Разпореждане по дело №267/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда искове от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. С., със седалище и А. на управление: град С., У."С." № .., ЕИК ...... на TP към Агенцията по вписванията на РВ, със съдебен А.: град М., У.”А. І”, № , О. 11, срещу "А.", ЕИК ...., със седалище и А. на управление: град К. ...., област С. З. У."Р. Д." № ., представлявано от Н. Х. И. изпълнителен директор и срещу "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и А. на управление: град С., Б. област, У. „С. № ,

Предявен е преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, срещу дружеството ответник по искането, с който се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на плащанията извършени от "М. П.-Е." към "А." , на сумите по 36 броя фактури, описани в исковата молба, на обща стойност- 229 368.15лв., по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, както и при условията на евентуалност и в случай на уважаване на главния иск за нищожност- със същото решение да осъди "А." , да заплати/да върне/ на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и А. на управление:град С., У."С." № , ЕИК ..., сумите по извършените плащания по посочените по- горе фактури, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяването на исковете пред съда до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присадени в полза на дружеството ищец - разноските по делото.

Предявеният преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ се основава на фактическите твърдения, изведени от обстоятелствената част на исковата молба, за открито и висящо производство по несъстоятелност по отношение на "М. П.-"/в ликвидация/, с обявена начална дата на неплатежоспособност- 31.03.2011г. въз основа на Решение № 89/22.06.2011г. по ТД № 458/2010г. по описа на ОС Благоевград, обявено в TP на 02.07.2011г., както и за извършени от "М. П.-Е." към ответника-"А.", парични плащания на задължения по сделки, след началната дата на неплатежоспособността, определена с решението по откриване на производството по несъстоятелност.

Изложените от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. Станкова с исковата молба правни съображения, във връзка с предявения преферентен иск, се основават на наличието на основанията за приложението на нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, тъй като въз основа на посочените фактури са извършени плащания от длъжника- "М. П.-Е." към кредитора-"А.", след определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността. Касае се за изпълнение на парично задължение, което след като е извършено в подозрителния период, е основание за обявяване по съдебен ред относителната нищожност на сделките по които то се извършва, по отношение на кредиторите по несъстоятелността на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и А. на управление: град С., У. "С." № , ЕИК ....

Във връзка с предявения осъдителен иск, доводите наведени с исковата молба са, че след като съдът обяви нищожност на сделките извършени след началната дата на неплатежоспособността, за които са издадените процесни фактури, следва ответното дружество- "А." , да бъде осъдено да заплати/да върне/, на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, сумите по извършените плащания, в общ размер на 229 368.15лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимото. В съдебно заседание Синдикът на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. С., навежда доводи, че осъдителният иск е предявен при условията на евентуалност и ако съдът уважи иска по чл. 646, ал. 2 т. 1 от ТЗ и прогласи нищожността на извършените плащания на длъжника към ответника кредитор, то ще следва да бъде осъден ответника да върне платените суми на длъжника по несъстоятелността, като пояснява, че така предявеният от нея иск се основава именно на прогласяването на нищожността на сключените сделки и като правна последица от нея. Отделно с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, Синдика навежда правни доводи, че ако съдът уважи преферентния иск и прогласи нищожността на извършените плащания на длъжника към ответника кредитор, то ще следва да осъди ответника да върне платените суми на длъжника по несъстоятелността.

С Определение № 387/15.02.2012г. от закрито заседание по делото, съдът е конституирал като ответник по делото и "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и А. на управление: град С., У."С." №,ЕИК ......, като с друго Определение № 958/25.04.2012г. по ТД № 488/2011г. е назначил на ответника- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ особен представител- адв. Е. Я., основан на становището, че Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, не би могъл в рамките на настоящото производство да съвместява качеството си както на ищец, така и на ответник по делото.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от първия ответник по делото-"А.",чрез представителят му - адв. Е. Д. С писмения отговор от първия ответник се признават за безспорни част от твърденията на ищеца в исковата молба, като се основателността на предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, като основното възражение е че извършените 36 броя доставки са извън действията визирани в цитирания състав на закона. Възразява се с писмения отговор от "А." , чрез процесуалния му П. адв. Д. и на друго правно основание- че плащанията по представените по делото фактури, са извършени преди подозрителния период, приложим в хипотезата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. С допълнителен писмен отговор по делото от "А." , чрез процесуалния му представител- адв. Д., се поддържа изцяло оспорването с първоначалния писмен отговор, като се навеждат и нови възражения за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД или чл. 34 от ЗЗД. На първо място същите са неоснователни поради тяхната обусловеност от основния иск. На второ място се възразява че исковете с правно основание чл. 55 от ЗЗД или чл. 34 от ЗЗД са погасени по давност.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Емил Ядков, в качеството и на особен представител на ответника- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и А. на управление: град С., У. "С." № , ЕИК ......... Възразява срещу активната процесуална легитимация на Синдика на дружеството в несъстоятелност, да предяви иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, поради което същият е недопустим. Същевременно иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД не е предявен и съдът не може да го разглежда. Оспорва се от адв. Я. по основание и предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, като се възразява, че същият не е доказан и по размер. Направено е от представителят на втория ответник по делото и възражение за погасяването на вземането по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Синдикът на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. С., в пледоариите си по делото поддържа исковете си като моли съда да ги уважи като основателни и доказани, на основанията изложени в исковата молба по делото- претендираните с исковата молба парични плащания са извършени след началната дата на неплатежоспособността, като са нищожни по отношение на кредиторите на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/. Основателен е и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати разноските сторени по делото.

Процесуалните пълномощници на дружествата ответници по делото, поддържат съображенията изложени от тях с отговорите на исковата молба, като в пледоариите си при устните състезания и с писмена защита по делото, доразвиват тези свои съображения от правна страна.

Съдът е изложил съображения в решението си по делото, че предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е процесуално допустим и основателен, както и частично доказан по размер.

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД:

Законодателят е приел с разпоредбата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност уврежда кредиторите по несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника и го е обявил за нищожно по отношение на кредиторите по несъстоятелността. По правните си последици преферентните установителни искове по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ се приравняват на последиците при уважен иск с правно основание чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД. Участникът по нищожна или унищожаема сделка, който е получил нещо по нея, има правното задължение да го върне или възстанови на правоимащия. Действието на настъпилата относителна недействителност в резултат на обявяването на нищожността на изпълнението на паричните задължения от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността е възстановяването на даденото по недействителната сделка, но не на длъжника по сделката, а в масата по несъстоятелността. Правният резултат от обявената от съда нищожност е, че удовлетворяването на кредиторите в подозрителния период се счита за нестанало и даденото от несъстоятелния длъжник, подлежи на връщане в масата на несъстоятелността/чл. 614 от ТЗ/, т.е. като правна последица законодателят е предвидил реституция на даденото. Налице е освен ретроактивно и транслативно действия/по аргумент на чл. 648 от ТЗ/, като даденото от третото лице се връща, ако се намира ако се намира в масата на несъстоятелността или се признава качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. След конституиране на третото лице като кредитор на несъстоятелния длъжник, същият се поставя наравно с останалите кредитори от несъстоятелността, което е условие за справедливо удовлетворяване на всички кредитори по реда предвиден в чл. 722 от ТЗ. Налице е следователно реституция сходна на тази по чл. 34 от ЗЗД.

Правопораждащ юридически факт за връщане на даденото при успешно проведен по съдебен ред преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, е влязлото в сила съдебно решение. Тъй като съдът не се произнася служебно, правото да се възстанови даденото между страните, трябва да бъде упражнено чрез предявяване на иск. С оглед на спецификата на относителната недействителност, предвидена с разпоредбата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, следва да се приеме че за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, се обявява извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, а не сделката по която същото е извършено. Изхождайки от необходимостта съдът да бъде сезиран със субсидиарен осъдителен иск за връщане на изпълненото по сделката извършена в подозрителния период по чл. 646 ал.2 от ТЗ, ВКС на РБ в своите решения е развил съображения какъв следва да е характера на така предявения иск и кой е процесуално легитимиран да го предяви пред съда. Така в Решение № 105 от 25.11.2009г. по т.д. № 90/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, са изложени съображения, че доколкото след уважаването на преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, даденото от длъжника следва да се върне, но не на несъстоятелния длъжник/чиито права да го получи са отпаднали от датата не решението за откриване на производството по несъстоятелност/, а в масата на несъстоятелността/чл. 614 от ТЗ/, това би могло да бъде постигнато чрез предявяване на иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД. В същото решение обаче не е отречена възможността, осъдителен иск за връщане на даденото от длъжника, да бъде предявен и на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, доколкото разменената престация се дължи на отпаднало основание, докато позоваването на нормата на чл. 134 от ЗЗД в този случай е недопуситмо. Допълнително са изложени съображения, че като последица от успешното провеждане на иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, хипотетично може да се приеме за допустимо и предявяването на иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, но същият би бил приложим само в хипотезите на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ и вероятно при чл. 646 ал.1 т. 1 от ТЗ и то в тясната хипотеза на изпълнение на парично задължение. В този смисъл е и Определение № 588 от 09.07.2010г. по т.д. № 240/2010г. на ТК на ВКС.

Независимо от това дали е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД или иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, съдебната практика се е обединила категорично около становището, че процесуално правната легитимация за предявяването на осъдителен иск за заплащане/връщане/ на даденото от длъжника като изпълнение на парично задължение в подозрителния период, очертан от чл. 646 ал.2 от ТЗ, принадлежи на несъстоятелния длъжник, като осъдителния иск е обусловен от успешното провеждане по съдебен ред на производството по предявен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. В тази насока е постоянната практика на ВКС на РБ, в това число и на решение постановени по реда на чл. 290 от ГПК, имащи характер на задължителна за съдилищата практика по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК- Решение № 1./15.06.2009г. по т.д. № 808/2008г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 114/03.08.2009г. по т.д. № 644/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 136/02.12.2010г. по т.д. № 242/2010г. на І т.о. на ТК на ВКС. С цитираните решения е прието че процесуално недопустимо е осъдителния иск за връщане на изпълненото парично изпълнение да бъде предявяван от Синдика на дружеството в несъстоятелност, тъй като законът предоставя тази процесуална възможност само на страната по сделката- в случая несъстоятелния длъжник. Дори когато с решението за откриване на производство по несъстоятелност дружеството длъжник е заличено от ТР/поради това че преди това е било в ликвидация/ и са прекратени органите на същото, едва след уважаването на иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и осъдителен иск за връщане на даденото като парично изпълнение от длъжника, следва да бъде предявен от несъстоятелния длъжник, представляван от Синдика, срещу третото лице, страна по сделката по която е извършено обявеното за нищожно плащане на парични суми, тъй като същото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. /Р- 248-17.01.2011г. по т.д. № 224/2010г., на ІІ т.о. на ВКС на РБ/. Допълнителни аргумент за недопустимост на предявения при евентуалност осъдителен иск за връщане на дължимото, от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, са конституираните страни по настоящото дело. Несъстоятелния длъжник- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ е бил конституиран от съда като ответник по делото по искане на ищеца, като задължителен и необходим другар на "А." , за да бъде обвързан от задължителната сила на съдебното решение по предявения установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Несъстоятелният длъжник не би могъл в същото производство да участва в друго процесуално качество на ищец, по предявения осъдителен иск от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/. От своя страна Синдика ищец, като процесуален субституент на несъстоятелния длъжник, не би могъл да предявява самостоятелно и без "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, осъдителен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД или по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Предявения осъдителен иск при условията на евентуалност е процесуално недопустим, поради липса процесуално правна активна легитимация на синдика да завежда и поддържа същия пред съда, без участието на несъстоятелния длъжник като ищец по него и производството в тази му част следва да бъде прекратено от съда с настоящото определение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. № 488/2011г. по описа на ОС Благоевград, в частта му в която е предявен от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. С. със седалище и А. на управление: град С., У."С." № , ЕИК ....на TP към Агенцията по вписванията на РВ, със съдебен А.: град М., У.”А. І”, № , О. 11, осъдителен иск, с който моли съда, след като бъдат прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, плащанията по 36 броя фактури, от "М. П.-Е." на "А." , в периода след началната дата на несъстоятелността до решението по откриване на производството по несъстоятелност, да бъде осъден "А." да заплати/да върне/, на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, сумите по плащанията,в общ размер на 229 368.15лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на дължимото, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: