№ 1312
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110147631 по описа за 2021 година
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на
вземане на ответника по фактура № **********/19.4.2021г. на стойност 5818,91 лева, която
сочи, че се претендира от ответника за плащане от него, при твърдения, че е титуляр по
партида за клиентски номер **********, открита от ответника за имот с адрес град София,
ул „Балкан” № 8. Заявява, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на имота, оспорва
количеството да е реално ползвано, оспорва да е спазено изискването за извършване на
регулярен отчет, да е налице годно СТИ, счита, че сумата е префактурирана, и съдържа
вземане на ответника за предходен период, което е било в давност, поради което е и
погасено по давност.
Ответникът, в срока за отговор, сочи, че вземането по фактура съставлява вземане за
реално потребление на 24 куб.м. питейна вода, изчислено след реален отчет по искане на
ищеца, в неговия имот, начислено по чл.22 ОУ, по показания от 30.1.2021г. до 3.4.2021г.,
когато в имота са извършени реални отчети, както и за начислени суми, съставляващи
индивидуален дял за имота от общото потребление за период 7.7.2020г.- 3.4.2021г., по
приходния водомер, монтиран на водопроводно отклонение, с което сградата е
присъединена към улична водопроводна инсталация. Сочи, че обкщият водомер е преминал
метррологична проверка, като по проверка, инициирана от живущите, приключила с
протокол, подписан от ищеца, е установен вероятен теч в сградата.
Сочи, че периодът на фактурата е съобразен с епидемиологичната обстановка в
страната, неприложима е разпоредбата на чл.23,ал.1, т.1 ОУ, тъй като сградата на ищеца е
присъединена към улична водопроводна мрежа заедно с други сгради. Начисляването е чрез
1
реално отчитане на общия водомер.Сочи, че ищецът е собственик на имота, подал е до него
заявление относно партидата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване издаването от ответника на фактура №
**********/19.4.2021г. на стойност 5818,91 лева, с която тази сума се претендира от ищеца,
когото ответникът счита за титуляр по клиентски номер **********, открита от ответника за
имот с адрес град София, ул „Балкан” № 8. Видно от представената справка към исковата
молба, клиентски номер **********, с вписан титуляр П. Г. П., е открит от ответното
дружество за имот с адрес: София, Център Възраодане, Балкан 7-9, 4, 11, като представената
фактура е за имот с адрес град София, Възраждане, ул.Балкан 8. Страните не спорят относно
обстоятелството, че се касае за един и същи имот. Същото обстоятелство се установява от
молба – заявление на ищеца до ответното дружество, както и от представените карнет и
протокол.
Ответникът е представил справка за вписвания по лична партида по ЕГН на ищеца, с
която се установява вписване в Агенция по вписвания, Служба по вписвания, на вписване,
че на 28.11.2019г., П.П. е дарил имота на Джорджия П.а Джонова, при запазено за него
вещно право на ползване, докато е жив.
Представен е приемо – предавателен протокол от 18.4.2019г с положен подпис на
потребител, за извършена подмяна на стар индивидуален водомер и пломбирането му от
служители на ответника. Представен е контролен лист № 0261209/29.1.2021г., за извършена
проверка в етажната собственост, при която е извършен реален отчет на общия водомер с
фабричен номер **********, с посочени показания, отчетени са индивидуални водомери,
включително и водомера, отнасящ се за имота на ищеца. При извършената проверка на
общия водомер е вписано, че при спиране на спирателния кран, „водомерът върти
непрекъснато“, и като възможна причина е посочено наличието на теч по вътрешна
водопроводна инсталация.
Видно от представените с молба от ответника доказателства, индивидуалният
водомер в имота се отчита дистанционно.
