МОТИВИ
към присъда по НОХД № 60 по описа за 2020 г. на ШОС
Подсъдимият К.В.К. с ЕГН **********
е предаден на съд по следното обвинение: за
това, че на 27.09.2018 г. около
07.15 ч. на автомагистрала „Хемус“, в района на километър 351+730, управлявайки
товарен автомобил марка “Дачия”, модел „Докер“ с ДК ******, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.ІІ и чл.23, ал.І от ЗДвП: Чл. 20. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Чл. 23. (1) Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко; като
избрал скорост на движение на управлявано от него превозно средство,
несъобразена с характера и интензивността на движението и се движел на такова
разстояние от движещо се пред него превозно средство, че не могъл да избегне удар
в него когато то намали скоростта и по непредпазливост причинил смъртта на Г.П.Г.ЕГН
– ********** от гр. Шумен и средна телесна повреда на П.С.Г. ЕГН - ********** ***,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата за срок по – голям
от един месец, като от деянието са настъпили смърт и телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал.3, предл.
ІІ – ро, б.”б”, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.ІІ и чл.23,
ал.І от ЗДвП.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, което да
бъде редуцирано с 1/3. Предлага съдът да наложи наказание в размер на 3 /три/
години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години, както
и да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/
години.
Процесуалният представител на частните
обвинители – адв.Л.А. от ШАК изразява становище и се
солидаризира със становището на прокурора по отношение на размера на
наказанията, които да се наложат на подсъдимия. Частните обвинители П.Г., С.Н.
и С.Н. са съгласни със становището на повереника си, като молят на подсъдимия да не се налага
ефективно наказание.
Разпитан на досъдебното производство,
подсъдимия К.К. се признава за виновен по посоченото
в обвинителния акт деяние и дава обяснения, че е бил заслепен от насрещното
слънце и не е видял, че предния автомобил е намалил скоростта си. В съдебно
заседание моли съда да му наложи
наказание по справедливост.
Процесуалният представител на подсъдимия
моли съда да отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –
оказал помощ на пострадалите, има семейство и малко дете, за което да се
грижи. Моли съда да определени наказание “лишаване от свобода” около минималния размер
на предвидената санкция, изпълнението на което да бъде отложено при условията
на чл.66 от НК. Моли да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” в минималния размер, предвиден в
закона.
Подсъдимия преди даване ход на
съдебното следствие изрази съгласие за
разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие – по чл.371,
т.2 от НПК, като призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът след като съобрази, че направеното
самопризнание се подкрепя от доказателства по делото, с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът
приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На 27.09.2018 г. пострадалия Г. П. Г. управлявал собствения
си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №****** по маршрут от гр.Шумен за гр.Варна. На задна дясна седалка се возела съпругата
му П.С.Г.. Малко след 07.00 ч., управлявания от пострадалия автомобил преминал
пътния възел „Мътница“ на магистрала „Хемус“ и
продължил движението си по магистралата в дясната лента за движение със скорост
от около 60 км/ч. Времето било ясно, в началото на светлата част на деня,
видимостта – много добра, пътят – без неравности, в източна посока, като
слънцето било ниско над хоризонта, близо до посоката на движение. По същия
маршрут, след него, в същата лента и със скорост от около 110 км/ч се движел лек автомобил „Дачия
Докер" с рег. № ******, управляван от подс. К.К..
