РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330116908 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6,
чрез адв. Г. против В. Л. А., ЕГН **********, с настоящ адрес:**** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 447,41
лева /четиристотин четиридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги о които 121,47 лв. за периода 01.01.2019 г.-
30.04.2019 г.; 323,96 лева /триста двадесет и три лева и 96 стотинки/ -
дължими лизингови вноски за периода 01.01.2019-30.04.2019 г.; 1,98 лв.(един
лев и 98 ст.) -потребление извън месечния пакет за периода 01.01.2019-
30.04.2019 г.; 890,89 лв. (осемстотин и деветдсет лева и 89 ст.) -10 лизингови
вноски за периода м.06.2019-м. 04.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главниците от постъпване на заявлението в съда – 22.12.2020г. до
окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за
мобилни услуги от 18.06.2015 г. за ползване на мобилен номер ****. С
допълнително споразумение от 30.04.2018 г. е променена таксата на
абонамента на 44,99 лв. за две години. С договор за лизинг от 30.04.2018 г. е
предоставен мобилен телефон за 23 месеца при месечна вноска от 80,99 лв.
Не се заплатени три фактури за периода м. 1-3 на 2019 г. на стойност 447,41
лв. –121,47 лв.-абонаментни такси; 323,96 лв.- месечни лизингови вноски и
1,98 лв.-потребление извън месечния пакет. Договорите са прекратени
предсрочно и са начислени задължения за остатъка от 10 лизингови вноски.
1
Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 17265/2020 г. на ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47
от ГПК.
В предоставения срок за отговор ответника чрез особения представител
адв. А. оспорва иска. Отрича ползването на услугите и получаване на
мобилното устройство. Притендира неравноправност на клаузите на договора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 17265/20 г. по описа на ПРС се установява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящата искова молба.
Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
От представените писмени документи допълнително споразумение от
09.05.2016 г. и 30.04.2018 г. към договор за мобилни услуги, и договор за
лизинг от 30.04.2018 г. г. е видно, че между страните е постигнато
споразумение на 09.05.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги чрез
мобилен номер ****за 24 месеца при такса от 60,99 лв. на месец. Т 30.04.2018
г. цената на услугите е 44,99 лв. с ДДС за период от 24 месеца. На същата
дата на ответника е предоставено и мобилно устройство- **** за срок от 23
месеца при лизингова цена от 1862,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски
по 80,99 лв. с ДДС.
От представените фактури (на лист 28-47 от делото) е видно, че в
периода 01.02.2019-01.05.2019 г. ищеца е начислил на ответника задължение
в размер от 136,95 лв. за ползвани мобилни услуги -4 месеца в периода
01.01.2019-30.04.2019 г. и 232,96 лв. за четири лизингови вноски за същия
период.
От представената фактура от 01.06.2019 г. е видно, че на същата дата
ищеца е определил на ответника задължение в размер от 890,89 лв. за
лизингова вноска.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
С оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
17265/20 г. по описа на ПРС на ответника съдът намира, че предявения иск е
допустим за разглеждане.
След служебен преглед на клаузите на договора за мобилни услуги и
договора за лизинг съдът не констатира наличие на нищожни и
неравноправни клаузи.
Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът
приема за доказано, че между страните са сключени заявените договори за
мобилни услуги за посочения номер и договор за лизинг, по силата на които
2
ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на
потребител, мобилни услуги и мобилен апарат, при насрещното задължение
на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги
и определените лизингови вноски. С оглед депозираните декларации от
ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
От представените писмени доказателства-фактури безспорно се
установява, че ищеца е определил в периода 01.01.2019-30.04.2019 г. на
ответника задължение в размер от 136,95 лв. за ползвани мобилни услуги
чрез предоставения му номер в продължение на 4 месеца, и 232,96 лв.
дължими лизингови вноски, като през м. май на 2019 г. е начислил и
задължение в размер от 890,89 лв. за лизингова вноска, съответстващо на 11
такива.
Тъй като задълженията от 136,95 лв. за абонаментни такси и ползвани
мобилни услуги и 232,96 лв. за падежирали лизингови вноски, както и за
предсрочно изискуеми такива са отчетени от ищеца като дължими от
ответника, следва да се приеме, че за него е възникнало задължение за
тяхното заплащане в определения в документите срок.
В тази насока доколкото ответника, върху който лежи
доказателствената тежест да установи извършени плащания на суми по
издадените от ищеца фактури, или за връщане на предоставените устройства
в рамките на срока на договорите или след това, не ангажира доказателства за
това, следва да се приеме, че определените задължения се явяват дължими.
Дължимостта на сумите за главница обосновава дължимост и на обезщетение
за забава за периода от предяваване на иска за вземането до окончателното му
изплащане. Ето защо предявения иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на
притендираниет суми се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се
дължат разноски съобразно представените доказателства и списък или сумата
от 100 лв. за държавна такса, 323,68 лв. възнаграждение на особен
представител и 180 лв. адвокатско възнаграждение по настоящето
производство, както и сумата от 105 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
На ответника не се дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Л. А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: г**** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 447,41 лева /четиристотин четиридесет
3
и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
от които 121,47 лв. за периода 01.01.2019 г.-30.04.2019 г.; 323,96 лева /триста
двадесет и три лева и 96 стотинки/ - дължими лизингови вноски за периода
01.01.2019-30.04.2019 г.; 1,98 лв.(един лев и 98 ст.) -потребление извън
месечния пакет за периода 01.01.2019-30.04.2019 г.; 890,89 лв. (осемстотин и
деветдсет лева и 89 ст.) -10 лизингови вноски за периода м.06.2019-м. 04.2020
г.; ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на заявлението
в съда – 22.12.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. г. д. 17265/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. Л. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** да заплати
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6 сумата от
603,68 лв. (шестстотин и три лева и 68 ст.) за разноски по настоящето
производство и сумата от 105 (сто и пет) лв. за разноски по заповедното
производство по ч. г. д. 17265/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4