ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари 2020 г., в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
НАДЯ ПЕЛОВСКА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно частно
гражданско дело №633 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
274 и сл. ГПК.
Образувано
е въз основа на подадена частна жалба от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв.З.Ц. от САК срещу Разпореждане №7298 от 30.09.2019 г. постановено
по ч. гр. дело № 5119/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, по силата на
което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение
№2179/06.12.2018г. по ч.гр.дело №5119/2018г. срещу Н.В.Н. от с.Паволче, област
Враца.
В
частната жалба са наведени доводи, че разпореждането на първоинстанционния съд
е постановено в противоречие с нормите на процесуалния закон и са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.Поддържа се, че съдът е ограничил
процесуалните права и възможности на заявителя, отказвайки да уважи искането му
за връчване на книжата на длъжника от частен съдебен изпълнител на основание чл. 42, ал. 2 от ГПК.Твърди се, че за
заявителя съществувал интерес от реалното връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника, с оглед предпоставките за последващото й влизане в сила или не.С
връчването на заповедта при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК се предрешавала и налагала необходимостта от предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането, без заповедта да може да влезе
в сила до приключване на исковото производство. Навеждат се доводи, че същевременно
не е бил даден допълнителен срок за предявяване на установителен иск, като по
този начин се преклудирала възможността за защита на правата на заявителя в
заповедното производство. Жалбоподателят счита, че произнасянето на съда по
молбата му за връчване на книжата чрез ЧСИ е следвало да му бъде съобщено преди
съдът да пристъпи към обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като в
противен случай се поставял в процесуална изненада и невъзможност да упражни
процесуалните си права. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Претендират
се направените разноски за настоящето производство.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен
интерес в предвидения в чл.275,ал.1 ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След като прецени данните по делото и обсъди доводите на жалбоподателя,съдът
приема следното:
Районен съд-Враца е сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,чрез адв. З.Ц. САК против
Н.В.Н. от с.Паволче,област Враца за сумата 697.90 лв. главница,
представляваща неизплатени задължения за получени мобилни услуги,
лизингови вноски и неустойки при предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги №*********/23.12.2015 г. и доп.споразумение №********* от 02.05.2016 г.,
дължими по фактури: №**********/01.07.2016
г.; №**********/01.08.2016 г.; №**********/01.09.2016 г.; №**********/01.10.2016 г. и №**********/01.11.2016
г.,ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 03.12.2018 год. до окончателното й
изплащане.По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 5119/2018 год. по описа на РС-Враца и,приемайки че са налице
предпоставките на чл.410
и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 3179/06.12.2018 год.
Издадената заповед за изпълнение е изпратена
на длъжника по постоянен и настоящ адрес ***, откъдето съобщението е върнато с
отбелязване, че адресатът е посещаван на 21.12.2018 г., на 29.12.2018г. на
06.01.2019г. по различно часово време. След указания на съда е изпратено и
второ съобщение, което е върнато с отбелязване, че лицето не е открито след
извършени посещения на 19.04.2019г., на 27.04.2019г. и на 04.05.2019г., отново
по различно време на деня. По сведение на съседи имотът е продаден на нови
собственици и не са намерени лица, които са съгласни да получат съобщението. След
указания на съда е изпратено и съобщение по месторабота, като посещенията са
извършени на 28.02.2019 г., на
01.04.2019 г., на 27.06.2019 г. и на 15.07.2019 г., но същото не е връчено.
Впоследствие заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Районният съд на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя с разпореждане №5517/25.07.2019г., постановено по
ч.гр.дело №5119/2018г., че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 13.08.2019 г.
По заповедното производство е постъпила молба
вх. № 14780/28.08.2019 г. от заявителя, с която изразява желание да се ползва
от процесуалната възможност, предоставена с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ГПК, като моли издадената
заповед за изпълнение да бъде връчена на длъжника от ЧСИ И.Ц., в изпълнение на
правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. В случай, че молбата бъде оставена без
уважение или книжата не бъдат редовно връчени чрез ЧСИ, е направено искане за
предоставяне на допълнителен срок на заявителя за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към молбата е приложено преводно нареждане за сумата от 24 лв. – такса по
сметка на ЧСИ И.Ц. на основание чл. 5 от ТТР към ЗЧСИ.
С разпореждане от 29.08.2019 г., съобщено на
заявителя на 17.09.2019г., заповедният съд е оставил без уважение исканията на
същия, направени с молбата от 28.08.2019 г. Прието е, че заповедта е редовно
връчена на длъжника на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК на регистрирания и посочен от заявителя адрес, като
искането за удължаване на срока за предявяване на установителен иск също е
оставено без уважение с аргументи, че заявителят не е посочил уважителни
причини за искането си.
С разпореждане №7298 от 30.09.2019 г. съдът
констатирал, че не са представени доказателства за предявен установителен иск в
указания срок, поради което на основание чл.
415, ал. 5 ГПК обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
При така изведеното от фактическа страна
настоящият състав на въззивния съд намира, че постановеното разпореждане е
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.415,ал.
5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в
посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. В случая на заявителя
са дадени точни и конкретни указания, че следва да предяви иск за установяване
на вземането по заповедта, разпореждането е получено и в законния срок не са
представени доказателства за предявен иск.
С оглед възраженията, изнесени в жалбата, че
връчването е следвало да се осъществи и чрез ЧСИ, съдебния състав намира същите
за неотносими, но въпреки това счита за нужно да посочи, че съгласно чл. 38 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато
адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия
му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В случая при подаване на
заявлението заявителят е посочил адрес, на който да се връчи съобщението, то е
изпратено именно на този адрес. Изискана е справка за постоянен и настоящ
адрес, като е установено, че те съвпадат с адреса, посочен от заявителя. Лицето
не е открито на адреса при шест посещения, поради което е осъществена
процедурата за уведомление чрез залепване. Първоинстанционният съд е изпълнил и
хипотезата на чл. 47, ал. 3 от ГПК като е изискана справка за трудов договор,
съобщението е изпратено на адреса на управление на работодателя, но той не е
открит като на вратата е залепено уведомление. Именно в съответствие с
разпоредбата на чл.47,ал.
5 ГПК е прието за редовно връчването.
Впоследствие след констатиране на редовното
връчване, заявителят е поискал повторно връчване чрез ЧСИ. В закона е установена
поредност на връчването – на съдебен адресат, лично, чрез друго лице, чрез
залепване на уведомление, като реализирането на единия изключва приложението на
следващия способ. Но всеки един от тези способи при невъзможност да се реализира
предходния и при спазване на законовите предпоставки е редовен начин за
връчване и е свързан със съответни правни последици. В случая, неоснователно се
явява твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането му за
връчване на книжата на ответника по реда на чл. 42, ал. 2 от ГПК чрез ЧСИ И.Ц.. По
искане на страната съдът може да разпореди връчване на съобщението чрез частен
съдебен изпълнител, но това изключение е установено изрично с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК, поради което следва да
се прилага само доколкото не е осъществено връчване чрез някой от способите,
предвидени в чл.42,ал.
1 ГПК. Но при прието редовно връчване по реда на чл. 47 ГПК, на основание чл.415,ал.1,т.
2 ГПК заявителят е следвало да предяви иск за установяване на вземането по
заповедта и не е необходимо да се извършва призоваване / връчване на книжа по
друг начин респ. по реда на чл. 42, ал. 2 от ГПК на същия адрес, на
който страната вече е била редовно призована, в който смисъл е и практиката на съдилищата
в страната обективирана в определение от 21.03.2019г. на ОС Бургас по
в.ч.гр.дело №341/2019г.; определение №72 от 11.01.2019г. на ОС Пловдив по
в.ч.гр.дело №2851/2018г.; определение №340 от 31.10.2019г. на ВтАС по
в.ч.гр.дело №391/2019г. и др.
С оглед изложените съображения, настоящата
въззивна инстанция намира, че изложените в частната жалба възражения са
неоснователни и първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7298 от 30.09.2019
г. постановено по ч. гр. дело № 5119 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........