11573,41лв. на М. и К., формирана по
следния начин - 8500лв. главница, 1833,61 лв. законна лихва, 1239,80 лв. – т.26
от ТТРЗЧСИ.
На 27.10.2015г. Г.Ф.изплатил
по влязло в сила решение по гр.д. 1690/2015 по описа на САС, сума общо в размер
на 69 939,42лв. на К., формирана по следния начин - 54000.00лв. главница, 10220,44
лв. законна лихва за периода 17.12.2013-28.10.2015г., 1050.00 лв. разноски,
4668,98 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 27.10.2015г. Г.Ф.изплатил
по влязлото в сила решение по гр.д. 1690/2015 по описа на САС, сума общо в
размер на 7924,69лв. на М., формирана по следния начин - 5500.00лв. главница,
1040,96 лв. законна лихва за периода 17.12.2013-28.10.2015г., 602 лв. разноски,
781,73 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 19.10.2015г. Г.Ф.изплатил
по влязло в сила решение по гр.д. гр.д. 1690/2015г. по описа на САС, сума общо
в размер на 1598.00лв., от който 408лв. по сметка на СГС и 1190лв. по сметка на
САС
На 19.10.2015г. Г.Ф.изплатил
по влязло в сила решение по гр.д. гр.д. 1690/2015г. по описа на САС, сума общо
в размер на 5006.08 лв., формирана по следния начин - 4080лв, главница, 400 лв.
разноски, 526.08 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
С оглед
изплащането на обезщетенията на пострадалите лица, лихвите върху същите, както
и на разноските по заведените дела, Г.Ф.е встъпил в правата им срещу
причинителя на вредите, на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.)., до размера на
изплатените суми и разходите за определяне и изплащане на обезщетенията.
С Регресна
покана №753/04.09.2015г., Г.Ф.поканил ответника да възстанови платеното от
фонда по щета № ГФ-21-0166/26.07.2013г., в общ размер от 120088,80 лв, като по
делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е погасил
задължението си.
Спорен по делото се явява въпросът дали действително за л.а., управляван
от ответника, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП – 20.10.2012г., каквито възражения са релевирани от служебния
адвокат на ответника след назначаването му по делото.
Съгласно чл.223, ал.2 ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че
страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства.
В случая, в мотивите на решението на Апелативен съд – С. по гр.д.1690/2015г.
по описа на същия, което е влязло в сила, е прието, че „за автомобила,
управляван от М., не е имало валидна застраховка „ГО“ към момента на ПТП. От
страна на ответника, който е участвал като трето лице помагач на страната на Г.Ф.по
това дело, нито се твърди, вкл. чрез служебния му адвокат, че Г.Ф.е водил
делото зле, нито че умишлено или поради груба небрежност е пропуснал да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, които да
опровергаят констатацията, че „за автомобила, управляван от М., не е имало
валидна застраховка „ГО“ към момента на ПТП, като докажат противното. Ето защо,
на основание чл.223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на решението на
Апелативен съд – С. по гр.д.1690/2015г. по описа на същия, че „за автомобила,
управляван от М., не е имало валидна застраховка „ГО“ към момента на ПТП, е
задължително за Х.М. в отношенията му с Г.Ф.по настоящото производство и не
може да се оспорва. Поради това, направените от служебния адвокат възражения в
тази връзка не следва да се обсъждат.
С оглед гореизложното, следва да
се приеме, че по делото се доказа изцяло фактическия състав на съдебно
предявеното от Г.Ф.парично притезание спрямо ответника, претендирано на основанание чл.288, ал.12 КЗ (отм.), за осъждане на ответника да
заплати на ГФ сумата от 120 041,60лв, (сто и двадесет хиляди четиридесет и
един лева и 60 ст.), представляваща изплатеното от Г.Ф.обезщетение по щета №
210166/26.07.2013г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
Ето защо, предявеният иск ще се уважи изцяло, като бъде осъден Х.Д.М., ЕГН **********,***., да заплати на Гаранционен
фонд, гр.С. сумата от 120 041,60лв, (сто и двадесет хиляди четиридесет и
един лева и 60 ст.), представляваща изплатеното от Г.Ф.обезщетение по щета №
210166/26.07.2013г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на Г.Ф.разноските
по настоящото дело от 4801,66 лв за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН **********,***., да заплати на Гаранционен фонд, гр.С.,
**, сумата от 120 041,60лв, (сто и двадесет хиляди четиридесет и един лева
и 60 ст.), представляваща изплатеното от Г.Ф.обезщетение по щета № 210166/26.07.2013г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
настоящото дело от 4801,66 лв за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: