Решение по дело №2808/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 398
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050702808
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

   

    ……………/….…………….. гр. Варна

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА            

 

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 2808 по описа за 2019 год.

Производството е по реда на чл.156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Р.Д.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З., със съдебен адрес ***, чрез адв.И.З., срещу Ревизионен акт №Р-03000318006966-091-001/21.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично изменен с Решение № 186 от 10.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който за жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер общо на 34154,41 лв. главница и лихви от 15502,18 лева.

            Ревизионният акт е оспорен с твърдения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуален закон, като са изложени съображения за допуснати конкретни нарушения на процесесуалните правила, регулиращи събирането и преценката на доказателствата. Според жалбоподателя възприетата от ревизията фактическа обстановка е неправилно установена и не отговаря на действителната, неправилни са и направените въз основа на нея правни изводи, като в нарушение на закона органите по приходите са излезли извън ревизирания период – 01.01.2013 г.-31.12.2016 година и са установявали факти и обстоятелства, правили са съответно правни изводи, свързани с други периоди – 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и други данъчно-задължени лица – «Р.И.2010»АД и др., които са пренесли към ревизирания период. На основание изложеното с жалбата се претендира нищожност на ревизионния акт поради нарушение на чл.113, ал.1, т.4 от ДОПК.  

            Оспорена е законосъобразността на провеждането на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК по съображения за недоказаност на наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Искането е ревизионният акт да бъде отменен с присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

            Ответната страна, Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден в производство, образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03000318006966-020-001/15.11.2018г., издадена от Началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, изменeна със Заповед № Р-03000318006966-020-002/05.03.2019. Ревизията обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.

Ревизионното производство приключва с изготвяне на Ревизионен доклад от 17.05.2019 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.05.2019 година. С оспорения Ревизионен акт, издаден в срока по чл.19, ал.2 ДОПК на 16.03.2018г., на основание констатациите в РД и приложените доказателства, за физическото лице са установени допълнителни задължения за внасяне в приход на бюджета съответно - за 2013г. данък в размер на 16384.02лв. и лихви в размер на 8553.88 лв.;  за 2014 г. данък в размер на 13796.68 лв. и лихви в размер на 5801.18 лв.; за 2015 г. данък в размер на 3981,44 лв. и лихви в размер на 1268,71 лв.; за 2016 г. данък в размер на583.27 лв. и лихви в размер на 126.49 лв. При обжалване на ревизионния акт по административен ред той е изменен в частта за данъчен период 2014 година, като установеното задължение е в размер на 13206.68 лева главница и 5553.10 лева лихви.  

За установяване на компетентността на органите, участвали в ревизионното производство като доказателства е приет, наред с представените с административната преписка доказателства, електронен носител /диск/, съдържащ електронни документи, свързани с електронните подписи на издателите на Заповедите за възлагане на ревизия, Ревизионния доклад и Ревизионния акт, както и удостоверения по чл.24 вр. чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП. Представените доказателства не са оспорени от жалбоподателя, те с категоричност установяват компетентността на органите, участвали в ревизионното производство.

В хода на ревизията е установено, че Р.Д.Н. е местно лице по смисъла на чл.4. ал. 1. т.1 от ЗДДФЛ, което не се намира в брак.

За установяване на относимите към  ревизията факти и обстоятелства органите по приходите изпращат искания за представяне на документи и обяснения  до проверяваното дружество съответно от 22.11.2018 г., 28.01.2019 г. и 03.04.2019 г., както и до третите лица – „„Зеленика проперти" ЕООД, Е.Й.К., ..Май дом" ЕООД, „.Ланд Спец РУ" ЕООД, в отговор на които са представени документи. Извършена е насрещна проверка на „Б.Р.Е.“ ЕООД.

 С протокол № Р-ОЗОООЗ 18006966-ППД-001/10.01.2019г. са приобщени доказателства от извършена през 2018 г. проверка на Р.Д.Н. за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице за периода от 2012 г. до 2017 г. С протокол № Р-ОЗОООЗ 18006966-П73-002/01.03.2019 г. са систематизирани наличните данни в информационните масиви на НАП, относно констатирани факти и обстоятелства в хода на предходни проверки на дружествата, в които ревизираното лице има участие в управителни и надзорни органи.

Извършените в административното производство процесуални действия са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт.

Установените факти и обстоятелства са описани в ревизионния доклад, последвани от анализ и съответни изводи на ревизиращите.

С цел установяване на разполагаемите парични средства в брой към начална и крайна дата на всеки от ревизираните периоди, в ревизионния доклад е направен анализ на всички събрани документи, относими към ревизирания период 01.01.2007 г. - 31.12.2016 г. При определяне на началните пари в брой са взети предвид извършените покупко-продажби на недвижими имоти от лицето, отпуснатите и усвоените заеми от „Райфайзенбанк“ ЕАД, юридически и физически лица, извършените погасителни вноски по тях, получените приходи от наеми и получени дарения.

При съпоставяне на установените доходи и разходи на ревизираното лице за всяка една от процесните години, органите по приходите установяват несъответствия между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларирани приходи, както следва:

за 2013 г. - в размер на 163 610.51 лв.

за 2014 г. - в размер на 137 966.83 лв.

за 2015 г. - в размер на 39 814.40 лв.

за 2016 г. - в размер на 5 822.70 лв.

Превишението на разходите над приходите е квалифицирано от ревизиращите като обстоятелство по чл.122. ат.1. т.2 и т.7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Въз основа на установеното, ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за ревизирания период, ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК. На Р.Н. е връчено уведомление по чл.17, ал.1 от ДОПК, искане за представяне на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, в отговор на което декларация е представена на 28.01.2019 година.

След анализ, извършен от ревизията по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане за 2013 г. в размер на 173 085,20 лв., формирана от превишение на разходите над приходите в размер на 163 610.51лв. и установени декларирани доходи от наеми - 225 лв. и доходи от прехвърляне на имущества - 9 249.69 лв. и е определен съответстващ данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 17 308.52 лв., от който данък за довнасяне - 16 384.02 лв., като е начислена лихва за забава в размер на 8 553.88 лв.

За 2014 г. е определена данъчна основа в размер на 137 966.83 лв., формирана от превишение на разходите над приходите в същия размер, определен е съответстващия данък по чл.48. ал.1 от ЗДДФЛ, подлежащ на внасяне в размер на 13 796.68 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 5 801.18 лв.

За 2015 г. е определена данъчна основа в размер на 39 814.40 лв., формирана от превишение на разходите над приходите в същия размер, определен е съответстващ данък по чл.48. ал. 1 от ЗДДФЛ, подлежащ на внасяне в размер на 3 981.44 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1 268.71 лв.

За 2016 г. е определена данъчна основа в размер на 5 822.70 лв.. формирана от превишение на разходите над приходите в същия размер, определен е съответстващ данък по чл.48. ал.1 от ЗДДФЛ, подлежащ на внасяне в размер на 582.27 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 126.49 лв.

При обжалване на ревизионния акт по административен ред са установени допуснати технически грешки при данните за 2014 година, като след отстраняването им общите разходи за ревизираното лице са определени на 160 016.47 лева вместо 165 916.47 лева; превишението на разходите над приходите е определено на 132 066.83 лева вместо приетите от ревизията 137 966.83 лева, като данъчната основа по чл.122, алр.4 от ДОПК е определена на 132 066.83 лева и дължимият данък е установен в размер на 13 206.68 лева, при лихви за просрочие  от 5553.10 лева.

При съдебното оспорване са приети като доказателства документи – справки за хронологична сметка 501 –каса на „Реал Инвест“ АД за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г., платежни наржедания, вносни бележки, разходни касови ордели за извършени от същото дружество плащания, касова книга за периода 03.12.2010 година – 08.12.2014 година, протокол за приключване на инвентаризация и касова наличност от 31.12.2010 година, Заповед за извършване на инвентаризация от 30.12.2010 година, 2 бр. декларации на Р.Н. от 31.12.2010 г. за включване на всички разходни и приходни документи в отчетите и отразяване на всички счетоводни операции към момента на започване на инвентаризацията, препис от Приемо – предавателен протокол от 07.12.2010 година с рег.№ 5414/2010 година на нотариус В.М.за предаване от „Кали 07“ ЕООД, представлявано от Н. Н., на Р.И.2010 АД сумата от 363 750 лева, представляваща частична вноска в капитала на Р.И.2010 АД, за която е издаден Приходен касов ордел от 07.12.2010 година. Всички писмени документи, съобразно изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, са новопредставени от ревизираното лице и са оспорени от ответната страна по отношение на тяхното съдържание и дата на съставяне.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача да се произнесе относно наличието на превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за всяка от процесните години, да изчисли данъчната основа и дължимия ДДФЛ и лихви за всеки ревизиран данъчен период в посочени два варианта на начално салдо към 2013 година, като съобрази твърденията на ревизираното лице относно разполагаемите от него парични средства, в брой и по банкови сметки и преизчисли приходо-разходното движение на паричните средства, сумирани за всяка съответна година и в зависимостот салдото към началото на всеки период. Приетото като доказателство по делото заключение на експертизата не е оспорено от страните.

Съдът намира заключението на експертизата обосновано и обективно дадено при заложените в него данни за получени доходи и извършени разходи от ревизираното лице, съобразно твърденията на жалбоподателя. Доказателствената тежест за установяване на твърденията за получени доходи и реализирани разходи е изцяло за жалбоподателя, който цели за себе си изгодни правни последици, поради което доказателствената стойност на заключението при настоящия спор е в зависимост от процесуалните действия на Р.Н. по установяване на възраженията му.

При установените факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Възраженията в жалбата са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и преценката на доказателствата:

 - събиране и изследване на факти и обстоятелства, излизащи извън рамките на ревизираните периоди в нарушение на чл.113, ал.1, т.4 ДОПК;

- неправилна преценка на събраните доказателства, като определящи са а/ спорът представляват ли разход на физическото лице Р.Н. средствата, преведени от него по банковата сметка на ,.Р.И.2010" АД през 2013 г. и 2014 г. и б/ спорът за размера на наличните на ревизираното лице парични средства към началото на ревизирания период - 01.01.2013 г., предвид обстоятелството, че ревизията отказва да приеме като приход отпуснатите заеми на Р.Н. от „Р.И.2010“ през 2011 г.;

- недоказаност на наличието на обстоятелства по смисъла на т.2 и т.7 на ал.1 на чл.122 ДОПК.

Като извършва преценка на законосъобразността на процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизионното производство, съдът намира, че те са съобразени със специалните норми на Данъчно-осигурителния  и процесуален кодекс, както и на принципа на служебното начало в това производство. Извършените проверки по смисъла на чл.110, ал.3 от ДОПК на ревизираното лице и на дружества, в които то участва, както и приобщаването на протоколите с доказателствата, които са събрани в хода на проверките, са процесуални действия, които са изрично предвидени от закона. Събирането на доказателства и установяване на факти, които са от правно значение за ревизираните периоди, но са осъществени във време извън тези периоди, е не само допустимо, но задължително, в изпълнение на принципите, на които е подчинено ревизионното производство – законност, обективност, служебно начало. След като тези факти и обстоятелства са преценени с оглед данъчните задължения на ревизираното лице в рамките на определените за ревизията данъчни периоди, твърдяните нарушения не са налице, поради което са и неоснователни.   

Съдът преценява като неоснователни и възраженията за недоказаност на наличието на законовите предпоставки за провеждане на ревизията по специалния ред на чл.122 ДОПК, предвид доказателствата, събрани в основното ревизионно производство, при обжалването по административен ред и в настоящото производство.

Събраните в административното производство доказателства категорично установяват факта, че по банкова сметка *** „Р.И.2010" АД, дружество в което Р.Н. е акционер и изпълнителен директор, находяща се в „Юробанк България" АД, постъпват суми от извършени от Р.Н.Д. преводи с основание „Захранване на сметка“, както следва: през 2013 год. в общ на размер на 195 520.00 лв. и през 2014 г., в общ размер на 125 600.00 лв., или общо сумата от 321 120.00 лв.

Съгласно писмените обяснения на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, средствата, с които е захранвана банковата сметка на „Р.И.2010" АД са собствени на дружеството, получени от „Кали 07" ЕООД за покриване на емисионната стойност на притежаваните от това дружество акции в “Р.И.2010" АД към м. декември 2010 г.

Във връзка с уточняване на основанието на извършените преводи, в хода на проверката на ревизираното лице, приключила с Протокол № Р-03000318006966-П73-002/01.03.2019 г., с Протокол № 1328950/12.11.2018 г. е приобщена извършена насрещна проверка на „Р.И.2010" АД. В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от проверяваното дружество са представени писмени обяснения /стр.415/, с приложени като доказателства ПКО №4/07.12.2010 г. за получено от „Кали 07" ЕООД плащане в размер на 363 750.00 лв. /л. 407 гръб/ и Главна книга на част от сметките на „Р.И.2010" АД за 2010 г. /л. 539 – 540/.

В хода на проверката на “Р.И.2010“ АД са събрани и документи, изискани и представени от “Кали 07" ЕООД - нотариален акт за продажба на недвижим имот при цена от 192000,00 евро, с левова равностойност в размер на 375 519.36 лв. на „Б.Р.Е." ЕООД, фактура за продажбата, оборотна ведомост и главна книга на дружеството за 2010 г., писмени обяснения /л. 541 - 553/.

Приобщени са и извършени справки от органите по приходите на част от обявените актове относно „Р.И.2010" АД и от „Кали 07" ЕООД в ТР към Агенция по вписванията /л. 562 - 584/.

От съдържанието на събраните по административната преписка доказателства и приобщените писмените обяснения на ревизираното лице и дружествата, се установява, че „Кали 07" ЕООД е акционер в „Р.И.2010" АД и притежава 250 акции от издадените 500 броя поименни акции, с номинал по 100 лв. всяка една и емисионна стойност от по 1600,00 лв. всяка. Останалите 250 броя акции са записани от Р.Д.Н.. Към деня на учредяването на акционерното дружество всеки от акционерите е внесъл 25 % от номиналната стойност на записаните акции - т.е. по 6250.00 лв. от общо внесен капитал 12 500,00 лв. Останалата стойност на акциите до емисионната 400 000,00 лв. следва да бъде довнесена от всеки от акционерите.

Във връзка със задължението на акционера „Кали 07" ЕООД да внесе останалата стойност на акциите до емисионната 400 000.00 лв., в писмените обяснения на ревизираното лице и проверяваното дружество „Р.И.2010" АД се твърди, че на 07.12.2010 г. в касата на „Р.И.2010" АД са постъпили 363 750.00 лв. от „Кали 07" ЕООД, като средствата са с произход продажба на недвижим имот. Посочено е също, че внасянето през 2013 г. и 2014 г. на средствата по банковите сметки на акционерното дружество е извършено от неговия изпълнителен директор.

На 06.01.2015 г., почти четири години след направената от „Кали 07“ ЕООД вноска на 07.12.2010 година, в Търговския регистър е обявено предупреждение до това дружество по чл.189. ал.2 от ТЗ за изключването му като акционер, на основание решение на съвета на директорите от 17.11.2010 г. /стр.579-580/. Към публикуваното предупреждение е приложена книга на акционерите, актуална към датата на учредителното събрание от 15.10.2010 г., към която дата в дружеството са направени само първоначалните вноски от по 6 250 лв.

Поради невнасяне от „Кали 07" ЕООД на разликата от 30 000,00 лв. до пълната емисионната стойност на 250 акции в размер на 400 000,00 лв., през 2015 г., дружеството е изключено като акционер от „Р.И.2010“ АД. Внесената от него сума в размер 363 750.00 лв. е отразена в счетоводството на „Р.И.2010" АД във фонд „Резервен“.

Прегледът на документите установява:

В нотариалния акт за покупко-продажба на недвижими имот с продавач „Кали 07" ЕООД и купувач ..Б.Р.Е.“ ЕООД е отразено, че по сделката е осъществено частично плащане в брой в размер на 102 000,00 евро /199 494.66 лв./, като останалата сума в размер на 90000.00 евро, е платена по банков път. Към издадената фактура №*********/09.04.2010 г. /стр.545/ за извършено плащане не е приложен касов бон за получената в брой сума, не е представена и фактура с касов бон за получен аванс от 2009 г. в размер на 44 988.00 лв. Извършената в производството по административния контрол справка в информационната система на НАП  установява, че за периода от 2008 г. до 2019 г. „Кали 07" ЕООД няма регистриран касов апарат. Посоченото дружество е представило документи за продажбата на недвижимите имоти и за осчетоводяване на получаване и предаване на парични средства към 31.12.2010 г., но не е отчело наличие на акции.

Съпоставянето на съдържанието на нотариалните актове за придобиване на имотите от „Кали 07“ЕООД, вписани съответно на 29.12.2008 година и 01.10.2008 година, с този на продажбата от 09.04.2010 година установява огромна разлика между цената на придобиване и тази на продажбата. Цената на придобиване, близка до размера на данъчната оценка на имотите е 540.00 лева, докато продажната цена е 192 000 евро, при данъчни оценки към 12.2010 година – 849.30 лева за единия имот и 59.50 лева за втория имот.  

„Б.Р.Е." ЕООД, купувач на недвижимия имот, не е открито от органите по приходите, нито в процесното ревизионно производство, нито в извършените предходни проверки, като не са представени изисканите от него документи.

Ревизията установява, че дружество „Б.Р.Е.“ ЕООД е учредено на 06.08.2008 г. с капитал 5000.00 лева, от който са внесени 3500 лева; дружеството няма работници, единствените му активи са двата имота, предмет на сделката от 09.04.2010 година, не развива стопанска дейност, което налага извод за законосъобразност на изводите на ревизията за недоказаност на възможностите на „Б.Р.Е." ЕООД да плати продажната цена на имотите в брой и съответно наличието на реално движение на парични средства.

Банковото извлечение от Райфайзен банк за извършените плащания в полза на „Кали 07“ЕООД за сумата от 175 770.00 лева на 09.04.2010 година не съдържа данни за наредител и основание за плащане; не са представени доказателства – документ за плащането в брой на сумата от 154 509.57 лева на 05.04.2010 г., като се има предвид, че представителят на „Б.Р.Е.“ ЕООД е израелски гражданин – чуждестранно лице.

В представения като доказателство приходен касов ордер №4 от 07.12.2010 година за сумата от 363 750,00 лв. е положен подпис на получател на сумата /графа – главен счетоводител/, без посочване на името на лицето. При извършена в производството по административния контрол справка в информационната система на НАП е установено, че в „Р.И.2010" АД няма назначени лица по трудови правоотношения, няма декларирани и изплатени суми по извънтрудови споразумения.

В документите на „Р.И.2010“ АД по вписване на обстоятелства в Агенцията по вписванията – при обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2010 година и вписването на едноличен собственик на акциите на капитала на дружеството се съдържат несъответствия, които не позволяват да се направи категоричен извод за реално внесена в брой сумата от 363 750.00 лева по ПКО №4/07.12.2010 година. Приходният ордер като частен документ не притежава обвързваща доказателствена сила, както и откъслечно представените извлечения от счетоводни документи, включително тези, събрани като доказателства в настоящото производство и оспорени от ответната страна. При отсъствието на категорични доказателства, включително първични документи, респ. доказателства за законосъобразно водено цялостно счетоводство на „Р.И.2010“ АД, съдът намира законосъобразен извода на ревизията за недоказаност на произхода на сумата от 321 120.00 лева и принадлежността й на „Р.И.2010“ АД.

Този извод се подкрепя от несъответствията при съпоставяне на документите по изключването на „Кали 07“ЕООД като акционер в „Р.И.20104 АД, които са частни, не притежават достоверна дата, както и обвързваща доказателствена сила – решението на Съвета на директорите на „Р.И.2010“ АД от 17.11.2010 година е взето с участието на лице, което придобива качеството на член на съвета месец по късно – Ваня Николова Недева става член на Съвета на директорите на основание Решението на Общото събрание от 15.12.2010 година, след освобождаването на дотогавашния член Диян Пенчев Дичев; Предупреждението по чл.189, ал.2 от Търговския закон за изключване на „Кали 07“ ЕООД като акционер, за което е взето решение на заседанието от 17.11.2010 година в посочения състав на Съвета на директорите, не е обсъждано в общото събрание на 15.12.2010 година, не е заявено и за вписване своевременно в Агенцията по вписванията, вписано е едва през 2014 година.

Наред с изложеното, по делото не са налице и доказателства, че внесените от ревизираното лице през 2013 и 2014 година по сметка на „Р.И.2010“ АД средства са тези, за които се твърди, че са били предоставени от „Кали 07“ЕООД на 07.12.2010 година.

Предвид изложеното, съдът намира законосъобразен извода на ревизията, че не е установен произхода на сумите в размер на 321 120.00 лв., преведени от Р.Д.Н. 2013 г. и 2014 г. в банковата сметка на „Р.И.2010" АД в „Юробанк България" АД, довел до включването им в разходите на лицето при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху общата годишна данъчна основа за ревизираните години.

Съдът намира неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение на размера на наличните на ревизираното лице парични средства към началото на ревизирания период - 01.01.2013 г., основани на довода, че ревизията отказва да приеме като приход отпуснатите заеми на Р.Н. от „Р.И.2010“ през 2011 г. в размер общо на 51 500,00 лв., като същевременно сумата в размер на 9 900,00 лв., представляваща направена от ревизираното лице вноска по същите тези заеми е приета за разход за 2014 г.

В конкретния случай, предвид липсата и непредставянето на достоверни доказателства, че в касата на „Р.И.2010“ АД през м. декември 2010 г. са постъпили в брой парични средства в размер на 363 750,00 лв. от „Кали 07" ЕООД, съдът намира за недоказана възможността за „Р.И.2010" АД да предостави сумите по процесните договори в брой. Представените договори за парични заеми и анекси към тях /л. 411-414 от преписката /, както и разходните ордери към тях, са подписани от Р.Д.Н., както за заемодател, така и за заемател и като частни писмени документи, без достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, не притежават обвързваща доказателствена сила за установяване осъществяването на описаните в тях действия. Правилен е изводът на ревизията, че към 01.01.2012 г. и към 01.01.2013 г. Р.Н. не е разполагал с 51 500,00 лв., предоставени суми от „Р.И.2010“ АД по договори за заем от 01.02.2011 г. и 02.05.2011г.

При приетите за установени факти и направените изводи съдът намира за доказани приетите от ревизията основания по т.2 и т.7 на ал.1 на чл.122 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за 2011 г. и 2014 година - наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансовото състояние  за ревизирания период. Признатата от закона доказателствена стойност на ревизионния акт не е оборена от ревизираното лице, поради което жалбата е неоснователна.

С оглед изхода на спора и своевременно предявеното искане, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение върху материален интерес в размер на 49 656.59 лева, или 2019.70 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.З., срещу Ревизионен акт №Р-03000318006966-091-001/21.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично изменен с Решение № 186 от 10.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който за жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер общо на 34154.41 лв. главница и лихви от 15502.18 лева.

ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2019.70 /две хиляди и деветнадесет цяло и седемдесет стотни/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

                                     СЪДИЯ: