№ 31554
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от С.Т.С. Гражданско дело № 20231110146357
по описа за 2023 година
От Е. С. Е., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.
К. И. Б. е предявен, по реда на чл. 422 ГПК, срещу Т.С. ЕАД, ЕИК *****
положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и за
признаване за установено, че ответното дружество Т.С. ЕАД дължи в полза
на ищеца сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева,
представляваща получена от Т.С. ЕАД без основание сума, разпределена му в
резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е.,
осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело
20117890400562 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № *** в КЧСИ, за която сума е
постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № *****/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 71 състав, за която сума на 22.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание. Възраженията,
обективирани в отговора на исковата молба, касаещи редовността на исковата
молба, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Възраженията,
обективирани в отговора на исковата молба, касаещи допустимостта на
предявения иск, настоящият съдебен състав намира за неоснователни,
включително и в частта относно легитимацията на ищеца по предявения иск.
В тази връзка, следва да се посочи, че възраженията са такива по отношение
1
материалната легитимация на ищеца, като носител на твърдяното в исковата
молба вземане, респективно, не касаят процесуалната легитимация на ищеца,
която се извлича от твърденията, обективирани в исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване в настоящото производство
ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
Съдът констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка
или друг начин на плащане, поради което следва да се дадат указания на
ищеца за посочването на такъв, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно до насроченото по делото първо открито
съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираните в настоящото производство суми.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.10.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № ****/15.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т.С. ЕАД, ЕИК ***** за суми,
както следва: сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева,
представляваща получена от Т.С. ЕАД без основание сума, разпределена му в
резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е.,
осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело
20117890400562 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № *** в КЧСИ, за която сума е
постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № *****/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 71 състав. На 22.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в закоустановения срок е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид горното
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си на 25.07.2023 г. Исковата молба е подадена на 18.08.2023 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че с решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д.
№ *****/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено, че
2
Т.С. ЕАД дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева – главница,
представляваща част от платена без основание в полза на „Т.С.“ ЕАД сума,
събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и
вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № 20117890400562 по описа на ЧСИ Н.К., рег.
№ *** на КЧСИ (цялата в размер на 1567,03 лева), ведно със законната лихва
от 27.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2021 г., по
описа на СРС, 71 състав. Поддържа, че с решение № 4812/28.03.2023г.,
постановено по гр.д. № *****/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, по реда
на 247 ГПК, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № *****/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 71 състав като частта „ведно със законната лихва от 27.01.2021г.
до изплащане на вземането“ да се счита неписана и да не чете. Твърди, че
решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № *****/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 71 състав и решение № 4812/28.03.2023г., постановено по гр.д. №
*****/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, са влезли в законна сила.
Поддържа, че до 21.05.2023 г. ответникът „Т.С.“ ЕАД все още не е заплатил
сумата на присъдената главница от 317,03 лева, поради което дължи законна
лихва за забава в размер на 73,00 лева за периода от 27.01.2021г. до
21.05.2023 г.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените
искове. Излагат се подробни съображения за нередовност на исковата молба и
за недопустимост на предявения иск поради липса на процесуална
легитимация за ищеца по предявения за разглеждане в настоящото
производство иск. Поддържа се становище за неоснователност на предявения
иск. Прави се възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на
претенцията на ищеца. При условията на евентуалност се поддържа, че в
случай, че искът бъде уважен, то не следва да бъде присъден претендираният
размер, доколкото ищецът не доказва основание да търси законна лихва от
посочената от него начална дата. В тази връзка се сочи, че с депозираната
молба за допускане на ОФГ, във връзка с която е постановено решение №
4812/28.03.2023г. по гр.д. № *****/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, ищцата е
заявила ясно и недвусмислено, че не претендира законна лихва. Считам, че с
оглед изложените обстоятелства е налице явна злоупотреба с право, целяща
генериране на допълнителни разноски за ответното дружество. Посочва се, че
ищецът претендира законна лихва в изчислен от него конкретен размер, т.е. в
парично изражение за посочен от него период, а именно - 27.01.2023 г. до
21.05.2023 г. В тази връзка се поддържа, че след като ищецът не е упражнил
правото си да претендира процесната лихва, то задължението за главница
следва да се третира като неолихвяемо. Противното би означавало по
заобиколен ред да се стигне до допълване по чл. 250 ГПК на влязло в сила
решение, срокът за което, очевидно е изтекъл. В случай, че ищецът е искал да
3
упражни правото си да му бъде присъдена законна лихва, то е следвало да го
направи своевременно. С оглед обстоятелството, че законната лихва, в случай
че е поискана, се явява последица от уважаването на главната претенция и
същата се присъжда от съда, разглеждащ делото, без да е необходимо да се
доказва тази претенция, то се поддържа, че липсва самостоятелно
материалноправно отношение между страните, от което да е възникнало
задължението за заплащането й, предвид, че не е налице влязъл в сила
съдебен акт, който да установи това задължение, с оглед изхода от спора. В
случай, че законната лихва се претендира като обезщетение за забава по
смисъла на чл. 86 ЗЗД, претенцията отново се явявала неоснователна и
недоказана, както по основание, така и по размер доколкото за присъждането
на такова обезщетение се изисквало длъжникът да е изпаднал в забава, което
обстоятелство не се доказвало от представените от ищеца доказателства.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени е положителен установителни искове, по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №
4
*****/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6