В 7 ч. и 15 мин., в района на км. 351+730 обвиняемият, като водач на
моторно превозно средство - „Дачия Докер" е
отклонил вниманието си и не е наблюдавал непрекъснато полосата пред своя
автомобил и зад него, като в този момент, пострадалият намалил скоростта на
управляваното от него превозно средство. При достигане задната част на лек
автомобил „Форд Фиеста", обвиняемият предприел маневра „изпреварване“,
като не успял своевременно да намали скоростта си, за да избегне удара. С
предната си дясна част автомобил „Дачия Докер" е
ударил лявата задна част на лек автомобил „Форд Фиеста", като в момента на
удара, двата автомобила са се движели съответно със 64.2 км/ч. – автомобила на
пострадалия и със 108 км/ч – на подсъдимия. Мястото на удара се намира на 0.8 метра
преди избрания по време на огледа Ориентир 2 и на 5.4 метра в ляво от десния
край на дясната лента за движение. В следствие на удара, лек автомобил „Форд
Фиеста" е бил завъртян със задната си част по часовата стрелка около вертикалната си ос и се е насочил към
дясната част на платното, като междувременно изпаднало предното му стъкло.
Автомобилът е преминал косо на дясно през аварийната лента и е излязъл в дясно
извън платното. След преобръщане лек автомобил „Форд Фиеста" е застанал на
таван в дясно извън платното, както е описано в протокол за оглед на местопроизшествие
и е видно на фотоалбума на л.31-43 от Том 1 от Досъдебното производство. При
преобръщането от автомобила изпаднала пътничката на задна дясна седалка, а
водачът е получил описаните в
съдебномедицинската експертиза за аутопсия наранявания, включително и
несъвместимата с живота тежка гръдна и гръбначно-мозъчна травма, която е довела
до смъртта му. При удара, последвалото преобръщане и изпадането и от купето,
пътничката в автомобила – свидетелката П.С.Г. е получила описаните в съдебномедицинската
експертиза по писмени данни фрактури на
десни ребра – 5-то – 8-мо, странично, които са и причинили трайно затруднение в
движението на снагата.
След удара товарен автомобил „Дачия Докер" се движи косо към лявата част на платното
като същевременно се завърта по часовата стрелка около вертикалната си ос. На
47,2 метра след ориентира товарен автомобил „Дачия
Докер" се удря последователно със задната си дясна и лява част в лявата мантинела /като я деформира/, след което спира, както е
описано в огледния протокол и видно на фотоалбума към
ПТП. Вследствие на удара са нанесени и значителни материални щети на двата
автомобила.
След като автомобилът му преустановил движението си, подсъдимият се
освободил от сработилите въздушни възглавници, обадил се на тел.112 и отишъл
към другия автомобил с намерение да окаже помощ. В този момент, на мястото
спрели автомобили, движещи се по магистралата. В един от тях пътувал свидетеля Д.
И. Б.. Заедно с подсъдимия, св.Б. се опитал да отвори вратата на лекия
автомобил „Форд – Фиеста“, но не успели поради деформациите на автомобила.
Срязал колана и малко след това пристигнали екипите на МВР, Пожарна безопасност
и Бърза помощ. След като св. Б. Б. Б. констатирал смъртта на постр.Г. и прегледал на място св.Г.. С линейка откарали в спешно отделение на МБАЛ Шумен пострадалата
Г. и подсъдимия К..
От заключението на съдебната - автотехническа
експертиза е видно, че в конкретната
ситуация водачът на товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег.№ ****** се е движил в дясната лента за движение на АМ „Хемус“ в посока
гр.Шумен – гр.Варна. Лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****се е движел по
същата лента в същата посока в същото време пред т.а.“Дачия
Докер“. Имайки предвид, материалите по делото и основно липсата на спирачни
следи от двата автомобила непосредствено преди удара настоящата експертиза е на
становище, че двете автомобила не са намалявали скоростта на движение, т.е.
скоростта им на движение преди о по време на удара е била с една и съща
стойност. Скоростта на товарен автомобил
„Дачия Докер“ с рег.№ ****** преди и по време на
удара е била около 108 км/ч. Скоростта на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****е
била около 64,2 км/ч.
В случая предната дясна част на
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ****** в
областта на предна дясна гума се е ударила в задната лява част на лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № *****в областта на задна дясна гума. Мястото на удара
между двете двете МПС и по дължина на платното на 0,8
метра преди Ор2 и по ширина на платното на 5,4 метра в ляво от десния край на
платното т.е. в дясната лента за движение.
Опасната зона за спиране на
т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ****** при движение с
определената скорост е била 96 метра.
В конкретната ситуация водачът
на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ******
предвид правия участък предхождащ мястото на удара е имал видимост напред от
около не по-малко от 300 метра и е имал възможност да възприеме лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *****от това разстояние и да се съобрази с неговата скорост. В
случая водачът на товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег.№ ****** е отклонил вниманието си и не е следял непрекъснато полосата пред
него. Като се има предвид, че стойността на опасната му зона за спиране е 96
метра, то водачът е имал възможност своевременно да намали скоростта и да не
предприема изпреварване в случай, че лентата за изпреварване /лявата/ е била
заета от друг автомобил. В случая това е било възможно поради факта, че в същия
момент лек автомобил „Форд Фиеста“ се е движел и отдалечавал, което показва, че
ударът би могъл да бъде избегнат при условие, че водачът на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ******“ е осигурявал необходимата
дистанция и е употребил спирачка при застигането на лек автомобил „Форд Фиеста“
в същата лента за движение.
Причината за настъпване на ПТП
от автотехническа гледна точка е несъобразяване на
скоростта с необходимата дистанция от страна на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ******.
Видно от заключението на съдебно –
химическата експертиза,
№1501/28.09.2018 г. в предоставената проба от кръв от К.В.К. не се
установява наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на съдебно –
химическата експертиза,
№Е-102/03.10.2018 г. в предоставената проба от кръв от трупа на Г.П.Г.не
се установява наличие на етилов алкохол.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп №62/2018 г. Видно от експертното заключение при огледа и
аутопсията на трупа на Г.П.Г.са установени: І.Травматични увреждания:
съчетана травма: глава, шия, гръден кош, крайници: 1.Контузия на главата:
една разкъсноконтузна рана в окосмената част на
главата високо тилно в ляво; друга разкъсноконтузна
рана под описаната – тилно в ляво; бледо кръвонасядане
задно теменно в дясно; петнисто охлузване на кожата на челото в ляво; друго ивицовидно охлузване на челото в ляво- под описаното; една разкъсноконтузна рана над лявата вежда външно; петнисто
охлузване и кръвонасядане на челото в дясно; три
дълбоки охлузвания на дясното слепоочие; охлузвания на корена и гърба на носа
/дълбоко/ и на дясното крило на носа
петнисто; петнисто охлузване на брадичката в ляво;
охлузване под брадичката срединно и в дясно; кравонасядания на меките черепни обвивки на ограничена площ
челно в дясно; петнисто кръвонасядане на меките
черепни обвивки теменно в дясно; бледо кръвонасядане
на меките черепни обвивки под описаните във външния оглед рани тилно; 2.Контузия на шията: фрактура на тялото
на С6-С7 с контузия на гръбначния мозък; обилно кръвонасядане
на задната стена на гълтача; 3.Контузия на гръден кош: фрактура на гръбнака на ниво седми-осми
гръден прешлен с разместване и пълно прекъсване на гръбначния мозък; фрактура
на осем десни ребра по две анатомични линии; фрактура на девет леви ребра по
три анатомични линии; множествени разкъсвания на плеврите от счупени ребра;
контузия на белодробния паренхим двустранно около
гръбнака, повече в ляво; 4.Контузия на
крайниците: дълбоко охлузване и кръвонасядане по
предната страна на лявото рамо; кръвонасядане по
предната страна на лявата мишница – горна трета; едно охлузване с неправилна
форма по външната страна на лявата мишница – горна трета; едно кръвонасядане на предно-външната страна на лявата предмишница; едно плитко петнисто охлузване по задната
страна на лявата подбедрица върху прасеца; ивицовидно петнисто охлузване по вътрешната страна на
дясното коляно и подбедрица. ІІ.Болестни увреждания: дифузни плеврални
сраствания в дясно; хроничен белодробен емфизем;
хроничен пиелонефрит на десния бъбрек; хронична
болест; артериосклеротична нефросклероза на двата
бъбрека; коронаросклароза – необструктивна;
огнищна миокардиосклероза.
Всички установени травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична сила. Касае се за високоенергийна травма,
каквато може да бъде получена при ПТП - травма в автомобила. Травматичните
увреждания са причинени прижизнено, за което говорят
установените кръвонасядания около фрактурните
линии, задната страна на гълтача и в подкожието на главата и крайниците, колекцията от кръв и
въздух в лявата плеврална кухина.
Непосредствената причина за
смъртта на Г.П.Г.се дължи на тежката гръдна и гръбначномозъчна травма.
Между причинените при ПТП
травми и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 100/2019 г. Видно от заключението й пострадалата
П.С.Г. е получила следните травматични увреждания: СЪЧЕТАНА ТРАВМА:ГЛАВА, ГРЪДЕН КОШ, КРАЙНИЦИ: Контузия на главата: разкъсноконтузна
рана на челото със звездовидна форма; разкъсноконтузна
рана с линейна форма слепоочно-орбитално в ляво; разкъсноконтузна
рана на носа; фрактура на носните кости; мозъчно сътресение; Контузия на гръдния кош: фрактура на
четири десни ребра (V-VІІІ) странично, малък излив в
десния ребрено – диафрагмален синус; Контузия на крайниците: оток, хематом и
палпаторна болезненост на лявата длан с пръсти, със
силно ограничени движения в малките стави на пръстите с нарушен захват;
Всички установени травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удар, натиск и триене /за охлузванията/. Установените травматични увреждания
може да бъдат получени по начин, съобщен от пострадалия и/или свидетелите.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
В резултат на получените
травматични увреждания на пострадалата Г. е причинено трайно затруднение в
движението на снагата, за срок по-голям от един месец, средно за 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Останалите травматични
увреждания в тяхната съвкупност обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По време на разследването по ДП е била изискана от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Шумен справка за нарушител/водач за
лицето К.В.К.. Видно от справката същия е санкциониран за допуснати нарушения
на ЗДП, като са му били издадени две наказателни постановления през 2011 г.
и 3 бр. фишове / през 2011 г. и 2017
г./. За допуснатите нарушения подсъдимия е бил санкциониран с наказание „Глоба“
/л.17, т. ІІ от ДП/.
По делото са приложени протоколи за
технически оглед на МПС – 2 бр., от които е видно че и двата автомобила, участвали
в пътнотранспортното произшествие са технически неизправни.
От изпратената писмена спрака от Районен център
112 – Варна, се установява, че на 27.09.2018 г. в 07:15 ч. е прието обаждане от телефонен номер
**********, като сигнала е регистриран и препратен на дежурен ОДЧ при ОД МВР –
Шумен и на дежурен в ЦСМП – Шумен. Посоченият телефонен номер е на подсъдимия К.К., който е уведомил за станалото произшествие.
Видно от изготвена справка за съдимост К.В.К. не е осъждан.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство гласни доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите Ц. Х. Ц., Д. И. Б., Б. Б.
Б., от заключенията на: съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на
труп, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, съдебно-автотехническа
експертиза, химически експертизи – 2 бр., от писмени материали и протоколи,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от приложените по делото веществени
доказателства.
Предвид така приетата фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимия е извършил деянието, за което е обвинен.
При така установеното съдът приема, че подсъдимия К.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл.ІІ-ро, буква „б”,
във вр. с
чл. 342, ал.
1 от НК, защото:
- обект на престъплението са
обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и
гарантират правото на живот;
- от обективна страна подсъдимия
е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което
съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация
и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег.№ СВ 8576КН подс. К. е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: разпоредбата на Чл. 20, ал.2 от ЗДП “Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“; Чл. 23, ал.1 от ЗДП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“.
В настоящия случай подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство със скорост 108,00 км/ч, скорост която не е била
съобразена с характера на движението, а
именно че е срещу изгряващото слънце, което за определен период от време го е
заслепило. Скоростта не е била съобразена и с интензивността на движението, и
по конкретно с наличието на други
превозни средства по платното за движение.
Скоростта, с която автомобила е бил управляван не е
позволил на подсъдимия да спре, когато е възникнала опасността за движението –
наличието на друго превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ******,
който се движел със скорост от 64,2 км/ч. Ударът би могъл да бъде избегнат, ако
подсъдимият е намалил скоростта на управлявания от него автомобил, като е
следвало да употреби спирачка при
застигането на лек автомобил „Форд Фиеста“ в същата лента за движение.
С действията си подсъдимия е поставил в опасност
живота на пътуващите лица в лек автомобил „Форд Фиеста“. Непосредствено след
произшествието подсъдимият е спрял
управляваното от него превозно средство и е останал на мястото на произшествието, за да
изчака органите на МВР. Обадил се е на национален телефон 112, за да подаде
сигнал за пътнотранспортното произшествие и с помощта на свид.
Джихат Б. е оказал помощ на пострадалата П.С.Г..
Съдът намира, че с деянието си подс.К. не е нарушил правилата за движение по пътищата като
не е съобразил скоростта си с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, поради
което го оправда по тази част от първоначалното обвинение.
- в резултат на пътнотранспортното произшествие от удара между товарен
автомобил „Дачия Докер“ и лек автомобил „Форд Фиеста“
са пострадали пътуващите в лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил – Г.П.Г.е
получил множествени травматични увреждания, несъвместими с живота, като
основните и от значение за смъртоносния резултат са тежката гръдна и
гръбначномозъчна травма. Пострадалият
е починал на место. Между претърпяното ПТП и настъпилата смърт е налице пряка
причинно- следствена връзка. Пострадала
от произшествие е и П.С.Г.- возеща се на задна дясна седалка в лекия автомобил. В резултат на получените травматични
увреждания на пострадалата Г. е причинено трайно затруднение в движението на
снагата, за срок по-голям от един месец, средно за 2 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес.
- субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимия е бил пълнолетно вменяемо лице - по време
на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
- от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на
небрежност - подс.К.
не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено -опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът при определяне вида на наказанието отчете обстоятелството, че за
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл.ІІ, буква „б”,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода”
от три до петнадесет години.
Съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК
следва при постановена осъдителна присъда да определи наказанието на подсъдимия
К. В.К. при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието на подсъдимия,
направено още на досъдебното производство, както и предоставената помощ на
пострадалата П.Г. и указаното съдействие на органите на разследването. Налице
са и други смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия, добри характеристични данни, липса на други висящи наказателни
производства и обстоятелството, че подсъдимия
има малко дете на седем месеца, за което следва да полага грижи в оглеждането и
възпитанието му. Отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия е наличието на допуснати
административни нарушения на ЗДП .
Поради изложените по-горе съображения съдът счете, че наказанието следва да
се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено малко над минималния размер, предвиден в закона, а
именно “лишаване от свобода” в размер на 3 /три / години и 6 /шест/ месеца.
Предвид процесуалния ред, по който е разгледано настоящото производство съдът
намира, че определеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да се намали с
1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК, като на подсъдимия се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца.
Определеният размер на наложеното наказание съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Съдът като съобрази, че подсъдимият е неосъждан, че спрямо същия не са
налице данни за други висящи наказателни производство, намира че за целите
на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. По
изложените съображения и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия К.В.К. наказание „ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС” за срок
от 3 /три/ години.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 1929,61 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на частния обвинител С.Г.Н. направените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на частния обвинител С.Н.Н. направените от нея
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
С присъдата съдът постанови
иззетото веществено доказателство: 1 бр. пейсмейкър да се върне на П.С.Г..
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: