Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр. Пловдив,15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Христина Николова и участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2461 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на В.Н.Г., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Н. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 25.10.2019 г. до 25.02.2020 г. За прецизност е необходимо да се посочи, че съдът приема за допусната техническа грешка в петитума на исковата молба изписването на името на Г.И.Ц. с посочено ЕГН, вместо правилните - В.Н.Г. и ЕГН **********, доколкото, както от описателната й част, така и от събраните доказателства, се установява, че ищец в настоящото производство е именно В.Н.Г. и по отношение на него се претендира присъждане на посочените по-горе неимуществени вреди. Впрочем, по този начин е докладвано и делото в първото о.с.з. и от страните не е заявено възражение. Твърди се по отношение на помещенията, в които е бил настаняван, неосигуряване на достатъчно жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно свеж въздух, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, тоалетните не са шумоизолирани, което лишава ищеца от уединение, за един относително дълъг период, в който е пребивавал в Първи отряд не е имал санитарен възел в килията и му се е налагало да ползва кофи и туби за облекчаване на физиологичните нужди; лошо състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 при налични само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода; наличие само на един прозорец с големина 1,00/0,50 м. (само за уточнение, съдът намира, че ищецът вероятно е допуснал техническа грешка, като е изписал, че същият е с големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м.), който не осигурява достатъчно светлина, а вследствие от застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите тръби, по стените и тавана са се развили мухъл и плесен; липса на вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което отоплението е затруднено и имало случаи, в които ищецът не можел да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца, довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели, а малкото налични били счупени. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът –
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни,
поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
исковите претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Съгласно
представена Справка за правното положение на ищеца (л. 31), същият е осъден по
НОХД № 6743/2019 г. на ПРС и на основание чл. 343б от НК е определено и
наложено наказание за срок от четири месеца лишаване от свобода, като в Затвора
Пловдив Г. е постъпил на 08.11.2019 г., като съгласно докладна записка от ИСДВР
ЗООТ „Смолян“ (л. 16-17) на 20.12.2019 г. е конвоиран към ЗООТ Смолян и на
06.03.2020 г. е бил освободен, поради изтърпяване на наказанието.
От Становище на
рег. № 7431/28.09.2022 г. от 06.10.2022 г., изготвено от Г.А. – Инспектор
„СДВР“ (л. 32-35), неоспорено от ищеца, се установява, че от 08.11.2019 г. до
19.12.2019 г. вкл. ищецът е пребивавал в стая „ОП-3“ на Приемно отделение,
която е с площ от 14,63 кв. м. и в нея за целия период са пребивавали до 3
л.св. Стаята разполага с един прозорец с размери 1,19/0,99 м. Санитарният възел
е с площ от 3 кв.м. – изграден е от тухли (до тавана) и е напълно самостоятелно
помещение, разполагащо с дървена врата (стандартен размер). От външната и от
вътрешната страна на санитарния възел има положена замазка, а позицията на
тоалетната е на място, което не изисква помещението да бъде шумоизолирано.
Санитарният възел разполага с умивалник, работеща чешма и течаща вода, като при
установяване на повреди, се реагира своевременно в рамките на деня. Помещенията
в корпуса на Затвора Пловдив нямат вътрешна изолация, отоплението се извършва
посредством централно топлоподаване през договорения отоплителен период и
среднодневните температури се поддържат в утвърдените норми. При постъпването в
затвора на всички л.св. се осигурява одеяло, а през зимните месеци има
възможност за осигуряване от домакинската служба и на второ одеяло при подадена
заявка за това от лишените от свобода. Създадена е процедура и организация за
получаване от вън на допълнителни завивки от близки, роднини и приятели, както
и за закупуване на такива от лавката на затвора. При постъпването в затвора на
всички л.св. се осигурява комплект спално бельо, като е създадена процедура и
организация за получаване от вън на допълнителен комплект от близки, роднини и
приятели. Поддържането и чистотата на спалното бельо е задължение на самите
лишени от свобода. Ежемесечно от домакинската служба на затвора се осигуряват
достатъчно количества препарати и средства за поддържане на хигиената, които се
предоставят на лишените от свобода от чистачите на групите. Почистването на
спалните помещения, в т.ч. и на санитарните възли също е задължение на
обитаващите ги лишени от свобода. Няма запазена информация каква е била
мебелировката на стая „ОП-3“ за периода на пребиваване на ищеца. В становището
се посочва, че с оглед размера на затворническата баня, е абсолютно невъзможно
едновременното физическо присъствие на 30-40 човека в помещението, а подобно
стълпяване, е недопустимо и от охранителна гледна точка. Коригирането на температурата
на водата на ползваните душове се извършва посредством наличните им кранове и
не изисква специално обучение или специфични социални умения. Размерите на
прозореца в стаята и наличното осветително тяло дават достатъчно осветеност на
помещението, в т.ч. и от слънчева светлина и възможност за вентилация. Тръбите
(на централното парно) няма как да са прокапали, тъй като исковият период е в
самото начало на отоплителния сезон, а подготовката и тестовите пускания
започват месец преди това, за да се избегнат аварии. По стените и тавана на
стаята никога не е имало мухъл и плесен и никога не е идвала фирма, която да
пръска стените и таваните против мухъл и плесен. На 14.11.2019 г. ищецът е
преминал през информационния модул на „Програмата за адаптация“, за което се е
подписал лично. Разяснен му е правният и социален статус, времето за престой в
Приемно отделение, възможностите за разпределение в ЗООТ към Затвора Пловдив и
реда за конвоиране. Запознат е с правата и задълженията, които има, както и със
забраните, които следва да съблюдава. Разяснени са му възможностите и условията
за получаване на награди и налагането на дисциплинарни наказания, реда за
извършване на личен обиск и претърсване на спалните помещения. Обърнато му е
внимание относно възможностите и условията, при които спрямо него може да се
използва физическа сила, помощни средства и оръжие. Консултиран е при какви
условия може да ползва института на УПО. Дадени са му указания и относно
различни процедури, прилагани в затвора и общежитията, както и друга искана
информация. Изготвена му е оценка на риска от вреди. В становището се посочва
също така, че съгласно утвърдените методически указания лишените от свобода с
наказания под 6 месеца л.св. не се включват в специализирани корекционни
програми. Осъществяваните с тях дейности са индивидуални, доброволни и по
инициатива на самите лишени от свобода. Основните насоки на работа са за
осмисляне на свободното време (кръжоци, групи по интереси и др. под.) или
мотивация за включване в трудова дейност.
Съгласно
становище към рег. № 7431/28.09.2022 г. от 03.10.2022 г., изготвено от ИФЗ НС
„ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 15), ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на
всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по
който се извършва дезинфекция и дератизация на помещенията в затвора. Приложен
е Договор от 13.11.2018 г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД (л. 20-26).
Като свидетел по
делото е разпитан М.Р.М., чиито показания съдът приема за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля,
като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковия
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане
на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не
съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се
определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на
съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е
достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да
сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание (л. 8), е разпределена доказателствената тежест и на страните
са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването, в т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е задължил специализирания орган по изпълнение на наказанията – в случая
Затвора Пловдив да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като е указано, че в случай на неизпълнение на това
задължение, съдът може да приеме за доказани съответните факти.
От наличните по делото доказателства се установява, че Г. *** само в периода от 08.11.2019 г. до 19.12.2019 г. вкл., поради което в останалата част, а именно от 25.10.2019 г. до 07.11.2019 г. вкл. и от 20.12.2019 г. до 25.02.2020 г. вкл. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
По отношение на
останалата част от исковия период, в който се установи, че лицето действително
е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно от 08.11.2019 г. до
19.12.2019 г. вкл., от събраните доказателства се установява, че ищецът е
пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство е отговаряло на
предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Това е
така, защото спално помещение „ОП-3“, в което е пребивавал ищецът през целия
период, е с площ от 14,63 кв.м., т.е. с капацитет до 3 л.св. и в него са
пребивавали до 3 л.св.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в спално помещение „ОП-3“ в Приемно
отделение, в което е пребивавал ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и постоянно
течаща студена вода. Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на прегради и
липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че санитарният възел е изграден от тухли и напълно
самостоятелно помещение, разполагащо с врата, което осигурява възможност за
уединение. Санитарният възел разполага с умивалник, работеща чешма и течаща
вода, като при установяване на повреди се реагира своевременно в рамките на
деня. Отделно от това, неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да
се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на
шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва да
се посочи, че не се установява ищецът да е пребивавал в Първи отряд, в т.ч. да
е бил настанен в стая, която не разполага със собствен санитарен възел и да му
се е налагало да ползва кофи и туби за облекчаване на физиологични нужди. До
извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото
свидетел, доколкото от представените по делото данни се установява, че същият
не е бил в едно спално помещение с ищеца, нито пък по времето, през което
ищецът е пребивавал в Приемно отделение, свидетелят е бил в същото Приемно
отделение. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е
възможно да се приеме, че помещенията като цяло в Затвора Пловдив, са с лоши
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че както вече се посочи и по-горе,
свидетелят не е пребивавал в едно спално помещение с ищеца и отделно от това,
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се
установява, че са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са
разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и
да поискат да им бъдат предоставени от техните близки. Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на мухъл и плесен. От страна на ответника обаче е налице изрично становище, че
по стените и тавана на стая „ОП-3“ никога не е имало „мухъл и плесен“, което
становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за
недоказани наведените в тази връзка твърдения. До извод в обратната насока не
водят и показанията на разпитания по делото свидетел, който, както вече нееднократно
се посочи, не е пребивавал в едно спално помещение заедно с ищеца. Не се
установява и в банята да са пускани по 30-40 човека, в т.ч. да са работили само
5-6 душа, още по-малко от тях да тече само ледено студена или гореща вода,
доколкото е налице изрично становище, че коригирането на температурата на
водата на ползваните душове се извършва посредством наличните им кранове и не
изисква специално обучение или специфични социални умения. Твърдението на ищеца
не се доказва и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото
същият говори за 80 човека, които е трябвало да се изкъпят за 15 минути и то не
в банята, а в коридора.
На следващо
място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено
студено през зимата в Затвора Пловдив за исковия период на изтърпяване на наказанието
от ищеца, дори и да е нямало вътрешна и външна изолация. Нещо повече, от
становището на Затвора Пловдив се установява, че отоплението се осъществява
чрез централно локално парно отопление, което обстоятелство не се отрича и от
разпитания по делото свидетел. Действително, същият твърди, че парното се пуска
от ноември или декември, но го пускат по 2-3 часа и го спират, но не посочва конкретни
периоди от време, в които парното да не е работило, поради което в тази част
показанията няма как да бъдат кредитирани, доколкото са неточни, а при
положение, че се говори за отопление, разликата в това дали парното е работило
един час в денонощието или се пуска отвреме-навреме, но по няколко пъти в денонощието,
е от значение. От приложеното по делото становище се установява също така и че
при постъпването на всеки лишен от свобода се раздават както спално, така и постелъчно
бельо, включително е създадена процедура и организация за получаване на
допълнителни такива от близки, роднини и приятели, както и на закупуване от
лавката на затвора. Що се касае до грижата за тяхната чистота, то тя се полага
на лишените от свобода. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и
свидетелски показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на
бельото или за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на която молба да
е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
Съдът приема за
недоказани и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с
ищеца. Това е така, защото съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност
и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. А съгласно ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1) диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2) програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3) образование, обучение и квалификация на лишените
от свобода; 4) творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова
и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От представените по
делото становища, които не са оспорени, се установява, че за малкото време,
през което ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив (42 дни), същият е преминал
през информационен модул на „Програма за адаптация“ и му е изготвена Оценка за
риска от вреди, поради което не може да се приеме, че е бил лишен от социални
дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
Друг е въпросът, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗИНЗС,
програмата за адаптация е с продължителност до три месеца и през времетраенето
на тази програма, ищецът е бил разпределен в ЗООТ.
Установява се обаче
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС за целия период на пребиваване в спално
помещение „ОП-3“, което, както вече се посочи, е с площ от 14,63 кв.м. и
разполага с един отваряем прозорец с размери 1,19/0,99 м., доколкото същият не
отговаря на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Независимо от това, съдът приема като недоказани твърденията на ищеца, че поради липса на свеж
въздух, е имал задух и кашлица. По делото няма данни, а и самият ищец не твърди
да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми.
Като доказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на
дървеници и бълхи през исковия период в Затвора Пловдив, с оглед
доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил
доказателства за извършвани ДДД дейности в Затвора Пловдив. Действително,
същият е представил Договор от 13.11.2018 г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД
с предмет извършване на услуги по дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН
и териториалните й служби, но липсват представени доказателства за извършвани
такива услуги в Затвора Пловдив през исковия период, представените такива
касаят ЗООТ „Смолян“, по отношение на което затворническото заведение обаче не
са наведени твърдения от ищеца за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
По идентичен
начин за доказани следва да се приемат и твърденията за липсваща мебелировка,
доколкото е налице нарочно изявление от страна на Затвора Пловдив, че няма
запазена информация каква е била мебелировката на стая „ОП-3“ за периода на
пребиваване на ищеца в нея.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГДИН само по отношение на установеното неосигуряване на достатъчно пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, наличие на
дървеници и бълхи в леглата, както и липсата на достатъчно шкафове в периода на
пребиваване на ищеца в Затвора Пловдив, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че Г. е претърпял неимуществени вреди. Тук е мястото да се посочи, че отговорността
на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай
ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова
страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за
доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са
ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков
и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, които се
установи да са само 42 дни и при отчитане икономическия стандарт на страната,
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 150 лева, съобразявайки актуалната практика и
насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в
размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите
от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба
№ 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на
ден при констатирано
едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (150 лева), ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
24 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на В.Н.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 08.11.2019 г. до 19.12.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно
23.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния размер от
5 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 25.10.2019 г.
до 25.02.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат Славко
К.Н. с адрес *** сумата от 24 (двадесет и четири) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: