Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 26.07.2021 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 187/
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3
от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.104 от ЗДСл и чл.203 и
сл. от АПК.
Образувано е по искова молба на К.М.А. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Община Ардино. Искането е, след отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с К.А.,***, на основание
чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, да заплати на ищеца сумата от *** лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на шест основни месечни заплати, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на влизане в сила на решението на съда, с което се
отменя като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, до нейното окончателно заплащане. Претендират се деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. В молба на пълномощника на ищеца са изложени
съображения за основателност на ИМ.
Ответникът по иска – Община Ардино, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по исковата молба.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
исковата молба е допустима, като подадена след отмяна на уволнението като
незаконно и в срока по чл.125 от ЗДСл.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 441/ 27.05.2020 г. на кмета на
община Ардино, на основание чл.107, ал.1, т.4 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение с К.М.А. ***. По жалба на К. А. е образувано адм.д.
№ 185/ 2020 г. по описа на АС – Кърджали. С Решение № 235/ 24.11.2020 г. по
посоченото дело оспорената заповед на кмета на община Ардино е отменена. С
Решение № 5753/ 13.05.2021 г. по адм.д. № 1097/ 2021
г. на ВАС, V о. решението по адм.д. № 185/
2020 г. на АС – Кърджали е оставено в сила.
Производството по делото е било спряно до
решаване на спора по адм.д. № 185/ 2020 г. на АС –
Кърджали. С Решение № 5753/ 13.05.2021 г. по адм. д.
№ 1097/ 2020 г. на ВАС, V-то отд. спорът относно
законосъобразността на оспорената Заповед № 441/ 27.05.2020 г. на кмета на
община Ардино е разрешен. С Разпореждане от 17.05.2021 г. поради
обстоятелството, че са отпаднали са основанията за спиране на производството по
адм.д. № 187/ 2020 г. на АС – Кърджали, същото е
възобновено.
Страните не спорят, а и от представените от
ищеца доказателства се установява, че за времето на прекратяване на служебното
правоотношение – 28.05.2020 г. до 28.11.2020 г., представляващо 6-месечен
период на дължимост на обезщетението по чл.104, ал.1
от ЗДСл, ищецът е бил безработен и не е получавал други доходи.
По искане на ищеца е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно, неоспореното от страните, заключение
на ВЛ с Решение № 187/ 29.12.2020 г. на ОбС – Ардино е приета структурата и утвърдено поименно
щатно разписание на длъжностите на общинска администрация – Ардино и дейности
към нея. Изменението влиза в сила от 01.01.2021 г.
След тази дата не е извършвана промяна на основната заплата в щатно разписание
на ОА в община Ардино. За длъжността „***“ с КПД ***, степен на основна месечна
заплата: 2, за ранг II, длъжностно ниво по КДА – 6,
ръководно ниво – 6А, е определена основна месечна заплата в размер на *** лв. При
тези установявания ВЛ е дало заключение, че
дължимото обезщетение по чл.121, ал.1,т.З от ЗДСл, изчислено върху основната
заплата на К. А. към момента на признаване на уволнението за незаконно, за
времето, през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение,
считано от 25.05.2020г. до 28.11.2020г., равняващо се на 6-месечното му основно
възнаграждение, е в брутен размер на *** лв. ( 6 мес.х***
лв.), нетният размер, след удържане на 10% данък по чл.42 ЗДДФЛ, е *** лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че исковата молба е основателна.
В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се
съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е
дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението.
По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за
незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след
отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Съгласно приетото заключение на ССчЕ размерът на основната заплата на заеманата от ищеца
длъжност към датата на признаване на уволнението за незаконно – 13.05.2021 г.,
е *** лв. Дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е 8820 лв., а нетният
му размер, получен при приспадане на 10 % данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е *** лв.
Това е дължимото обезщетение.
При тези мотиви исковата молба следва да се
уважи в частта за претендирано обезщетение по чл.104,
ал.1 от ЗДСл в размер на *** лв., представляващо нетния размер, след удържане
на 10% данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
лихва, върху главницата от 13.05.2021 г. - датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато
за незаконно, на основание т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
При този изход на
спора на ищеца се дължат деловодни разноски. Доказани са направени разходи в
размер на 800 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по
ДПЗС с дата 08.06.2020 г. и 300 лв. –
депозит за изготвяне на ССчЕ. Според уважената част
от исковата молба, на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 1100 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл и чл.121, ал.1, т.3 от
ЗДСл АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Осъжда Община Ардино, с ЕИК
*** и адрес: ***, да заплати на К.М.А. с ЕГН ********** и адрес: *** обезщетение
по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 7938 лева ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.05.2021 г. – датата на влизане в сила на Решение № 5753/ 13.05.2021 г. по адм.д. № 1097/ 2021 г. на ВАС, V о., с което уволнението е
признато за незаконно.
Осъжда Община Ардино, с ЕИК ***
и адрес: ***, да заплати на К.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 1 100 лв. ( хиляда и сто лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено
Съдия: