Решение по дело №63814/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5715
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20211110163814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5715
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110163814 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. ЦВ. СТ. срещу „Д О“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 26.09.2021г., на пътя между гр. Бургас и гр. Поморие, на около
300 м. след влизане в гр. Поморие, докато бил спрял в образувана по пътя колона, бил
ударен отзад от лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, при което било увредено
имущество, собственост на ищеца – МПС марка „Ауди“, модел „100“, с рег. № ... Поддържа,
че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на деликвента по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Заявява, че в резултат на
инцидента е увредено негово МПС, при което е претърпял имуществени вреди. Твърди, че е
завел претенция пред застрахователя на увредилия го лек автомобил, при което била
образувана щета № 43080212100966/27.09.2021 г. Посочва, че застрахователят и ответник по
настоящото дело му е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 467,04 лв. Твърди,
че изплатеното му застрахователно обезщетение не покрива действителните разходи за
възстановяване на увреденото МПС, вследствие на процесното ПТП, поради което
предявява иск до пълната стойност на причинените вреди, който застрахователят с отказ от
22.10.2021 г. му е отказал да заплати. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1872,28 лв., представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.11.2021г. до
окончателното плащане.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Тойота Корола“, причинил твърдените
1
имуществени вреди на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“, с рег. № ...
Признава, че е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 467,04 лв., като
посочва, че заплатената сума е достатъчно да покрие вредите вследствие от процесното
ПТП. Твърди, че претендираното обезщетение е силно завишено и е значително над
средните пазарни цени на стойността на ремонт и части, необходими за възстановяването
му. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
За възникване на вземането по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се
установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение
на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие
(представляващо покрит риск), в причинна връзка, с което ищецът да е претърпял описаните
имуществени вреди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
С изрично определение на съда от 29.01.2022г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени всички обстоятелства включени във фактическия състав на спорното
право, освен стойността и размера на вредите.
Съдът намира, че при преценката на стойността на вредите следва да бъдат взети предвид
оценките на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза, приета в о.с.з. от
10.05.2022г., тъй като именно в същата са отразени действителните технически параметри
3
на процесния автомобил (работен обем – 2771 см, мощност – 128 kW), които се установяват
от приложеното разрешение за временно движение (л. 60-61) и немското свидетелство за
регистрация (л. 38-39). Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че
допълнителната експертиза не следвало да бъде взета предвид. От една страна, същото не
държи сметка на това, че допускането й е обосновано с приемането на ново писмено
доказателство в о.с.з. на 05.04.2022г. – разрешение за временно движение (л. 60-61), което
без всякакво съмнение представлява ново доказателство по смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК,
предвид датата на издаването му - 01.04.2022г., както и с изричното изявление на вещото
лице от същото о.с.з. от 05.04.2022г., че техническите параметри в обсъжданото разрешение
биха се отразили на първоначално дадените оценки. От друга страна, оспорването не отчита
и обстоятелството, че данни за работния обем на двигателя и мощността на автомобила се
съдържат и в немското свидетелство за регистрация (л. 38-39), който е представен по делото
още на 03.02.2022г., т.е. преди провеждане на първото съдебно заседание, но не е бил взет
предвид от вещото лице при изготвяне на първоначалните оценки. От горното следва, че
несъобразяването на оценката с действителните технически характеристики на автомобила
води до недостоверност на изготвените първоначални оценки, в който смисъл са и
2
изявленията на самото вещо лице.
По изложените съображения съдът кредитира като обективни и достоверни оценките,
съдържащи се в допълнителната САТЕ, приета в последното о.с.з. От същата е видно, че
щетите по процесното МПС са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като пазарната им
стойност, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на 2445,50
лв., докато действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 3610 лв., т.е.
стойността необходима за възстановяване на процесното МПС не надхвърля 70% от
действителната му стойност и не е налице тотална щета по смис. на чл. 390 КЗ.
При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение в посочения размер от 2445,50 лв. С оглед отделеното за
безспорно обстоятелство, че преди образуване на делото ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 467,04 лв., то следва да се приеме, че непогасеният остатък се равнява на 1978,46
лв.
При това положение, следва да се приеме, че предявеният иск за сумата от 1872,28 лв. се
явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
вземането, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.
Частично основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв., което съдът намира, че следва да
бъде намалено до 480 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, съпоставена с
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца следните разноски: 74,89 лв. – държавна такса, 480 лв. –
адвокатско възнаграждение и 400 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Д О“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, ул. „...“ № 3 да заплати на М. ЦВ. СТ., с ЕГН **********, с адрес в гр.
Бургас, ул. „.....“ № 15, ет. 2, ап. 5 следните суми: 1872,28 ЛЕВА - непогасен остатък от
обезщетение по чл. 432 КЗ за имуществени вреди по МПС марка „Ауди“, модел „100“, с рег.
№ .., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2021г., на пътя между гр. Бургас и
гр. Поморие, на около 300 м. след влизане в гр. Поморие, причинено от водача на МПС
марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ., застрахован при ответника, ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски, както следва: 74,89 ЛЕВА – държавна
такса, 400 ЛЕВА – разноски за експертиза и 480 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4