Представена е фактура – дубликат № **********/19.4.2021г., с посочен период от
4.3.2021г.- 3.4.2021г., в който се съдържа вземане на ответника в размер 5836,51 лева.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че начислените по фактурата количестваза потребление за имота възлизат на 9
куб.м. питейна вода, като във фактурата се съдържа начисление за „общо потребление“ в
размер 2057,35 куб.м., изчислено, както следва – общият водомер е отчетен, през него са
преминали 4631 куб.-м., приспаднато е показание 929 куб.м. / от предходния отчет/ , като
останалото количество – 3702 куб.м., при приспадане на отчетеното количество от
2
индивидуалните водомери – 200,959 куб.-м. – възлиза на общо 3501,041 куб.м., което е
разпределено пропорционално на индивидуалния разход по отделни имоти, като количества
„общо потребление“ /1742,17%/. За имота, консумацията от 30.1.2021 до 3.4.2021г. е 24
куб.м. /от показание 261 до 285/, което е отчетено реално. От нея, са приспаднати служебно
изравнени количества вода за период 30.1.2021 до 3.3.2021г по две фактури , изчислен е
индивидуален разход на вода 118,091 куб.м. за период 7.7.2020г.-3.4.2021г., и въз основа на
него е разпределен дял „общо потребление“ -119,091 куб.м *17,4217 – 2057,352 куб.м. ,
който се съдържа в посочената по -горе фактура.
От правна страна. Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1.
(доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение.
Тук е моментът да се посочи, че спорът, предмет на делото, не е за собственост,
поради което и ищецът, който твърди ответникът да има вещно право върху имота, не
следва да представя единствено и само валиден документ за собственост, съгласно чл.18
ЗЗД, за да докаже твърдението си, че ответникът е страна по договора за продажба на
питейна вода. За целите на делото, представената справка от СП АВ, от която е видно, че на
28.11.2019г., П.П. е дарил имота на Джорджия П.а Джонова, при запазено за него вещно
право на ползване, докато е жив, без представени доказателства впоследствие правото на
ползване да се е погасило, са достатъчни да обосноват извода на съда, че ищецът е страна по
облигационното правоотношение по продажба на питейна вода. Относно разпределеното
количество вода по фактурата. Видно от заключението на СТЕ, 9 куб.м. от начислената вода
е действително ползваното количество, а останалата начислена сума е за 2057,352 куб.м. ,
съставляваща т.нар. „общо потребление“.
3
Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведени в разпоредбите на
чл. 20 и чл. 23 от Общите условия към договора, изразходваната вода се отчита по водомера,
поставен на водопроводното отклонение, но за сгради-етажна собственост или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител за определянето на потреблението на
всеки потребител се съобразява показанието на индивидуалния водомер на всеки
потребител.
Съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведена в разпоредбата
на чл. 23, ал. 2 от Общите условия когато отчетено по общ водомер е повече от сбора на
отчети по индивидуалните водомери разликата се разпределя пропорционално на
индивидуалната консумация на потребителите.
Съдът приема за установено по делото, доколкото това обстоятелство се
установява от представения контролен лист, както и от становището на ответника по
заявлението на ищеца, че общият водомер обслужва две сгради. За тях се ползва общ
водомер. На 3.4.2021г. е извършена проверща на адреса, установено е, че на място са
регистрирани 7 партиди, достъп е осигурен до 3, от 2 – ма собственика е даден самоотчет. В
2 имота не е осигурен достъп, поради което за тях е начислен служебен разход. Начисленото
количество за „общо потребление“ е съобразено с посоченото от ответното дружество.
Заявлението на ответника следва да бъде ценено по реда на чл.175 ГПК.
Разходваното количество „общо потребление“ е определено от ответното
дружество по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал. 2, т. 3 от наредба № 4/2004 г. – при
съобразяване на показания на общ водомер на водопроводно отклонение, показания на
индивидуални водомери, като разликата се разпределя между потребителите
пропорционално. Това количество не се ползва реално от потребителите, а съставляват
„загуби“ по смисъла на чл.38,ал.9 от Наредбата, които се разпределят от ответното
дружество по силата на изрична нормативна разпоредба, при условие, че са налице
предпоставките затова.
За да се установи реална дължимост на общото потребление, следва да се изследва
дали сумите за общо потребление са определени по един и същи начин за всички
потребители – чрез умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за
съответния период, с един и същи коефициент, който коефициент се явява съотношението
между общото потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички поребители.
Ответното дружество носи тежестта да докаже, че за него е възникнало основанието да
начисли общо потребление, както и че същото е начислено при спазване на правилата затова
- чрез умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за съответния
период, с един и същи коефициент, който коефициент се явява съотношението между
общото потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички поребители. Такъв
въпрос на вещото лице не е поставен, а е изследвано единствено индивидуалното
потребление, начислено като коефициент съответен на неговото индивидуално потребление,
4
не е поставен въпрос на вещото лице да изследва дали това изчисление е извършено на
всички потребители, които се отчитат по общия водомер. На основание чл.154 ГПК това
обстоятелство е в тежест на ответника.
От становището се установява, че на този общ водомер се отчитат две сгради,
както и че двама от потребителите не са отчетени за относимия период. Следователно, не
може да се приеме, че ответното дружество е доказало, че е спазило нормативната
разпоредба при изчислението на общото потребление, поради което и искът за него е
основателен. Ответното дружество доказа реално потребление на ищеца в размер 9 куб.м.,
отчетено дистанционно от индивидуалния водомер в имота, ползван от ищеца. На
основание чл.162 ГПК, въз основа фактурираното количество от 2066,35куб.м. на стойност
5836,51 лева, 9 куб.м., възлиза на 25,42 лева, за която искът е неоснователен, а за горницата
– основателен, сумата не е дължима. За сумата 25,42 лева, съгласно заключението, същата
съставлява реално ползвано количество за период от 7.7.2020г. до 3.4.2021г., поради което и
възражението за давност е неоснователно.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски от 236,88 лева държавна такса, от които съразмерно на основанетелната част на
иска, се следва 235,85 лева. Ищецът претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за осъществено безплатно процесуално представителство. На
основание чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, на процесуалния представител следва да се определи
възнаграждение от 621,83 лева, от които, съразмерно на основателната част на иска, се
следва сумата от 619,12 лева.
Ответното дружество претендира разноски, от общо 500 лева, които включват
възнаграждение за юрисконсулт от 100 лева, както и сумата 400 лева платено
възнаграждение за вещо лице, от които на ответника се следва сумата от 2,18 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Петър Георгиев П. ЕГН
********** с адрес град София, улица „Балкан“ № 8 срещу „Софийска вода“ АД ЕИК
********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД, че Петър Георгиев П. ЕГН ********** не
дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 5811,09 лева, вземане на ответника за питейна вода
по фактура № **********/19.4.2021г., съставляващо „общо потребление“ в размер
2057,352куб.м. по договорна сметка **********, клиентски номер **********, открит за
5
имот с адрес град София, Център, Възраждане, ул. „Балкан“ 8, и титуляр П. Г. П..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 2А да заплати на Петър Георгиев П. ЕГН ********** с адрес град
София, улица „Балкан“ № 8 сторените по делото разноски от 235,85 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца П. по делото, от 621,83 лева.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 2А да заплати на адвокат Н.И. И., САК, ЕГН ********** с адрес на
кантората: град София, ул.“Гургулят“ № 31, офис – партер, сумата от 621,83 лева
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца П. по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Петър Георгиев П. ЕГН ********** с адрес град София,
улица „Балкан“ № 8 срещу „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 2А иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Петър Георгиев П. ЕГН ********** не
дължи на „Софийска вода“ АД сумата 25,42 лева, вземане на ответника за питейна вода по
фактура № **********/19.4.2021г., съставляваща „реално потребление“ в размер 9куб.м. по
договорна сметка **********, клиентски номер **********, открит за имот с адрес град
София, Център, Възраждане, ул. „Балкан“ 8, и титуляр П. Г. П..
ОСЪЖДА Петър Георгиев П. ЕГН ********** с адрес град София, улица „Балкан“
№ 8 да заплати на „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 2А сторените по делото разноски от 2,18 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6