№ 200
гр. Ихтиман, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200435 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Б. против Наказателно постановление №
22-3376-000009/01.07.2022г., издадено от началник на сектор „Контрол на
пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП
на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т.
3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата.
АНО началник на сектор „Контрол на пътното движение и
правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на „Главна дирекция
национална полиция“ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
1
На 25.04.2022 г. около 13:40 часа по авТ.гистрала „Тракия“, 34-ти км., с
посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „Порше“, модел
„Кайен ГТС“ с рег. № *** в условията на натоварен трафик, състоящ се от
бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента автомобили,
образувал се, тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни
по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна
лента), като бил управляван от собственичката на моторното превозно
средство (МПС) – въззивницата П. Б..
Това било възприето от *** – зам.-директор на ГДНП, който по същото
време и място пътувал с личния си автомобил. Той заснел движението на
лекия автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** и изготвил
докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г. за случилото се, към
която приложил и снимка.
Въз основа на докладната записка била образувана преписка в ГДНП.
След извършени оперативно издирвателни дейности било установено, че
лекият автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** е
собственост на жалбоподателката П. Б.. Същата била призована да се яви в
сградата на ГДНП за извършване на проверка по случая. Преди явяването си в
ГДНП тя провела телефонен разговор със свид. А. *, на когото казала, че има
нужда да си спомни кой е управлявал автомобила предвид изтеклия период от
време. При явяването си в ГДНП на 31.05.2022 г. жалбоподателката провела
разговор със свидетелите А. *, И. П. и В. К. – полицейски служители. Пред
тях тя не съобщила за техническа неизправност на автомобила или за
здравословни проблеми на някой от пътниците. След като полицейските
служители запознали жалбоподателката с установените от докладната записка
факти, тя се поинтересувала какво ще бъде наказанието, като първоначално
твърдяла, че не тя е управлявала автомобила. След като разбрала, че
наказанието е кумулативна санкция, включваща глоба и лишаване от право на
управление на МПС, въззивницата провела разговор със съпруга си и тъй като
в разговора уточнили, че той по-често има нужда да управлява МПС, тя
казала на полицейските служители, че е управлявала автомобила, поради
което срещу нея бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Въззивницата депозирала писмено сведение, в което посочила, че по
време на време на пътуването на таблото на автомобила светнала лампа на
таблото „engine check“. Тя спряла в аварийна лента, угасила автомобила,
запалила го отново и лампата спряла да свети. Продължила движението си
30-40 метра, докато намери подходящо място да се включи в активната лента.
При тези данни свид. А. *, в качеството му на младши автоконтрольор
при ОПП в ГДНП, съставил срещу жалбоподателката Акт № 098055 от
31.05.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството
2
Наказателно постановление № 22-3376-000009/01.07.2022 г., постановено от
началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“
(КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална
полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж,
ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалб. Б. (частично),
показанията на свидетелите А. *, И. П. и В. К., докладна записка с рег. №
3286р-21202 от 28.04.2022 г. сведение, депозирано от жалб. Б. (частично),
веществено доказателство снимка, справка собственици на превозно средство
и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена стойност и приложените по делото заповеди.
Доказателствените източници са непротиворечиви и от тях несъмнено
се установява, че на 25.04.2022 г. около 13:40 часа по авТ.гистрала „Тракия“,
34-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка
„Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** в условията на натоварен трафик,
състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента
автомобили, образувал се, тъй като това бил последният ден от официалните
почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително
спиране (аварийна лента), като бил управляван от собственичката на МПС –
въззивницата П. Б..
Липсват доказателства пътниците в автомобила да са били със
здравословен проблем.
Единственото спорно обстоятелство е имал ли е техническа
неизправност автомобилът. В тази връзка съдът дава вяра на доказателствата,
обективирани в показанията на свидетелите А. *, И. П. и В. К., докладна
записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г., веществено доказателство
снимка, справка собственици на превозно средство и АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, от които може да се направи извод, че
моторното превозно средство е било технически изправно. Това е така
доколкото жалбоподателката, нито в предварителния разговор със свид. *,
нито в последващия разговор с тримата полицейски служители, е съобщила за
техническа неизправност на автомобила. Версията за това се появява за първи
път непосредствено преди съставяне на акта за установяване на
административно нарушение в даденото от нея сведение и то след като е
разбрала какво е наказанието, и след проведен телефонен разговор със
съпруга си, преди който е твърдяла, че изобщо не е управлявала автомобила.
При това положение следва несъмнен извод, че версията за техническа
неизправност – изразила се в светнала лампа на таблото „engine check“, е
изцяло защитна. В тази част обясненията на жалбоподателката и даденото
сведение, не представляват доказателства, а средство за упражняване на
3
правото на защита, като са изцяло насочени към осуетяване на ангажиране на
административнонаказателната й отговорност.
В случая трябва да се отбележи, че освен обективното противоречие
между казаното пред полицейските служители и показанията й в съдебно
заседание, относно техническата неизправност, то е напълно нелогично
тъврдението, че й е отнело известно време, за да се сети кой е управлявал
автомобила. Движението в аварийна лента при наличие на техническа
неизправност е нещо изключително. То не се случва всеки ден и не
представлява елемент от типичното ежедневно шофиране, тъй като от една
страна предполага движение е лента, в която последното е забранено,
съчетано с кумулативно наличие на техническа неизправност. Т.е. няма как,
ако действително и двете предпоставки са били налични, както
жалбоподателката твърди, тя да няма спомен за подобно обстоятелство, което
се е случило само около 1 месец по-рано. Съмнение в достоверността на
изложеното внася и обстоятелството, че същата се е консултирала със съпруга
си, кой от двамата следва да понесе АНО поради нуждата от управление на
автомобила.
Прави впечатление, също така, че жалбоподателката в обясненията си
все пак излага, че е извършвала движение в аварийна лента и то след като
автомобилът е бил в изправност, което още веднъж потвърждава
достоверността на посочените по-горе доказателства, които съдът кредитира в
цялост. Т.е. дори да бъде кредитирано твърдението й, че посочената по-горе
лампа на таблото е светнала, след като е угаснала, първо наличието на
подобна лампа не значи непременно техническа неизправност защото
всъщност не се споменава за конкретна неизправност, свързана с автомобила.
Липсват доказателства автомобилът да е сервизиран, а последното е
задължително, при наличието на повреда. Второ, ако се приеме, че лампата е
индиция за повреда, след като е угаснала, автомобилът е бил изправен, а
жалбоподателката се е движела в аварийна лента между една и три минути,
както сама излага. Същевременно предвид разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП,
тя няма подобно право. Твърдението, че се е движела докато намери
подходящ момент за включване в активна лента е недостоверно, доколкото
противоречи на вещественото доказателство снимка, от което е видно, че
жалбоподателката е имала възможност да се включи в активната лента зад
лекия автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, но е избрала да
продължи движението си в аварийната лента, вероятно поради възможността
значително по-бързо да премине през тежкия трафик след почивните дни.
По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата
обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно
нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички
съставомерни признаци. Следва да се отбележи, че неточната квалификация
на нарушението, дадена в акта за установяване на административно
нарушение, в който като нарушена разпоредба е посочен чл. 58, ал. 3 ЗДвП,
вместо чл. 58, т. 3 от ЗДвП не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като в правомощията на АНО с наказателното постановление
е да даде правилната квалификация на деянието. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, както и мотивите на ТР № 3/2011 г. по ТД
№ 7/2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно които неточната квалификация на
нарушението в АУАН е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление.
5
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО. Относно нарушението
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят правилно е ангажирана.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по
авТ.гистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази
забрана не е изпълнена от жалбоподателката Б., като без техническа
неизправност или здравословен проблем на водача или пътниците в
автомобила, тя се е движела в лента за принудително спиране на авТ.гистрала
„Тракия“. Поради това на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП законосъобразно е
подведена под административнонаказателна отговорност.
От обективна страна на 25.04.2022 г. около 13:40 часа по авТ.гистрала
„Тракия“, 34-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил
марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** в условията на натоварен
трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща
лента автомобили, образувал се, тъй като това бил последният ден от
официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за
принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от
собственичката на МПС – въззивницата П. Б. спиране без да е налице повреда
по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника
в превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено умишлено във форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателката съзнавала, че управлява лек
автомобил в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по
автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътниците
в превозното средство и пряко целяла това.
Случаят не може да бъде определен като маловажен или
малозначителен. Касае се за типично нарушение от съответния вид. При
интензивен трафик жалбоподателката демонстрира чувство за безнаказаност,
като без законова причина се движи в лента за принудително спиране.
Подобно поведение, освен склонност към незачитане на установения в
страната правов ред, създава опасност от възникване на ПТП с други
участници в движението, които имат законова причина да се намират в
посочената лента. Ето защо горните два института са неприложими.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – глоба и лишаване от право
да управлява МПС.
Размерът на всяка от кумулативните санкции в наказание е правилно
определен съобразно абсолютно определения в съответната нормата. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
6
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 80 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност и е типово е за
процесуалния представител на АНО.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3376-
000009/01.07.2022 г., издадено от началник на сектор „Контрол на пътното
движение и правоприлагане“ в отдел „Пътна полиция“ на Главна дирекция
„Национална полиция“.
ОСЪЖДА П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А. *“ бл.
128, вх. 2, ет. 8, ап. 39 ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Национална
полиция“ сумата от 80 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7