№ 37292
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110124804 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Постъпили са молби от процесуалните представители на ответниците – Б.
К. В., ЕГН **********, с пълномощник адвокат Михаел Л.ов Л.ов и П. К. В.
ЕГН **********, с пълномощник адвокат К. И. Б., с искане за изменение на
решението от 18.06.2024 г. в частта за разноските, като искането е на всеки от
адвокатите да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в
размер 800 лева за оказаната безплатна правна помощ на ответниците в
исковото производство. Според адвокатите, предвид отхвърлянето на исковете
срещу ответниците, им се дължи адвокатско възнаграждение по всеки иск.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбите
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД изразява становище за тяхната
неоснователност.
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото същите
са направени от легитимирани страни в преклузивния за това срок, налични са
списъци по чл. 80 ГПК, представени с отговорите на исковите молби.
Разгледани по същество молбите по чл. 248 ГПК са неоснователни, като
аргументите за това са следните:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422
ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Б. К. В. и П. К. В.
установителни искове за следните вземания: 126, 20 лева за незаплатена
топлинна енергия за времето от 01.07.2017 година до 30.01.2018 година; 35, 34
лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15.09.2018
година до 16.06.2021 година включително; законната лихва върху главницата
за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 03.08.2021 година до окончателното плащане при равни дялове за
ответниците от по ½, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.11.2021 година по частно гражданско дело № 45600
по описа на Софийския районен съд за 2021 година против ответниците. С
1
решението са отхвърлени изцяло предявените срещу ответниците искове. С
решението ищецът е осъден да заплати на всеки от процесуалните
представители на ответниците адвокатско възнаграждение в размер 400 лева.
Ответниците по делото чрез своите процесуални представители, са подали
отговори на исковата молба с приложени списъци на разноските по чл. 80
ГПК, видно от които за всеки от ответниците се претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в размер 1800 лева (600 лева за иска за
главница за топлина енергия и по 400 лева за всеки от исковете за: мораторна
лихва върху главница за топлина енергия, главница за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху главница за услуга дялово
разпределение – макар последните два иска да не са предявявани),
пълномощни и договори за предоставяне на безплатна правна помощ. В
единственото проведено по делото открито съдебно заседание ответниците и
процесуалните им представители не се явяват.
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
(при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя
възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 (разпоредбата визира Наредба № 1 от 09.07.2004 г.)
и осъжда другата страна да го заплати, като настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът
се ръководи не само от размерите, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
но прилага и изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота –
адвокатският хонорар да бъде в справедлив и обоснован размер. Последното
означава усилията по защитата да съответстват на размера на
възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой отработени
часове, време за подготовка на адвоката съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, брой съдебни заседания и пр.
За да достигане до този правен извод, съдът съобрази т. 1 на Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, първи състав,
според която разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. Настоящият съдебен състав съобрази и, че всеки съд следва да
прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.
2
При преценката дали да присъди на жалбоподателите адвокатско
възнаграждение в поисканите от тях размери, или в по-нисък размер, съдът
съобразява обстоятелството, че насрещната страна по делото е дружество за
комунални услуги, представлявано от юрисконсулт. На следващо място, съдът
съобразява, че законодателят оценява труда на юрисконсултите и на
адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна
помощ безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер,
определен в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг.
чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г. Съществуването на два паралелни
режима на заплащане и оценяване на безплатна правна помощ, и на труда на
юристите, трудно се оправдава с оглед правилата на свободната конкуренция
на вътрешния пазар на ЕС. Минималното адвокатско възнаграждение в
случаите по чл. 38 ЗАдв съответно, за да не доведе до ограничаване на
конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това, предвидено за
адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна
помощ, безплатна правна помощ. Основната легитимна цел на приетата
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е да установи минимален стандарт за справедлив
и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на
адвокатските възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ),
както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба
налага ограничения, които явно според настоящата съдебна инстанция не са
необходими за постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават
полезното действие на правилата на конкуренцията. Поради това и
националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от
националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-
409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77). Ето защо
е правомощие на съда да определи и възнаграждение под минимума,
установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като съобрази именно обективни
обстоятелства като фактическа и правна сложност на делото, време за
подготовка на адвоката, реално осъществени действия по защита и
съдействие, брой съдебни заседания и пр.
Изхождайки от установените в ЗАдв предпоставки, принципи и
механизъм за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение – за
положения от адвоката труд в хипотеза на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие, в справедлив размер, който да е обоснован с
фактическата и правна сложност, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, съдът намира, че в
конкретния случай приложението на уредбата надхвърля легитимните цели и
наложените ограничения не се свеждат до необходимост за осигуряване
конкуренцията при предоставяне на адвокатските услуги.
3
В тази връзка следва да се съобрази и Решение № 1734 от 10.02.2021 г. на
ВАС по адм. дело № 2472/2020 г., III отделение, в което е прието, че Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда
определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес
по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с
предоставяне на адвокатска услуга, не държи сметка за всички изисквания на
чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът следва да съобрази
приложимия от по висока степен нормативен акт при определяне на
дължимите възнаграждения по справедливост, съобразно установените в
закона критерии. Тезата е обоснована с установените от закона два обективни
критерия – обем и сложност на извършената дейност, от една страна и от
друга – величината на защитавания интерес, като взе предвид, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – извън хипотезите на
защита по дела без оценяем интерес, отчита само величината на защитавания
материален интерес.
Така в настоящия случай при определяне размера на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде съобразено, че трудът на адвокатите във
връзка с предявените кумулативно съединение искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу всеки от ответниците е в същия обем и със сложност,
съответстващи само на един от исковете, като следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че процесуалното представителство пред районния съд след
подаване на отговорите на исковата молба, не е осъществено – процесуалните
представители на ответниците не са се явили в единственото проведено по
делото открито съдебно заседание. В процеса на развитие на делото, в нито
един момент не са били наложителни и реално не са извършвани процесуални
действия, чийто обем и сложност да е бил определен от величината на
материалния интерес във връзка с кумулативното съединяване на исковете.
Предвид изложеното, по отношение на първия от обективните критерии –
определяне на справедлив размер на възнаграждението, съобразно обема и
сложността на делото, изводим от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв
наложените ограничения при приложението на националната уредба – чл. 38,
ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, в настоящия случай не се свеждат до осигуряване
на легитимните цели – конкуренцията при предоставяне на адвокатските
услуги, в смисъла, посочен в практиката на СЕС – Решение от 23-ти ноември
2017 г. по съединените дела С- 427/16 и С-428/16.
Адвокатите са свободни да предоставят по своя собствена преценка в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатно своя адвокатския труд, който е от
изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и не следва
да бъде омаловажаван. Спрямо лицето обаче, срещу което се реализира
правото им да претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да
отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не
само при съобразяване величината на материалния интерес, възведен в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, за да се гарантира принципът на
правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на
4
правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на
материалната справедливост.
Изхождайки от гореизложеното относно критериите за определяне на
адвокатското възнаграждение като справедливо и обосновано при
съобразяване на ограниченията на националната уредба, доколкото е
необходимо за осигуряване на легитимния интерес – конкуренцията при
предоставяне на адвокатските услуги, в настоящия случай, съдът като
съобрази естеството на провелото се производство и обема на извършените от
адвокатите-молители (които единствено са подали идентични отговори на
исковата молба) процесуални действия, съдът намира, че присъденото
възнаграждение за безплатното представителство на всеки от молителите в
размер 400 лева, а не в претендираните размери съответства на предвиденото
в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед величината на общия материален
интерес от предявените искове, във връзка с който е извършената адвокатската
дейност. Нейният обем и сложност не просто са еднакви, а са едни и същи и не
се променят във връзка с обстоятелството, че са предявени два кумулативно
съединени иска срещу всеки от ответниците (в подобен смисъл са и
Определение № 37 от 1.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Боян Цонев, и Определение № 199 от 11.05.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 659/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия
Ефремова). Така определеният размер е съответен и на размера на
адвокатското възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ по
ред на ГПК, като съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лв.
Следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК
цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е
материалният интерес на предявения иск, определящ: предметните предели,
по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения
за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни
актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР №
3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР №
1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че
предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането, заявена с
исковата молба.
Съдът намира, че определеното на всеки от адвокатите възнаграждение в
размер 400 лева не следва да бъде изменян в посока на неговото увеличаване,
каквото е искането на молителите.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 234786 и вх. № 234792 от
5
17.07.2024 г. по чл. 248 ГПК от процесуалните представители на ответниците
– Б. К. В., ЕГН **********, с пълномощник адвокат Михаел Л.ов Л.ов и П. К.
В. ЕГН **********, с пълномощник адвокат К. И. Б. за изменение на решение
№ 12000 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 24804/2023 г. по описа на
СРС, 119 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6