Р Е Ш
Е Н И Е
№ 878
гр. Пловдив, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на осемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Виолина Шивачева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 963/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 8 от 08.01.2019 г. на Цвета Попова – Директор на дирекция „Местни данъци и такси” на Община
Пловдив, с което на „Тирлин лукс” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 123, ал.1 от ЗДМТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл. 14,
ал.1
от ЗДМТ.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, сочи се
че НП е издадено без да се
изяснят фактите от значение за
случая, не е индивидуализиран в достатъчна степен имота, за
който се сочи нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. В съдебно заседание се представлява от адв.Й., която
излага аргументи за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна
– Дирекция „Местни данъци и такси”, представлявана
в съдебно заседание от юрк. Б., излага становище в съдебно заседание за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът, като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Дружеството „Тирлин лукс” ООД било инвеститор в недвижим имот на *** в ПИ ***, като строежът се
осъществявал от „Тирлин” АД. С декларации входящи номера 19404/17.11.2017
г., 19406 от 17.11.2017 г. и 19412 от 17.11.2017 г. и 7736/13.04.2018 г. били
декларирани апартаменти 6,
9, 10 и 17. В тези декларации
не били деклариирани
избени помещения. Върху апартаментите било учредено право
на строеж с нотариален акт *** на Н. Л.К.. В последствие били завършени избени помещения от 1 до 8, които били
въведени в експлоатация с разрешение за ползване
№33/20.02.2018 г., но
били декларирани с декларация от 14.12.2018 г. На същата дата
спрямо дружеството бил съставен АУАН за нарушение на
чл.14, ал.1 от ЗДМТ, тъй като било прието,
че избените помещения не са
декларирани в двумесечния законов срок до
20.04.2018 г. /включително/. В АУАН се сочело, че
не са декларирани
новопридобити недвижими имоти на адрес
бул. „Марица” № 25, ет. -1 изби. Въз основа
на този АУАН било издаденото процесното НП.
В
качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта Х.Д., която сочи какви действия са извършили проверяващите,
както и как е установено че, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да подаде в срок
декларация. Свидетелските показания на
разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
Кредитират
се с доверие и показанията на св.Н.З., който сочи, че избените
помещения са били завършени и въведени в експлоатация на по-късен етап.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от показанията на сочените свидетели
и от следните писмени доказателства – НП, АУАН,
нотариален акт за учредяване право
на строеж, данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от дата 14.12.2018 г., данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ от 17.11.2017 г. и 13.04.2018 г., оправомощителни
заповеди.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния
случай, дружеството жалбоподател е осъществило състав на административно
нарушение по смисъла на чл.
14, ал.1 от ЗМДТ, тъй като не е подало
декларация за придобитите изби, които са били
въведени в експлоатация на 20.02.2018 г. От тази дата е възникнало
и задължението на дружеството да ги декларира в двумесечен срок, което очевидно не е сторено, с оглед подадената декларация едва на 14.12.2018 г. Да се приеме, че
дружеството не е било длъжно да
декларира избените обекти, тъй като
същите са акцесорни противоречи на идеята на
закона, който изисква да се
декларират придобиваните недвижими имущества. Ако би се
приела такава постановка, то следва да се
приеме, че дружеството е трябвало да декларира избите
при декларирането на апартаментите, към които същите
спадат, а от приложените декларации не се установява
такова деклариране. Това пък от
своя страна би довело до
извод за нарушение на чл.14 от ЗМДТ осъществено към момента на
изтичане на срока за деклариране
на апартаментите. Такъв извод обаче
би бил погрешен,
тъй като към онзи момент
биха се декларирали
несъществуващи обекти. Ето защо и съдът
приема, че задължението за деклариране на избите е възникнало за дружеството едва след въвеждането
в експлоатация на същите и правилно от тази дата
данъчната администрация е започнала изчисляването на законоустановения двумесечен срок, т.е. действително в случая е налице нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция
е такава по същество и задължението на съда е служебно
да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при
издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН обаче са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, които го опорочават.
Макар АУАН да е съставен от компетентно
длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от
ЗАНН, то в същия не се съдържат
в цялост изискуемите по чл. 42 от
ЗАНН реквизити, доколкото не е изпълнено задължението за сочене датата на
нарушението. В акта се сочи подробно
кога е възникнало данъчното задължение и кога е била крайната
дата за изпълнение
на задължението за подаване на
декларация – 20.04.2018 г. Не
се сочи обаче
кога точно е осъществено нарушението. Така избрания подход
обаче не дава яснота кога
е извършено нарушението, доколкото изрично не се сочи
датата, на която това се
е случило. Следва да се има
предвид, че датата на извършване
на административното нарушение не може
да се извлича
по тълкувателен ред, а следва да
бъде изрично сочена. Това е така, тъй като това обстоятелство е пряко свързано и с правото на защита
на нарушителя, доколкото последният следва ясно да
разбере за какво нарушение е обвинен. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика /пр. Решение
№ 585 от 15.03.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 86/2019 г./. Освен
това основателно е и възражението в жалбата, че в съставения АУАН, а и в НП не се сочат
достатъчно ясно за кои обекти
става въпрос. От приложените документи се установява,
че в декларацията са декларирани 8 избени помещения, като според настоящия
съдебен състав е следвало да се
посочи защо се приемат за
новопридобити избените помещения, както и за кои избени
помещения става въпрос. Непосочването на тези обстоятелства
съставлява нарушения на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
С оглед
на това и съдът счита, че
при съставянето на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушение.
От друга страна в конкретния случай не може
да се приеме,
че при така
установеното съществено процесуално нарушение може да намери
приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата касае допуснати нарушения в АУАН, които обаче не касаят
съществени за обосноване на нарушението
елементи. Освен това този пропуск
от АУАН е пренесен и в обжалваното НП, а аналогична разпоредба за НП няма в закона.
С оглед
на горепосоченото обаче съдът приема,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение и като такова следва да
бъде отменено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 08.01.2019 г. на Ц. П. – Директор на дирекция „Местни данъци и такси” на Община
Пловдив, с което на „Тирлин лукс”, ЕИК ********* на основание чл.
123, ал.1 от ЗДМТ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ за извършено административно нарушение по чл. 14, ал.1 от ЗДМТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