№ 98
гр. Варна, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100502471 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
Въззивникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
Въззиваемият Д. В. В., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. Х., с пълномощно по делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК,
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4/02.01.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 84406/10.11.2023г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, против Решение № 3264/11.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 16505/2022г. по описа на ВРС, 46-ти състав в частта, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415, ал.4 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено между страните, че ответникът Д. В. В., ЕГН **********, с адрес:
1
***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, както следва: по иска за главница за доставена топлинна
енергия – за разликата над 61.25 лв. до претендираните 863.26 лв., по иска за
обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия – за
разликата над 6.95 лв. до претендираните 129.57 лв., по иска за суми за
дялово разпределение – за разликата над 30.48 лв. до претендираните 31.93
лв., както и по иска за обезщетение за забава върху сумата за дялово
разпределение – за разликата над 5.91 лв. до претендираните 6.51 лв., както и
за периодите 31.08.2019 г. – 15.10.2019 г. и 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.
Във въззивната жалба се застъпва становище, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон. На първо място се счита, че неправилно съдът е приел, че твърденията
на ищеца за наличието на служебна консумация, са въведени едва с
експертизата. Отделно от това отбелязва, че неяснотата на съда относно
понятието „узаконен водомер“ не следвало да се приеме за аргумент. Цитират
се разпоредбите на чл. 69 от Наредба № 15-334 от 06 април 2007 г. за
топлоснабдяването и въведените с тях правила и процедури. Въззивникът
намира, че е недопустимо съдът да кредитира и насърчава с отхвърлителната
част на процесния съдебен акт поведението на ответника да черпи права от
неправомерното си поведение, като не изпълнява правилата, закрепени в
нормите на Наредбата за осигуряване на достъп при отчет на водомери/
топломери. Поради изложеното, въззивникът счита първоинстанционното
решение за неправилно в обжалваната част, поради непълен и погрешен
анализ на материалното право, документите и обстоятелствата по делото.
Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и
присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата
да бъде оставена без уважение и за присъждане на направените по делото
разноски пред въззивната инстанция. Счита, че въззивната жалба съдържа
доводи само за дължимостта на служебно начислените суми за консумация на
топла вода. Излага, че безспорно установено по делото е, че процесният имот
е необитаван и притежава индивидуален измервателен уред, до който е
осигуряван достъп за отчитане на потреблението, но такова не е било
реализирано, затова липсва основание на потребителя да бъдат начислявани
суми за потребление. Въззиваемата страна посочва, че за периода от 05.2019
г. до 29.08.2019 г. всички вземания на „Топлофикация София“ ЕАД са
погасени с тригодишната погасителна давност. Коментира, че цитираните от
въззивника разпоредби от посочената Наредба касае случаите, в които
потребление е налице, но то нямало как да бъде отчетено, какъв процесният
случай не бил, тъй като достъп до имота бил осигуряван и потребление на
топла вода липсвало.
2
АДВ. Х.: Оспорваме въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада и нямам искания.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен
проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение №
4/02.01.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 4/02.01.2024 година.
АДВ. Х.: Няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд и
да оставите без уважение жалбата. Моля да ни присъдите разноските за
въззивната инстанция, като имате предвид изложените от мен доводи в
отговора на въззивната жалба.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3