РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив, 01.08.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, XV състав в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като
разгледа докладваното адм. дело № 2827 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Д.П.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. П. - К., против Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 6618-АУЗД-1024-1/04.07.2022
г., издаден от А. К. - главен експерт, орган по приходите в сектор "Местни
данъци и такси" /МДТ/, дирекция "Специализирана администрация"
при Община С., мълчаливо потвърден от началник сектор "Местни данъци и
такси" при Община С. в качеството му на ръководител на звеното за местни
приходи в общината, с който на Д.П.А. са установени задължения, както следва:
за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за 2017г. – 51,08лв. главница и 24,22лв.
лихви, за 2018г. – 101,60лв. главница и 39,58лв. лихви, за 2019г. – 101,06лв.
главница и 29,14лв. лихви, за 2020г. – 100,52лв. главница и 18,75лв. лихви и за
2021г. – 233,26лв. главница и 19,89лв. лихви; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за
2017г. – 347,00лв. главница и 264,38лв. лихви, за 2018г. – 690,36лв. главница и
268,95лв. лихви, за 2019г. – 686,73лв. главница и 198,01лв. лихви, за 2020г. –
683,11лв. главница и 127,42лв. лихви и за 2021г. – 925,47лв. главница и
78,92лв. лихви.
Жалбоподателят
сочи, че е получил АУЗД на 25.07.2022г. с покана за доброволно изпълнение с изх.№
18845/12.07.2022г., като на 02.08.2022г. е подал жалба по административен ред,
но няма произнасяне на органа в срок. В жалбата са изложени твърдения за
неправилност и необоснованост на издадения акт, като постановен в нарушение на
материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административно- производствените
правила. Твърди се, че по отношение на ДНИ в акта не е посочено дали е подадена
декларация и не се съдържат данни посочени в чл.21 от ЗМДТ. Възразява се по
отношение на данъчната оценка на имотите и съответно се твърди неправилно
изчисление на задължението. Относно ТБО се сочи, че в акта не е посочено дали
за процесните имоти е подадена декларация, което рефлектира върху формирането
на основата за определяне на размера на таксата. Иска се отмяна на оспорения
административен акт. Претендират се разноски.
В
писмена молба (лист 607) процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. - К.,
поддържа жалбата, като алтернативно моли съда да измени оспорения АУЗД,
съобразно приетата по делото комплексна експертиза и претендира направените по
делото разноски.
Ответникът
– Началник сектор "Местни данъци и
такси" при Община С., чрез процесуалния си представител адв. М., излага становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
В постъпила
по делото писмена защита на Началник сектор "Местни
данъци и такси" при Община С. са изложени подробни съображения за
неоснователност на жалбата.
По
допустимостта:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена
от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, при спазване на
срока по чл.156, ал.5 във вр. с ал.4 от
ДОПК, след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия
административен орган (във връзка с чл.156, ал.2 ДОПК) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно изричната разпоредба на чл.9б, вр.
с чл.4 от ЗМДТ във връзка с чл.156 и сл. от ДОПК.
Съдът два пъти в с.з. от 17.01.2023г. и от 20.02.2023г. е
указал на ответника да представи доказателства на коя дата оспореният АУЗД е
връчен на жалбоподателя, като такива не са представени, ето защо следва да се
приеме, че оспорването по административен ред е направено в законоустановения
срок. В процесния АУЗД е посочено, че може да бъде обжалван в 14-дневен срок от
връчването му пред Община С., като жалбата се подава чрез органа издал акта. Видно
от жалба с вх. № Ж-17 от 02.08.2022г. (лист 40 и сл.), жалбоподателят е
обжалвал АУЗД № 6618-АУЗД-1024-1/ 04.07.2022 г. чрез издателя пред кмета на
Община С.. Необходимо е да се отбележи, че когато жалба е подадена
до некомпетентен орган, същият следва да я препрати на компетентния,
а жалбата подадена в срок пред некомпетентен орган се смята
за подадена в срок. В случая каза се доколкото ответникът не
представи доказателства за датата на връчване на АУЗД на жалбоподателя, то
следва да се приеме че жалбата подадена при административното обжалване е в
срок. В писмо на лист 52-53 по делото ответния орган изрично посочва, че няма
постановен акт във връзка с жалба № Ж-17 от
02.08.2022г. Административният орган не се е произнесъл с решение по
жалбата в 60 - дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, който в случая е започнал
да тече на 03.08.2022 г. и е изтекъл на 01.10.2022 г. Съгласно чл.156,
ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1
от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. С оглед
последното и като се има предвид, че жалбата до АС-Пловдив е подадена чрез
кмета на Община С. на 24.10.2022 г., то срока по чл.156, ал.5 от ДОПК
(30-дневен от изтичането на срока
за произнасяне чрез решаващия орган) се явява спазен.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор между страните по делото, че жалбоподателят Д.П.А. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 22061923/29.05.1998г.
(лист 398 и сл.), с която е декларирал
земя с площ 467 кв.м., находяща в гр. ****(изрично отбелязано в строителни
граници) за притежаваната ½ идеална част. Към настоящия момент земята е
с идентификатор 68080.503.1482.
След
направена през 2022г. справка в КККР на град С., приходния орган в община С. установил,
че в имота на жалбоподателя деклариран през 1998г. има построени сгради (лист
11-19 извадки от КАИС), които не са декларирани. Видно от справката КАИС
сградите са отразени в кадастралната карта на гр.С. още през 2011г. с одобряването
на КККР със Заповед № РД—18.08/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК. В
тази връзка на 09.05.2022г. служебно данните за сградите са въведени в
програмата на Община С. и са начислени задължения за ДНИ и ТБО за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2022г.
На
жалбоподателя е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 6618-ПДИ-1770 от
09.05.2022г. (лист 20 по делото), срещу която е подадено възражение с вх.№
С-2467 от 16.05.2022г. (лист 21).
Със
заявление вх.№ С-2853 от 08.06.2022г. до Община С. – Данъчна служба, А. е
отправил молба за сключване на споразумение за погасяване на задълженията във
връзка с покана за доброволно изпълнение изх.№ 6618-ПДИ-1770 от 09.05.2022г. и
е заявил, че е предприел действия за подаване на нова коригираща декларация с
оглед преизчисляване на задълженията.
По
делото е приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх. № **********/06.06.2022г.
(лист 6 и сл.) подадена от Д.П.А., с която същият е декларирал
притежаваните ½ идеални части от земя и сгради с адрес на имота гр. ****,
както следва: земя с площ 457 кв.м. и застроена площ 273 кв.м.; и следните обекти
всички с посочена година на построяване и придобиване 2002г. -гараж 70,72
кв.м., гараж 77,02 кв.м., гараж 125,38 кв.м., търговски обект 80,56 кв.м.,
търговски обект 42,91 кв.м., търговски обект 159,40 кв.м. По отношение на
техническата инфраструктура на обектите в декларацията е посочено, че всички 3бр.
гараж и 3 бр. търг.обект имат ел., а ВиК имат само 3-те
търговски обекта.
На
04.07.2022 г. е издаден обжалваният АУЗД, с който на Д.П.А. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ и
такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. в общ
размер на 3 920,19 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 069,26 лв.
В акта са цитирани приложимите законови
разпоредби и по отношение на данъка за недвижимите имоти и по отношение на
таксата за битови отпадъци. Посочени са земята, гаражите и търговските обекти,
така както са описани в подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ
с тяхната площ/застроена площ, данъчна оценка към 2022г., както и притежаваната
½ идеална част от А.. В табличен вид са посочени общо ДНИ и ТБО за всяка
от процесните години, размера на задължението по декларация, внесена сума,
дължима главница и дължима лихва, както и общо дължимия размер.
Във
връзка с начина на изчисляване на данъчната оценка на имотите на жалбоподателя,
съдът с протоколно определение от 20.02.2023г. е задължил ответника да
представи подробна справка, а с протоколно определение от 30.05.2023г. е
задължил ответника да представи подробна справка относно начина на определяне
на задълженията по оспорения акт. Изисканите справки са представени, съответно
на лист 554-556 и лист 612-614 по делото.
От
страна на ответника по делото са представени още: заповед
№РД-09-82 от 05.03.2020г. (лист 394) на кмета на община С., с която Д. Н. Г. -
Началник сектор МДТ е упълномощена да изпълнява правомощията на Ръководител на
звеното за местни приходи в Община С. в производства по чл.107, ал.4 от ДОПК
във вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ; заповед № РД-09-324 от 26.08.2021 г. (лист 39), издадена от
кмета на общината за определяне на служители от сектор МДТ при община С. с
правата и задълженията по чл.4, ал.1 и 3 от ЗМДТ; Решения № 90/22.10.2020 г., № 186/30.11.2017 г. и №
110/27.12.2016 г. на Общински съвет - С., е които се определят размерите на ТБО
за физически лица и с което са приети План-сметки за приходите и разходите за
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;
депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата
на територията на община С. за 2021г., 2018г. и 2017г. (лист 60 и сл.),
включително и самите План – сметки; Договори №
Д-78/06.11.2020 г., № Д-85/01.10.2019 г., № Д-6 от 31.10.2018 г, № Д-97 от
01.10.2017 г. и № Д-90 от 19.08.2016 г. за приемане и депониране на битови
отпадъци (лист 90-112); Месечни справки за приети и депонирани количества
битови отпадъци - Приемо-предавателни протоколи за всеки месец на 2017 г, 2018 г., 2019 г., 2020 г.
и 2021 г. (лист 112-292); трудови договори сключени между община С. и физически
лица за длъжността метач, сметосъбирач, шофьор специален тежкотоварен
автомобил, работник озеленяване (лист 293-323); седмични
графици за сметопочистване и сметоизвозване
на съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ и тип „Мева“
за периода 2017-2021 г. (лист 324-333); протоколи за извършена работа по месеци
за периода 2017-2021 г. (лист 334 и сл.); протоколи
за извършена работа по месеци на работниците от дейност „Чистота“ в община С.
за периода 2017-2021г. и седмични графици (лист 418-530); Наредба за размера на
местните данъци в община С., приета с Решение №28, взето с Протокол №5 от
21.02.2008 г.; Решение №109/2016 г. на Общински съвет С. от заседание проведено
на 27.12.2016г. за Приемане на Наредба
за изменение и допълнение на Наредба за
размера на местните данъци в община С. (лист 675-676); Решение №91/2020 г. на
Общински съвет С. от заседание проведено на 22.10.2020г. за Приемане на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба за размера на
местните данъци в община С. (лист 713-714). Представени са и Заповеди на кмета
на община С. с № РД-09-278/06.10.2020; № РД-09-354/18.09.2019 г.; № РД-09-
242/28.09.2018 г.; № РД-09-314/12.10.2017 г. и № РД-09-767/14.10.2016 г. (лист 55
и сл.) издадени на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за
определяне на границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и
извозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в община С. за
2021г., 2020г., 2019г., 2018г. и 2017г.
От трето
неучастващо по делото лице „Информационно обслужване“ АД клон Пловдив е представено
писмо лист 604-605 с посочена информация относно заложените в кода и
алгоритмите на програмен продукт „Матеус“ (на
работещите служители в МДТ) корекционни коефициенти
съгласно приложение 2 от ЗМДТ. Изрично е посочено, че едно от основните
изисквания към алгоритмите и кода на системата е да гарантира невъзможност за
потребителска намеса и промяна, освен в случаите на нормативни изменения. Според
писмото, община С. използва този продукт и при нея е разпространена версията с
последното изменение на Приложение 2 от ЗМДТ в сила от 01.01.2019г.
В табличен вид са посочени коефициентите за данъчна оценка на недвижим имот по
години и обекти в партида 6407104466003 за периода от 2017г. до 2021г., като е
обяснено, че на страници 6 и 7 от подадената декларация са посочени 6 броя
обекта, като за обект 4,5 и 6 е декларирано наличието на ВиК
инфраструктура, поради което е включена при изчисляването на коефициента.
По
делото е разпитан свидетеля В.И.Н.– работещ в Община С. на длъжност организатор
дейност „чистота“ от 2014г. Свидетелят заявява, че сметосъбирането и сметоизвозването се извършва по график с два автомобила –
един за големите метални кофи тип „бобър“ (два пъти в седмицата) и един за
малките пластмасови кофи (един път в седмицата). Посочва, че период на
прекъсване на сметосъбирането не е имало, а ако се повреди камион има 1-2 дни
закъснение за ремонт, но се наваксва изоставането на районите. Н.сочи, че в
целия гр.С. няма места без съдове за сметосъбиране.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като логични и последователни.
В хода
на настоящото производство по искане на ответника (лист 417) е допусната и
приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.С., според
което установените с АУЗД задължения са математически правилни, като подробно в
табличен вид е посочен начина на изчисление с данъчната оценка и съответния
промил за всяка година. В с.з. вещото лице изрично посочва допуснати технически
греши при изчисляването които водят и до промени на установените задължения.
Съдът
кредитира изготвената по делото ССЕ с направените уточнения от вещото лице в
с.з, но доколкото по делото е направено оспорване на данъчната оценка на
обектите на жалбоподателя и доколкото в тази връзка е приета комплексна
експертиза, то съдът няма да ползва ССЕ.
Във
връзка с оспорването на размера на данъчната оценка от страна на жалбоподателя и
искането му за изготвяне на комплексна съдебно-икономическа и техническа
експертиза, съдът е допуснал и приел такава, изготвена от вещите лица арх. П.А.
(по техническата част) и И.С. (по икономическата част). При оглед на място
вещото лице А. е установила, че процесиите обекти са разположени в двуетажна
самостоятелна сграда в ПИ 68080.503.1482, УПИ 1-1482, кв.75, гр. С., изпълнена
с монолитна стоманобетонова конструкция със зидове от
тухлена зидария и скатен покрив. Вещото лице посочва,
че поради денивелацията на имота с достъп от двора в първи етаж са разположени
три гаража, а към ул. „Ст. Странджата“ от север
посредством еднораменна стълба се осигурява достъп до
втори етаж, на който са разположени два броя търговски помещения и игрална
зала, като всички помещения са с височина по-малка от 4м., а сградата е
включена към електрическата, водопроводната и канализационна система на гр. С..
В заключението е описано още, че: прилежащите улици са с асфалтова настилка; в
незастроената част на УПИ е изпълнена бетонова настилка, като няма изпълнено
озеленяване и трайни луксозни настилки; изпълнена е масивна ограда с дължина 7.20м
и височина 3.50м.; съм прилежащата улица от запад е монтирана метална гаражна
врата; сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 475/
07.08.2002г. на строеж „Обслужваща сграда и пристройка за кафе-аперитив“ в УПИ
1-1482, кв.75, гр. С. (лист 24 гръб) и Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 13/ 01.10.2013г. на строеж „Игрална зала/промяна
предназначението на кафе -аперитив от обслужваща сграда/ в УПИ 1-1482, кв.75,
гр. С. (лист 25). Към заключението е приложен снимков материал. Изрично вещото
лице А. посочва, че в трите гаража има прекарана само Ел инсталация, няма
водопровод и канализация и няма изпълнена подова настилка, а в двете търговски
помещения на втори етаж има изпълнена Ел инсталация, не са свързани с водопроводната
и канализационна мрежа. Посочва още, че съгласно ОУП на община С. одобрен с
решение № 366/21.10.2019г. УПИ 1-1482, кв.75, попада в жилищна зона — „Жм“ за ниско жилищно застрояване, както и че за гр. С. няма
одобрен застроителен план, а съгласно действащия
регулационен план прилежащите УПИ са застроени предимно с жилищни сгради. В
община С. на вещото лице е била предоставена заповед на Кмета на община С.
РД-09-439/17.06.2016г. във връзка с чл.6 ал.7 към Приложение № 2 от ЗМДТ за
определяне границите на зоните на населените места в община С., според която
заповед вещото лице посочва, че УПИ 1-1482, кв.75, попада в първа зона.
Подробно в техническата част на заключението вещото лице е направило изчисление
на корекционните коефициенти съгласно Приложение № 2
от ЗМДТ за отделните обекти за всяка година поотделно за периода 2017-2021 г.
включително, като съгласно тях в икономическата част на експертизата вещото
лице И.С. в табличен вид подробно е изчислило данъчната основа за обектите (3
бр.гараж и 3 бр. търговски обекти) по години (стр.7 и 8 от заключението), а за
земята данъчната оценка за периода от 2017г. до 2021г. е 3132,46 лв., идентична
с тази посочена в АУЗД. Според определените нови данъчни оценки на обектите
вещото лице С. е изчислила размера на дължимия ДНИ и ТБО, без обаче да включи
данъчната оценка на земята. Отделно от това съдът констатира, че за третия
търговски обект определената с комплексната експертиза данъчна оценка е
по-висока за всичките обследвани години от тази изчислена от органа при
издаването на АУЗД.
В с.з. от 25.04.2023г. вещото лице А.
сочи, че коефициентът
за инфраструктура КИ на игралната зала е 1, а не 0,94, тъй като единствено в
нея има прекарана вода и канал, а в другите два търговски обекта и гаражите
няма вода и канал и там коефициентът се намалява с 0,3 за вода и 0,3 за канал и
става 0,94.
В с.з.
от 26.06.2023г. съдът е задължил вещото лице И.С. да допълни заключението в
икономическата част на приетата по делото комплексна експертиза, като при
изчисляването на ДНИ и ТБО включи и данъчната оценка на земята и по-ниската
данъчна оценка на третия търговски обект (тази използвана за изчисляване от
органа) с оглед това, че съдът не може да влошава положението на жалбоподателя.
В с.з. от 12.07.2023г. е прието без възражения допълнително заключение към
икономическата част на приетата по делото комплексна експертиза, като вещото
лице подробно в табличен вид е изчислило дължимите ДНИ и ТБО за процесните
години, съобразявайки указанията на съда, като е приспаднало и внесените от
жалбоподателя суми за ТБО и ДНИ за процесните периоди.
Съдът
кредитира изцяло техническата част на изготвената по делото комплексна
експертиза и икономическата част по отношение на изчислената данъчната основа
за обектите, като компетентно и безпристрастно изготвени. Съдът не кредитира
икономическата част на изготвената по делото комплексна експертиза по отношение
на изчисленията на размера на дължимия ДНИ и ТБО, тъй като при изчисленията
вещото лице икономист не е включило данъчната оценка на земята и е взело
предвид определената по-висока данъчна оценка от комплексната експертиза за
третия търговски обект. От друга страна съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, неоспорено от страните допълнителното заключение към
икономическата част на приетата по делото комплексна експертиза.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината. Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощен служител на община С., съгласно заповед №
РД-09-324 от 26.08.2021 г., издадена от кмета на общината и представена по
делото още с административната преписка (лист 39). За пълнота е
необходимо да се отбележи, че в случая началник
сектор "Местни данъци и такси" при община С., действа в качеството на
орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК по силата на заповед № РД-09-82/05.03.2020 г. на кмета на община С. (лист 394),
поради което същият е конституиран като ответник в настоящото производство.
Актът е
издаден в предвидената от закона форма. Неоснователно е възражението, че актът
е немотивиран. Същият съдържа фактически
и правни основания за издаването му. В
действителност в АУЗД е посочена само подадената от жалбоподателя декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
22061923/29.05.1998г., без да е посочена тази подадена през 2022г., но това
нарушение не е съществено. Отделно от това съгласно Решение № 6875 от 8.07.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 10048/2021 г., VIII о. и Решение № 11176/04.11.2021 г. по адм. д. № 949/2021
г., липсата на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на конкретния размер
на данъците и таксите е недостатък на административния акт, който съдът е
длъжен да преодолее с решението си, тъй като в производството по чл. 158 - чл.
161 от ДОПК и по-конкретно в изпълнение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК е длъжен да
реши правния спор по същество.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.
1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В чл.
10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ са уредени хипотезите, при
които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти, заети от улици,
пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти,
държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен;
недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително. Предпоставките за
възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани
в чл. 11 ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик на конкретен
недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да е
предоставен за управление.
Не е
спорно в случая, че жалбоподателя Д.П.А.
е собственик на ½ идеални части от земя и сгради с адрес на имота гр. ****,
както следва: земя с площ 457 кв.м. и застроена площ 273 кв.м.; и следните
обекти всички с посочена година на построяване и придобиване 2002г. -гараж
70,72 кв.м., гараж 77,02 кв.м., гараж 125,38 кв.м., търговски обект 80,56
кв.м., търговски обект 42,91 кв.м., търговски обект 159,40 кв.м., така както е
декларирал самият А. в декларация вх. № **********/06.06.2022г.
(лист 6 и сл.). И в жалбата до съда и в жалбата подадена по административен ред
(лист 40-42), А. заявява, че е собственик на ½ ид.
части от посочените земя и обекти. Съдът извърши служебна справка в деловодната
система на Пловдивски административен съд и констатира, че е образувано
адм.дело № 2828/2022г. по жалба на Г. С. П. срещу АУЗД № 6618-АУЗД-1025-1/04.07.2022 г., издаден от А. К.-
главен експерт, орган по приходите в сектор "Местни данъци и такси"
/МДТ/, дирекция "Специализирана администрация" при Община С.,
с който са й установени задължения за ДНИ и ТБО за 2017г., 2018г., 2019г.,
2020г. и 2021г. за притежаваните от нея ½ идеални части за същите обекти
от които жалбоподателят притежава ½ идеални части.
Според
техническата част на приетата по делото комплексна експертиза, съгласно ОУП на
община С. одобрен с решение № 366/21.10.2019г. УПИ 1-1482, кв.75, попада в
жилищна зона — „Жм“ за ниско жилищно застрояване.
Вещото лице е посочило, че за гр. С. няма одобрен застроителен
план, а съгласно действащия регулационен план прилежащите УПИ са застроени
предимно с жилищни сгради. Видно от справка в КАИС, поземлен имот
68080.503.1482 е в урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване (до 10 m),
площ 457 кв. м, стар номер 1482, квартал 75, парцел I-1482. В трайната практиката на ВАС не е налице противоречие,
че за включените в ПУП имоти се дължи ДНИ и ТБО (така Решение № 12732 от
15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2020 г., VIII о. и Решение № 14082 от
13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2020 г., VIII о.).
По отношение на начина на определяне на дължимия
данък недвижими имоти следва да се отбележи, че според чл.
19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи
и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а разпоредбата на чл.
21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите
имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти
– данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
Съгласно чл. 22 от ЗДМТ общинският съвет определя с наредбата по чл.
1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. По делото са приложени:
Наредба за размера на местните данъци в община С., приета с Решение №28, взето
с Протокол №5 от 21.02.2008 г.; Решение №109/2016 г. на Общински съвет С. от
заседание проведено на 27.12.2016г. за
Приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за размера на местните
данъци в община С. (лист 675-676); Решение №91/2020 г. на Общински съвет С. от
заседание проведено на 22.10.2020г. за
Приемане на Наредба за изменение и допълнение
на Наредба за размера на местните данъци в община С. (лист 713-714). С
разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в
Община С., в редакцията (изм. с Решение №109/2016 г. на Общински съвет С. - лист
676 и сл.) е определен данък в размер на 1.5 на хиляда за 2017г.,
2018г., 2019г. и 2020г. върху данъчната оценка на недвижимите имоти,
собственост на физически лица. А с разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци в Община С., в редакцията (изм. с Решение
№91/2020 г. на Общински съвет С. - лист 713 и сл.) е определен данък
в размер на 3.5 на хиляда за 2021г. върху данъчната оценка на
недвижимите имоти.
В оспорения АУЗД са посочени данъчните
оценки на земята и обектите (3 броя гаражи и 3 броя търговски обекти) към
2022г., но в представената от ответника подробна справка за начина на
изчисляване на задълженията (лист 612-614) са посочени данъчна оценка земята и на всеки един от
процесните обекти за съответната година, като е видно, че в оспорения акт като
облагаема основа за ДНИ и ТБО е посочена стойността на данъчната оценка за
всяка съответна година и само за земята данъчната оценка за 5-те години остава
непроменена. Установява се от справките, че органа по приходите е изчислил ДНИ
съобразявайки приложимите редакции на чл.20 от Наредбата за определяне размера
на местните данъци в Община С. за съответните години, съобразявайки посочените
промили, а именно за 2017г., 2018г, 2018г. и 2020г. е
1.5 на хиляда, а за 2021г. е 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по: събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. В разпоредбата
на чл. 71 от ЗМДТ са предвидени изчерпателно изброени изключения,
когато такса не се събира, а именно за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и
дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66,
ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото
лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили
договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона
за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред,
определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
За доказването на факта на предоставяне на услугите обаче
общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги за ТБО става с документи за
движение на МПС от населеното място до регионалното депо, отчети за обема,
времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато компонент от
услугата се извършва чрез външен за общината изпълнител, трудови договори с
лица на длъжности, свързани с почистване на населени места, отчети за
дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината.
За
да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни
компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на
лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел
решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал.
1 от ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и
видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в
границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината
фактически да е престирала услугата.
В
настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал.
1 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот, за който е подал декларация
по чл. 14 от ЗМДТ.
Със Заповеди №
РД-09-278/06.10.2020; № РД-09-354/18.09.2019 г.; № РД-09- 242/28.09.2018 г.; №
РД-09-314/12.10.2017 г. и № РД-09-767/14.10.2016 г. (лист 55 и сл.) издадени на
основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кмета на община С. е определил границите на районите и вида
на предлаганите услуги по събиране и извозване, и обезвреждане в депо или други
съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в община С. за 2021г., 2020г., 2019г., 2018г. и 2017г. Установява се
от тях, че процесният имот попада в териториален обхват на предоставяне на трите
услуги: сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;
депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци в регионално депо гр.
Карлово; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Наред
с това, Общински съвет С. е приемал нужните решения за годишно определяне на
размер на таксата за всяка от услугите (Решения № 90/22.10.2020 г., №
186/30.11.2017 г. и № 110/27.12.2016 г. на Общински съвет – С.), както и
План-сметки за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територията на община С. за 2021г., 2018г. и 2017г.
(лист 60 и сл.).
По
отношение на реалното предоставяне на компонента събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране от страна на
ответника са представени: трудови договори сключени между община С.
и физически лица за длъжността метач, сметосъбирач, шофьор специален
тежкотоварен автомобил, работник озеленяване (лист 293-323); седмични графици
за сметопочистване и сметоизвозване
на съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ и тип „Мева“
за периода 2017-2021 г. (лист 324-333); протоколи за извършена работа по месеци
за периода 2017-2021 г. (лист 334 и сл.). Според разпитания по делото свидетел Н.–
работещ в Община С. на длъжност организатор дейност „чистота“ от 2014г.
сметосъбирането и сметоизвозването се извършва по
график с два автомобила – един за големите метални кофи тип „бобър“ (два пъти в
седмицата) и един за малките пластмасови кофи (един път в седмицата). Свидетеля
заяви, че в целия гр.С. няма места без съдове за сметосъбиране.
По
делото са снгажирани и писмени доказателства за
поддържане, респ. използване на депа за неопасни отпадъци, относно таксата за
обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2017 г. -
2021 г. – Договори № Д-78/06.11.2020 г., № Д-85/01.10.2019 г., № Д-6 от
31.10.2018 г, № Д-97 от 01.10.2017 г. и № Д-90 от 19.08.2016 г. за приемане и
депониране на битови отпадъци (лист 90-112), както и Месечни справки за приети
и депонирани количества битови отпадъци - Приемо-предавателни
протоколи за всеки месец на 2017 г, 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (лист
112-292), което обосновава извода, че в периода 2017 г. – 2021 г. на
територията на общината реално е предоставян компонентът от услугата по
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Относно дължимостта на таксата по компонента – депо, следва да се
съобрази, че услугата обезвреждане на битови отпадъци не е обвързана с
фактическото ползване на имота, както и с местоположението му извън
строителните граници на населеното място. В този аспект за законосъобразността
на акта по този компонент е ирелевантно
обстоятелството дали жалбоподателят е генерирал отпадъци. Таксата за услугата
"обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия
закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната
услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а
единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане
на битови отпадъци, които се ползват от общината (така Решение № 16013 от
26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2019 г.).
По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за
такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще
не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията при
които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването
на имота по арг. от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от
таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като
освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. В
случая няма данни, а и жалбоподателя не твърди да е подал декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване.
В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта не е
посочено дали за процесните имоти е подадена декларация, което рефлектира върху
формирането на основата за определяне на размера на таксата, доколкото самият
той не твърди да е подавал такава.
Доказването
на престирането на услугата чистота на териториите за
обществено ползване става с писмени доказателства, каквито в случая са
представени от ответника - трудови договори сключени между община С. и
физически лица за длъжността метач, както и протоколи за извършена работа на
работниците от дейност „Чистота“ в община С. за периода 2017- 2021г.
Предвид
доказаното реално предоставяне на процесните услуги, правилно с оспорения АУЗД
е установена дължимостта на таксата за трите компонент на ТБО.
Съгласно чл. 15,
ал. 1 от Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в
община С., такса битови
отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.
С Решение № 110 взето с протокол № 17
от заседание проведено на 27.12.2016г. на Общински съвет С., с което е приета
„План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територията на община С. за 2017г.“ (лист 81 и сл.),
в точка II са определени такси за битови отпадъци за 2017г.
пропорционално върху основа – данъчната оценка на имотите и/или върху
по-голямата от двете величини – отчетна стойност и данъчна оценка на имота,
като според буква „А“ за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационни
граници на гр.С. в размер на 5,5 на хиляда върху
данъчната оценка, а според буква „Е“ за нежилищни имоти на граждани в
регулационни граници на гр.С. в размер на 13,0 на хиляда върху данъчната
оценка. Същите са и таксите за битови отпадъци за 2018г., определени с Решение № 186 взето с протокол № 30 от
заседание проведено на 30.11.2017г. на Общински съвет С., с което е приета
„План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територията на община С. за 2018г.“ (лист 71 и сл.).
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите в община С., когато до
края на предходната година общинският съвет не е определил размера на таксата
за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия
размер към 31 декември на предходната година. Така за 2019г. и 2020г. таксите
за битови отпадъци са били същите като през 2018г. С Решение № 90 взето с протокол № 17 от заседание проведено на
22.10.2020г. на Общински съвет С., с което е приета „План-сметка за приходите и
разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на
чистотата на територията на община С. за 2021г.“ (лист 60 и сл.), в точка II са определени такси за
битови отпадъци за 2021г. пропорционално върху основа – данъчната оценка на
имотите и/или върху по-голямата от двете величини – отчетна стойност и данъчна
оценка на имота, като според буква „А“ за жилищни и вилни имоти на граждани в
регулационни граници на гр.С. в размер на 7,0 на хиляда върху данъчната оценка,
а според буква „Е“ за нежилищни имоти на граждани в регулационни граници на гр.С.
в размер на 18,0 на хиляда върху данъчната оценка.
При
изчисляване на ТБО приходния орган коректно е посочил приложимия промил
съобразявайки и това дали обекта се ползва за жилищни нужди или за нежилищни.
Спорът в
настоящото производство обаче се концентрира върху данъчната оценка на земята и
обектите, върху които жалбоподателя притежава ½ идеална част, както и
върху размера на установените задължения.
Що се
отнася до възраженията на ответника, че данните в АУЗД, относно имота и
сградата с обектите в нея са въз основа на новоподадената
през 2022г. декларация от жалбоподателя, следва да се отбележи, че според трайно установената съдебна практика на
ВАС" декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не
бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебно или
административно производство (Решение № 379/10.01.2018 г. на ВАС по адм. дело №
11ЗЗ9/2016 г., Решение № 6920/28.05.2018г. на ВАС по адм. дело № 13945/2016 г.
и Решение № 14085/22.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5909/2019 г.). А според
Решение № 9192 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2021 г., VIII о. при
спор относно размера на обложената данъчна
основа и това как и правилно ли е определен същият, съдът следва да назначи комплексна
съдебно-икономическа и техническа експертиза със задача вещото лице след като
установи действителното състояние на всеки от обектите да определи нова данъчна
оценка и въз основа на нея да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди
от време, въз основа на която да извърши преценка относно материалната
законосъобразност на процесния акт и съответствието му с целта на закона.
Отделно от това в ревизионното производство
органът по приходите има задължението служебно да установи всички факти и
обстоятелства от значение за основата и размера на задълженията
съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК (така Решение № 10331 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
5417/2020 г., I о.). Във връзка с оспорването на размера на данъчната
оценка от страна на жалбоподателя, по делото е допусната и приета комплексна
съдебно-икономическа и техническа експертиза. Подробно в техническата част на
заключението вещото лице е направило изчисление на корекционните
коефициенти съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за отделните обекти за всяка година
поотделно за периода 2017-2021 г. вкл. В с.з. вещото лице А. поясни, че
коефициентът за инфраструктура КИ на игралната зала е 1, а не 0,94, тъй като
единствено в нея има прекарана вода и канал, а в другите два търговски обекта и
гаражите няма вода и канал и там коефициентът се намалява с 0,3 за вода и 0,3
за канал и става 0,94. С оглед изчислените корекционни
коефициенти съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за отделните обекти за всяка година
поотделно за периода 2017-2021 г. вкл. в икономическата част на експертизата
вещото лице И.С. в табличен вид подробно е изчислило данъчната основа за
обектите (3 бр.гараж и 3 бр. търговски обекти) по години (стр.7 и 8 от
заключението), както следва: за 2017г. гараж – 1405,43 лв., гараж – 15305,36
лв., гараж – 24915,42 лв., търговски обект – 22412,36 лв., търговски обект –
11937,86 лв., търговски обект – 47176,31 лв.; за 2018г. гараж –13979,46лв.,
гараж –15224,81лв., гараж –24784,29лв., търговски обект – 22294,40 лв.,
търговски обект –11875,03лв., търговски обект –46928,51лв.; за 2019г. гараж
–13905,50лв., гараж –15144,25лв., гараж –24653,16лв., търговски обект
–22176,44лв., търговски обект –11812,20лв., търговски обект –46680,21лв.; за
2020г. гараж –13831,53лв., гараж –15063,70лв., гараж –24522,02лв., търговски
обект –22058,48лв., търговски обект –11749,37лв., търговски обект –46431,91лв.;
за 2021г. гараж –13757,57лв., гараж –14983,14лв., гараж –24390,89лв., търговски
обект – 21940,52лв., търговски обект –11686,54лв., търговски обект –46183,61лв.
За земята данъчната оценка за периода от 2017г. до 2021г. е 3132,46 лв.,
идентична с тази посочена в АУЗД (с разлика 4 стотинки). Съдът констатира, че
за последния търговски обект за всички обследвани години данъчната оценка
определена от комплексната експертиза е по-висока от тази взета предвид от
органа при издаването на АУЗД, подари което с оглед това, че съдът не може да
влошава положението на жалбоподателя, по делото е прието допълнителното
заключение към икономическата част на комплексната експертиза, като вещото лице
подробно в табличен вид е изчислило дължимите ДНИ и ТБО за процесните години
върху ½ от данъчната оценка на земята и обектите, съобразявайки
указанията на съда, като е приспаднало и внесените от жалбоподателя суми за ТБО
и ДНИ за процесните периоди. Така според вещото лице задълженията са както следва: за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за
2017г. – 48,25лв. главница и 29,64лв. лихви, за 2018г. – 98,79лв. главница и
38,44лв. лихви, за 2019г. – 98,26лв. главница и 28,27лв. лихви, за 2020г. –
97,73лв. главница и 18,19лв. лихви и за 2021г. – 226,79лв. главница и 30,21лв.
лихви; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г. – 331,14лв. главница и
256,17лв. лихви, за 2018г. – 647,59лв. главница и 268,98лв. лихви, за 2019г. –
671,04лв. главница и 198лв. лихви, за 2020г. – 667,50лв. главница и 127,56лв.
лихви и за 2021г. – 904,68лв. главница и 78,95лв. лихви.
По отношение на възражението, че в акта не е посочено
правното основание въз основа на което посочените като внесени суми за
погасяване на задължението са разнесени по години и не е спазено правилото, че
се погасяват най-старите от тях следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК предвижда,
че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не може да погаси
едновременно до започване на принудителното изпълнение, той може да посочи кое
от задълженията погасява пред съответния компетентен орган, а в случай, че
такова заявяване липсва, те се погасяват съразмерно. В чл. 169, ал. 3а
от ЗМДТ (в сила от 1.01.2016 г.), относими за общинските вземания
законодателят е предвидил такава поредност съобразно
възникването на задълженията, а когато се отнасят до една и съща година, при
заявяване от задълженото лице кое общинско вземане погасява, а установените
задължения с оспорения акт са именно такива – за ДНИ и ТБО. Публичните
задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон –
ЗМДТ, в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а
не с издаване на акта за установяването им. В чл. 169, ал.3а от ДОПК, законът
не прави разграничение по отношение на начина на установяване на отделните
видове задължения, установявани от общините. В приетите по делото заключение по
ССЕ и допълнителното заключение към икономическата част на комплексната
експертиза, вещото лице подробно в табличен вид е посочило извършените плащания
с посочен номер на квитанция, дата, годината за плащане и какво съответно се
плаща (ДНИ и ТБО с конкретен размер). Следва да се подчертае, че жалбоподателят
не оспори приетите по делото заключения, нито представи доказателства оборващи
заключенията. По отношение на разнесените суми за ДНИ и ТБО внесени с квитанции
от 28.07.2017г., 09.02.2018г., 30.01.2019г., 28.02.2020г., и 27.01.2021г. следва
да се съобрази, че сумите са внасяни за задълженията с оглед подадената от
жалбоподателя декларация
по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
22061923/29.05.1998г. (лист 398 и сл.), с която е
декларирал земя с площ 467 кв.м., находяща в гр. ****за притежаваната
½ идеална част. Видно и от оспорения АУЗД внесената сума с квитанция от
29.06.2022г. е разнесена за погасяване на най-старото задължение от 2017г.,
което правило е спазено и от вещото лице И.С. при изчисляване на задълженията
за ДНИ и ТБО с оглед определените нови данъчни оценки.
Поради
всичко посочено по-горе, изхождайки от приетите
по делото заключения на вещите лица от комплексната съдебно-икономическа
и техническа експертиза, и от допълнителното заключение към икономическата част
на комплексната експертиза, съдът намира жалбата
за частично основателна с оглед новоопределените данъчни оценки за процесните земя и
обекти. Определената от вещите лица по комплексната експертиза данъчна оценка на обектите е съобразена с тяхното действително
състояние и определеният в заключението коефициент е справедлив и отговарящ на
установените факти, като по отношение на единия търговски обект съдът
съобразява и това, че не може да влошава положението на жалбоподателя, поради
което при изчисляването на
ДНИ и ТБО вещото лице по допълнителното заключение е включило по-ниската
данъчна оценка на третия търговски обект използвана за изчисляване от приходния
орган, а не тази изчислена от комплексната експертиза. Следва да се
отбележи, че според допълнителното заключение по икономическата част на
комплексната експертиза размера на лихвата за ДНИ за 2017г. и 2021г., както и лихвата
за ТБО за 2018г., 2020г. и 2021г. е по-голям от този определен от приходния
орган и пак с оглед забраната за утежняване положението на данъчно задълженото лице, то размера на тези лихви
следва да е този по оспорения АУЗД.
Обжалваният АУЗД
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта за данък върху
недвижимите имоти/ДНИ/ за 2017г. – главница за разликата над 48,25лв. до
51,08лв., за 2018г. – главница за разликата над 98,79лв. до 101,60лв. и лихви
за разликата над 38,44лв. до 39,58лв., за 2019г. – главница за разликата над
98,26лв. до 101,06лв. и лихви за разликата над 28,27лв. до 29,14лв., за 2020г.
– главница за разликата над 97,73лв. до 100,52лв. и лихви за разликата над
18,19лв. до 18,75лв. и за 2021г. – главница за разликата над 226,79лв. до
233,26лв.; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г. – главница за разликата
над 331,14лв. до 347,00лв. и лихви за разликата над 256,17лв. до 264,38лв., за
2018г. – главница за разликата над 647,59лв. до 690,36лв., за 2019г. – главница
за разликата над 671,04лв. до 686,73лв. и лихви за разликата над 198лв. до
198,01лв., за 2020г. –главница за разликата над 667,50лв. до 683,11лв. и за
2021г. – главница за разликата над 904,68лв. до 925,47лв.
В останалата
си част, по отношение на установените задължения за данък върху
недвижимите имоти/ДНИ/ за 2017г. – 48,25лв. главница и 24,22лв. лихви, за 2018г.
– 98,79лв. главница и 38,44лв. лихви, за 2019г. – 98,26лв. главница и 28,27лв.
лихви, за 2020г. – 97,73лв. главница и 18,19лв. лихви и за 2021г. – 226,79лв.
главница и 19,89лв. лихви; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г. –
331,14лв. главница и 256,17лв. лихви, за 2018г. – 647,59лв. главница и
268,95лв. лихви, за 2019г. – 671,04лв. главница и 198лв. лихви, за 2020г. –
667,50лв. главница и 127,42лв. лихви и за 2021г. – 904,68лв. главница и
78,92лв. лихви, обжалваният АУЗД
е правилен и законосъобразен.
При
този изход на спора, на жалбоподателя и ответника следва да се присъдят
разноските съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата. Разноските
направени от жалбоподателя се констатираха в общ размер на 1799,20 лв., от
които 10 лв. - държавна такса, 1189,20 лв. -
депозити за вещи лица (лист 550 и 599), и 600 лв. заплатен адвокатски
хонорар (лист 5 гръб - договор за правна защита и съдействие). Разноските,
направени от ответника се констатираха в общ размер на 1100 лв., от които 300 лв.
- депозит за вещо лице (лист 534) и 800
лв. заплатен адвокатски хонорар (на лист 408 гръб - договор за правна защита и
съдействие). Така съобразно уважената част от жалбата, ответника следва да
плати на жалбоподателя сумата в размер на 50,38 лв. (петдесет лева и 38 ст.)
разноски по делото. Съобразно отхвърлената част от жалбата, жалбоподателят
следва да плати на ответника сумата в размер на 1069,20 лв. (хиляда шестдесет и
девет лева и 20 стотинки) разноски по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
декларация /АУЗД/ № 6618-АУЗД-1024-1/04.07.2022 г., издаден от А. К.- главен
експерт, орган по приходите в сектор "Местни данъци и такси" /МДТ/,
дирекция "Специализирана администрация" при Община С., мълчаливо
потвърден от началник сектор "Местни данъци и такси" при Община С. в
качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, В ЧАСТТА с която на Д.П.А. са
установени задължения за данък
върху недвижимите имоти/ДНИ/ за 2017г. – главница за разликата над 48,25лв. до
51,08лв., за 2018г. – главница за разликата над 98,79лв. до 101,60лв. и лихви
за разликата над 38,44лв. до 39,58лв., за 2019г. – главница за разликата над
98,26лв. до 101,06лв. и лихви за разликата над 28,27лв. до 29,14лв., за 2020г.
– главница за разликата над 97,73лв. до 100,52лв. и лихви за разликата над
18,19лв. до 18,75лв. и за 2021г. – главница за разликата над 226,79лв. до
233,26лв.; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г. – главница за разликата
над 331,14лв. до 347,00лв. и лихви за разликата над 256,17лв. до 264,38лв., за
2018г. – главница за разликата над 647,59лв. до 690,36лв., за 2019г. – главница
за разликата над 671,04лв. до 686,73лв. и лихви за разликата над 198лв. до
198,01лв., за 2020г. –главница за разликата над 667,50лв. до 683,11лв. и за
2021г. – главница за разликата над 904,68лв. до 925,47лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***
против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
6618-АУЗД-1024-1/04.07.2022 г., издаден от А. К.- главен експерт, орган по
приходите в сектор "Местни данъци и такси" /МДТ/, дирекция
"Специализирана администрация" при Община С., мълчаливо потвърден от
началник сектор "Местни данъци и такси" при Община С. в качеството му
на ръководител на звеното за местни приходи в общината В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на
установените задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за
2017г. – 48,25лв. главница и 24,22лв. лихви, за 2018г. – 98,79лв. главница и
38,44лв. лихви, за 2019г. – 98,26лв. главница и 28,27лв. лихви, за 2020г. –
97,73лв. главница и 18,19лв. лихви и за 2021г. – 226,79лв. главница и 19,89лв.
лихви; и такса за битови отпадъци/ТБО/ за 2017г. – 331,14лв. главница и
256,17лв. лихви, за 2018г. – 647,59лв. главница и 268,95лв. лихви, за 2019г. –
671,04лв. главница и 198лв. лихви, за 2020г. – 667,50лв. главница и 127,42лв.
лихви и за 2021г. – 904,68лв. главница и 78,92лв. лихви.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на Д.П.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата
в размер на 50,38 лв. (петдесет лева и 38
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
Община С., сумата в размер на 1069,20
лв. (хиляда шестдесет и девет лева и 20 стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: