№ 22872
гр. СС., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110165419 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. Г. К. срещу „.” ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за ползване от ответника в периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020г., на преминаващите през имота на ищцата в гр.С.., тръби и сумата от 210 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.
Ищцата твърди, че „.” ЕАД използва вертикалните тръби в собствения й апартамент
без да е налице законно основание за това. Поддържа, че ползването е осъществено без
нейно съгласие, като ответното дружество не е платило нито лев за тръбите, за тяхното
поставяне и ремонт. В исковата молба се излагат твърдения, че именно ищцата е собственик
на тръбите, поради което и се дължи заплащане на обезщетение за ползване на собствените
и тръби, в размер на 100 лева наем месечно. Моли се исковете да бъдат изцяло уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита
предявения иск за недопустим, при евентуалност – за неоснователен. Твърди нередовност на
исковата молба. Поддържа, че не е изпълнен нито един от съставите на неоснователното
обогатяване. Цитира практика на ... Счита, че в случая ищцата не доказва да е собственик на
тръбите, поради което намира претенцията й за неоснователна. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноск
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
1
По иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД
За да бъде уважен иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД следва да бъде установено по делото, че през
исковия период ответникът е ползвал притежаваните от ищцата вертикалните тръби в
собствения на ищцата апартамент, във връзка с което ищцата се е обеднила, а ответникът се
е обогатил, спестявайки си разходи за наем, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, т.е че ответникът е ползвал вертикалните тръби, собственост
на ищцата, при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
По делото не съществува спор, че именно ищцата К. е собственик на .., находящ се в
гр.С.., което обстоятелство се установява и от приетия като доказателство по делото договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от
05.07.1985г. съгласно така посочения договор на Ф. Г. К. е продаден .., находящ се в гр.С...
Не се спори и че собственият на ищцата .., находящ се в гр.С.., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представената по делото от
ищцата молба-декларация от м.10.1998г, с която ищцата е направила искане на нейно име да
бъде открита партида за ползване на топлинна енергия. Нещо повече, самата ищцата заявява,
че през жилището и преминават тръби, които служат за снабдяване с топлинна енергия на
сградата, в която се намира жилището, като това не се оспорва от ответника „.“ ЕАД.
Обстоятелство, че през имота на ищцата преминават тръби, чрез които от „.“ ЕАД се
осъществява топлоснабдяване на сградата се потвърждава и от заключението по съдебно-
техническата експертиза, приета по делото и изцяло кредитирана от съда по реда на чл. 202
ГПК, като изготвено от вещо лице притежаващи необходимите професионални знания и
квалификация. За изготвянето на заключението вещото лице е посетило лично имота и е
констатирало, че през жилището преминава двутръбна отоплителна инсталация, т.е през
всички имоти в сградата, които се намират един над друг, преминават по две вертикални
успоредни тръби. Експертът е посочил, че в долната си част една от тръбите е свързана с
основна хоризонтална тръба в мазето, идваща от абонатната станция и по нея под налягане
се движи топла вода по всички етажи, като на всеки етаж има хоризонтално отклонение от
щранга към радиаторите в помещенията и от там топлата вода постъпва в отоплителното
тяло, отдава топлинна енергия и през изходящото хоризонтално отклонение се влива във
втората вертикална обща тръба, и после през друга основна хоризонтална тръба се връща в
мазето и постъпва обратно в абонатната станция. Вещото лице изрично посочва, че през
жилището на ищцата преминават общо 13.03 м вертикални тръби – подаващи щрангове,
13.03 м. връщащи щрангове, а хоризонталните тръби са 1.95 м подаващи отклонения и 5.35
м – връщащи отклонения.
Същевременно от ответника не се оспорва твърдението на ищцата, че през процесните
тръби „.“ ЕАД осъществява топлоснабдяване на сградата, в която се намира жилището на К..
Това се признава и от дружеството с оглед предявения в друго производство иск от „.“ ЕАД
за заплащане именно на преминалата през тези тръби топлинна енергия в периода
м.10.2018г – м.04.2020г, във връзка с което е образувано гр.д.№10378/2022г по описа на
2
СРС, 153 състав, приложено и към настоящото дело. Такова признание на неизгоден факт е
направено и в проведеното първо по делото открито съдебно заседание, което съдът цени по
реда на чл. 175 ГПК.
При така установените факти по делото основния спор на първо място се концентрира
върху това дали преминаващите през имота на ищцата тръби, ползвани от „.“ ЕАД за
топлоснабдяване, са индивидуална собственост именно на Ф. К. и съответно налице ли
ползване на същите без основание от страна на ответника, чрез което ползване ответника да
се обогатява. За да обоснове правото си на собственост върху процесните тръби ищцата
признава в проведеното първо по делото съдебно заседание, че същите не са поставени от
нея, но твърди, че те са се намирали в имота, когато е бил закупен.
В настоящия случая не са ангажирани доказателства за точната дата на изграждане на
топлопреносната инсталация в сградата, в която се намира жилището на ищцата, но
доколкото не е налице спор, че процесните тръби са се намирали в жилището към датата на
неговата покупка, то следва да се приеме, че тръбите са били изградени преди 1985г, когато
Ф. К. е закупила апартамента. Към така посочената дата отношенията касаещи
потребителите и топлопреносните предприятия са се уреждали с Наредба № 1 за ползването
на топлинна енергия /обн. ДВ. Бр.49 от 27.06.1975г/ и действала до 30.03.2002г. В чл. 43 от
нея е предвидено, че централизираното топлоснабдяване на жилищните и обществените
сгради се осъществява въз основа на технико-икономическа обосновка и съгласно
Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство. Именно в чл.161
от ППЗТСУ е посочено и кои лица имат задължение да изградят топлопреносната мрежа,
като в ал. 5 на цитираната разпоредба е предвидено, че вътрешните топлопреносни мрежи в
отоплителни инсталации и съоръжения в жилищни и обществени сгради се изграждат от
народните съвети или от негови стопански предприятия за сметка на собствениците. Ето
защо следва да се приеме, че вътрешните топлопреносни мрежи в жилището на ищцата не са
изградени от нея, нито са изградени от ответното дружество или неговите праводатели.
Съгласно чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 за ползването на топлинна енергия вътрешните
отоплителни мрежи, инсталации и съоръжения на жилищни, обществени и ведомствени
сгради са собственост на притежателите на сградите и жилищата. Следва да се отбележи
обаче, че вътрешната отоплителна мрежа, част от която безспорно са и вертикалните тръби,
преминаващи през жилището на ищцата, не са индивидуална собственост на собственика на
жилището, през което преминават, а по своята същност са общи части по предназначение по
аргумент от чл. 38 ЗС, в който е посочено, че главните линии на всички видове инсталации
са обща част по предназначението си, доколкото служат за общо ползване. Аргумент в тази
насока може да се изведе и от разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 1 за ползването на
топлинна енергия, в която е посочено, че потребителят няма право да изменя вътрешните
отоплителни инсталации без проекторешение, съгласувано с топлоснабдителната
организация, т.е за действия свързани с вътрешната отоплителна система е необходимо
съгласие /решение/ на всички собственици. Вътрешната отоплителна инсталация при
съобразяване на легалната дефиниция дадена в §1, т. 4 от ДР на Наредбата за
3
топлоснабдяването /обн. ДВ бр.31 от 26.03.2002г/ е част от сградната инсталация в етажната
собственост. В този смисъл е и към исковия период действащата правна уредба - чл. 140, ал.
3 от Закона за енергетиката, в която е и изрично предвидено, че сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Следователно от само
изграждане на процесните вертикални тръби, представляващи част от вътрешната
топлопреносна мрежа, до настоящия момент не е извършена промяна в правния статут на
тръбите като обща част по предназначение, в това число и през исковия период. Предвид
това като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в
ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е
взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки собственик придобива
правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респективно да участва в
тежестите, свързани със сградата инсталация. Тази инсталация е обща част по
предназначение. При това на всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване, респ.
на всяко лице, придобиващо такива права в сграда етажна собственост е известно, че същата
е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление. Тя обслужва
нуждите на етажната собственост, а не на топлопреноното предприятие. Следователно не
ответникът извлича полза от преминаването на топлинна енергия по тръбите през имота на
ищцата, а останалите етажни собственици, които потребяват топлинната енергия, която
достига до тях чрез преминаване по тръбите, в това число и през тези в имота на Ф. К..
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не е доказано, че ответното
дружество се е обогатило за сметка на ищцата, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочените от ищцата в
писмените бележки решение на Съда касаят наличието на неравноправни клаузи в
договорите сключени с потребителите, а не правото на собственост на потребителя върху
самата сградна инсталация и дължи ли топлопреносно предприятие заплащане на
обезщетение за ползване на тази инсталация.
Доклокото главният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен, то следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право и на
разноски за исковото производство, като от същия е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Г. К., ЕГН **********, с адрес в рг.С.. .. срещу „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.СС., ул. „..” .., искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща
4
обезщетение за ползване от ответника в периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., на
преминаващите през имота на ищцата в гр.С.., тръби и сумата от 210 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.
ОСЪЖДА Ф. Г. К., ЕГН **********, с адрес в рг.С.. .., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.СС., ул. „..” .., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума
в размер на 100 лева – разноски сторени в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5