РЕШЕНИЕ
№260573/17.12.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесети ноември
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3734 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ В.“
ООД, представлявано от Б.В.Б.
, против Наказателно постановление №
03-010322 / 05.12.2018г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Валимар ” ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 2
000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 ал.3 от КТ.
По повод на тази жалба е било
образувано АНД № 477/2020г. по описа на ВРС, 38-ми състав, като постановеното
решение, след обжалване е било отменено с Решение № 1291/ 09.09.2020г. на Административен съд-Варна, а делото върнато за
ново разглеждане.
С
жалбата се оспорва фактическата обстановка като се твърди, че неправилно е било
прието, че дружеството е наело на работа Х. да изпълнява трудови функции, тъй
като между страните е имало сключен граждански договор.Посочено е още, че „В.“
ООД е търговец на стоманени въжета и сапани и няма за
занятие да осъществява земни изкопи.В случая е било налице инцидентно
извършване на обратен насип, като на Х. е била изплатена сумата от 277,50лв. и
му е бил удържан авансов данък, като самото лице е попълнило декларация , че е
безработен и не се осигурява на друго основание през м.11.2018г. На следващо
място се излагат доводи, че при определяне на размера на наказанието не е била
съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и че е следвало да се приложи
нормата на чл.28 от ЗАНН.Поради това се иска отмяна на постановлението като
неправилно и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност - намаляване на
размера на наложената санкция към минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението
описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните
доказателства.Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На
07.11.2018г. , след 14,30ч. св. Л.Б. и Д.И. ***
, в изпълнение на служебните си
задължения извършили проверка на строителен обект- сграда със смесено предназначение, намираща
се в гр.Варна, УПИ ХХІ – 1421, 1422, 1423, жк.
„Младост“, І м.р., ин. 10135.3512.1438. Св.Б. видяла, че обекта е на кота нула и че с багер се извършва обратен насип. След
обявяване на проверката се установило, че строежа се изпълнява от „В.“ ООД.
Водачът на багера- Стилиян Х. , в 14,45ч.
попълнил декларация, в която посочил, че работи за „В.“ ООД от
05.11.2018г. като багерист, с работно време от 08.00 ч. до 17.00ч., с уговорено
месечно възнаграждение от 600лв., което все още не бил получил , с почивни дни
събота и неделя и почивка по време на работния ден от един час.Той посочил, че
има сключен трудов договор. До дружеството, в качеството на работодател била
оставена призовка за явяване в Д“ИТ“-Варна и представяне на подробно описани
документи.При извършената в последствие
документална проверка се установило, че
между „ В.“ ООД и Х. няма сключен трудов договор. За
резултатите от проверката бил изготвен Протокол № ПР 1838508/26.11.2018г.
Поради това на 26.11.2018г. против „ В.” ООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
07.11.2018г. е допуснало Стилиян Х. да
престира труд като изпълнява трудовите функции на „ багерист“
с определено работно място - строителен обект сграда със смесено
предназначение, намираща се в гр.Варна, УПИ ХХІ – 1421, 1422, 1423, жк. „Младост“, І м.р., ин. 10135.3512.1438., с определено работно време от 08.00ч. до
17.00ч. и договорено възнаграждение в размер на 600лв., без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото
правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1
ал.2 от КТ.При предявяването на акта
управителя на дружеството посочил, че има възражения, но не ги
конкретизирал. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
били депозирани писмени
възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 010322 / 05.12.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на
„ В.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на
2 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Л.Б.- свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, чиито показания
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Тя бе
категорична, че лично е възприела, че с багера , управляван от работника, се е
извършвал обратен насип на обекта.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от разпита на тази
свидетелка, съдът заличи от списъка за призоваване актосъставителя Д.И..
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по
селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по
административно-наказателната преписка и приложените към жалбата , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. .
Наказателното постановление № 03-010322 /
05.12.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна на
основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно
Заповед № 3-0071/12.01.2010г. на Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена
по делото. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички минимално
изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика,
като наказанието е индивидуализирано. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да
са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
07.11.2018г. Х. е изпълнявал трудови функции
като „ багерист“
на описания в акта и постановлението строителен обект, който пък се е
изпълнявал от „В.“ ООД.Тези обстоятелства не се и оспорват.
Спорният елемент в настоящият казус е дали
отношенията между работника и „В.“ ООД
са били трудово-правни, респективно дали е следвало между страните да има
сключен трудов договор.От една страна, Х. в декларацията си, приложена по
преписката ,изрично е посочил, че работи в полза на „В.“ ООД
от 05.11.2018г. като „ багерист“, че има трудов договор , определено
работно време и почивки, както и уговорено трудово възнаграждение от 600лв.
месечно, което все още не е получил. Същевременно, към жалбата е приложен договор
от 05.11.2018г., с който дружеството, в качеството на възложител е възложило на
Х., като изпълнител, да извърши обратен насип с багер, на строителния обект.
Тази работа следвало да се извърши в периода 07.11.2018г. -08.11.2018г., като
при изпълнение Х. следвало да получи сумата от 300лв. Било договорено
възнаграждението да бъде изплатено еднократно в рамките на 10 календарни дни
след договорения за изпълнение срок, в офиса на възложителя, в брой, след
приспадане на дължимите социални осигуровки и данъци, срещу надлежно оформена
сметка за изплатени суми. Приложени са и декларация от Х., сметка № 1/ 20.11.2018г. и разходен-касов
ордер за сумата от 277,50лв., получена от Х..
Поради това , анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства , съдът на първо място
съобрази, че при трудовия договор е
налице постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно
време, трудово възнаграждение, длъжност.На следващо място съдът взе предвид, че
съгласно чл.68 ал.1 т.2 от КТ може да се сключи срочен трудов договор за
извършване и довършване на определена работа.При този вид договори, съобразно
съдебната практика , клаузата „срок“ е
свързана с времето, необходимо да бъде извършена, респективно довършена
конкретно определената по вид, обем, качество и други параметри, работа. Този
вид договори безспорно гарантират в пълна степен правата на работещите лица,
като намират приложение в различни отрасли на икономиката, включително и
строителството и са относими при инцидентно възникнали работи с подчертан
епизодичен характер. На следващо място съдът обсъди различията между този вид
трудов договор и гражданския договор за изработка по смисъла на ЗЗД. Основната
разлика между тях е предмета на дължимата престация.
С трудовия договор се създава трудово правоотношение, а в него се дължи
предоставяне на работна сила и жив труд, а при другите договори се дължи трудов
резултат, осъществен с труд.Съобразно съдебната практика разграничителния
критерий между срочния договор до
завършване на определена работа и договора за изработка, е че по трудовия
договор се дължи живия труд и той урежда процеса на полагането на труда, а по
договора за изработка се дължи резултата от труда. По трудовия договор се
полага труд за другиго, като изпълнителя е икономически и организационно
зависим от другата страна, докато изпълнителя по договора за изработка е независим .При трудовия договор рискът е за
работодателя или за трето лице, а при гражданския договор за изработка- за
изпълнителя.При договора за изработка мястото за изпълнение се определя от
изпълнителя, освен ако характера на дължимото не изисква друго, докато при
трудовия договор работника или служителят трябва да изпълнява своята работа в
мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните по чл.66
ал.1 т.1 от КТ. Въз основа на трудовия договор изпълнението на задълженията
става с материали и средства за производство на работодателя, като той
предоставя всички веществени условия за изпълнението на трудовите задачи. При
договора за изработка , изпълнението може да бъде както с материали на възложителя, така и на
изпълнителя.
В случая от съдържанието на приложения граждански
договор, може да се направи извод, че същия има за предмет извършването конкретна работа, а именно
извършване на обратен насип на 1 000 метра земна маса, за изпълнението на
който е уговорен срок и съответно възнаграждение. В договора в чл.3 е посочено още, че изпълнението на
тази задача ще се осъществи със средства и техника на възложителя. При
съпоставка на така описаните в договора условия с правната природа на
съответните посочени по-горе договори, може да се направи извод, че в случая
отношенията между „В.“ ООД и Х. правилно са определени от наказващият орган като
трудово-правни, тъй като в случая е уговорено полагане на труд за другиго, със
средства и техника на работодателя в посочено от него място и за определено
време.Т.е. налице са всички елементи на трудов договор по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ. Това се потвърждава и от приложената по преписката декларация, в която Х. изрично е посочил, че работи в полза на „В.“ ООД
от 05.11.2018г. като „ багерист“, че има трудов договор , а няма
граждански, определено работно време и почивки, както и уговорено трудово
възнаграждение от 600лв. месечно, което все още не е получил. Така отразените
от работника обстоятелства, свързани с началото на изпълнение на трудови
функции , липсата на граждански договор и наличието на трудов такъв, както и
уговореното трудово възнаграждение, категорично противоречат на клаузите в
приложения към жалбата граждански договор, според който изпълнението е следвало
да е в периода 07-08.11.2018г., за което Х. е следвало да получи 300лв. Поради това и съдът намира , че правилно наказващият орган
е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ,
доколкото отношенията между Х. и „В.“ ООД са били трудово-правни по своята
същност.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя
в писмена форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно е, че от
страна на „ В.” ООД тези задължения не
са били изпълнени, като обстоятелството какъв е основния предмет на дейност на
дружеството е ирелевантно в случая.
Правилно наказващият орган е
приел, че в случая отношенията
между Х. и „В.” ООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на
„ В.” ООД в качеството му на
работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и
чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства конкретното нарушение да е било
отстранено. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание
за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ
, каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е наложил на „ Валимар ” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на
2 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер,
доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения
на КТ, за които да са му били налагани санкции.Безспорно
е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения на различни
законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил санкциониран
с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване на
настоящото нарушение.Поради това съдът
намира, че следва да намали размера на
наложената санкция от 2 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това наказание е съответно на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и
чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за разглеждането на делото и в тази, и в касационната инстанция,
съгласно решението на Административен съд-Варна.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за разглеждане на делото пред всяка инстанция , а в
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. ал.1 от ГПК
и да присъди на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010322 / 05.12.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Валимар ” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 2 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена
санкция“ от 2 000лв. на 1 500лв. /
хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, Булстат
*********, да заплати на Д „ИТ”-Варна,
сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: